Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

Нови произведения

От литературните блогове

Книги – През прозореца:

“Живот в скалите” – Мария Лалева

Повече от година попадам на различни цитати и откъси от тази книга във Фейсбук и определено привлякоха вниманието ми. Носеха се слухове за евентуалното и издаване. Най-накрая преди месец беше указана и точната дата. До толкова нямах търпение, че дори направих предварителна поръчка за книгата, но поради различни причини тя доста закъсня в пътя си до мен. Ентусиазмът ми беше толкова голям, че отидох на представянето на книгата и среща с авторката в културен център Тракарт. За мое огромно съжаление закъснях и от мястото ми нищо нито се чуваше, нито се виждаше и това ме принуди да си тръгна по-рано от желаното.

В книгата е описана историята за смъртта и живота преди това на млада жена и нейният син Павел. Пътя, който изминава Марина в последните си дни, съдбоносните срещи с няколко необичайни, чепати, но по своему добри и мъдри обитатели на скалите в Созопол. История за много любови, минали, но недоизживяни, за грешки, прошка, себеотрицание, за бащино израстване и сплотеност, за море и вяра. В последните си дни Марина намира достоен дом за Павел и хора, които да му покажат смисъла на живота, да му дадат въпросите и да го окуражат да търси отговорите им.

Михаил К. е известен от миналото актьор, който изживява ролята си на местен алкохолик, оставяйки всичко да се руши покрай него. Срещата с Марина и любовта му към Павел ще преобърнат безмисленото му съществуване. Демир, стар, мъдър турчин и Настасия, люта македонка са двама старци, пазители на древни тайни, ясновидци и гадатели. Те ще внесат магичното в живата на Павел и ще му покажат правилния път. А Луиза е неговата втора майка, твърда като гранит арменка, която успява да сплоти всички край себе си.

Историята ни е поднесена като разкази от различните главни герои като пръв започва вече порасналият Павел. Ставаме свидетели на съкровените мисли и страхове на всеки един.

До тук всичко звучи много добре, дори твърде прекрасно. Не знам дали аз натоварих книгата с много очаквания или просто това не е моето, но не ми хареса. Завърших я насила като от един момент нататък четях по диагонал. Ще се опитам да ви опиша възможно най-точно кое ме отблъсна – всичко беше прекалено идеално, чак граничещо с фалш. Има прекалено много повторения за скалите, морето, любовта. Описанията са претруфени, но постни, лишени от оригиналност. Сюжетът и героите са много плоски и предсказуеми, нямат истинска дълбочина. Прекалено много съвпадения – всички в историята са обикновени на пръв поглед, а в последствие се оказва, че носят дарби, дадени свише. Уж са различни хора, а мислите им звучат по един и същи начин, започват да се сливат от един момент нататък. Твърде еднотипно, без оригинални идеи, объркано и отегчително на моменти.

Отделните цитати, които ме бяха заинтригували се сливат един в друг и се превръщат в досадни брътвежи за любов, приятелство, спасение, прошка. Из всичко описано има ценни мисли и докосващи прозрения, но те се губят на общия фон. Ако човек иска да ги извлече, то трябва да чете много съсредоточено и дори да си води бележки.

Цялата книга звучи много поучително, събирайки в себе си смесица от религии, езотерични вярвания, мистика, истории за Новото време и Долната земя, та дори и Дядо Боже. Цялата тази комбинация заприличва повече на пресолена манджа, отколкото на хапка познание. За съжаление мен ме загуби като читател, макар и да съм много широко скроен такъв и да се опитвам от всичко да извличам полза и положително преживяване.

Това е личното ми мнение, но ако вие имате интерес, то ви съветвам да прочетете книгата и да споделите вашите впечатления и преживявания на страниците и.

Човешката библиотека:

В подготовка за „Ортодокс“: Малкото четене

Приятели (:

Едно от предстоящите заглавия в поредица „Човешката библиотека“ и поредица „Съзвездие BG“ (която наскоро започна с антологията „Фантастивал в Европолис“) ще бъде романът „Ортодокс“ на Григор Гачев. Издаваме го съвместно с нашите съмишленици от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“.

До 31 октомври подготвяме електронното и хартиеното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

  • хартиени бройки от романа и колко – така ще преценим хартиения тираж;
  • да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме подбрани откъси. 

