Джон Гънтър
Америка без маска (219)

Щатът — магнолия

За Ранкин, Истланд и за неописуемия Билбо ще пиша другаде. Какво друго трябва да каже човек за Мисисипи? Доста много! Той е, както вече отбелязахме, щат с най-лоша статистика; неговият доход на глава е, безспорно, най-ниският във федерацията. Един южняк, роден в Мисисипи, ми каза с прискърбие, че било прекрасно за нацията, като цяло нещо, ако този щат бъде изключен от страната, понеже тогава американската статистика за култура, грамотност, богатство и т.н. би отскочила значително нагоре. Гордите и лоялни жители на Мисисипи не биха ми благодарили за гдето споменавам това. Но нека те първо поправят оградите на къщите си.

Чувал съм също да се описва Мисисипи от д-р Дъглас Сутал Фриман, като изключително „галантен“ щат. Може това да е наистина така, ако не обръщате внимание на факта, че няколко пъти на ред той избира такава птица като Билбо. Д-р Фриман иска да каже, че Мисисипи, макар да е толкова беден, прави отчаяни усилия, при големи жертви, да напредне в полето на образованието, индустриализацията и земеделските реформи.

Излишно е да се споменава, че щатът Мисисипи се управлява от еднопартийна система; това значи, че демократическата партия може да има тенденцията да се разцепи.

Известно е, че Мисисипи ожесточено държи за „бялото превъзходство“. Една от причините за това е, че щатът има най-голям процент негри от всички останали щати; в много околии негрите превишават по брой белите, като в някои отношението е — шест до осем негри на един бял. Също така през време на реконструкцията, негрите на Мисисипи участвуваха по-непосредствено в политиката, от всякъде другаде на Юг; на два пъти, колкото и невероятно да изглежда, Мисисипи изпрати сенатори негри във Вашингтон. Според един експерт, в своето становище към негърския проблем, той се различава повече от Северна Каролина (вземам за пример Северна Каролина като либерално южно общежитие), отколкото Северна Каролина от Охайо. Чух един бял, разпален привърженик на негрите, да казва: „Мисисипи е щат, който наистина ме плаши!“ и чух един бял противник на негрите, който крещеше; „Не можете да разберете? Ние тук се наводняваме!“

Фактически, много негри са напуснали Мисисипи и са емигрирали на Север; при все това, те още наброяват 49 на сто от населението, това засилва тревогата за „бялото превъзходство“. Много от белите, впрочем, които поддържат старата линия, (например белите в Южна Каролина), желаят да „задържат“ своите негри при условие, че те ще си стоят по местата и не ще стават „по-нахални“. Един мой приятел ми каза: „Ако искаш да те застрелят, опитай се само да отнемеш един негър на някой плантатор от делтата!“. Друг един ми се кълнеше: „Хващам се на бас на живот и смърт, че ще продължим да се противопоставяме на федеративната помощ за училищата. Това може да означава — «негърски» деца да навлязат в нашите собствени училища!“

Мисисипи е щатът, дето, при един случай, едно библейско дружество прокара революция, която гласеше: „Анди Гъмп, бидейки сто на сто американец, трябва да бъде избран за президент на Съединените щати“, и дето едно осемнадесет годишно момиче беше веднъж застреляно, понеже нейният брат раздразнил една банда от бели, като отказал да плати десет цента лихва за един заем от половин долар.

Следващият малък пасаж не е от нещо печатано преди двадесет години. То е извадка от Ню Рипъблик в края на 1945 г.:

„Том Джонс, 24 годишен негър… е бил в автобуса, който пътувал от Ню Орлеан до Луизиана. При пристигането си в Уудвил, негърът започнал спор с шофьора за багажа си. Спорът се разгорещил и шофьорът отишъл да повика градския шериф, който… при пристигането си на местопроизшествието намерил, че условията налагали да застреля негъра.“

И, накрая, една дума за забраната на алкохола. Мисисипи, както знаем, е формално „сух“ щат. Никъде в Америка, лицемерието в това отношение не достига такова шеметно умопомрачаващо равнище; въпреки че е „сух“, той в същност поддържа, както открито се нарича „черноборсов данък върху нелегалните спиртни питиета“ (!) и миналата година, според официалния доклад на щатския касиер, това е донесло на щата една съвсем не за пренебрегване сума от 498,966 долара. Мисисипи още не е отменял 18-то допълнително постановление, но над хиляда местни търговци притежават федерални патенти за спиртни питиета!

Редом с това е и фактът, че щатът е твърде прочут с ожесточеното си пиянство. Това положение е кристализирано в забележката на Уил Роджърс: „Мисисипи ще пие и ще гласува за въздържанието до тогава, докато гражданите са в състояние да се довличат до урните.“