Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

Нови произведения

13 ноември 2022

12 ноември 2022

От литературните блогове

Първи впечатления от последно прочетеното : Пътуване с лек багаж - Туве Янсон

Туве Янсон е прочута по цял свят с прозата си за деца, а нейните герои муминтролове са разпознаваеми и обичани от публиката. След такава заслужена положителна реклама и аз реших да проверя дали и на мен ще ми допадне. Така попаднах на книгата със съвременни разкази "Пътуване с лек багаж".

Историите определено не са детски. Героите не са тролове, а обикновени възрастни с житейски проблеми, които се блъскат и люшкат из бурите на ежедневието като отвързани лодки. Понякога, или даже май във всички разкази, тези главни герои са достигнали някакъв свой предел, някакъв ръб, от който нататък не се знае как и дали ще се справят изобщо. Понякога това са самотници, хора на възраст, които вече трудно се оправят сами. Понякога са хора с разбрицана психика, които капитулират пред проблеми, които за останалите изглеждат елементарни или пък направо несъществуващи. Понякога са си напълно здрави психически люде, които просто са твърде чувствителни, и емпатията им играе лоши шеги. Понякога са изморени от натрупали се дребни неща, които са изморили съпротивителните им сили, и те са блокирали пред последната такава дреболия.

Стори ми се, че Туве Янсон се опитва умишлено да търси и описва такива ситуации с такива персонажи. На места дори ми изглеждаше, че това е твърде претенциозно и насилено, сякаш нарочно ги вкарва в драми, които не са техни. Сякаш им казва: гледай сега какви проблеми мога да ти създам, без ти дори да заподозреш, че такава безобидна ситуация би могла да те обърка. Което пък мен ме учуди. Защо е нужно? Защо не успокои и не прегърна тези хора, защо не им предложи изходи и решения? Стана ми малко обидно заради тях.

Anna Hells' Fantasy place : Ботанически любовни истории

Лин Месина

В регентското общество дамите нямат много права и занимания. Добре е да си отглеждаш градинка с цветенца, но не дай си боже да напишеш книга по темата. Няма проблем да си развъждаш някое и друго животинче, но да не си посмяла да даваш съвети на мъжете относно какво е правилно и какво не. Но най-голямото прегрешение е да имаш характер, да противоречиш и да покажеш на глупака, че е…ами, хм, глупак, нищо че разполага с правилния инвентар от полови органи. Лин Месина създава своята поредица точно да покаже онази шепа жени, които във времената на подчертан патриархален строй имат смелостта – или глупостта, зависи – да демонстрират, че могат повече от това да везат ковьорчета и да махат с ветрилца по баловете.

Естествено, че ще е смешно, абсурдно, комично. Е, може би и малко феминистично, но хуморът е в основата на нещата, не веенето на корсети и кюлоти като знамена на полова идентичност и равенство. Дамите ще се забъркват във всякакви скандали, ще яздят коне с неправилното седло, ще се носят с файтони с враточупеща скорост, ще имат наглостта да правят полезни открития, да рисуват осмиващи карикатури, да се забъркват в сложна система от изнудвания и малки престъпления – въобще всякакви не-дамски забавления не просто на ръба на приемливостта, ами с главата надолу през него в дебрите на провалената репутация. И е напълно естествено това падение да се извършва с много кикотене, хихикане, кискане и търкаляне по земята от смях, защото падението на добрите нрави настоява да бъде забавно.

Поредицата не се взема насериозно, недейте и вие. Някои от героите се появяват във всички книги, но общо взето всяко заглавие ще ви отведе в будоара на поредната твърдоглава девойка, която иска да получи това, което желае тук и сега, а не когато тате или бъдещият ѝ съпруг разреши. Един очарователен бунт, с много забавни словесни битки, някоя и друга кошмарна и изправяща косъмчетата на врата от ужас ситуации, малко горещина и естествено – романтика, която може и да е розова и захарна колкото си ще, но щипката – е, добре де, шепата добър хумор ще ви оправят вкуса. Чудесно разтоварване за сетивата и ума с усмивка.

