Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

Нови произведения

12 септември 2021

11 септември 2021

От литературните блогове

Неуспех при вземането на последните литературни новини.

Читателите казват

За „Грамофон на нощта “ от Тери Пратчет

Извинете ме, допуснах две правописни грешки (по невнимание смених места на букви) и едно дразнещо повторение. Но, уви, тук не можеш да редактираш коментара си, а не ми се спамеше с втори такъв. И все пак ще кажа няколко думи, за да бъда разбран. Първо не съм тръгнал да правя преводи и ако някой е в такава роля, би трябвало да има критерий за това. Сетне се радвам, че е направен този може би фенски превод, просто ’щото е готино, дори като някаква лоша плоча. Просто идеята ми беше да се сложи в някаква графа, така че един бъдещ читател да има готовност за грешките в творбата. Нали има gramma nazi, както и всякакви маниаци на тема слова. Също така има и хора, които искат да пишат правилно. Може би грешката в творбата пораждат и у мен някакво не съвсем грамотно писане. Не се обиждам. Пиша с добро. :)))

От форума

Авторски текстове • Re: Фейк

56
Към обяд ситуацията в сграда С12 в КорпПарк, приличаше на нещо средно между второразреден криминален филм, постапокалиптичен трилър и офисна драма. Спец части на полицията и обикновени служители на реда бяха окупирали периметъра, изнасяха техника и кутии с документи. Около 10:30 сутринта някой от работещите в сградата, по неведом начин, останал незабелязан от органите, бе успял да запали кабинет на последния етаж на сградата. Така се бе активирала противопожарната система и всичко, останало вътре бе намокрено, а хората, подгизнаха до кости. Офисните работници бяха извеждани под конвой и представляваха доста жалка гледка – подгизнали, изплашени и незнаещи какво точно се случва.
Списъкът със задържаните бе нараснал до 10 души. Първите седем бяха предполагаемите собственици на фабриката – фармацевтичен магнат, зам. лидерът на демократическата партия, собственик на най-голямата спедиторска фирма в страната и други. Останалите трима бяха мениджъри във фабриката. Обикновено изключително бързите ПР-отдели на организациите на арестуваните сега мълчаха и становище за случващото се нямаше.
Единственото, което можеха да направят медиите бе да предават „на живо“ в социалните мрежи картина от мястото. Това, което превръщаше информационното мълчание в тотален вакуум бе липсата на коментаторите. Говорещите глави, лидерите на обществени организации, партии, накратко хората, които градяха кариера чрез своята загриженост за общественото развитие, мълчаха. Това изглеждаше нелепо на фона на очевидната гавра с обществото, извършена от арестуваните.
Тишината можеше да се интерпретира по много начини, но обикновено истината се крие най-простото обяснение. А то бе, че като петлета – ветропоказатели, изчакваха човките им да бъдат обърнати в нужната посока от общественото мнение и многото обвързаности, в които се бяха оплели по пътя към топлите кресла.
В редакцията на сайта се бе възцарила спокойна атмосфера. Журналистите и редакторите почиваха след успешно преодоляната тревога от сутринта. Единствената им задача бе да следят за нова информация, както и да поддържат „живото“ включване от сграда С12 в социалните мрежи.
