Джон Гънтър
Америка без маска (203)

Обсегът на постиженията

Той е много широк и твърде много фактори играят роля. Първото и най-просто нещо, което може да се каже, е, че TVA повдигна равнището на дохода за 3,225,000 души в долината с около 75 на сто в продължение на десет години, срещу едно национално увеличение на дохода от 56 на сто. Сравнете следните сегашни цифри с тия от 1933 година. Надниците се покачиха с 57 на сто в сравнение с 47 на сто за останалата нация; продажбите на дребно с 63 на сто срещу 47 на сто; стойността на манифактурните продукти с 68 на сто срещу 54 на сто и търговията на едро с 80 на сто срещу 46 на сто.

Един специфичен елемент е електрификацията на селата и пропорционалният напредък в градската употреба на електричество. Около 125,000 ферми в долината са сега електрифицирани и Чатануга и Ноксвил са сега като Портланд и Ситъл; евтините тарифи направиха електрическата енергия достъпна в небивали досега размери. Друг един много голям факт са новите 650 мили навигационни канали и мрежата от „почвени клиники“, както и 29,000 опитни ферми. Други фактори са въвеждането на нови и евтини сушилни за сено, грамаден разцвет на риболовството, развитие на таниновата индустрия, следвана от лабораторни изследвания на отпадъчните материали от фабриките за дървен материал и залесяването на около 150 милиона дървета. Или контролът над маларията. Маларията, някога смъртна заплаха в тази област, сега е напълно премахната. Това беше направено отчасти чрез напръсквания от самолет, отчасти чрез една проста система, при която равнището на водата покрай перифериите на езерата временно, но бързо намалява, при което яйцата на комарите остават на високо и на сухо и това убива какавидите.

Помислете също за друг един фактор — образованието. TVA е нещо като университет; неговият щаб представлява изследователско тяло. Хвърлете поглед върху дейността му против наводненията — може би най-драматичната от всички прояви на TVA. Спомнете си за наводненията през 1937 година, които оставиха милиони хора бездомни в долините на Мисисипи и Охайо; или помислете за ония в 1943 година, които наводниха четири милиона акра земя в Илинойс, Мисури, Арканзас и Индиана и разрушиха 160,000 къщи. Подобни катастрофи биха били почти невъзможни в Тенеси сега, след като голямата мрежа на бентовете на TVA е привършена; сега те са опасност почти толкова далечна, колкото средновековната чума. През януари 1946 година се случи едно от най-големите наводнения в историята на реката, но новите язовири задържаха водите; не настъпи никакво нещастие; реката беше станала покорен слуга на човека, не негов господар.

Всичко това е много важно, да. Всичко това би трябвало да бъде стимулиращо и насърчително. Но ние не сме досегнали още същината на цялата тази история. Сърцето на TVA съвсем не е реката, а почвата; не техниката на електрическата енергия и навигацията, а земеделието.