Джон Гънтър
Америка без маска (186)

Всеизвестно е, че Съединените щати представляват страна с население от почти 10 на сто черни, и все пак това се пренебрегва почти от всеки — с изключение може би на тези 10 на сто. В тази страна има повече от 13 милиона негри. Приблизително всеки десети американец, мъж, жена или дете, е негър.

Бях чувал това доста често, но, докато не достигнах до Юга, нямах реално понятие какво точно означава. Бях чувал думи като „различия“ и „предразсъдъци“ през целия си живот, но ми липсваше конкретно познание, нямах ясно съзнание за това, което се крие зад тези думи. Знае се, че „отлъчването“ е един проблем; нямах никакво понятие за страшната необятност на този проблем. Фразата е изтъркана, но не зная друга. Негърът от Юг трябва да се види, за да се повярва.

Предполага се, че Атланта стои доста над другите южни градове по отношението си към негрите, но тя надминава всички еврейски квартали, които съм видял в Европа, дори във Варшава. Това, което наблюдавах, беше каста и неприкосновеност — половината време мигах, мислейки, че това е Индия.

Ето, например, случая с професор Х., който е еди-кой си професор негър от университета в Атланта. Той работи в тясна връзка с няколко бели; но когато го срещнат на улицата след работното време, съвсем невероятно е да го познаят или поздравят. В хотела той трябва да се качи на асансьора за багаж и при никакви обстоятелства не може да се храни другаде, освен в ресторант или трапезария, „под карантина“. Той е прекалено горд, за да отиде в театър „Джим Кроу“ следователно, едва ли някога би могъл да види първокласно кино или да отиде на концерт. Ако му се наложи да пътува през деня с трамвай, набутват го като животно в една мръсна престаряла дървена каруца. Ако посети някой приятел в покрайнините на града, ще види, че водата, електричеството и газта може буквално да спират там, дето започват отлъчените квартали. Обикновено, той не може да отиде и да си премери шапка или ръкавици в магазин на бели. Недопустимо е истински южняк да се ръкува с него и при автобусната спирка или някое друго подобно място, той ще трябва, разбира се, да използува тоалета „за цветни“ и да пие вода от отделна чешма. Задължен е да отстъпва дясната страна на белите, когато ходи на тротоара, и почти никога няма да види снимка на негър във вестника, освен ако се касае за някой престъпник. Децата му трябва да посещават „отделно“ училище, те не биха могли да посетят местата, предназначени за бели, като: плавателни басейни, игрища за крикет, танцувални зали или каквито и да било други места за развлечение. Когато пораснат, никой държавен университет в целия юг не ще ги приеме.

Д-р дю Боа, който има положение подобно на това на Шоу или Айнщайн, бидейки един от най-уважаваните и изтъкнати водачи в своята област, разказва в един пасаж от своята автобиография как не бил допуснат да влезе в обществената библиотека в Атланта. Д-р дю Боа, както се знае, е доктор по философия от Харвардския университет, като същевременно е завършил и университета в Берлин и има още три други доктората.

Да видим сега белите. Попитах един млад, интелигентен и доста „либерален“ политик да обясни някои от тия неща от свое лично гледище; опитах се да науча от него точно какво той би, и не би, направил.

— Бихте ли яли заедно с негър?

— Боже пази, не!

— Да отидете в негърска къща?

— Под никакъв предлог, може да бъда узнат.

— Да отидете на прием, да кажем, на Пол Робсън?

— Тук не би могло, но ако беше в Ню Йорк, може би щях да отида, ако има много хора и ако никой не ме познава.

— Да се ръкувате с негър?

— Ръкувах се с един в Портланд, Орегон, миналата година; за първи път в живота си!

— Да спите с някое хубаво младо негърско момиче?

Отговорът объркан.

Основният образец на отлъчването в Юга е непоколебим и абсолютен, въпреки, че от време на време стават нищожни видоизменения. Технически, отлъчването е просто един термин, с който се означават различните ограничения, разделящи негрите от белите. Неговите прояви могат да бъдат наблюдавани, като се почне от законите, с които се забраняват браковете между бели и черни, и се свърши с едно подобно „табу“, което забранява обикновено на негъра да спори с белия. Това е съществувало още от времето, когато първите негри са пристигнали в Джеймстън в 1619 година; робството е било просто първата форма на отлъчването. То включва не само „Джим Кроуизъм“ в училищата и местата за развлечение, но и такива въпроси от „етикецията“, като например принципа, че един южняк — негър трябва да влезе в къщата на един бял само през задния вход. Да се върнем пак до транспорта. В Атланта, такситата, които се шофират от бели, обслужват само бели. Колкото за автобусите, негрите навсякъде на Юга, разбира се, са задължени да се притискат в задните места разделяни със завеса от белите. Аналогията с Индия — Пурда! — веднага възкръсва в ума.

Но в някои отношения отлъчването започва да се смекчава. Видях негри, които си правеха покупките в най-добрия универсален магазин в Атланта (в никакъв случай те не биха могли да работят там като чиновници), и докато преди втората световна война беше почти немислимо за едно негърско момиче да сервира на бели на тезгяха в дрогерия или подобно заведение, сега това е доста обикновено явление. Видях негри и бели да стоят заедно в опашка пред пощенско гише и докато бях в Атланта, за пръв път в своята история вестникът даде на една жена негърка титлата „мис“.

Стопанската цена на отлъчването е, разбира се, глупава и изумяваща. Това е главната причина, поради, която Югът е толкова беден. На практика, това означава, че трябва да се поддържат две форми от всичко, като се почне от училища, лудници, изправителни заведения и се свърши с игрища.

Разбира се, белите също използуват отлъчването като претекст за икономическо предпочитане и изключване; системата на кастите се прилага по отношение раздаването на служби. Един бял работодател ще каже: „Е, да, аз бих желал да взема на работа добри негри, но как мога да ги допусна в трапезарията?“ — „Разбира се, смятам, че трябва да се даде образование на децата на черните, но…!“ — Това „но“ в незавършеното изречение изразява социалното — което става образователно — табу.

Ние съвсем не сме свършили с въпроса за отлъчването. По необходимост, той минава през цялата тази глава. Има нещо, което понякога се пренебрегва, а то е, че хиляди и хиляди добри бели граждани не са имали абсолютно никога до сега досег с негри, освен като слуги и чиновници в службите и търговията; те са останали толкова изолирани от негърското общество, колкото от племето Банту; белите и черните от сходни професионални интереси почти никога не се срещат. Има 55,000 негри питомци на американските колежи в Съединените щати; мнозинството бели южняци никога не са виждали някои от тях.

Не много отдавна, само малко преди края на втората световна война, едно младо негърско момиче е било попитано как би наказало Хитлер. То отговорило: „Ще го боядисам черен и ще го доведа тук.“