Джон Гънтър
Америка без маска (23)

Централната долина и водните й строежи

Сърцето на Калифорния, нейният жизнен нерв, не е Сан Франциско, нито Лос Анджелис, нито Сан Диего; това е „Централната долина“. Няма на света по-плодородна долина от нея, с изключение може би само на долината на р. Нил или пък Имперската долина в крайния юг на щата, която се обогати чрез напояването. Централната долина фактически е съставена от две долини. Реката Сакраменто на север и реката Св. Йоаким на юг подпомогнаха нейното разделение. Двете съединени реки се вливат в залива Сан Франциско. Земеделието в Централната долина не е толкова земеделска работа, колкото индустриална операция. Тук нищо не е случайно. Плодородието е невероятно, но жътвата се извършва с математическа точност. Всичко това е възможно благодарение напояването. Трудността на всички земеделци е, че дъждът и времето не могат да се предскажат, но в Централната долина земеделецът не е зависим от тия случайности и не гледа към небето за дъжд. Те си го доставят с умението на човека. С точността на една лаборатория водната енергия може да бъде усилена или намалена, според сезонните нужди.

Няколко хиляди нови плодородни акра земя ще бъдат обект на обработване, когато бъде осъществен язовирният проект „Централна долина“. Река Колорадо напоява седем щати, докато Централната долина е само в един. Ние сме слушали да се говори за блестящата работа по напояването в долината на щата Тенеси. Калифорния се зае със същия проблем, по почин на щата, от преди 40 години. Причината дето проектът не е още осъществен е, че щатът не може сам да направи това, което държавата е сторила в долината Тенеси. В северната част на долината вали много дъжд, в южната част (р. Св. Йоаким) — много малко. Задачата е да се преведе излишъкът вода от север към юг и да се разшири контролът върху текущата вода и напояването. Федералното правителство взе голямо участие в постройката на язовири след 1937 г., когато един от най-големите язовири в света „Шаста“ беше построен и всички частни собственици на силодобивни централи се бориха с всички сили против него. Според федералния закон, никаква вода от федерални инсталации не може да бъде давана на стопани, които притежават повече от 160 акра. Така че големите земевладелци, като компанията Керн Каунтилани, която притежава повече от 354,000 акра, попаднаха в тази категория.

Явна е бързата нужда от едно планиране, та цялата площ на Калифорния да бъде напоена, за да не се превърне някога в пустиня. Без този язовир и канали, водите на щата (като река Сакраменто) може някога да придойдат, да залеят бреговете и милиони литри вода за напояване да бъдат изгубени или пък солените води от залива Сан Франциско да се върнат обратно в долината и да разрушат плодородната земя.