Изненадващо за самите тях, Мая и Лора бяха успели да свършат доста и добра работа. Бяха написали два материала – анализи на случващото се. Първият, който получи заглавието „Водата е прекалено мътна за риболов“ лично от Ева, обясняваше защо сега всички мълчат. Вторият „По какво ще ги познаете“, разкриваше на аудиторията какво да търси, в новините, когато се появят, за да хваща фейковете. В края му бяха отправили призив читателите да изпращат всичко подозрително. Ева бе изключително доволна, тъй като това бяха единствените неща, наред с това, че Крис е открит жив, които правеха огромен брой гледания.
След обаждането на Крис, групата се бе затворила в кабинета на Главната, и чакаха новини. Ева бе звъннала на шефа на „Бърза помощ“ и бе разбрала за кръчмата с кафето, както и подробности за случая. Мая бе поискала веднага да се изстреля в тази посока, но другите успяха да я успокоят и вразумят. Това би било безсмислено, а и какво щеше да прави? Да кара след линейката? Бе взето решение когато Крис бъде върнат в града, да го посрещнат в болницата. Сега всички чакаха това да се случи и разсъждаваха по случая.
-Дали ще ги хванат? – замислено попита Лора.
-Едва ли, те са само изпълнители. Поръчителите най-вероятно вече са хванати – отговори Ева.
-Но няма да си получат заслуженото – констатира с известна тъга Марио.
-Получиха си го – усмихна се едва-едва Мая.
-Така е, едва ли точно тези хора са си представяли по-лошо развитие на живота си – допълни я Ева.
-Че кое му е лошото? – повдигна вежди Лора, - По закон могат да ги осъдят само за клевета, а и това трябва да се докаже. Имат много пари, връзки, след година-две ще се възстановят напълно.
-Няма – отговори Мая. – Представи си, че си човек, който има много власт, много ресурси, много връзки. Изградил си добре работещи структури, имаш планове да поставяш свои хора на високи държавни постове. Общо взето започваш да контролираш все повече неща.
-Да? – неразбираща как това се различава от нейната теза попита Лора.
-И изведнъж, докато си в процес на голяма акция, смяна на цял вътрешен министър, се появява някакъв пикльо, който не само, че осуетява плановете ти, но и ги показва пред всички. Показва как и с кого работиш, всичко, което си градил. Така от уважаван човек, ставаш гадно копеле, никой не иска да се обвързва с теб, защото си токсичен. Всички планове отиват на майната си, а ти си оставаш само с парите и провалените схеми.
-Точно така – потвърди Ева. – От едно ниво нагоре парите спират да имат значение, а Крис отне най-важното за тях. Не бих се учудила някои да съжаляват, че са го оставили жив.
Мая и Главната се спогледаха с притеснени погледи.
-Мислиш ли, че все още има заплаха за него? – попита червенокосото момиче.
-Не, щом сега нищо не му направиха, няма да го пипнат. Призракът му ще ги преследва докато са живи.
Телефонът на Ева звънна:
-Да? Добре, идвам след половин час – каза тя, бързо затвори, изправи се и започна да прибира някакви неща от бюрото в чантата си.
-А Крис? – попита Марио.
-Мая ще ви закара, а аз ще се видя с новия собственик.
-Фелтман е продал дела си в сайта? – зарадвано попита Мая.
-Точно така! – усмихна се Ева – Вече сме свободни, а и май ще можем да вдигнем заплатите… но засега не казвайте на никого.
Ева излезе от офиса и с гордо вдигната глава мина през нюзрума.
-Как успява да е толкова спокойна и да върши толкова неща едновременно? – зачуди се Лора.
-Ако знаехме, щяхме да сме на нейно място – усмихна се Мая.
Чевенокосото момиче погледна часовника, оставаше още час, докато Крис пристигне в болницата.
-Да пием по кафе и да тръгваме? – предложи тя.
Лора и Марио охотно се съгласиха.

