Джон Гънтър
Америка без маска (192)

Политика, избирателен данък и избори

На няколко пъти е минавал федерален закон против линчуванията през Камарата на представителите, но всеки път, стигнал до Сената, е бил отхвърлян от направените обструкции. Човек се запитва как е възможно един сенатор, даже Билбо, да заеме позиция, която изглежда, че покровителствува линчуванията, но въпросът не стои така. Проектозаконът против линчуванията се занимава главно с образуването на федералната техника за съдебно преследване, като се изземе то от ръцете на местните щатски власти. По този начин южните сенатори са в състояние, разбира се, да протестират, че техните скъпоценни щатски права се суспендират и именно на тази основа правят обструкции, като осуетяват гласуването и влизането в сила на всеки подобен закон.

„Избирателният данък“ е годишен данък. Никой не може да гласува, без да го е платил. Само седем щата го поддържат още — Арканзас, Алабама, Южна Каролина, Мисисипи, Тексас и Тенеси. Размерът на данъка е различен във всеки щат и в някои щати е с обратна сила; например в Алабама, въпреки че е само 1.50 долара годишно, данъкът може да достигне до 36 долара, ако човек е пропуснал да го плати дълго време. Най-високият годишен данък е в най-бедния щат, Мисисипи — 2 долара. За един заможен северняк тази сума може да изглежда нищожна. Но тя значи много за един изполичар, чийто месечен доход едва достига до 20 долара и чийто деца нямат обувки на краката си. Още повече, че други фактори правят това плащане много неприятно. В някои щати не се прави никакво предупреждение; данъкоплатецът трябва да плати по своя инициатива и обикновено той е твърде невеж, за да стори това сам. В други щати този данък се пресмята заедно с другите данъци и човек може даже да не знае, че го е платил. Този данък също така обикновено се плаща доста време преди изборите, а негрите, повечето от които са несъстоятелни, и много бели бедняци, изобщо не плащат нищо в аванс. Най-после, много негри се колебаят дали да платят, понеже се страхуват да не попаднат в данъчните списъци и да станат обекти и за други данъчни плащания.

Тази система цели, разбира се, да се осуети пропорционалността на представителствата и да ограничи избирателното тяло. Най-малко десет милиона гласоподаватели се лишават от право на гласуване изобщо; един пример: Мисисипи има около 1,250,000 души правоспособни да гласуват, но в последните избори отидоха пред урните само 180,000 души. С други думи, Билбо беше избран с по-малка от една шеста от цялото избирателно тяло.

Повечето политици обичат избирателния данък. Преди всичко, той води към едно малко и лесно влияещо се избирателно тяло. Машината може да избира: а) предполага се, че този данък ще отстрани доста много хора от изборите, или б) просто „ще откупи гласовете“, т.е. ще плати данъка на голяма маса избиратели, достатъчно голяма, за да реши резултата от изборите. Години наред това е било любима практика в Тенеси.

Освен в Южна Каролина и то незначително, в Съед. щати не съществува никакво Движение за негърска политическа партия. Защо е така? — това постоянно е било голяма загадка за неамериканците. Те се учудват защо, когато е така открито преследван, негърът не се надигне по класическия американски начин и изрази своето недоволство по един съвършено законен, открит политически път. Това никога не се е случвало. Никаква „негърска партия“ не съществува по много прости причини. Подобна партия не би имала никакво сцепление, освен в Юга, и почти положително тя би осуетила крайната си цел, като постави формално расовия въпрос в политиката и по този начин накара целия обединен бял Юг да се навдигне в стегната опозиция. Още не съм срещнал някой отговорен негър, северняк или южняк, който да желае партия на черните поне толкова, колкото да съм срещал някой, който да е искал „калифорнийска“ партия или партия на „Южна Дакота“. Бъдещето на негърската политика лежи вътре в съществуващите партии и ловките негри знаят добре как те се надиграват една друга.

Това не ще каже, че негрите нямат съществена политическа мощ. Те имат такава, макар че на Юг, при еднопартийна система, не могат лесно да влияят на резултатите. Но на Север, според авторитет като Уолтър Хуайт, негрите поддържат равновесието на силите в не по-малко от седемнадесет щата, с общо 281 избирателни гласа, а за избора на Президент са им необходими само 266. Това, което г-н Хуайт иска да каже, е, че в горещо състезаващи се щати, дето няколко тежко индустриализирани райони могат да обърнат везните в една или друга посока, негрите могат да са в състояние да го сторят и точно по същия начин, по който поляците правят това в Бъфало или чехите в Питсбърг.

Добрите бели политици винаги помнят негърската чувствителност. С каква стръв негрите поддържат водач, който им казва хубави неща! Всеки бял, който наистина прави нещо за негрите (Рузвелт) или им обещава нещо (Уилки) може да си осигури лек избор за една нощ.