Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

Нови произведения

31 юли 2021

От литературните блогове

Anna Hells' Fantasy place : Балове и убийства – разследванията на Роза Бодлива

Дарси Уайлд

Поредиците, които цитират в описанията си Джейн Остин винаги ми привличат вниманието. Дали ще е Остин и магия, Остин и убийства, Остин и зомбита  – винаги се вързвам, купувам, чета и в повечето случаи се забавлявам много. И настоящата колекция от страхотни криминални истории, свързани с убийства, изнудвания и много неприлично поведение във времената на Оскар Уайлд, полицията под наем и величествените балове в Алмак, ви гарантирам, че ще ви донесе истинско естетическо читателско удоволствие.

Главната протагонистка е Розалинд Торн – или както обичам да я наричам госпожица Роза Бодлива, явяваща се онова трънче в петата на цялата благородна пасмина, която смята, че няма такова нещо като наказание за роднините до хилядно коляно на някоя кралска издънка. Поради изключително скандални обстоятелства ѝ се налага да се справя сама в живота, започнал като поредната дъщеря на среден аристократ с основна цел в живота – търсене на мъж и раждане на деца. Но в крайна сметка Розалинд се превръща в полезна дама – изключително дискретен детектив, наеман от богатите дами за разни щекотливи задачки, като да прибере пакетче много разгорещени писъмца от вече недискретен любовник, да намери кой краде от семейното сребро или къде се е покрила някоя буйна дъщеря, тръгнала да открива феминизма преди времето си.

Но някак си започват да се случват и доста трупове около нея, чиято смърт изисква също толкова дискретно разследване, защото богаташите дори не могат да бъдат принудени да разговарят с полицай, ако самите те не желаят. В картинката се намесва и един херцог от миналото и един официален Боу стрийт полицай от настоящето ѝ, и макар че това не е любовен роман, а по-скоро криминален, емоционални моменти няма да липсват. Не, това не са поредните любовни романчета, в които винаги има поне един херцог, дук или поне маркиз, по който да припадат непълнолетните бъдещи матрони. Е, някаква форма на неслучила се любов все пак има в картинката, но труповете, злокобните планове, сложната аристократична система на замитане на следите от алтернативните удоволствия на синьокръвните са много, много повече. Интелигентно, забавно и леко, въпреки тежките си сюжетни моменти – мистериите на Роза Бодлива биха били определено одобрени от Джейн Остин, ако същата залиташе към мистериите и разследванията. Нека се доверим на потенциалния избор на Джейн 🙂

 

Първи впечатления от последно прочетеното : The Singles Collection 1999-2009 - Богдан Русев

За пръв път чета нещо от Богдан Русев, което си е мой пропуск. Прочетох, че е изгрял на писателския небосклон през ерата на книгите-игри, което пък обяснява първото изречение. Може би тогава съм попадал на неподходящи екземпляри, но пропуснах тази форма, без да се науча да я харесвам.

Книгата представлява сборник от самостоятелни произведения, които вероятно са писани и публикувани на различни места (напр. списание "Егоист") през различни години от споменатото в заглавието десетилетие. Т.е. те са самостоятелни "сингли", които са били издадени в обща колекция. 

Ако човек тръгне на търси прилики или обединяващи неща, като нищо и да намери, макар някои от историите да изглеждат крайно различни. Ще срещнете разкази от по едно изречение, което се простира на няколко страници. Истории с много алкохол, дрога, секс, претенции, замислени младежи, софийски киберпънк, в който има повече пънк и по-малко кибер. Истории за умове от големия град, за любов, за крайности и близости.

За пръв път от много време ми направи грабващо и отнасящо приятно впечатление това, че български автор може да разказва едновременно дръзко и смислено. Да развива уж дребни ниши до размер на градски вселени и да продължава да звучи яко. 

Парчетата от приказки за Белегаст по някаква причина не ми допаднаха, не знам, може би просто не ги схванах, както трябва. Други пък ми се видяха прекалено брутални или натуралистични. Харесах обаче други ("Мемоцид", "Deus ex machina", "Електрочакра", "Сънувах сън", "Cafe Royale", "La sangue oblige", "Ode to my family", "Винаги някой някъде реже нещо с флекс") и то много! Дори харесах е слабо, умореното ми късно вечерно съзнание потъваше с радост в киберпънкарските халюцинации, вихрещи се из познати ми подлези, квартали със съмнителна слава, заведения, места. Една почти апокалиптична София, каквато е толкова лесно да повярваме, че би могла да бъде. С нелегални операции, импланти, бустери, емпати, различни и което е най-важното - свобода на фантазията!