К А М Е Р Т О Н : Издателствата „Изида“ и „Персей“ с четири книжни предизвикателства

                                                    Фросина Пармаковска с роман за вината и прошката

Източник снимка: изд. „Персей“

„На връщане“ е написан в България

  

Македонската писателка Фросина Пармаковска написа в България, на литературна резиденция по време на пандемията, в Къща за литература и превод, най-новия си роман – „На връщане“ (изд. Персей, преводът е на Мариян Петров с подкрепата на „Традуки“). Това е завладяващо разказана история за мъж на средна възраст, писател, който, увлечен в писането, незабелязано загърбва семейството си, а след време напуска съпругата си и малкия си син.

Завръщането в родовата му къща, която трябва да бъде продадена, го връща назад във времето, което е прекарвал там, към детските лудории, към баща му, който също като него е напуснал семейството си и към когото отдавна не изпитва никакви чувства, към преживяванията и незабравимите мигове с красиво момиче, любовта с която е невъзможна.

Пътуване до Истанбул ще преобърне живота му. Настъпва пандемията и блокира всичко. Следва труден път назад, към родината, към семейството, към ежедневието. Ще получи ли прошка за всичко, което е причинил на семейството си, ще може ли да изплува от водовъртежа, в който е попаднал?

„На връщане“ е роман за вината и прошката, за осъзнатата и изстрадана грешка, която всеки може да допусне, за моментите, в които човек се приземява и осъзнава всичко нередно, което е извършил. 

Източник снимка: изд. „Изида“

Втори шанс след ужаса на войната

 

Сред ада на войната в Косово една жена търси трупа на своя брат в романа „Бягство“ от косовската писателка Майлинда Брегаси (изд. Изида, превод Екатерина Търпоманова). Романът е спечелил наградата на Министерството на културата на Косово за най-добра книга на 2016 г.

Това е история за албанско момиче, което живее в Южна Франция и намира работа като медицинска сестра на богат млад човек. Той е останал парализиран след злополука и не може да говори. Хората го изоставят и той страда от тежка депресия.

Вьоса, албанското момиче, също има много тежка история зад гърба си. Тя е родена по време на диктатурата. Израснала е в патриархално албанско семейство сред затвореното и изолирано от света тоталитарно общество, контролирано от Партията. Семейството живее бедно, страданието е влязло вътре в хората и момичето го усеща физически, когато се крие под престилката на баба си. Трябва да мълчиш или да внимаваш какво и пред кого казваш…

Не е по-лесно и след падането на диктатурата, когато Балканите – буре с барут, са запалени от войната и хора с различна вяра и убеждения са противопоставени едни на други. Жените са изнасилвани, мъжете – убивани, изкопани са масови гробове, които по-късно са разкопавани, за да бъдат жертвите идентифицирани от роднините им. Възможно ли е бягството от тези ужаси? Дори и да потърсиш работа, любов и препитание в цивилизована Европа, можеш ли да забравиш кошмара, в който си живял?

Когато брат й е убит във войната в Косово през 1999 г., Вьоса се връща, за да намери тялото на брат си. След известно време, работейки като преводач, тя среща французин и двамата се оженват. Решават да се преместят във Франция. Но там Вьоса не е щастлива и бракът й рухва. Тя намира малко щастие, когато я взимат на работа, за да се грижи за парализирания Арно… Дали срещата с този младеж, някога жаден за живот, а сега парализиран в инвалидна количка, може да й даде втори шанс в живота, шанса, за който всеки, преживял огромна загуба, мечтае?

Авторката съпоставя два различни свята: Западна Европа и Балканите. Двамата млади герои, чиито истории са различни, с времето откриват, че има твърде много общо между тях.

