Джон Гънтър
Америка без маска (128)

Харвард и Йейл: предполагаемо влияние

Тези големи университети не принадлежат само на Ню Ингланд; тяхното влияние е национално. Местно, тяхната най-важна придобивка — като изключим грамадното посвещение в служба на нацията през време на войната — е, че Ню Ингланд е интелектуално най-смислената област в страната. Разбира се, цяла дузина други по-малки университети и колежи са подпомагали в този процес. Можете да водите умерени, разумни и спокойни разисквания на каквато и да е тема под слънцето с всеки образован гражданин на Ню Ингланд, той ще разгледа спокойно „за“ и „против“ почти по всеки въпрос, независимо колко удивителен или спорен е той. Не би избухнал, ако споменете за болшевизма или за Ку-Клукс-Клан. Той обича да гледа и двете страни на въпроса. В същност, той е напълно способен да вземе коя и да е страна на всеки спор и да я поддържа енергично и ясно. За този благотворен за ума климат, Харвард и Йейл са навярно най-отговорните фактори.

Харвард е национален университет, да; но, както чух да се говори, той бил „провинциален колеж“, тъй като приблизително 75% от студентите в историко-филологическия факултет не са от Ню Ингланд; приблизително 75% от колежаните студенти в Харвард обаче са. Харвард се управлява от своя президент и шест члена на корпорацията, което представлява един вид самоувековечила се олигархия, уникум в целия свят. Една интересна и малко известна подробност е, че само 12,000 от кръгло 62,000 възпитаници на Харвард редовно гласуват за управителния комитет или се абонират за бюлетина на завършилите университета. Президентът на Харвард, Джеймс Браян Коунант, е един от най-способните, най-интелигентните и полезни мъже в американския обществен живот, въпреки че много по-млади учени мислеха, че той взема една прекалено консервативна и конвенционална линия по отношение на следвоенното развитие, съпровождащо атомната бомба. Със самата бомба, Конант, подобно на Ваневър Буш, имаше твърде много работа.

В средата на 1945 година се появи изданието на „Общото образование в едно свободно общество“, една книга препоръчана от Харвард и написана от група, излъчена от професорското тяло, които са посветили две години на изследване и изучаване по този въпрос. Тя предизвика значително стълкновение в образователния свят на цялата страна. Нейното съдържание е твърде заплетено и прекалено разтегнато, за да може да се разисква тук. Това, за което най-много се апелира в този сериозен опит да се разширят основите на американското образование като подготовка за истински граждани, беше, първо, по-малко строго професионално образование в средните училища; второ, широки задължителни курсове, като се набляга на основните предмети — хуманитарните и социалните науки — в университетите. Самият Харвард се приготви да видоизмени своята изборна система, при която един способен студент имаше по-рано възможността да изучава почти всичко, което си избереше. Същото направи и Йейл.

По какво се различават Харвард и Йейл? Преди всичко, Харвард е много по-голям, с 8,500 студенти, срещу 3,331 в Йейл. Но Йейл има 1,052 учители срещу 1,871 в Харвард. Освен това Харвард е много по-тясно свързан с Бостън и Кембридж, отколкото Йейл с Ню Хейвън. Без Харвард Бостън не би бил нищо повече от един провинциален град. Харвард просмуква във всички направления духовния и интелектуален живот на Бостън. Но Йейл изглежда по-малко свързан с Ню Хейвън и околността. Най-после, чух да се казва, „преподават по-добре в Йейл, но Харвард е повече космополитичен и раздава повече блага“.

Президентът на Йейл, Чарлс Сеймур, е именит историк и редактор на списанието „Кърнъл хауз“. В неговото учителско тяло, както и в Харвард, са събрани способни и бунтовнически духове, и пресата на университета Йейл е една от най-проницателните в страната.