Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

Нови произведения

13 юли 2020

5 юли 2020

30 юни 2020

От литературните блогове

Anna Hells' Fantasy place : Дъщерята на грехоядката

Мелиса Сейлсбъри

През последните месеци имах няколко пренеприятни сблъсъци с първи книги в трилогии. Знаете ли кой е най-големият проблем на началото на една малка сага? Всичко след нея да е много по-лошо като качество на писане, на изграждане на характери, на история, а само накрая общо взето нещата да се попретупат набързичко с леко висящ финал, който да намеква не особено прикрито за евентуално продължение в алтернативна сага, но да си принуден от автора да минеш през блатото на всички книги, за да имаш някаква базова удовлетвореност като читател. Най ми става тъжно, когато финансовите нужди да писателя, колкото и разбираеми и логични да са, надделяват над реалната, и честно казано рядката, потребност една история да се разкаже в цели хиляда страници. Дъщерята на грехоядката успява някак да се откъсне от грешната схема с почти пълна завършеност на историята си, като в последните страници все пак има една ясна врата, която и ние, както и главната героиня, можем да изберем дали да отворим или не, и това няма да ни остави по-горчив вкус в устата от края на всяка класическа приказка, където всички заживяват някак щастливи, ако и да не знаем точно как. А това е избор, който много рядко ще ви бъде даден в книги, сериали или франчайзи от всякакъв тип.

Но нека се концентрираме върху историята в тази книжка, която си заслужава да бъде прочетена. В странно кралство палачът е нещо, което трудно ще предвидите – нежно момиченце с ангелски глас, в чиито вени тече толкова отровна кръв, че всяко докосване от нея е смъртоносно за всеки, освен за членовете на кралското семейство, които са имунизирани по божествени причини. По стечение на обстоятелствата носещата бавна и мъчителна смърт девойка, е всъщност самотно и мило създание, чиято майка е главна жрица на стария ритуал по грехоядене – когато някой умре, неговите роднини и съседи събират информация за всички гадости, които е свършил, и слагат символични ястия върху ковчега му, за да може странната грехоядка да погълне всички прегрешения на душата, преди същата да се изправи пред местните вариации на Свети Петър и Сатаната. Не си представяйте обаче грехоядците като братовчеди на Джаба хътянина, ами по-скоро като дребните азиатци с откачаща се челюст, които могат да погълнат хиляда хотдога за две минути, след което да се оригнат и да питат за десерт. Пак е гнусно, но уж и възвишено.

Общо взето малката ни героиня не я е чакало никакво скучно и щастливо бъдеще, веднъж поставена в ситуация на избор в кариерата си между гробар и палач, а нещата се усложняват още повече, когато местните владетели се сещат да я ползват и като добре наострен инструмент за владеене на масите. Всякаква прилика с максимата за религията – опиум за душата не е никак случайна. Нещата, естествено, никога не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед, и прокълнатата обстановка и повече от мрачно настояще могат и да станат още по-лоши като се намеси един много добре изграден любовен триъгълник между емоционално осакатени персонажи, явен пример за личностна деградация с инцестен произход и щипка Игра на тронове, пред която и Церсей усмихнато ще вдигне палец в извратено одобрение.

Кратка, но пълнокръвна история, с рядко интересни, ако и непълнолетни главни герои, имащи достатъчно зрялост в живота си, за да могат да оправят грешните си избори без твърде много безсмислено тропкане с крак и вой в стил Защо аз!?, от които мъничко вече ми се гади. А вратата към следващите книги на поредицата е толкова смирено открехната, че някак с удоволствие ще мина през нея по свое собствено желание. Всеки автор, който може да те накара да ти пука за историята му със всички завои, обрати и завръзки без прескачане на страници, заслужава едно голямо браво, защото последната такава май е била Шехерезада. Мелиса Сейлсбъри определено ще доживее утрото в източна легенда, сами разберете защо 🙂

Първи впечатления от последно прочетеното : Джийвс и феодалният дух - П. Г. Удхаус