 

Източник снимка: изд. „Персей“

Литературна мистификация за малки и големи

Марек Томан създава роман, който припомня да обичаме книгите

 

„Сладкарница „При Кривогледия Джим“ (изд. Персей, превод Деница Проданова) е шеметно приключение – пъстра плетеница от реални и измислени герои. Но първото, което хваща поглед, е посвещението най-отпред – „На всички госпожици и госпожи библиотекарки„.

И наистина, книгата на чешкия автор е така създадена, че да е от максимална помощ и за библиотекарите, и за учителите. Написана с фантазия и много хумор, тя се харесва най-вече на деца… от 9 до 99 години!

Бандити, събрани от кол и въже, върлуват по страниците на „Сладкарница „При Кривогледия Джим“. Сред най-свирепите е траперът Дяволския Бил. Когато дивото престава да го зове, той прави най-нелогичното за един герой от Дивия Запад – отива на сладкарница.

А там се случва нещо още по-странно – изведнъж се увлича по книгите. Главната вина всъщност е на Боженка, чието минало също е тъмно… Тя пристига в градчето Калъч със сандък, пълен с най-известните романи. И грубите мъже започват да се променят.

Забавният роман за млади и всъщност всякакви читатели предлага престрелки с куршуми, но и с цитати от хубави книги. Изпълнен е с кражби и фалшификати, но и ухае на най-хубавото кафе. А пък сладкишът по време на четене е задължителен – нали действието се развива най-вече в сладкарницата на Кривогледия Джим.

Книгата е изключително полезна при работа с млади читатели, защото предлага забавен поглед към творчеството на литературни титани като Херман Мелвил, Александър Дюма, Карл Май и дори Шекспир. Романтична, но също саркастична и най-вече непредвидима, „Сладкарница „При Кривогледия Джим“ ще ни разсмее или пък… разплаче, както всъщност става и със закоравелите престъпници от книгата.

Марек Томан (55) има любопитна биография на писател, преводач, журналист и дипломат едновременно. Особено оценени са книгите му за деца и млади читатели. За „Сладкарница „При Кривогледия Джим“ печели и най-престижната чешка награда за детска литература „Злата стуха“, като изданието заема и второ място в конкурса за най-красиви чешки книги през 2018-а.

Ето и отгласи от читатели, разтворили „Сладкарница „При Кривогледия Джим“:

·     „Книгата ме омагьоса и вдъхнови. Но предположенията ми бяха грешни. Бях я включила като подходяща за деца и младежи, но след като я прочетох, мога да кажа, че е и за младежи, и за възрастни. На по-малките деца им е нужно време, за да я разберат.“ (Ева)

·     „Отвсякъде вълшебна история за една храбра библиотекарка! Смях се и на обясненията на използваните думи и изрази. Не съм сигурна, че децата ще схванат веднага всички подхвърляния в текста. Но аз се забавлявах прекрасно.“ (Микика)

·     „Първоначално не знаех какво да мисля – в нашата библиотека книгата е поместена в отдела за възрастни. Авторът пък се обръща към читателите с „Мили деца…“ Но след малко четене спрях да размишлявам и вече само се усмихвах.“ (Маринка)

И накрая – един цитат. Ефектът от всяка една хубава книга Марек Томан, авторът на „Сладкарница „При Кривогледия Джим“, описва така:

Как само някои бърчеха нос, като заговореше за книги! И колко жадно после поглъщаха думите ѝ. Също като вас, мили деца. Сякаш във всяка книжка има по нещо, което чака само вас да го откриете!

 

Източник снимка: изд. „Персей“

„Нощ и океан“ – модерен интелектуален роман

Романът „Нощ и океан“ (изд. Персей, превод Румен Руменов) е написан с голяма интелектуална амбиция и е носител на наградата Biblioteca Breve (2020). Той рисува с немалко ирония монументален портрет на нашето време. С този свой първи роман Ракел Тараниля предлага пространство, в което литературата установява критичен диалог с културата и обществото. История на една съвременна Пенелопа, очакваща завръщането на своя любим: артистичното творчество, любовта, приятелството, осуетените амбиции, неизбежната ерозия на младостта, дилемата между динамичен живот или оставане в ролята на зрител. Всичко това е предадено чрез потока на един брилянтен ум, чиито разочарования избухват в убедителна социална критика.

