Джон Гънтър
Америка без маска (108)

Бенет, вътрешна политика и наследство

Аз не върша нищо само за удоволствие.

Х. Форд

Малко личности в индустриалната история на Америка са имали по-мистериозна кариера от тази на Хари Х. Бенет. Той е спомогнал в изграждането на „желязната завеса“ на Форд и с години е работил зад нея. Бенет е бил моряк, водолаз, боксьор от лека категория, кларинетист, чертожник и артист. Той все още си рисува. Той отглежда както лъвове, така и тигри в имението си. Веднаж бил прострелян в стомаха и сериозно ранен, а в друг случай главата му била разбита, когато телохранителите му се опитали да разпръснат една работническа демонстрация.

Бенет се присъединил към Форд в 1917 г. и след време застанал начело на така наречения „контролен отдел“. Това е полицията на Форд, която описват като „най-мощната частна полицейска уредба в света“. Бенет, самият здрав младеж, събрал около себе си една група от здравеняци. Някои били с униформи, други не; едно от главните изисквания било всички да носят значки — за което САО настоявали още при първите си контакти с тях. Бенет и неговите хора отначало служели главно като организация за сигурност. Семейството на Форд се страхувало, да не би да отвлекат растящите внучета и групата на Бенет била в състояние да знае какви гангстери, ако е имало такива, се движели в Детройт. Но Бенет, който се е наричал винаги „личният човек на г-н Форд“, нищо повече и нищо по-малко, е бил повече от един детектив с връзки в подмолния свят. Първо, неговата организация неизбежно се превърна в главното оръдие на Форд против работничеството. Второ, тя се разви в един вид дворцов караул. Бенет контролираше назначаванията, отношенията с работниците и персонала. Той беше Великият везир, който разрешаваше най-главните задачи в организация като тази на Форд — влизането. С време, много малко хора виждаха стария човек, преди да бъдат обхванати от групата на Бенет с нейните грамадни табла за осветление и цяла система от телефони. Едно малко доказателство за това е, че всеки журналист, който се ползуваше дори с някаква сянка на близост с Форд — или Бенет — бе винаги сигурен, че ще намери добра работа в Детройт. Всеки близко до трона беше като малко царче.

Много хора са се опитвали да си обясняват влиянието на Бенет върху Форд. Най-смисленото и вероятно най-доброто обяснение е, просто, че Форд го е обичал. После, като взел да остарява, и не бил вече толкова бодър, както в предишните години, влиянието на Бенет се увеличило и разчитането на Форд на него като на верен човек се също увеличило. Аз попитах няколко души в Детройт какво е отличавало организацията на Форд допреди две години. Всички отговори бяха единодушни: „Хари Бенет“.

Висшата йерархия в администрацията на Форд не възприемаше лесно това положение и имаше поне един от главните хора, ангажирани в производството, който да мразеше Бенет. По този начин в горните слоеве даже и в самото семейство на Форд се появиха два лагера: за и против Бенет.

Най-после няколко думи и за младия Хенри. Той е един внимателен, добре възпитан мъж, въздебел, млад човек, който се отнася с крайна сериозност към отговорностите си. Старите чиновници на Форд, възхитени да видят, че е турен край на режима Бенет, го наричат „най-големият млад човек на света“. Хенри II е бил в Йейл. Той не обичал да учи много и никога не завършил. Записал се във флотата в 1941 г. и служил две години; тогава постъпил да чиракува за кратко време и да проучи управлението на Форд, преди да поеме председателството на компанията. Чел съм някои от неговите речи — те са доста сдържани и общо взето добре написани. Някои от тях са толкова искрени, че пасажите в курсив, написани от г-н Форд, за да обръщат внимание, са запазени даже в печатното им издание. Когато дава интервю, думите му се цитират само в трето лице. Малко по малко се развили самообладанието и самонадеяността му. Доброжелателен и дружелюбен човек, той боготвори паметта на баща си и, не ще и дума, майка му упражнява върху му все още едно необикновено и здравословно влияние. Г-жа Етцел, може да се каже, е главният духовен стълб на компанията Форд днес.

Когато бил още в Йейл, младият Хенри се влюбил в едно момиче, наречено Анна Мак Донел, едно от 14-те деца на Джеймс Мак Донел, един Нюйоркски посредник, и едно от 63-те внучета на изобретателя Томас Е. Мъри. Г-ца Мак Донел е била и е една ревностна католичка, докато Фордови са методисти. Монсиньор Фултон Шийн, прелатът, който служил при покръстването в католицизма на Хейууд Браун и Клара Буут, даде наставления на младия Хенри и той бе приет в лоното на католишката черква. Тайм отпечата една забележителна фотография на сватбеното тържество с Шийн между гостите. Католицизмът на Хенри е искрен и за него малко се говори в Детройт. Старият човек, един много необикновен характер, почака няколко седмици след сватбата и тогава, след многогодишни неуспешни опити да го склонят, най-после се съгласи да бъде въведен в 33 степен на масонството с една тържествена церемония, на която всички масони в Мичиган от 33 степен присъствуваха.

Какво ще стане с богатството на стария Хенри? За това се разправят толкова мистериозни приказки, колкото за каквото и да било в Детройт. Съществува нещо, известно като Фордова фондация — тя притежава селището Грийн Фийлд и Едисоновия институт (които все пак може да имат някакви утилитаристични цели), и като такава, фондацията не преследва печалби и следователно не е обложена с данък. Вярва се, че когато Форд умре, повечето от неговото богатство ще бъде оставено на тази фондация. Ако това стане така, грамадното имущество може да избегне по-голямата част от данъка върху наследството; предполага се, че тази процедура би предпазила и акциите на Форд от появяване на пазара, за да се посрещнат големите данъци. Предполага се, че старият човек притежава 58% от акциите на компанията понастоящем и фондацията след неговата смърт ще бъде почти сигурно най-богатият институт в света.