Първи впечатления от последно прочетеното : Горе главата, Джийвс - П.Г. Удхаус

С традиционния си маниер Удхаус е заложил различни мини из текста, а ние проследяваме съдбата на Бърти Устър, който с лекота се движи из пейзажа и не оставя нито една невзривена. 

От една страна лично се е пременил с нова тиролска шапка, която е трън в окото на Джийвс, а вие знаете какво се случва в такива ситуации. От друга страна е призован телеграфически да се яви в Тотли-на-платото, и по-точно в Тотли тауърс, за да услужи на приятели и роднини да преодолеят някои лични, любовни, колекционерски, кариерни, спортни и други тревоги. Има намесена една туземска статуетка от черен кехлибар, за чиято кражба е набеден "клептоманът" Бърти, който след серия от финтове се озовава за кратко дори в местния затвор. За да е по-драматично стар приятел избяга с готвачката, като заряза първоначалната си годеница, което пък постави в страшна опасност втория в листата с кандидат женихи. Правилно, онзи от затвора. Има и едно малко, но злобно куче, курат, който иска да става викарий, ама никой не му дава, треньор, който си търси централен нападател и още поне десетина персонажи с различни искания, като уреждането на всички е по силите единствено на Джийвс. На каква цена ли? Върнете се към началото и ще се сетите.:)

10 от 10.

Читателите казват

За „Рубльовка “ от Валерий Панюшкин

Авторът се е опитал да систематезира и обясни безумието на съвременният руски „елит“.Същото безумие,липса на ценности и морален разпад могат да бъдат открити във всеки обществен строй и всяка държава по света.Една чудесна книга,която те кара да се замислиш и видиш състезанието за живота от различна гледна точка.