Беатрис Силва попада на новина във вестника, която ѝ прави много силно впечатление: някой е откраднал черепа на легендарния режисьор от епохата на нямото кино Фридрих Мурнау („Носферату“). Изненада и за самата нея е, че познава виновника – новопристигналия Кирос, приятел на нейната хазяйка.

Напът да навърши трийсет и две, Беатрис е необщителна, уморена от живота и патологично ерудирана университетска преподавателка. Пристигането на Кирос изважда наяве нейната проницателна, хиперактивна страна, но я тласка към безумен срив.

Читателите казват

За „Детективска агенция Private “ от

Не знам защо книгата се води, че е трилър. По-скоро е част от онези безкрайни тв сериали, в които детекивите разрешават едновременно по няколко случая, без да си дават много зор и така до безкрайност. Дано следващата книга от тази поредица да е по-добра.

За „Амулетът на Венера “ от Патриша Грасо

Няма нужда да се ядосвате . Подобен род книги се пишат не за нас , а за американския пазар , където читателят е свикнал да не мисли като чете . Там просто приемат всичко на доверие . И то не само книгите , а всичко . Това предстои да стане в скоро време и у нас . Изпрани мозъци , това е ! Важното е пазара да върви и да се трупат пари . Дори писатели като Жул Верн и Александър Дюма са писали книги за пари , в които не е важно какво е написано , а да се изпълни договора за толкова и толкова страници , за които вече е взет аванс и отдавна е похарчен .

За „Слънце и сянка “ от Оке Едвардсон

Трудно ми е да повярвам, че такава меко казано зле написана и очевидно много лошо преведена книга може да получи предходния хвалебствен коментар. Това е най-слабата и глупава книга, на която отделих няколко часа, само заради предния коментар. Ужасен стил/безстилие, липса на фабула, изобщо чудно ми е защо е причислена към криминален жанр (заради няколкото полицая с изключително неадекватни реплики?) Обикновено не правя грешка да чета нещо такова, така че с изказването си искам да предпазя други.