По пътя към болницата Крис усети нещо, което досега никога не му се беше случвало. Лекарят и сестрата се отнасяха прекалено формално и уважително към него. Обикновено достатъчно бързо успяваше да направи общуването леко и да изпари всякакъв дискомфорт у събеседниците си. Този път не му се получаваше. Говореха му на „вие“, помоли ги няколко пъти да минат на „ти“, трудно, но в крайна сметка започнаха да се обръщат така към него. Пускаше шегички, смееха се на тях, но въпреки това, журналистът усещаше прекалено голяма внимателност към себе си. Беше несвойствено и неприятно. Чувстваше се като извънземно. Поразсъждава известно време и в крайна сметка попита, споменавайки единствената причина, която му идваше на ум:
-Хора, защо се държите така с мен? Да не умирам?
Лекарят и медицинската сестра се спогледаха:
-Не, не, ръката ти ще се оправи бързо… - неуверено отговори сестрата.
-Това прозвуча като присъда – коментира журналистът, с което предизвика усмивката на доктора.
-Ти си звезда – каза лекарят, - материалът за фейковете, полицаите, отвличането ти…
-Да, как изскочи от този бус само! – прекъсна го сестрата.
-Отсега нататък, повечето хора ще се отнасят към теб по този начин. Свиквай.
-Как разбра, че съм изскочил от буса? – попита Крис, погледна счупената си ръка – Освен от очевидното…
-Има видео от улична камера.
-Ужас… Значи е такова отношението към звездите? Хората около тях са притеснени и много внимават да не се изложат?
-Нещо такова – усмихна се докторът.
-Но ти си лекар в Спешна помощ, всеки ден спасяваш човешки животи и се държиш така с мен, това не е много логично?
Докторът се замисли и отговори:
-Прав си, по принцип повечето знаменитости не ги познавам, когато се окажат при мен. То и те не биха се познали, но теб… - отново се замисли. - Теб те уважавам. Много добри материали, смел си и не се предаваш. Цялата страна го видя.
-Разбирам.
Крис намръщено се загледа в мигащите светлинки на апаратурата, която бе свързана към тялото му. Явно животът му в близките месеци щеше да е доста по-различен. Не обичаше да се показва и се стараеше да минава зад кадър през цялото време, но в случая нямаше как да го направи. С лицето си трябваше да докаже автентичността на показанията на полицаите. Искрено се надяваше, че просто е попаднал на заинтересовани от новините хора и това няма да бъде постоянно явление.
Спомни си как се представи на дядо Емин – журналистът с материала за фейковете, тогава леко се засегна, че кръчмарят не знаеше за това. Стресна, че без въобще да се замисля, само за да му бъде по-лесно, се представи така. А сега не харесваше отношението, което получава. Дали пък в него не дремеше един жадуващ за слава и внимание нарцис, който само чака да разцъфне в целия си егоистичен ръст? Отказа да мисли за това, вдигна поглед и през задните прозорци на линейката, между кръстовете, които бяха залепени на тях, видя познати сгради. Влизаше в града. В останалата част от пътуването, докторът обясняваше на Крис какви изследвания ще му направят. Направи и окуражителна прогноза за възстановяването му – два-три дни хубава почивка и вече щеше да бъде на крака, а за ръката около месец с шина.
Когато приближиха болницата, гледайки през прозорчето към шофьорската кабина, сестрата възкликна:
-Охо, имаме си комитет по посрещането!
Крис понечи да се обърне и да види какво има предвид, но тя го успокои:
-Недей да шаваш, има двайсетина твои колеги, които стоят на входа към задния двор.
Линейката мина покрай журналистите, но те не реагираха.
-Никаква реакция – с известно съжаление каза тя, - явно сме десетата линейка и вече не им дреме.
Автомобилът бавно влезе в двора, после се изкачи по доста висока рампа и спря под навеса на входа. Вратите се отвориха, лекарят и сестрата бавно слязоха. Крис също понечи да се изправи, но лекарят го спря:
-Сега ти е паднало да лежиш, стой така.
Пет минути по-късно се появи огромен санитар, който задърпа внимателно носилката, на която лежеше журналистът. Като го свали от линейката го обърна и забута към входа. Гледаше го с неприкрит интерес и Крис не се сдържа:
-Май ще живея? – подметна шеговито.
Санитарят стреснато го погледна в очите, очевидно не знаеше как да отговори, затова леко смутено каза:
-Да, господине.
Последва разтрисане, колелцата на количката минаха през релсата на плъзгащата се входна врата.
Крис погледна към тавана и вдъхна специфичния болничен въздух. Преди го ненавиждаше, но след последните две нощи, имаше усещането, че само като го вдиша се възстановява.
Минаха през входно помещение, отделено с врати. От едната страна имаше регистратура. Ново изтупуркване, нова плъзгаща се врата.
-Ето го! – Крис чу познат глас.
Над главата му, откъм счупената ръка се надвеси почти разплаканата Мая. Тя нежно, с върха на пръстите го докосваше по кожата на торса и лицето.
-Жив си! Добре ли си? Колко ми липсваше! – шепнеше тя, докато попиваше всеки милиметър от тялото му.
-Ела от другата страна – каза й Крис.
Огромните й зелени очи впиха въпросителен поглед в него, но после се усети, премести се и Крис най-сетне я прегърна. Санитарят спря да бута количката и започна да гледа стената, сякаш бе най-интересното нещо на света. Мая и Крис се целунаха страстно и дълго. Тя нежно постави ръце на страните на лицето му. Едва се откъснаха един от друг, но тя наведена над него продължаваше да му дава кратки, нежни целувки. Двамата имаха чувството, че при всяка изхвърчат малки искри.
-Колкото по-рано го пуснеш, толкова по-бързо ще си го прибереш – Крис и Мая чуха гласа доста възрастен лекар.
Мая се обърна към него, а той подкани санитаря:
-Коце, сладур, стената е прекрасна, ама айде да я гледаш след смяната?
Коцето леко стреснато, но бързо хвана дръжките на носилката и я забута напред, избягвайки погледа на Мая и лекаря. Докторът се приближи до червенокосото момиче:
-Доколкото разбрах, има само охлузвания, натъртвания, счупена ръка и е много уморен. Ще се оправи бързо. А и вие ще се погрижите за него.
-Да, със сигурност! – каза Мая, дишайки тежко, зениците й бяха широко отворени от вълнение.
Докторът й се усмихна бащински:
-Късметлия е, че има кой да го обича толкова.
Обърна се и тръгна по коридора, с развяващ се халат.

