Джон Гънтър
Америка без маска (1)

Предговор

Тази книга е спътник на томовете „Европа без маска“, „Азия без маска“ и „Латинска Америка без маска“; тя е репортерски опит да се изясни друг континентален сектор на политическия свят, такъв, какъвто го виждаме днес.

„Европа без маска“ беше отчасти етюд върху национализма, „Азия без маска“ — върху империализма, „Латинска Америка без маска“ — върху колониалната политика и стопанство; настоящата книга ни изяснява демокрацията в действие. Нейният гръбначен стълб и съдържание са опит да покаже най-загадъчната и най-малко известна страна в света — Североамериканските Съединени щати.

Прочее пред нас е огромното неизвестно, наречено Съединени щати.

Каква е нашата цел? В коя посока се движим? Колко бързо? И какъв ще бъде краят? Кои са действуващите сили, проблемите и влиянията в Съединените щати? Кой ни управлява и дали е добро управлението ни?

Празнината, която се опитвам да запълня с тази книга, е особено подчертана. Този ми труд е един политически пътеводител, а както е известно, пътеводителят не е философски трактат. Моят опит е само да разкрия силите, които движат тази несравнима страна. Книгата ми е изследване на събитията и въпросите на деня; стремя се да излагам фактите без предубеждение и преувеличаване.

Новата ми книга не съдържа обобщителна глава за Съединените щати като цяло, по причини, които ще станат малко по-късно съвсем ясни. Вие можете да намерите великолепни статистики за пространство, население и пр. във всеки алманах. Но представете си само за момент някои от американските превъзходства!

Съединените щати са първият народ в света по производство на въглища, петрол, стомана, електрическа енергия, мед, памук, дървен материал и безброй други индустриални и земеделски произведения, но тяхната политическа роля и значение далеч не достигат съответното желано високо равнище. Америка има 4/5 от световните автомобили и 1/2 от телефоните; не може обаче да се каже, че е в такова превъзхождащо съотношение от морален характер или интересни и вълнуващи идеи. Нашата страна продава за 700,000,000 долара козметика само в една нормална година и губи 40,000 убити в автомобилни катастрофи. Тя има 155,116 различни държавни служби и на всеки 11.5 секунди се ражда по едно дете. Съединените щати консумират 1,115,000,000 кварта сладолед и 660,000,000 кравайчета, 95,000,000 американци отиват на кино всяка седмица и 55,000,000 броя големи списания се разпродават всеки месец. Застраховани са 71,000,000 души, има 40,000,000 играчи на комар и обзалагания, 20,000,000 любители фотографи, 5,000,000 маркосъбирачи, 2,800,000 вегетарианци, 60,000 любители радиооператори и 25,000 практикуващи астролози.

Декларацията на Независимостта не включва в себе си думата „република“, нито пък конституцията съдържа думата „демокрация“ или пък думата „нация“. Статистически Съединените щати са най-богатата страна на света. Това е също така страна без осигуровка срещу безработица и болест.

Нищо не би било по-леко от това да изброим само някои от по-очебиещите противоречия наблюдавани в Съединените щати:

През 1945 г. американците са изразходвали 1,306,514,314 долара за обзалагания при конни надбягвания. През 1946 г. обаче едно законодателно предложение да се отпуснат 100,000,000 долара за изследване и борба срещу рака пропадна в Камарата на представителите.

Националният доход напоследък се изчислява на 158 милиарда долара. Но само едно от всеки 34 американски семейства има доход от 7,500 долара годишно. Само едно от 10 семейства има 4,000 долара годишен доход и повече от 50% от американските семейства имат месечен доход по-малък от 122 долара.

Смята се, че този народ е на най-високо равнище в света по отношение на общественото здраве. Но 40% от мобилизираните през Втората световна война бяха отхвърлени като физически негодни за военна служба; не по-малко от 12% от тях се оказаха душевноболни или страдащи от психоневроза. От войските, намиращи се в Германия през 1946 година, един на всеки четири войника имаше венерическа болест.

Смята се, че този народ е на най-високото ниво на народно образование в света. Но 13.9% от мобилизираните през 1943 година се оказаха неграмотни и около 3,000,000 пълнолетни американци не са посещавали никога каквото и да е училище.

В 1945 година американците изразходваха 1,200,000,000 долара за покупки на бижута. На една вечеря в Ню Йорк с благотворителна цел първа награда на базара беше дадена за един диамант 109 карата, струващ 50,000 долара. За женски обувки през 1946 година имаше 160 различни размера. Но 40% от всички американски домове нямат вана или душ, 35% от всички американски къщи не притежават вътрешен клозет и 30% са лишени от текуща вода.

Този народ черпи своята мощ в голяма степен от пуританските традиции и в Америка има 24,402,124 римокатолици. Но на всеки три женитби през 1946 година се пада и по един развод.

У този народ винаги е имало силно въздържателно движение и 1/5 от него са въздържатели. Но през 1945 г. Америка консумира 190,000,000 галона силен алкохол, на стойност около 7,000,000,000 долара. Обикновено се смята, че Съединените щати притежават великолепни средства за възпитание и за осветление на общественото мнение, особено във военно време. Едно допитване в началото на 1946 година показа, че 19% от войниците в американската окупационна зона в Германия смятат, че Германия е имала право да започне войната, 22% вярват, че германците трябва да бъдат оправдани за преследването на евреите, и 51%, че Хитлер е направил добро на Германия между 1933 и 1939 година.