От форума

Авторски текстове • Re: Фейк 2

8.
Претовареният с работа Крис бе искрено учуден, когато получи обаждане от Симсън. Не стига това, но бащата на Мая звучеше по-малко язвително от обикновено. При нормални обстоятелства журналистът би се напрегнал от липсата на заяждане по свой адрес, но в момента не му бе до поведенчески анализи. Срещата бе за обяд във вип трапезарията на един от най-скъпите ресторанти в столицата.
Още с влизането, Крис се почувства ужасно подтиснат. Всичко в заведението показваше лукс на ръба на кича. Тъмнозеленият панталон със странични джобове, кецовете и суичъра въобще не се вписваха в обстановката, помпозно опитваща да пресъздаде дворцова атмосфера, комбинирана със съвременни елементи. Когато видя Крис, хостесата придоби объркано изражение. Очевидно се чудеше какво прави този, макар и разпознаваем, представител на средната класа в подопечния й ресторант. За щастие, бе достатъчно благоразумна да го изслуша и когато разбра с кого ще се среща, лицето й стана лъчезарно:
-За нас е огромно удоволствие да посрещнем журналист като вас в ресторанта ни!
Симсън вече чакаше Крис в отделно помещение. Приветствието му се изрази в оглеждане на журналиста от глава до пети с преценяващ поглед. Когато момичето се оттегли, бащата на Мая кимна към масата:
-Специално за теб го поисках.
Крис проследи погледа му и видя пепелник. Комбинацията от мястото и Симсън, който каквото и да правеше не можеше да се отърве от надменния си вид, роди много язвителни отговори в главата на журналиста.
-Благодаря. Слушам – каза той, решавайки, че няма да се заяжда в самото начало.
Симсън се усмихна:
-Нека не си играем на отворковци поне сега – започна той. – Съдейки по всичко, ще трябва да се държим културно, все пак си ми зет.
Крис погледна бащата на Мая с пронизващ поглед. Откъде знаеше? Беше му казала и сега Симсън го е привикал, за да се погаври? Но в погледна на интернет магната журналистът прочете искрено учудване от реакцията.
-Станало ли е нещо? – повдигна вежда Симсън. Крис намръщено сведе очи. – Ако ми кажеш, може би ще съм ти полезен?
Журналистът се подразни на търгашеския подход на Симсън, но от друга стана, какво друго можеше да очаква? Въздъхна тежко и попита:
-Как се раздели с майката на Мая?
-Охо-хо… - изненадан от прекия въпрос възкликна бизнесменът. – Искаш да знаеш как сме се разделили или цялата ни история?
-Второто – сви устни журналистът.
-Добре, но после ще ми кажеш какво сте направили.
Спогледаха се и Крис кимна в знак, че приема условията на сделката.
-Запознахме се още в училище. Елена бе прекрасна. Имахме бурна любов, която… Ако някой ти каже, че любовта трае три години – лъже те – със замечтана усмивка започна разказа Симсън. – В началото на първи курс се появи Мая. Много я обичахме и се грижехме за нея. После започнахме да работим, да растем. Ранното й детство бе прекрасно. Всичко беше идеално до момента, в който с Елена започнахме да се караме. За каквото се сетиш. В крайна сметка я докарахме до състояние, в което се мразехме. Така се разделихме.
-И как така от нищото започнахте да се карате? – попита Крис.
-Дълго мислих – усмихна се криво Симсън. – Стигнах до извода, че след почти двайсет години заедно спряхме да се познаваме. За мен проблемите й бяха дреболии. От един момент нататък можех да реша всичко. Затова нито я окуражавах, нито я изслушвах. Голяма грешка. В един от последните разговори ми каза, че съм я държал в златна клетка, окачена на много ветровито място. Хем нямала свобода, хем била изложена на стихиите.
-А сега?
-Сега не знам. Не сме общували от години. Доколкото мога да се ориентирам и с Мая е така. Елена просто изчезна.
Крис бе забил поглед в масата и трескаво мислеше. Вдигна поглед към Симсън и срещна питащото му изражение.
-Предложих й – въздъхна журналистът. – И тя отказа.
Очите на бизнесмена се напълниха с тъга, неочаквано за самия него, тъй като щом се усети веднага придоби обичайното си нахално изражение.
-Мислех да те разпитам за сайта, но май ще си говорим за други неща – въздъхна Симсън. – Дай да поръчваме.