От форума

Авторски текстове • Re: Фейк

49
След като компанията обядва, се раздели на групички. Крис седна да монтира видеата с полицаите, Лора се присъедини към него, за да види как се прави. Димов отиде в кабинета си, за да работи, а Ева и Мая седяха в беседката с компютрите си, следяха какво излиза и си говореха.
Още от първата им среща всяка една от тях бе усетила силата и харизмата на другата. Във вечерта, прекарана заедно с родителите на Крис, се бяха наблюдавали много внимателно. През последния ден и половина откриха, че са прекрасен екип. Така подозрението им прерасна в уважение, а вече еволюираше в приятелство.
-От личен опит ти казвам, недей да прекаляваш с Крис.
-„От личен опит“ – повтори подозрително Мая, - и ти ли си била арестувана и… Валери…
-Димов.
-Димов?
-Да, бяхме в подобна ситуация, никого не арестуваха тогава, но му счупиха краката.
-Уау! – ококори се Мая.
-Да, заради мен. Приличахме много на вас, но след тази случка се разделихме, минаха почти двайсет години, бракове, разводи и ето, че пак се срещнахме.
-А… – Мая отново подбираше думите, не искаше да изглежда прекалено любопитна.
-Бяхме гаджета в университета, после продължихме. Попаднах на една история с автоджамбази, а Димов бе в адвокатската кантора, която работеше за застрахователя на жертвите. Затова си помагахме по случая. Помагахме… Слабо казано. Висяхме пред офиси, следяхме хора, каквото и вие правите. Оказа се, че един от мениджърите на застрахователите, заедно с двама джамбази правят измами. Набелязват кола и я крадат, като преди това намират същата, но ударена. Пренабиват им номерата на рамата, след което открадната продават, а ударената – палят. Когато собственикът идваше да си търси парите, мениджърът го обвиняваше в застрахователна измама и му казваше, че ако си трае и му даде половината от парите от застраховката, няма да казва на полицията.
-И какво стана после? – с интерес попита Мая.
-Бях направила материал за това, но джамбазите бяха усетили, че някой ги следи и стигнаха до Димов. Бях готова с материала, той ме молеше да го пусна колкото се може по-бързо, за да може полицията да се задейства веднага, а не да се бави както обикновено. Мен ме беше страх, защото го заплашваха. Бавих го около две седмици и една вечер не се върна вкъщи. Открих го в четвъртата болница, на която звънях.
-Ужас!
-Тогава от страх изтрих всичко, което имах. Малко по-късно скъсахме, защото имах чувството, че съм го предала. Беше прав през цялото време, а аз в опита си да го защитя, го вкарах болница.
-Искаш да кажеш, че Крис е прав и нищо няма да му се случи ли?
-Не, искам да кажа, че каквото и да се случи е по-добре да сте заедно и е по-добре да е станало, защото се направили нещо, а не защото сте се страхували.
-Много искам да бъде така, но ме е страх и за него, и за мен.
-Не губете времето, което изгубихме с Димов.
-Елате, май започнаха!
Ева и Мая се обърнаха и видяха Лора да им маха.
-Благодаря ти! – каза Мая на Главната.
Двете станаха с компютрите си и се запътиха към къщата.
Когато влязоха, Крис все още монтираше със слушалки на главата и не им обърна внимание. Докато се настаняваше, Мая го гледаше и виждаше в него едно смело момче. Искаше да получи всичко, което може от живота и бе готов да даде всичко. Замисли се кога тя спря да бъде такава и започна да внимава, да се пази, да пропуска шансовете и възможностите от страх и предпазливост.
-Ужас!
Гласът на Ева извади Мая от мислите й, обърна се и погледна към екрана на лаптопа на Лора. Там се мъдреше заглавието „Покварената журналистка и продажният адвокат“, а под него имаше снимка на Ева и Димов, излизащи от сградата на редакцията.
Мая и Ева се спогледаха и без нищо да казват започнаха да разглеждат социалните мрежи и другите медийни сайтове. Материалите излизаха един след друг: продажници, истинската фабрика за фейкове клевети почтени хора, за да прикрие своите магарии, внушаваше се, че е Ева е проститутка. Всичко се появи синтезирано в почти едно също време и се разлиташе из интернет като порно клип с някояВ холивудска звезда.
-Все пак станах известен покрай теб – каза Димов, влизайки в хола, където се бяха разположили останалите.
Ева се стресна от думите му и го погледна с молещ за прошка поглед. Искрено я учуди усмивката на лицето му:
-Не си ли ядосан?
-Че защо? Снимали са ме с най-хубавата жена, която познавам – приближи се, прегърна я и я целуна по главата.
-Не, наистина.
-Беше ясно, че ще стане така, а разбиването на тия кретени ще бъде най-добрата реклама – продължаваше да се усмихва той.
Куражът и спокойствието на адвоката вдъхнаха нови сили на Главната.
-Вече има списък с хората, които си защитавал… - каза Мая, - абе тоя не беше ли убиец?
-Не беше преди да докажат, че е – отговори адвокатът все така усмихнато.
-Кой е този Фелтман? – попита Лора.
Ева, Мая и Димов се обърнаха рязко към нея:
-Какво за него?
-Голям материал без снимка – „Кой дирижира медиите?“, подзаглавие „Черният капитал унищожава враговете си“.
Мая и Ева се спогледаха, миг по-късно се прегърнаха и заподскачаха:
-Пробачкало е!
Лора ги гледаше недоумяващо, а Димов й обясни:
-Този, който уволни Ева и Крис.
-Е той не работи ли с фабриката?
-Явно да, но тези две манипулаторки го насадиха снощи.
-Как?
-В една от точките написахме, че трябва да се проучат собствениците на сайта – започна Мая въодушевено.
-А собствениците са петима. Фелтман, братята Вучич и… основателите – Юрев и Олгин, стари журналисти. Първоначално сайтът бил блог, после се разраснал, появил се Фелтман, дал им пари… - добави Ева.
-Надявахме се, че във фабриката по инерция ще ги проучат и ще изплюят информацията без да мислят – довърши мисълта си Мая и се обърна към Ева. – А основателите какво казаха?
-Поздравиха ни.
-Кои бяха братята? – попита Лора, загледана в монитора.
-Вучич…
-„Няма такава контрабанда, като медийната контрабанда“ – прочете в отговор момичето.
-Можеха да се постараят повечко с това заглавие – засмя се Мая.
Крис, който пропусна веселието свали слушалките, бавно се изправи и протегна.
-Готов съм, кога ги пускаме?
-Как ги пускаме? – поправи го Ева.
-Ами през сайта? Работи вече два часа…
-Защо не казваш?! – ядоса се Ева, извади си телефона и набирайки Лавър излезе на двора.
Крис въпросително погледна към Димов:
-Обявиха я за курва, чукаща се с продажен адвокат. Но започнаха да бият също по Фелтман и Вучич.
Журналистът премести изненадано поглед към Мая:
-Успяхте да ги излъжете?
Мая доволна направи знак за победа с юмруци, след което Крис нахилено попита:
-А за мен нещо ново? Зоофил, копрофил, некрофил? Или вече съм безинтересен? – и се запъти към кухнята, за да си направи кафе.
Мая го проследи с поглед и усмивката й постепенно изчезна. Крис никога не я бе гледал така… нормално. Дори когато го бе заляла със смутито и го втриваше агресивно, погледът му изразяваше емоция. Почувства се обикновена.

