Джон Гънтър
Америка без маска (120)

Фамилията Волф

Една от най-старите и най-малко познати истории в Америка е тази за фамилията Волф от Кълъмбъс. Това е отново една история за хора, които сами са се издигнали. Династията Волф (противно на известни мнения, тя не е еврейска), е за дълги години единствената най-мощна сила в политиката, журнализма и търговията — и влиянието й в политиката постепенно се развива в целия щат. На въпроса ми „кой управлява Охайо“, отговорът беше: „интересите на фамилията Волф“, но това е преувеличение. Един известен потомък ми разправи: „наистина Волфови управляват града, но ако искаш да си навлечеш някой бой, нека вестник Диспатч (един от вестниците на Волфови) вземе твоя страна“. Човек отново ще забележи как американците се противопоставят на всеки, за които се знае, че му се диктува отнякъде.

Братята Волф основават династията. И двамата са мъртви и сега наследници са група синове и племенници. Преди няколко години Робърт Волф пада, или сам скача, от най-горния етаж на зданието, дето се помещава вестник Диспатч. Хари Волф умира в леглото на 73 г. възраст, през януари 46 г. след едно тържество при посрещане на Новата година. Те започнали като бедни момчета; Хари започва своята кариера като пали уличните лампи в залутано село в Охайо. Робърт пък започва своята в изправителния дом, дето излежава за убийство, след като застрелва един човек, който обижда сестра му в един бар; като затворник, така историята разправя, той се научава да прави обуща. Жена му, между другото, е сестра на Търстан — магьосника.

След като излиза от затвора, Робърт, заедно с Хенри, основава дружество за производство на обувки. Това става преди, повече от 50 години. Днес същата тази компания е една от най-големите и най-успешните в страната, която обслужва 38 щата и притежава 3,600 клона за продажба на едро. Още от 1903 г. те показват интерес към издателства; постепенно започват да упражняват пълен контрол върху вестниците: Диспатч, Охайо, Стейт, Джърнал и няколко радиостанции, включително и WBNS. Започват да се занимават и с политика, като лятната им къща, позната под името Вигвам, става сборище на републиканците. Тук, Ландън, Хувър и безброй други високопоставени личности от партията биват приемани. Тук също във Вигвам, семейството Волф отглежда своите любими животни — вълци!

Банкерството е представлявало друг техен интерес. В 1929 г. братята Волф организират банка Охайо, която днес управлява около 20 други банки в Охайо, включително и най-голямата банка в Кълъмбъс. Тя има клонове в 17 града в Охайо и притежава капитал от 275 милиона долара. Най-сетне, Волфови са видни хора и в градския живот (те подаряват места за паркове в града и тем подобни), в университетските кръгове (без обаче да са били някога в състояние да упражняват контрол върху университетите, въпреки че един член от семейството е бил виден член в университетското управление) и в земеделието. Стопанството на Волф е най-голямото стопанство на изток от Мисисипи.

Чух да казват в Охайо, че във всичко това няма нищо неестествено. Но в същност, фактът, че една-единствена фамилия е могла да дава тон и да върти цяла една столица без никаква почти съпротива в течение на повече от едно поколение, показва, че това не може да се нарече чиста демокрация.

* * *

Никога не подценявайте простотата на американците. В противовес на семейството Волф, нека си вземем бележка от живота и дейността на покойния Алвин Виктор (наречен „Честният Вик“) Донахи, демократ, избиран три пъти за губернатор на Охайо и веднаж за сенатор. Господин Донахи, според легендите, които са се появили около неговата личност, е единственият човек, изпратен от щата във Вашингтон, който не е произнесъл там реч. Като губернатор, той разделял законопроектите на две части, — едната „за народа“ и другата — „против народа“. Неговата „политика“ се е състояла просто в това да поддържа едната част законопроекти и да се бори против другата част. Любимото му политическо мото е било „човек не може да спечели една кампания с измачкани панталони“. Веднъж, когато е бил държавен контрольор, един чиновник му поднесъл сметка, в която отчитал разноските, които бил направил, и дето се съдържала и следната забележка: „печени картофи — 35 цента“. Тия пари нещастният човек бил платил на обед във вагон-ресторанта. Донахи, който отказал да признае този разход, като се мотивирал, че никой не би могъл и не би трябвало да изразходва подобна сума само за едни картофи, станал известен под названието „Честният Виктор“ и незабавно осветен за дълга и забележително полезна политическа кариера.