Орлов седеше в приемната на офиса на Гарнър. Бе въоръжен с банковата информация от Ева, справка за нередности, изплували в медиите, както и списък с всички държавни земеделски дотации, изровени от Крис. Сега полицаят се чувстваше доста по-подготвен да се изправи срещу изключително неприятната любезност на едрия земеделец. Трудно му бе да определи на какво се дължи. На прекален формализъм, на навик изграден от общуването с държавни чиновници, обожаващи подобно мазно поведение или върхова проява на ирония. Последното бе тайната надежда на Орлов, защото останалите варианти правеха Гарнър още по-антипатичен.
След като секретарката покани полицая в кабинета, земеделецът го посрещна радушно:
-Господин Орлов, много се радвам, че се срещаме отново и то толкова скоро след миналия път!
-Да не би да имате какво да ми кажете? – усмихна се Орлов, докато стискаше месестата ръка на Гарнър.
-За съжаление, нямам нищо ново, освен може би едно – каза интригуващо Гарнър.
-С радост бих го чул – каза Орлов.
-То не е за чуване – земеделецът натисна копчето на интерткома. – Наде, моля те, донеси ни две парчета от мострите, ако обичаш.
Орлов намръщи неразбиращо вежди. След малко повече от минута пред него, в красива чинийка със сребърна виличка се мъдреше, излъчващ пара и страхотен аромат, ябълков сладкиш.
-Разширяваме бизнеса, господин Орлов, за мен би било удоволствие да разбера мнението ви! – Гарнър изяде една хапка от своето парче и направи физиономия, изразяваща удоволствие. – За да стане е нужно само да го поръсите с пудра захар и затоплите в микровълновата!
Орлов се ухили, показвайки зъбите си:
-Ухае прекрасно, господин Гарнър, но първо нека свършим работа. Надявам се, че ще е бързо – погледна към сладкиша – не искам да го опитам студен.
-За жалост, както ви казах…
-Превел сте 4 милиона и 700 хиляди общо на три организации. Последният транш от 400 хиляди е бил съвсем скоро. – Орлов вдигна поглед от папката към сладкиша, а после към Гарнър. Земеделецът придоби ледено изражение. – Транш от милион и триста съвпада с ареста на сина ви. Вариантите са два. Или сега говорим открито, или след няколко дни се връщам със заповед за обиск.
Гарнър мълчеше и гледаше Орлов право в очите. Полицаят можеше да се закълне, че вижда бурния мисловен процес в зениците на земеделеца.
-Вашата конфиденциалност е гарантирана, като разчитам, че и вие ще отговорите със същото – продължи Орлов, отново погледна сладкиша, после Гарнър. – Екипът ми е от 12 души и всички обичат сладко.
Земеделецът стисна зъби.
-Свързаха се с мен за пръв път преди около три години. Заплашиха ме, че могат да открият свински грип в една от фермите. Платих им…
-250 хиляди – уточни Орлов.
-Точно така, оттогава периодично искат пари. Когато отказах арестуваха Себастиан.
-Разбирам. Как се свързват с вас?
Гарнър впери мълчалив поглед в Орлов, явно го преценяваше.
-Както казах, анонимността е гарантирана. Не сте и единственият, който говори. Така че няма да разберат кой точно ги е издал.
-Финансова консултантка – Ана Фрай.