~

Малко време таткото тракаше по дъската си и оглеждаше нещо по кутията пред него. След това се обади:
– Наистина има маркерен ген. Чакай да го идентифицирам…
Христина занаднича през рамото му, и изведнъж подскочи и изкрещя:
– Урааа! Шеста степен на модификация! Честито, татко!
– Ще ти дам аз едно честито! Откога почна да ми се подиграваш?
– Не се подигравам! Колко пъти си казвал на майка, че предпочиташ да бях момче?
– И майка ти е съгласна.
– И колко време ме мъчи да ме правиш шахматистка?
– Мъченето беше взаимно…
– Имаме ли данни за произхода на гена? – обади се майка ѝ.
Още тракане по дъската и малко чакане. След това тримата се вторачиха в кутията на масата, погледаха я, обърнаха лица към мен и изведнъж прихнаха да се смеят.
– Право в десятката – поклати глава майката на Христина.
– Какво ми се смеете? И какво значи шеста степен на модификация? Всичките ли си измисляте разни сложни думи?
– Бедната ми глава – обади се таткото. – Видя ли какво ми докара, мое компютърно чадо? От училищно бедствие стана междусветско.
– Нали все искаш най-сетне да порасна?
– …
– И кой те караше да докладваш пред Съвета? И да поемаш вината?
– А ти защо каза, че Петърчо ме е бил на шах? Нали се бяхме уговорили…
– Защото Съветът искаше да му изтриете паметта!
– И какво толкова? Това е рутинна терапия. А сега ме наказаха.
– Какво ви наказаха? – попитах аз. – И кой, като нямате свещеници?
– Познай какво! – ухили се Христина. – Освен че му забраниха да работи от къщи.
– Амиии… – Щом нямат свещеници, сигурно не са му наредили допълнителна молитва. – Били са го с пръчка?
– По-лошо – обади се кисело таткото. Майката му метна един поглед и повдигна вежди.
– Наредиха му, ако открие данни за висока степен на генетична модификация, да те изтегли в нашия свят и да те осинови, вместо да ти трият паметта! – заяви злорадо Христина. – Така че много скоро ще си ми братче! А знаеш ли как се опита да се оправдае той?
– Че вече си има едно бедствие в къщи и второ ще му дойде много?
Баща ѝ ме зяпна, след това двамата с майка ѝ прихнаха. Христина тропна с крак и се нацупи:
– Не е честно! Наговорили сте се!
– А как ще ме изтегли?
– За ушите – обади се таткото.
– А вашият свят по-хубав ли е от нашия? Стаята на Христина е страхотна, а иначе? И какво е Съветът? Нещо като синод ли? Той ли ви е наказал? А какво са Аугментираните? И какво е това компютър, дето все го казвате? А маркерен ген?
Христина направи отчаяна физиономия, а длъгнестото лице на таткото се удължи още повече.
– И как това нещо вижда в кръвта маркерния ген? – продължавах аз. – Той как изглежда? – Огледах кръвта по пръста си внимателно, но не видях нищо особено. – Червен ли е? И как тогава се забелязва? Кажете де, искам и аз да се науча да виждам маркерни гени! Или трябва очите ми да са отвътре?
Бащата на Христина извади отнякъде парче плат и си избърса челото.
– После ще ти обяснявам. Имаш ли нещо да питаш преди изтеглянето?… Ох, пардон, взимам си думите обратно!…

На първия кат на повечето сгради, а на някои и на покрива имаше най-различни светещи надписи. Някои нищо не ми говореха: „Боулинг“, „Супермаркет“, „Кинотеатър“. Други беше ясно какво значат: „Топли баници“ , „Шивашки услуги“, „Железария“. За „Опера“ се почудих малко, докато се сетя, че ако вали или е студено, е много по-удобно да се опере човек на сушина. Тук май хич не бяха глупави. И май много се перяха – сградата беше доста голяма… Но пък после за „Поща“ се сетих веднага. Щом си имат специална сграда за опиране, сигурно ще им е обичай да си имат и за пощене.

Първи впечатления от последно прочетеното:

Нощта на кръстопътя - Жорж Сименон

На загубено междуселско кръстовище се е случило нещо странно. Убит белгийски евреин, търговец на диаманти, е намерен застрелян в автомобила на един от местните жители. Автомобилът е вкаран в гаража на комшията, а комшийската кола е в гаража на онази с убития. И никой от двамата комшии с колите не знае нищо, не е чул нищо, не познава жертвата и няма никаква представа каква е тази история. Вдовицата на убития пристига, но още слизайки от колата и... абе има си изненади, действието не е никак заспало. Копринено бельо, заключени мацки.