От добро сърце Бърти Устър безгрижно надробява едно-две неща в столицата, като да води чужди годеници по нощните клубове и след това да нощува в ареста, но голямото дробене успява да направи в провинциалното имение на леля си Далия, която го призовава там да умилостивява и предразполага баламата, на когото тя се кани да продаде седмичника си "Будоарът на милейди". Там обаче временно пребивават и бившият полицай Стилтън Чийзрайт, който е заложил на Бърти в предстоящото състезание по мятане на стрелички в "Търтеите", и съвсем отделно и незаслужено подозира фаворита си в опити да му открадне годеницата. Въпросната Флорънс също е в имението и за ужас на Стилтън е заета основно с това да сгодява невинните и по-непредпазливи ергени в околността със себе си, особено ако имат чаровен мустак. А точно в момента Бърти си е отгледал един особено елегантен, макар и пряко волята на Джийвс. Напрежението и опасностите дотук не биха били същите, ако не бъде замесено и малко семейно съкровище, като старо сребро или друга наследствена скъпоценност, в случая - огърлицата с естествени перли на лелята на Бърти. Из пейзажа се мяркат също Родерик Споуд, готвачът Анатол, както и някои други характерни персонажи, но историята си е основно за едни мустаци и дълбокото неодобрение на Джийвс към самото им съществуване. (Риторично се самозапитвам защо вече няма художници на корици, като този на оригинала по-долу, както и какво би трябвало да олицетворява щедро ухиленият и силно разгащен бос човек с шапка и чанта в ръце по-горе. Не ви ли прилича като да е избягал от онова, което в Америка деликатно наричат просто "институция"?)


Приятно беше да науча, че българското издание е запазило оригиналното заглавие на романа. Това винаги помага доста за ориентацията, когато човек коментира произведението с приятели, които са го чели на друг език, но биха се радвали да си похихикате заедно. 

Не ме разочаровай, мой прелестен, миличък Бърти.
***
- Затова няма какво да се косиш за срещата си с него. Дреме ти на теб, че Пърси те имал за най-мърлявата въшка на света! Та нима ние останалите мислим различно?
- Има нещо вярно в това - съгласих се веднага.
***
Винаги досега леля Далия е командвала парада в Бринкли Корт. Бе съумяла да установи силно централизирано управление. Но узнаеше ли чичо Том, че е заложила перлената огърлица, за да купи сериен роман за онова периодично издание, което по необясними причини вечно наричаше "Нощницата на мадам", тя щеше да се окаже в почти същото положение като ония монарси или диктатори, които се пробуждали някоя сутрин и изумено откривали, че населението се е разбунтувало срещу тях и използва бомбите като изразно средство за внушение.
***
- Поуката от цялата бъркотия, поне както аз я виждам, е че не може да се сипят само злочестини и проклятия върху свестните мъже и - поклоних се леко към нея - свестните жени. И урокът за нас двамата, стара ми плът от плътта ми и кръв от кръвта ми, е никога да не униваме и никога да не се предаваме на отчаянието.

Първи впечатления от последно прочетеното : Зъбите на тигъра - Том Кланси

Ислямски атентатори планират да проникнат във вътрешността на САЩ чрез необичаен за тях канал на южноамериканските кокаинови трафиканти, за да извършат пъкленото си дело сред нищо неподозиращото цивилно население. Кой би могъл да им се противопостави и да им потърси сметка освен Колежът - секретната частна разузнавателна организация, която има на практика неограничени ресурси и черпи информация отвсякъде?

