Джон Гънтър
Америка без маска (154)

Черти и образи

Както всеки знае, Ню Йорк е разделен на пет околии, наречени изборни участъци. Необикновеният, приличен на език, Манхатън е само дванадесет и половина мили дълъг и две и половина широк, но според оценките през 1947 година обгръща 1,906,000 души. Има двадесет моста, приблизително 100,000 извънградски посетители дневно, 915 нощни заведения, университета Колумбия и „Сентрал парк“, който много хора смятат за най-приятния в света, със своите 840 акра, разстлани като килим пред небостъргачите, които стърчат като подигнати на пръсти. Той има толкова разнообразни подразделения като: Кипс Бей, Газ Хаус Дистрикт, Хелс Китчън и Гринуич Вилидж. Бруклин (с население пресметнато на 2,798,000 души) е, разбира се, един отделен свят сам за себе си, с местни шефове като Питър Ж. Макгинес, страшен локален национализъм, Доджерсови, Буш Терминал, Кони Айланд и Таблет, един от най-реакционните католически вестници в страната. Географически Бруклин представлява грамадните, издути, водни „глава и рамене“ на Лонг Айланд. Има повърхнина 88.8 кв. мили. Само за написване имената на улиците му няма да стигнат 192 страници от един джобен указател. Дава най-голямото число гласове за демократите и е прочут център на хората от Християнския фронт. Вицекралят на тази опасна провинция, който умря в 1946 година, беше Франк В. Келли. Бронкс, който граничи с Уестчестърската околия и е единственият изборен участък на материка, заема пространство от 54.4 кв. мили и има население от 1,489,000 души. Подобно на Бруклин, той е предимно еврейски и е прочут със своя бейзбол, като притежава стадиона на янките. Подразделен е на области като Трогс Нек, Моризания, Класонс Пойнт и Мот Хейвън. Има свой собствен флаг, добре известна зоологическа градина, Зала на славата принадлежаща на Ню Йоркския университет и седемстотин мили улици. За известно време се наричаше „Столицата на света“, когато ООН заседаваше в Хънтър Колидж.

В Бронкс, би могъл да каже човек в скоби, живеят двама знаменити Ню Йоркски политици: Едуард Дж. Флин и Майкъл Дж. Куил. Г-н Флин, негов господар в продължение на много години, има голямо национално значение; той е бивш председател на националната демократическа комисия и Рузвелт веднаж го беше предложил за посланик в Австралия. Сенатът обаче го отхвърли. От всички големи общински управители Флин е най-издигнатият, най-цивилизованият и културен човек. Той е на лявото крило на политическата сграда. Роден е в околията Керри в 1905 година и е бил войник в ирландската републиканска армия. Дошъл в Ню Йорк, дето получил работа като прост работник в подземната железница. Куил представлява две неща днес: глава на властния Съюз на транспортните работници, който заплашваше със сериозна стачка в 1946 година, и градски съветник.

Куинс, най-големият избирателен участък по пространство (126.6 кв. мили) — има 1,456,000 души население. Той е най-разпръснатият от избирателните участъци и най-малко отличителен. Притежава аеродрума Ла Гуардия и Форест Хилс — столицата на тениса в Америка. Има 196 мили брегова линия и неумолимо безкрайни редици от малки грозни къщички. В Куинс, както навсякъде в страната, можете да видите как един голям град се разпръсква по периферията. Никоя община няма по-неспретнати покрайнини. Най-после Ричмънд (население 186,000), който представлява друг свят затворен в себе си, Статен Айланд. Куриозно общежитие, отдалечено на половин час път с лодка, Ричмънд има само един глас от шестнадесет в съвета за оценки (управителното тяло на града Ню Йорк). Той негодува срещу това и заплашва да се оттегли.

Човек би трябвало да спомене тук и за останалите острови на Ню Йорк; те са небрежно живописни — Гъвърнърс Айланд, Норт Брадър Айланд, Рандалс Айланд, Рикърс Айланд, без да казваме нищо за Елис, Уелфеър и Саут Брадър. Тук също са големите и от жизнено значение реки като Хъдсън, „подобна на щатско шосе“, както един журналист от Таймс беше удачно казал, и Ист, „която е синоним на мизерия и грозота“.

Най-после — пристанището. Тук ние стигаме още веднъж до това, което Холивуд (или Ню Йорк) би нарекъл суперколосално. „То е едновременно входната врата на нацията и нейния служебен вход“. Пристанището на Ню Йорк, ръководено и то много добре от своите изключителни власти, е най-голямото естествено пристанище в света. То обема „седем залива, четири устия на реки, четири ръкава“; заема водно пространство от 431 кв. мили, има 307 мили брегова линия и 1,800 докове. От него, в нормална година, отплуват около 60 милиона тона стоки на 13,000 парахода, които извършват транспорта на 41.7 на сто от цялата външна търговия на Съединените щати.