Джон Гънтър
Америка без маска (168)

Какво е стомана? — попитах Харолд Рутенберг, директор на изследванията на Сдружените Стоманени работници в Америка и сега подпредседател на стоманената Корпорация в Портсмут. Той отвърна веднага: „Америка“. Осемдесет и пет процента от всичките произведени стоки в Америка съдържат стомана в един или друг вид и 40 на сто от всичките работници, които получават надница в страната, дължат своето препитание на стоманата пряко или косвено. Но не на това наблягаше г-н Рутенберг. Основната решаваща сила на всяка страна е нейното стоманено производство и това, което прави нашия народ велик преди всичко, е фактът, че той може да пресова над 90 милиона тона излята стомана годишно.

Това е век на стоманата, цялата модерна индустриална история, което често значи политическа история, е основана на стоманата. Гражданската война беше желязна война. Всяка война оттогава е била стоманена война. В деня, в който желязната руда е била открита в Бразилия — единственият важен източник в западното полушарие извън Съединените щати — ние станахме империалистичен народ. Ние не контролираме бразилското производство (въпреки че една американска фирма за руди има големи бразилски владения), но не бихме могли да допуснем друга страна да го контролира. Почти същото нещо би могло да се каже за бокситните депозити в Холандска Гвиана. Държавният департамент не би признал това така изчерпателно и благочестивите привърженици на политиката на добро съседство биха го, разбира се, отрекли, но понятно е, че ние не бихме никога позволили на някого, освен на приятелска сила, да остане в тия зони.

Питсбърг е Гибралтар. Там дето Алегани и Мононгаела се съединяват, за да образуват Охайо, един парцалив грамаден чадър от сажди и чернилки ви подсказва, че това е наистина собствената крепост на стоманата. Още преди стотина години малки фабрики за желязо са били построени по хълмовете на Пенсилвания, близо до каменовъглените мини. Човек може да пътува близо до Питсбърг днес и да види пещи, които не са работили от 1851 година, но които са още в добро състояние. По онова време една пещ е била задоволителна, ако е произвеждала осемстотин тона желязо годишно. Днес една пещ, която не произвежда 50 процента повече на ден, е негодна. Ако собственикът на една фабрика не е имал да плати на своите работници пари в брой, той им е давал истински парчета от сурово желязо, което е било разменяно срещу бакалски стоки в близката бакалница — „железни пари“ в най-буквалния смисъл на думата. Днес желязото се произвежда за едно пени килограма. Няколко години по-късно пенсилванското стоманено производство направи първия си удар и в 1871 година Питсбърг Стийл Кастинг Къмпани организира първата стоманолеярница в Съединените щати. Около 1889 година американското производство на сурово желязо на пръти надмина за пръв път това на Великобритания, а в 1900 година ние надминахме британците по производство на стомана в открити пещи. Нов век, нова индустриална ера, ново равновесие в световната политика настъпи изведнъж.

Но да се върнем малко назад. Стоманата, в своята естествена форма на желязо, е подобно на житото начален елемент. Желязото се споменава в Библията и сърпове от необработено желязо, намерени в пирамидите, датират от преди най-малко пет хиляди години. Един авторитет казва, че фактически желязото е било познато в Египет от около 7,000 години преди Христа. С положителност може да се каже, че то е било познато в Китай и Индия от около 2,000 години преди Христа. Омир е пълен с желязо. Прескочете с няколко хиляди години напред. Знае се, че железни произведения са съществували в Шаслау, там дето днес е Чехословакия, в 677 година след Христа.

В средата на четиринадесетия век, във Франция са били употребявани гранати, а в Норвегия игли. Първото откритие на желязна руда в Америка изглежда да е станало в Северна Каролина в 1585 година, членове от експедицията на сър Уолтър Роли са го намерили. Към 1603 година една Вирджинска компания в Джеймстън в същност е изнасяла желязо за друга компания в Източна Индия при цена 4 лири стерлинги на тон. Първата силна пещ в Америка е била навярно построена в Пенсилвания близо до Потстаун в 1720 година. Четирима от тия, които са подписали Декларацията на Независимостта, били железни магнати и в 1795 година първата фабрика за гвоздеи е била построена в Браунсвил. Към 1830 година е имало около четиринадесет стоманени пещи в Съединените щати с капацитет от 1,600 тона стомана; около 1855 година е било организирано американското дружество за желязо, което се е разраснало в сегашния огромно силен институт „Американско Желязо Стомана“. В 1875 година първите пресовани двадесет метрови железопътни релси са били произведени в Америка, в гр. Брадок, Пенсилвания — само преди седемдесет години!