Мрачната есенна сутрин, вече носеща мразовития хлад на зимата, не бе единственото неприятно нещо, с което Мая започна работния ден. Чайникът в офиса се бе счупил и нямаше как да стопли вода.
-Всичко се троши напоследък! – възкликна ядосано Лавър.
-Може би, защото сме в ретрограден Меркурий – обади се близкостоящ колега.
Заместникът и Мая му хвърлиха унищожителни погледи. Журналистът се изнесе, без да стане ясно дали е направил опит за нескопосана шегичка, или наистина смята, че Меркурий е счупил чайника. Мая се затътри към фоайето на сградата, за да вземе от ужасния чай от машината.
Докато се колебаеше дали да похарчи 50 стотинки тук или все пак да измине 500 метра в студа до близкото кафене, пред сградата пъргаво паркира спортен седан. От него слезе Алекс, който въпреки ужасното време бе облечен с костюм и риза. Бързо закрачи към сградата, а Мая положи усилие да придобие максимално умърлушен вид.
Когато влезе във фоайето Алекс я забеляза, бързо стигна до асансьора и натисна копчето. Докато чакаше се обърна към нея и я огледа от глава до пети. Мая го наблюдаваше в отражението на стъклото.
-Извинете, вие сте от сайта, нали?
Мая бавно се обърна:
-Да – усмихна се криво.
-Аз съм Алекс, един от новите съседи. Ако искате кафе, можем да направим при нас. Това от машината не го препоръчвам.
-А имате ли чайник?
-Чайник? – учуди се ПР-ът.
-Да, който топли вода – продължи Мая, продължавайки да поддържа омърлушения образ.
-Имаме…
-Може ли да го използвам? – лицето на червенокосото момиче светна и за секунда се преобрази.
Ченето на Алекс увисна от рязката промяна у Мая:
-Ъ-ъ, разбира се.
-Аз съм Мая и наистина работя в сайта! – приближи се до него и протегна ръка.
Слезе от асансьора на своя етаж, за да вземе чашата си и няколко мига по-късно се оказа в офиса на PaRt.
Пространството се оказа също отворено, без нито един кабинет. Там където бе офисът на Ева имаше обособен кът за игра с огромен телевизор, две конзоли и диван, зад който се мъдреше джага. Всичко бе доста по-шарено и интересно подредено, нямаше нищо общо със сивия интериор на редакцията.
-Много се радвам, че постепенно се запознавам със съседите – каза Алекс, докато галантно сипваше врялата вода в чашата на Мая.
-Така ли? И с кой друг си се запознал?
-С един пич от вашите – ПР-ът се замисли. – Забравих как се казваше. Тези над нас са малко странни, въртят някакъв колцентър.
-Наистина са като зомбирани – усмихна се Мая, - но от друга страна и ти да говориш цял ден по телефона.
-Факт – лъчезарно се усмихна ПР-ът. – А ти си журналист?
-Да, често пиша в сайта, но правя и други неща, основно анализирам.
-Аха. Четох преди известно време нещо при вас, за хранителните разстройства. Май това беше единственото, което ми хвана окото.
-Наистина ли ти хареса? – руменина изби по бузите на момичето.
-Много. Рядко се среща материал, който да е толкова добре написан и с достоверни статистики. Сега… беше малко суховат.
Мая се усмихна:
-Мислех да сравня старите хранителни разстройства с хероин, а съвременните със синтетична дрога, но се отказах.
ПР-ът искрено се учуди и в гласа му прозвуча нотка на възхищение:
-Жалко, че си се отказала, щеше да стане много по-запомнящ се! Ако имаш нужда от работа ми се обади! Не рекламираме наркотици… Поне не нелегални, но ще измислим нещо.
-Благодаря ти – свенливо усмихната и с по-дълбок глас каза Мая. – Ще го имам предвид, сега трябва да тръгвам.
Червенокосото момиче се обърна и направи няколко крачки, но чу зад гърба си:
-Мая, чакай! – Алекс я настигна – Малко странно ще ти прозвучи, но имам една молба.
Мая го гледаше очаквателно с огромните си зелени очи.
-Сега правим една кампания, бих искал да си кажеш мнението за слоганите.
-Оу, аз такова, не разбирам от такива неща – заоправдава се тя.
-Точно затова ми трябва мнението ти.
-Аха – присви подозрително очи тя.
Алекс схвана, че нескопосаният му опит да получи телефонния й номер е бил разконспириран и се усмихна неловко.
-Само за слоганите? – спаси го Мая.
-Да!
-Пиши…

Статистика: Пуснато от Mutafchiev — 24 ноември 2022, 01:17


Общи приказки • Re: Сайтът "Нашето детство" с изтекъл домейн

Здравейте, Владимир!
От сайта "Нашето детство 2.0" разбирам какво се е случило.
Това е ужасно. Толкова хубав и прекрасен сайт!

В случай, че не можете да възстановите всичко, знайте, че сайтът //archive.org държи копие на "Нашето детство", откъдето могат да се търсят статии.


Сайтът е ужасно бавен и понякога прекъсва, трябва да сте упорити.

Статистика: Пуснато от moni777 — 20 ноември 2022, 12:52


Общи приказки • Търсим наследниците на Димитър Ангелов!

Наскоро с мен се свърза момиче от издателство в Санкт Петербург, с молба да помогнем да се открият наследниците на Димитър Ангелов (заради авторските права, явно), с цел да се издаде/праиздаде на руски „Когато човекът не беше“. Романът на руски е издаван най-малко три пъти, но доста отдавна - края на 50-те, през 70-те и в началото на 90-те. Ако някой от вас има някаква информация по повода, моля споделете я! Аз просто не знам къде да търся. Смятам, че би било чудесно да се осъществи ново издание на тази наша класическа „пра-историческа“ проза на друг език (на български - също!)

Статистика: Пуснато от cromberg — 18 ноември 2022, 18:08