Един кръстопът с три къщи - брат и сестра датчани с аристократично потекло, но мизерстващи без доходи във Франция, смотаният застраховател Мишоне и жена му и господин Оскар с автосервиза, който познава всички коли и камиони само по звука. Странни птици. Кой би могъл да има нещо общо с убития?

По книгата има френски филм от 1932 и английски на ВВС с Роуън Аткинсън в ролята на инспектор Мегре. Лули, запалени печки, мъгла, здрач.

Много готино криминале, което ме изненада приятно. Не очаквах чак толкова екшън в книга на Сименон.

— Кой готви? 
— Аз… Той го каза просто, без смущение, без срам...
***
Присъствието на жена пречи, когато се върши работа.

Читателите казват

За „Най-древният жител на Америка“ от К. В. Керам

Археологията винаги ми се е струвала като много „суха“ материя. Тази книга обаче е написана наистина увлекателно. Е, не точно в стил а ла Индиана Джоунс, но е разбираема и интересна.

За „Карта от кости“ от Джеймс Ролинс

Опитва се автора да пише за големи, но… Всичко е в стил Джейк Рънсъм. За деца и юноши. Избрал е тема в която други автори са на такава висота, че не му остава друго освен да пише за деца. Уж многопластово и динамично, а постно и скучно. Съжалявам, но това е моето мнение. Превелика задача за него е сериозната тема и това да впечатли аудитория на запалени читатели и любители на хубавата книга.

От форума

Бисери, вицове • Мъжки манифест

Мъжки манифест
(окончателна версия – един път и завинаги!)

Скъпи жени, госпожици, приятелки, годеници, съпруги и т.н.,

Ако считате, че сте дебели, това най-вероятно е вярно. Не ни питайте постоянно, ние няма да ви дадем удовлетворителен отговор!

Ако искате нещо, то просто го кажете. Нека изясним – ние сме прости. Ние не разбираме деликатните, заобиколни въпроси. Намеците не работят при нас – също и очевидните такива! Просто кажете това, което искате!

Когато задавате въпрос, на който не очаквате отговор, не се учудвайте че получавате отговор, който не искате да чуете.

Ние сме прости. Когато ви молим да ни подадете филийка хляб, ние нямаме предвид нищо по-различно от това, което ви казваме. Това не е упрек, че хлябът не е на масата. Няма нито скрити тълкувания, нито обвинения! Ние наистина сме прости.

Ние сме прости.
Няма никакъв смисъл да ни питате за какво си мислим. В 96.5% от времето ние си мислим за секс. Не, ние не сме нерези, това просто ни харесва най-много!

Ние сме прости.
Понякога ние не мислим за вас. И в това няма нищо лошо. Молим да свикнете с тази мисъл. И да не ни питате за какво си мислим, освен ако не сте готови да водите разговор за политика, икономика, философия, поркане, цици, задници и/или коли.

Петък/Събота/Неделя = плюскане = приятели = футбол пред телевизора = бира = лоши маниери. То е като пълнолунието или приливите и отливите – неизбежно.

Пазаруването не ни доставя удоволствие. И никога, никога няма да ни достави удоволствие!

Когато излизаме някъде, трябва да знаете че каквито и парцали да сте сложили отгоре си, те ви стоят чудесно. Кълнем се!

Имате достатъчно дрехи и обувки. Сълзите са изнудване! Това, че ще се разорим, не може да бъде доказателство за нашата любов.

Повечето мъже имат по три чифта обувки. Повтаряме: ние сме прости. Как изобщо сте стигнали до идеята, че би могло да ни хрумне кои точно обувки измежду вашите 30 чифта ще ви стоят най-добре?

Простите отговори като “Да” или “Не” са напълно достатъчни, и то без значение какви са въпросите!

Ако имате проблем, помолете ни да ви помогнем да го разрешите. Не ни молете да ви съчувстваме, както правят това вашите приятелки.

Главоболие, което трае 8 седмици, не е никакво главоболие. Вървете на лекар!

Ако сме казали нещо, което може да бъде изтълкувано по два различни начина, единият от които ви обезпокоява или ви прави нещастни, ние сме имали предвид другото тълкувание!

ВСИЧКИ мъже виждат само в 16 цвята. Прасковата е плод, а не цвят!

А що за цвят е кайсията (кайсията?) и как, по дяволите, се пише тази дума?!?

Бирата ни харесва по същия начин, по който на вас ви харесват чантите. Вие не го разбирате. Ние също не го разбираме.