Предполага се обикновено, че тази страна притежава великодушни, човеколюбиви инстинкти. Но 33 дружества и 30 лица бяха осъдени през май 1946 година за „съзаклятия при определяне на цените и спиране ортопедическите подобрения за ветераните от войните“.

Предполага се, че тази страна боготвори добрия обществен ред и поставя рационализацията над всичко. Но само във Вашингтон има 5 различни рода полиция и никой гражданин от областта Колумбия няма право да гласува.

Или погледнете върху нещата в по-широка перспектива. През войната Съединените щати доказаха, че са способни на творческа енергия, надхвърляща всякаква мярка. Историята рядко познава подобен забележителен рекорд на сътрудничество за изнасяне на общонародни почини, като се направят всички жертви. Сега, когато войната е свършена, ние обръщаме опакото на медала и виждаме, че американският народ е изпаднал наново в алчност, страх, в неспособност да осъществява бляновете си. Късно през 1946 година в Америка се почувствува болезнена липса на земя за много граждани и се очертаха тежки липси на жизнени необходимости като храна и квартири, което показва разложението, в което се намираме, независимо от това колко тези липси могат да се окажат временни. Съединените щати имаха най-голямата реколта в света, но те не можаха да изхранят собствения си народ. Ние извършихме чудеса в производството през войната, но не можем да съградим къщи за собствените си граждани…

Ясно е, преди всичко, че на нас ни липсва национален план, че ни липсва ясен поглед и въображение. Това показва, че имаме нужда от интелектуалци. Трябва ли, за да станем наново годни, нашата страна да получи подтик от една нова война? Означава ли това, че 295,000 американци трябва да бъдат наново убити, за да се стегнем като народ? Ние слушаме тези дни много думи на темата „Америка е последната защитна скала на човешката свобода“, „последната граница на западната цивилизация срещу варваризма“, и тем подобни. Тези изрази са може би напълно искрени и изразяват добри намерения, но те не ще имат отговорна и трайна тежест до тогава, докато тая страна не се научи как да оправи по-добре своите мирновременни работи.

Съединените щати правят много грешки, но вярно е също така, че и днес, и утре, и всякога при военна заплаха или при следвоенно успокояване, Съединените щати са способни на най-огромните постижения. Американците имат много национални недостатъци, но имат и много добродетели. Нека не се забравя, че този народ е тромав като бивол, но и подвижен като балерина, пълен със здрави нерви и способности. Страна, способна да произведе 100,000 самолета за няколко денонощия и страна, дала за 50 години личности, чието значение в света е справедливо оценено.

Лично обяснение. За да напиша тази книга аз употребих значително време за подготовка. Започнах систематична работа през лятото на 1944 година, а през ноември същата година започнах редица пътувания и изследвания, които ми отнеха 13 месеца. Действителната работа започна през януари 1946 година, а писането й продължи до скоро.

Посетих всичките 48 щата и ония градове, които имат повече от 200,000 души население — на брой 43. Посетих също и доста малки общежития, някои от които не бях виждал преди пътуването си през 1944 — 1946 година. Превъзмогнах невежеството си и след тия пътувания можах да добия спокоен поглед и отношение към работата си без предразсъдък. Извърших голяма писмена работа в къщи преди и през време на пътуванията си. Написах, например, лични писма до 48-те губернатори и получих от тях 47 подробни отговора. Разговарях с г. Рузвелт, с г. Труман, с няколко министри от правителството и с някои от върховните съдии, сенатори и народни представители. Посетих видни дейци на работническото движение, специалисти по земеделските въпроси, журналисти, представители на негърския свят, техници от правителството и политици в Ню Йорк и Вашингтон. Те ме подпомогнаха с указанието кои важни лица трябва да видя в различните щати и градове. Десетки мои приятели ме препоръчаха на своите приятели. Взех бележки от разговорите си с около 900 души, а това са 1,000,000 думи нанесени в моя бележник.

Лаская се от мисълта, че съм дал точно изясняване на отношенията между републиканци и демократи, на разликите между Изток и Запад, Север и Юг, на поклонниците на СССР и неговите противници, на противниците на Великобритания и нейните поклонници, на отношенията между индустриалци и трудови водачи, между прогресивните и консервативните елементи. Стараех се да видя всеки, който е честен и който има свой собствен възглед. Не се интересувах от какъв лагер можеше да бъде човек, щом като знаеше нещо.

Читателят ще бъде озадачен, че съм подредил книгата си в глави по щати. Това направих главно от съображения за удобство, но същевременно трябва да кажа, че това беше необходимо, тъй като всеки щат има и свой особен вкус. Повечето американци се гордеят със своето родно огнище, като по този начин у нас бе развит локалният шовинизъм.

Навсякъде, гдето бях, аз задавах три главни въпроса: кое отличава вашия щат (град или общество) от другите; какво е допринесъл вашият щат (град, общество или земеделска площ) за живота на Щатите като цяло; какво представлява и преди всичко, кой го управлява; от къде черпи основните си източници на сила — обществена мощ, стопанска мощ, политическа мощ? Само аз бях учуден от изобилието на разнообразни отговори. Необозримо число от неща и фактори управляват тази страна. Нито една-единствена личност, принцип, идеал или капитал не управлява Америка, макар че ние ще видим, че има няколко преобладаващи сили, които се повтарят почти навсякъде. След няколко разумни и полезни разговора във Вашингтон аз разбрах, че това е добро, фактът, че тази страна е управлявана от голям брой обстоятелства, факти и явления, и че народът вярва в тях, е ценен признак за демокрация. Защото демокрацията, ако е здрава, може да се храни дори от собствените си недостатъци и да получава подтик и жизненост от своето собствено разнообразие.