Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Inside U.S.A., (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
remark (2009)
Начална корекция и форматиране
mitashki_mitko (2022)
Допълнителна корекция
Karel (2022)

Издание:

Автор: Джон Гънтър

Заглавие: Америка без маска

Преводач: Илия Драганов

Език, от който е преведено: английски

Издател: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивше Д. Провадалиев)

Град на издателя: София

Година на издаване: 1948

Тип: Очерк

Печатница: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивш е Д. Провадалиев), София

Излязла от печат: май 1948

Редактор: Славчо Атанасов

Редактор на издателството: Славчо Атанасов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15809

История

  1. — Добавяне

Глава 33. Скица на Ню Йорк

Две думи за Уол Стрийт

И тъй, ние идваме сега до града Ню Йорк, несравнимата, блестяща звезда, град на градовете, четиридесет и деветия щат, закон сам за себе си, циклопски парадокс, пъкълът без забранена зона, върховният израз на мизерията и разкоша на съвременната цивилизация, Македонията на Съединените щати. Човек попада в най-голямото изпитание, когато трябва да приложи дефиниция към този метрополис. Той не си ляга цяла нощ, но става малък град, когато вали дъжд.

Парадокс? Ню Йорк е веднъж климатичния синтез на Америка, и все пак отрицание на Америка поради това, че има толкова много характеристики, наречени неамерикански. Един мой приятел, възмутен от това, че изглежда невъзможно за кой и да е американски град да се развие по образец на Париж и Виена, казва винаги, че Манхатън наподобява Константинопол — не Истанбул от стария град, но Пера или левантинската страна. Той не искаше да подчертае просто престарелия факт, че Ню Йорк е многоезичен, но че е пълен с хора като левантинците, които в основата си се интересуват главно от две неща — да живеят добре и да трупат богатство. Аз бих предпочел едно по-друго сравнение — от всички градове на света само Истанбул има толкова очарователен и стимулиращ профил.

Чувал съм също да характеризират Ню Йорк само като група от малки островчета в северния Атлантик. Тия островчета обаче хвърлят своя блясък доста далеч. Най-важното, единствено нещо, което може да се каже за Манхатън във връзка с останалата част на Съединените щати е, че той господствува над това, което, от желание за по-добро изражение, може да се нарече Американска култура. Ню Йорк е издателският център на нацията; той е център на изкуства, театър, музика, балет и опера; той е център на мнения, радиоцентър, център на модата. Холивуд? Но той не е нищо повече от едно предградие на Бронкс, както финансово, така и от гледище на таланти. Политически, социално, в света на идеите и в целия свят на забавленията — и по това, което няма нужда да се споменава — Ню Йорк е една голяма американска индустрия, която дава тона и скоростта на цялата нация. Какви книги ще четат 140 милиона американци — се определя до голяма степен от нюйоркските рецензенти. Повечето от вестниците със сериозни колони, както и тия с клюкарски колони, които обуславят американците, от Мобил до Пъджет Саунд в едни и същи шарки на социално поведение, излизат в или близо до Ню Йорк.

Грамадната важност на Ню Йорк сити, в полето на културата или квази културата, традиционно се обоснова с четири фактора:

1) Той е бил най-главната точка, през която са влизали европейските емигранти. Карл Маркс, пишейки в Ню Йорк Трибюн, не само че предрече преди много години, че тези имигранти ще дойдат, но че голямата част от тях ще имат намерение да останат в областта на Ню Йорк.

2) Той беше най-важното американско пристанище за износ предимно на зърнени храни. Ню Йорк беше градът, дето хората влизаха, а стоките излизаха.

3) Той беше финансовата и кредитна столица на Щатите.

4) Той беше най-главното място за посетители от другите американски градове, които идваха да го видят, да направят своите покупки и да хвърлят парите си.

Ню Йорк е загубил до известна степен почва във всички тези насоки. Първо, емиграцията беше до голяма степен прекъсната. Второ, зърнените храни и други износни артикули се прехвърлиха към други пристанища (въпреки че и днес още Ню Йорк е най-голямото океанско пристанище на САЩ). Трето, Вашингтон го замести като финансова столица, както ще видим по-късно. Четвърто, (въпреки че още представлява американски обект за туристите), Ню Йорк е загубил нещо от своята стойност като място, което всички американци биха желали да видят, преди да умрат.

Това положение изяснява обстоятелството защо Ню Йорк води такава борба, за да стане седалище на Организацията на Обединените народи. Градът не е точно, както се вика, умиращ, и ООН в същност ще послужи за продължаване на неговото преобразяване от един просто национален — в световен метрополис. Независимо от всичко, по-голямата част от Ню Йорк беше щастлива, когато ООН се настани безопасно между Ийст Ривър и стария дрипав Търтъл Бей.