Джон Гънтър
Америка без маска (55)

Щатът Монтана е великолепен, разнообразен и буди възхищение и размисъл. В него откриваме още веднаж зашеметяващата обширност и разнообразие на Съединените щати, преобладаващото самочувство в сила, неизменния и всеобхватен жизнен нерв, богатството и същевременно суровостта, алчността за печалби, липсата на яснота и стопански план, липсата на чувство за историческа приемственост и нагон към разсипничество, както и лошо политическо отношение към пряко поставените за разрешение жизнени проблеми.

Щатът Монтана е голям колкото Илинойс, Мичиган и Индиана. Той е по-голям по територия от Италия или Япония и е трети по големина американски щат. 1/25 част от цялата територия на Съединените щати е Монтана. Тази гигантска земя е населена само от 500,000 души, (средно — населението на Ню Орлеан или Минеаполис). Щатът Монтана е три пъти по-голям от щата Ню Йорк, но населението му е само 1/15 от населението на града Ню Йорк.

В този момент населението на Монтана е в упадък. Главна причина е липсата на индустрия, недостатъчни грижи и улеснения за образование. В началото на 1920 година тук имаше безброй банкови фалити. 1/3 от всички банки в щата фалираха. Вследствие на ерозията бяха загубени тонове от горния земен пласт. Малките чифлици и стопанства се вляха в големите чифлици. Местната електрическа мрежа бе лошо ръководена. Минните работници не намираха смисъл да работят в мините при толкова низки надници в сравнение с надниците във фабриките за алуминий и самолети, които бяха на стотина мили по-далеч на запад.

Щатът е в упадък не само по броя на населението, но и в качествено отношение. Повечето от емигриращите от щата са млади хора, вследствие на което средната възраст на населението се повдига; тия емигранти са работници, което намалява броя на гласовете на трудещите се. Това, естествено, прави обществото по-консервативно.

Промяната в характера на населението започна в 1910 година, след опитите да се чака разцвет на земеделието само в зависимост от дъждовете, без изкуствено напояване. Когато големите чифликчии започнаха да орат земята, за да засяват жито, те унищожиха блатата, в които можеше да се събере вода за изкуствено напояване: вследствие на бездъждието земята засъхна и обедня откъм соли. Горният пласт бе свлечен от дъждовете и отнесен в реките. Първите жители на Монтана са били крайно напредничави люде. Те са се борили за живот и успех в опасен авантюризъм при тази бедна земя. В ранните дни на заселването тук са пристигали от Минесота учителки, за да се задомяват със златотърсачи и скотовъдци, но сега духът на старите пионери е изчезнал. Характерът на отделния човек и на обществото е променен от нищетата и зависимостта от природните явления.

Повечето от местните жители са родени другаде. 45% от населението са чужденци или потомци на смесени бракове. Жителите не са от еднакъв расов произход, както мексиканците в Лос Анджелис, или скандинавците във Вашингтон. В Монтана има канадци, шведи, поляци, италианци, шотландци югославяни, финландци и голям брой ирландци. В минните галерии на Буте копаят работници от 40 различни народностни групи.

Щатът Монтана е обграден от лявата си страна от континенталния водораздел, който преминава през него. Западната част е предимно планинска, зависима от града Буте; и стопанството, и политиката му зависят от минералния добив. Буте е поддръжник на демократите, със силно ирландско и католическо влияние. Източната част — предимно с житно и скотовъдно производство — е под влиянието на републиканците, скандинавците и консервативните политици. „Западните долини“ на щата произвеждат дървен материал и в малки размери захарно цвекло и плодове. Свят малко известен в Монтана са земите, наречени „зла земя“, едно геологическо наслоение от нахвърляни безразборно големи архаични скали в чудновати форми с много малко плодна пръст. Краварството е добре развито, той като житото не може да има стабилна цена.

Добър доход се получава и от продажбата на скъпи кожи. Търговията с кожи, добити от животни в големите гори, създава благосъстояние на голяма част от населението.