Когато ви питаме дали “има нещо” и вие ни отговаряте “не”, ние ви вярваме и се държим така, сякаш наистина няма нищо и всичко е в ред.

Не ни питайте дали ви харесваме. Бъдете сигурни, че не бихме стояли при вас, ако не ви харесвахме.

Основното правило, за каквото и да става дума и дори при сянка от съмнение, е: Не усложнявайте нещата! НИЕ НАИСТИНА СМЕ ПРОСТИ!!!

Статистика: Пуснато от pechkov — 17 октомври 2018, 19:10


Бисери, вицове • Червената шапчица (преразказ на Рокясал младеж)

Червената шапчица (преразказ на Рокясал младеж)

Значи родителката на Блъди хет (Червената шапчица), стара хипарка, я накарала да отиде до баба си и да вземе два албума на Юрая Хийп и един на Лед Цепелин. Обула си шапчицата метълските кубинки, сложила якето с гърба на Содом, пуснала си уокмена с Крейтър, яхнала харлея и фестър ден дъ спийд ъф лайт и отпрашила към дарк замъка на бабата. Като си карала мотърхеда, по едно време я изпреварил Улфа (Вълка), а тя му се ядосала и му се развикала:
- Пантера са бездарници, една скапана група, мадъфакъъ! Шъ тъ Kill by death!
Тогава Улфа се ядосал и й отвърнал:
- Брус Дикинсън го духа на негри!
Ама това не му стигало, ами решил да си го върне здраво на Червената шапчица и на оная депешарка, баба й, с един Iron fist. Затова дал на четвърта и минал по земния път и пръв стигнал до фермата на бабата. Бабата по това време си била пуснала Напалм дет и въобще не чула как идва Улфа. В това време той влязъл и се направил на Мастър ъф пъпетс, абе изял я. След това й свалил коженото яке с гърба на Слейър, обърнал се с гръб към вратата и зел да куфее, за да не го познае Червената шапчица.
В това време дошла Блъди хет и зела да го пита:
- Абе, бабо, коя е тая група, мяза ми на Тестамент?
- Не ма, това са УОСП, ма, ба, ква си задръстена - отвърнал Улфа.
- Абе, бабо, нещо много ти е порасла кичарата ма?
- Щото съм метълка, ма! - пак отвърнал Вълка.
- Ми що са ти такива големи кубинките ма?
- Ми щото да ритам разни дискари като теб ма! Hell awaits! - отговорил вълка и я заритал здраво и после я изял.
Като я изял рекъл:
- Значи Пантера били скапана група, твойта мама депешарска! Ей да имаше някоя бира тука и една касета на Меноуър да покуфея още малко. Я па тая дъртата има само "Арда". Пфу!
Вълка бръкнал в хладилника и тал намерил двайсетте бири, дето бабата ги била приготвила за концерта на Гънс довечера по първа. Добарал ги той, пуснал си Танкард и ги изпомпал. Като ги изпомпал взел че заспал. По това време в къщата на бабата дошъл WitchHunter (ловеца), и си носел китарата да опънат некоя жица с бабека, щото мислели да правят демозаписи. Като видял Улфа се сетил к'ва е работата с бирите и яката се ядосал и фанал ножицата и му офъкал кичарата.
На сутринта Улфа се събудил и като се видял без кичара умрял от мъка.

Статистика: Пуснато от pechkov — 16 октомври 2018, 18:15


Бисери, вицове • Интимният дневник на хан Аспарух

Интимният дневник на хан Аспарух
09.08.2004 г. Нина Минчева

Апокрифно четиво, разпространявано по мейлинг-листите и публикувано във вестник "Седмичен Хумор".


19 алагундур, 3547 лето

Не се живее вече в тая Фанагория. Страшна тъпота и скука. Братята ми са пълни дебили, а и старецът напоследък дава фира. Старейшините му нямат предишния страх. Чакат го да се гътне и само се ослушват, кой ще е следващият хан. Сигурно ще съм аз. Вярно, Баян е най-стар, но е комарджия. Миналата седмица изгуби шатрата си на ашици и сега спи навънка. Котраг пък си е чист олигофрен. Всеки ден ходи в гората да разглежда порносписания. Не вярвам татко да е оглупял дотолкова, че да им даде властта, но знае ли човек.


7 кутрихалур, 3547 лето

Утре е празникът на Тангра. Голям фен съм на Тангра. "С виенска кифла, с каничка кафе..." Ще стане купон.

По традиция ще има и жертвоприношение. Коя ли ще колят? Сигурно тъмнокосата Будрун. Напъпила е като розичка и боговете ще й се изкефят.