Статистика: Пуснато от Mutafchiev — 15 септември 2021, 23:59


Системата на библиотеката • Re: Моята библиотека като преносима версия

Взимате `update-content.bat` и `php.exe`, и ги качвате в virustotal.com :) Там има достатъчно "двигатели" на антивирусни програми, които ще ви покажат дали вашата антивирусна си измисля/подава фалшива аларма за вирус или не.

Статистика: Пуснато от dts.dreamer — 15 септември 2021, 20:26


Корекция • Re: Правописни грешки във вече качени книги

belleamie написа:
… остарели форми …


Нека обясня разликата между "редактор" и "коректор"…

Редактора работи след автора или преводача, като работата му е да придаде по-ясно звучене, по-разбираем словоред, или според стила на произведението - може да се търсят по-изтънчени изразителни средства, или по-"пиперливо" звучене. За целта редактора може да променя думи, да променя словореда, да измисля афоризми, да преписва цели параграфи и т.н. с цел достигане на по-качествен текст и "звучене".

Коректора не променя нищо в думите и словореда, а само поправя правописни, граматически, синтактични, пунктуационни, печатни и други неволни грешки.

В Читанка не се прави редакция, освен ако не се работи по фен-превод, и то с разрешението на преводача. При обработката на книгите се цели максимално наподобяване на хартиения оригинал, като се запазват всички изречения и думи както са, включително диалектични изрази и остарели думи. Няма конкретна цел, просто процеса, който се извършва тук е само дигитализация на вече издадени произведения, и е редно да бъдат пресъздадени дословно.

Статистика: Пуснато от pechkov — 14 септември 2021, 20:03


Корекция • Re: Правописни грешки във вече качени книги

Следващ въпрос: в книгата има доста остарели форми - чувствува, защищава....
Предполагам, че е добре да са както е в оригинала? На малкия му ги преправих, защото тепърва му се формира и правописа, и речника...

Статистика: Пуснато от belleamie — 14 септември 2021, 18:03