За пръв път ми се случи да съм разочарован от роман на Том Кланси. Историята беше доста тромава и едвам набираше скорост, след това ислямските терористи се задействаха, героите от Колежа се развихриха да отмъщават по твърде театрален начин на първите случайно попаднали им терористи и в един момент текстът просто свърши. Ей така, в нищото. Нищо не научихме за главния организатор и поръчител, нищо не се случи на помагачите от Колумбия, които така любезно съдействаха на атентаторите, никакво развитие не получиха и тримата младежи, които все пак бяха главни герои в този фарс - Джак Райън младши и двамата му братовчеди Карузо. Нямаше никаква генерална развръзка, която да придаде завършен вид, а финалът по-скоро беше оставен за евентуалното продължение. Героят си натъпка лаптопа с шифрована информация от компютъра на врага, хвана самолета за вкъщи и изпи четири малки уискита. А че читателите искахме да разберем кой и какъв е Емирът и какво е имало на скапания компютър, ами много пък искаме! В Уикипедията открих, че все пак наистина има продължение на този роман, и то се казва Dead or alive, но мисля да го оставя за неопределеното бъдеще.

Том Кланси определено може много повече.

И какво, по дяволите, търси този самолет на корицата?

Повечето добри компютърни програмисти бяха алчни копелета. Също като адвокатите, но не толкова цинични.
***
Беше твърде любознателен, което обикновено е признак за интелигентност, а тя беше единственото нещо, от което винаги ще има нужда на този свят.
***
Трудно е да си богат и самотен.
***
От всички прояви на могъщество и власт въздържанието впечатлява най-много хората. Тукидид

Читателите казват

За „Основни форми на страх“ от Фриц Риман

Една от любимите ми книги. Чела съм и други произведения свързани с психология, но никога такава, която слиза в такава дълбочина на описанията и познанията. Всеки един индивид от обществото малко или много съдържа в себе си една от четирите форми на страх описани от автора. Горещо препоръчвам книгата на тези читатели, които са по пътя на себеоткриването.

За „Злояд Игнат“ от Цветан Ангелов

Ех,че любимо!!! Сладък спомен от детството — имахме едно апаратче, на което се слагаше филмче и се превърташе на ръка кадър след кадър — от там знам за " Злояд Игнат" и още го помня цялото на изуст :)

За „Чаровникът, който я укроти“ от Джоана Линдзи

Тази книга ми харесва повече от първата. Образът на главната героиня е по-нетипичен и интересен. Чудесна двойка са с главния герой, който пък е хем уверен и властен, хем подхожда с разбиране към нея. Имаше и приятна доза хумор. Все още тая надежда, че някой ще преведе и другите две от серията.

За „Наследникът“ от Джоана Линдзи

Приятна книга, но съм свикнала с по-силни мъжки образи. Може би обяснението е в това, че главният герой е доста млад-на 21 години…и все още не е добил по-мъжествено поведение. Твърде мил, колеблив, наивен. И все пак е хубава книга, по-разчупена.

От форума

Потребителски въпроси • Относно одобряването за качване на български автори?

Как се очаква да се свържа с хора, които или не са живи вече, или няма никаква информация за тях в мрежата? Пример: вчера качих едни изключително редки, да не кажа неоткриваеми книги от 90-те, които бяха изтрити с основанието, че авторите не били дали съгласие? Моето желание беше да помогна на библиотеката, играх си да сканирам, а вместо "благодаря", получих упреци за това и за онова... Жалко :wink:

Статистика: Пуснато от gosp_stefan — 14 юли 2020, 14:50


Как се казваше?… • Как се казваше. Любовен роман

Здравейте! Търся роман на кийто помня само сюжета. Разказваше за майка, която ражда мъртво детето си и става кърмачка на момченце на самотен баща, който туко що загубва съпругата си. Пътуваха в керван, мисля че се местеха някъде из Америка. Тя започна да споделя фургона с него. Той не я харесваше, защото имаше лошо мнение за нея. Детето й мисля, че беше от доведения й брат, той я беше насилил и продължаваше да я търси, въпреки че тя успява да избяга. Мисля че романа е по времето на треската за злато, но не съм 100 % сигурна. Детето си беше родила в гората сама и някой от кервана я намери. След време започват да изпитват чувства един към друг и накрая заживяват заедно.

Статистика: Пуснато от bernardin — 12 юли 2020, 15:50