Джон Гънтър
Америка без маска (240)

Извън САЩ

Когато посещавах някои села в Ню Мексико мислих си: „Може ли да е Северна Америка това? Наистина ли сме в Съединените щати?“ Губернаторът Демпси ми каза, че има села в Ню Мексико, които са все още 98% туземни, в които от редица поколения живеят испано-мексикански семейства, без да продумат в годината ни дума по английски. Пътьом посетихме селото Чимайо. Не можах да повярвам, че не съм в Еквадор, в Парагвай или в някой оазис на Кастилия.

Испанското общежитие в Мексико е много единно, гордо и предпазливо. Като строго правило, асимилацията между англо-американци и туземци се избягва, макар че младите испанки считат, че англо-американците могат да бъдат привлекателни другари. Голямо мнозинство от туземците имат право на глас, но в социално и икономическо отношение те са поставени в сурови лишения. Испанците, в желанието си да защитят своята култура и бит, са се организирали в „Обществото за защита на фолклора“. Отношенията между испанците и индианците са много добри, тъй като индианците ги считат за по-симпатични от американците.

Останка от древна католическа Испания е тайното религиозно общество на „Покаяните“. Това е сектата на самобичуващите се, която е забранена и от римокатолическата църква и от правителството. Казаха ми, че тази секта наистина е разпъвала някои от своите членове в снежните планини и хълмове. Властите никога не са знаели кога се извършват подобни престъпления. Но подобни крайности са много редки. По-често се случва един от покаяните да бъде избран и на „разпети петък“ да бъде отведен на хълмовете, бит с камшици и окован за известно време на кръст, направен от телеграфни стълбове. Този „Христос“ носи черна маска. За да бъде избран — значи, че се ползува с безкрайна почит. Членовете на сектата вървят след него, бият го с камшици, вързани на възли, и дигат голям шум с дисонантна музика от тръстикови свирки. Церемонията приключва с голям огън. Ако се случи полицията да е наблизо и узнае за тази мъченическа церемония, в понеделника след Великден може да открие кървави следи по снега. Има много случаи, когато покаяници са умирали, не когато са били разпнати на кръста, но от дългото им излагане на студа.