Тая сутрин старецът ни събра – мен, Баян и Котраг и ни накара да трошим някакви клечки. Баян, хем е сто кила и яде като свиня, ама не можа да строши клечките. А старецът се зарадва и вика: "Ето на, ако сте заедно, никой не мож ви прекърши". Заедно – как не! С тия идиоти! Така са ми писнали, че ще взема да емигрирам. Готов съм да мия чинии във Византия само за да не гледам тъпите им физиономии.


8 кутрихалур, 3547 лето

Днес беше празникът на Тангра. Разбира се, познах за Будрун. Пратихме я на небето, както си му е реда. Жрецът Телшо яко се беше надрусал и обърка молитвите, та стана голям купон. Когато трябваше да каже: "Започва жертвоприношението", той взе та се изцепи:
"Започва сношението" и всички изпопадаха от смях.

Иначе Телшо не е лош човек. Ганджата му е супер! Баща ми вика, че бил наркоман, ама как иначе! Професията му го изисква.

Пъстрооката Ниндер ме помоли да я взема с мен на лов.
Защо не? Циците й не са никак лоши.


62 мутрикур, 3547 лето

Ходихме на лов с Ниндер. Нищо не убихме, обаче я свалих. Яка пичка е тая Ниндер. Само баща й да не разбере, че ще ме утрепе.

След лова ходих при Телшо. Напушихме се здраво и той ми каза, че съм щял да ставам хан, но братята ми много ме мразели и искали да ме убият. Твърдо реших да емигрирам на запад.


73 мутрикур, 3547 лето

Вече съм готов за път. Даже днес ходих при бръснаря Хачик да ме вземе малко. Направи ми много гъзарска прическа: гладко избръснато кубе само с една плитка в средата. Исках и да се изруся, ама кислородната вода му свършила. Нищо, и така е добре.

Казах на Ниндер да си стяга багажа. Тя ме помоли да изчакаме до Нова година, за да се подготви психически. Попита ме дали може да вземе любимия си братовчед Тупан. Тоя Тупан е абсолютен лигльо и ще ми скъса нервите, но Ниндер се разрева и аз склоних. Като гледам луната, Нова година ще е някъде към средата на другата седмица. Вече нямам търпение.


1 вортаул, 3548 лето

Голям глупак съм. Знаех си, че братовчедът Тупан ще издъни работата, и пак се съгласих да го взема. Тоя келеш взел, че разказал на всичките си съученици, че ще бягаме, те разказали на родителите си и уж бягството щеше да е тайно, а то половин Фанагория се юрна с нас. Ей, страшно племе са това българите! Какво да ги правя сега? Къде да ги водя? Добре, че поне тъпите ми братя останаха. И че си взех от Телшо малко ганджа за разтуха.


20 вортаул, 3548 лето

Вече трета седмица яздим. Тия глупаци си мислят, че знам къде отиваме, а аз нямам идея. Важното е да сме на запад и колкото може по-далеч от скапаната Фанагория.

Тревата ми свърши, а на всичко отгоре Ниндер ми каза, че е бременна. Само това липсваше!


84 ерхар, 3548 лето

Стигнахме до голяма река. Хората и конете вече са капнали от умора, а Ниндер непрестанно повръща, та реших да се установим оттатък реката. Преминахме и аз им викам: ей тука вече ще живеем и това е.
Вярно, мястото не е супер, но гъмжи от руси мадами – славянки. Ще го ударим на разврат.


87 ерхар, 3548 лето

Тия славяне се оказаха много проклети. Откакто сме тук, непрекъснато ни нападат. Опитах с добро, ама те от дума не разбират. Ще се наложи да обърна дебелия край и да им спретна едно етническо прочистване с цел претопяване. Само мацките ще оставя.

Наближава празникът на Тангра и един от старейшините ме попита коя сме щели да колим? Казах му, че никоя няма да колим, защото това са тоталитарни простотии. Така де, какво пречи да си направим купона без човешки жертви. Ще ударим няколко елена, ще врътнем едни хубави чеверменца, ще се напушим... Колко му трябва на човек!
Оня обаче се развика, почна да ме псува на майка, та се наложи да го пречукам. Аман от опозиционери! На който не му харесва – да се връща обратно във Фанагория. При изкуфелия ми баща и при малоумните ми братя.

А на мен тук си ми е гот. Открих страхотен канабис!

Статистика: Пуснато от pechkov — 15 октомври 2018, 20:06