Лавър затвори телефона след разговора с Ева и изкрещя в нюзрума:
-Вкарваме се в режима от снощи! След малко ще дойде едно видео, качваме го в сайта, после навсякъде другаде! Трябва да плъзне из нета като зараза, като чума, като гъбички на Олимпийски игри!
Закрачи с войнишка стъпка към стаята на Марио, под учудените погледи на хората в нюзрума. Най-младата репортерка, тази която даде на Крис фалшивия профил на Лора, се обърна към колегата седящ до нея и прошепна:
-Ако сутринта говореше така, щеше да е много по-добре!
-Съвзема се – съгласи се другият репортер.
Заместникът нахлу в стаята на Марио, който умирайки от скука редеше пасианс на единия си монитор, а на другия следеше входящия трафик към сайта.
-Марио! Имаме задача! – изрецитира като треторазреден актьор Лавър.
Администраторът подскочи изплашен от мястото си:
-Пич, ти луд ли си? Как можеш да крещиш така, ще ме убиеш!
-Имаме задача! – щастливо повтори Лавър.
-Да, чух, че имаме задача, каква е?
-Ще ни изпратят видео, после трябва да го разпространим по всички канали. Най-вероятно сайтът пак ще падне – щастливата усмивка на Лавър вече стигаше до ушите му.
-Добре, ще го организирам – учудено каза Марио.
-Добре!... Добре! – Лавър се обърна, за да излезе.
-Лавър, една молба… Не казвай на никого, че играя пасианс. Това е първи признак за депресия, не искам да се разбира.
Лавър вдигна палец нагоре:
-Обещавам! Ще мълча!
Марио безмълвно изчака заместникът да напусне помещението, не го изпускаше от поглед, защото се страхуваше от екзалтацията му. После се отпусна на стола и се върна към пасианса.

Статистика: Пуснато от Mutafchiev — 29 юли 2021, 00:09


Електронно публикуване • Re: Електронна книга

mddinev написа:
… До сега ги прехвърлях с кабела …


Няма значение по какъв начин си ги наточил в четеца, важното е файловете да не се повредят. А "повреда" може да стане ако например използваш някой недоносен софтуер от рода на Calibre, който "услужливо" ти преправя цялата структура на файловете преди да ги изпрати към четеца.

Ако използваш например EPUB файлове от Читанка - би трябвало винаги да се отварят в приличен за четене вид, без излишно накъсване на редовете, както се случва с PDF например, и без да ти омазва пейзажа с измислени серифни шрифтове, както се случва с издателските EPUB файлове. Структурата на EPUB формата е такава, че позволява добавянето на определен шрифт във файла, с който да се визуализира текста. Файловете от Читанка нямат вградени шрифтове, и за показването на екрана се използват настройките, които си направиш в четеца. FB2 също е подходящ за четците Pocketbook, но в "чист" вид заемат повече място. Ако бъдат компресирани до fb2.zip - тогава заетия размер спада драстично, а четеца може да си ги отваря нормално без нужда да се прави каквото и да е.

Отново подсещам да погледнеш за актуализация на четеца. Аз също имам Pocketbook-ци, и работата е в това, че са произведени преди известно време, в паметта им е записана тогавашната версия на фирмуера, и например последния ми четец не можеше да сричкопренася, също като твоя имаше известни проблеми с разстоянията между редовете и прочее досадни неща. Междувременно производителя е направил промени в софтуера му, които могат да бъдат изтеглени през интернет. Включих го към WiFi, цъкнах от менюто да провери за обновления, намери си нещо, изтегли го, и нещата се промениха драстично. Вече сричкопренася на български език нормално, няма проблеми с настройките на отстъпите и редовете. Е, бележките под линия ми се искаше да ги показва малко по-добре, както CoolReader например, но един компромис може да се направи.

Статистика: Пуснато от pechkov — 28 юли 2021, 12:18


Електронно публикуване • Re: Електронна книга

Извинявам се. Просто за първи път ползвам електронен четец и съм пълен лаик. Използвам интернета на устройството и ги свалям във формат .epub и текста е добре. До сега ги прехвърлях с кабела и може за това да не се е получавало.

Статистика: Пуснато от mddinev — 27 юли 2021, 09:58


Електронно публикуване • Re: Електронна книга

mddinev написа:
Книгите са PDF формат …


Много пъти е обсъждано защо PDF не може да бъде електронна книга, така че ще пропусна това обяснение.

За книгата на английски ми се струва, че не е в PDF.

Не каза дали си правил актуализация на четеца. Ако не си - пусни да провери за нова версия.

Статистика: Пуснато от pechkov — 27 юли 2021, 09:52


Електронно публикуване • Re: Електронна книга

Някой книги ги свалям от Yandex Disk. Майка ми разполага Pocketbook по-стар модел и той чете единствено .epub, но текса също се визуализира по този начин. Ще се опитам да изтегля книги в друг формат да пробвам. Просто искам да го наглася текса да е излежда като на истинска книга. :( Иначе е много удобно, но ме дразни така.

Статистика: Пуснато от mddinev — 27 юли 2021, 09:25