Джон Гънтър
Америка без маска (53)

Въпросът за транспортните такси

Източната част на Съединените щати е силно индустриализирана и се противопоставя на Запада и Юга в борбата им за по-добър живот, като използува всички фактори — най-много нагодените според нейния интерес превозни такси — и владее финансово техни предприятия.

Един малък анекдот изяснява това положение най-добре. Чух го в щата Джорджия, но се отнася еднакво за Юта и Ню Мексико. Един човек, един типичен местен гражданин, умрял и бил погребан. Обувките му били купени в Ню Ингланд, ризата и долните дрехи — от щата Ню Йорк, очилата — от Ню Джърси, изкуствената му челюст — от Питсбърг, погребалният ковчег бил направен от мичигански бор, а гвоздеите от Хартфорд (Кънектикът), катафалката била изработена в Детройт, а пасторът отслужил опелото с библия, отпечатана в Ню Йорк на хартия, фабрикувана в Мейн. Всичко, което този „типичен“ гражданин допринесъл за собственото си погребение, било голият труп, а всичко, което обществото допринесло — било дупката, изкопана в земята.

Този анекдот може да ни обясни защо Западът желае сам да се индустриализира. Той е напълно подвластен на капризната и безмилостна експлоатация на Изтока, който произвежда и внася всички потребности — от динама до ръкавици. Западът не иска обаче да създаде нова конкурентна автархия със своята индустрия. Това, което желае, то е еднакво третиране на консуматорите в Изтока и Запада и да се дадат сносни и справедливи цени. През време на войната правителството на Съединените щати хвърли 21,000,000,000 долара за индустриални предприятия, построени в Запада. Тук алуминият се произвеждаше за 11.3 цента на паунд, срещу 15.5 цента на паунд в Изтока, поради това, че двигателната енергия на Запада е по-евтина.

Местните власти искат да повдигнат нивото на живота, да погълнат в своята индустрия следвоенните безработни и да задоволят материалните нужди на тукашните консуматори. Но единствено неразрешим въпрос си остава все пак въпросът за превозните тарифи. Според превозните тарифи Съединените щати са разделени на пет различни територии. Различните такси и тарифи създават вражеско настроение между отделните щати в Запада и Юга от една страна, и Изтока от друга. Тъй като за дълги години Западът не е имал своя индустрия, железопътните компании са казвали, че не заслужава да има евтини тарифи. Западът беше третиран като колониална територия, за да бъде използуван от волята на големите компании. Борбата се води между железопътните компании, които искат чрез високи тарифи да повишат доходността на своите предприятия — и местната индустрия и консуматора, които желаят да бъдат понижени превозните тарифи, за да може да се повиши доходът на местното земеделие и дори местната индустрия. Източните фирми и фабрики искат да запазят монопола си в западните пазари. Западното земеделие обаче иска да може да превозва суровите материали и да ги преработва на своя територия. Срещу това се противопоставя капиталът на индустрията на Изтока.

Проблемът за превозните тарифи бе повдигнат в Юга от бившия губернатор Елис Арнал — щата Джорджия, който подаде заявление до Върховния съд, обвинявайки група железопътни компании в създаване несправедливи тарифи и съзаклятие за увеличаване на печалбите за сметка на Юга и Запада. Това дело срещу железопътните компании се протака с години и не се знае кои са невидимите фактори, които отлагат присъдата. В тази борба западните и южните щати се опитаха да образуват общ фронт. Създадена бе една междущатска търговска комисия, която нареди да се направи намаление с 10% на тарифите за Юга и Запада и препоръча обща система за класиране на страната по отношение на тарифите. Ето една друга особеност на стопанския живот на Съединените щати във века на прогреса!

Западните щати са загрижени и поради алчността на така наречения „отсъствуващ собственик“ на местната индустрия. Западът произвежда сурови материали в неограничено количество, но не получава справедлив дял от печалбата. Повечето от гигантските индустриални предприятия и компании, които добиват грамаден процент от националното производство на мед, поташ, петрол и дребна промишленост в С. Щати, се притежават от капиталисти, живеещи в Изтока. Печалбите и дивидентите, изсмукани от природното богатство и труда на Запада се разделят между богаташите на източните щати. Така областта става колониално зависима от индустриалния капитал.

Правителството на Съединените щати е също отсъствуващ собственик. Съединените щати са най-големият земевладелец в страната. Правителството владее половината от площта на планинските щати. Държавните чиновници, настанени във Вашингтон, които никога не са били западно от Мисисипи, дават разпореждания за област, която не познават. Тези обширни площи са освободени от облагане с местни данъци.