Историите определено не са детски. Героите не са тролове, а обикновени възрастни с житейски проблеми, които се блъскат и люшкат из бурите на ежедневието като отвързани лодки. Понякога, или даже май във всички разкази, тези главни герои са достигнали някакъв свой предел, някакъв ръб, от който нататък не се знае как и дали ще се справят изобщо. Понякога това са самотници, хора на възраст, които вече трудно се оправят сами. Понякога са хора с разбрицана психика, които капитулират пред проблеми, които за останалите изглеждат елементарни или пък направо несъществуващи. Понякога са си напълно здрави психически люде, които просто са твърде чувствителни, и емпатията им играе лоши шеги. Понякога са изморени от натрупали се дребни неща, които са изморили съпротивителните им сили, и те са блокирали пред последната такава дреболия.

Стори ми се, че Туве Янсон се опитва умишлено да търси и описва такива ситуации с такива персонажи. На места дори ми изглеждаше, че това е твърде претенциозно и насилено, сякаш нарочно ги вкарва в драми, които не са техни. Сякаш им казва: гледай сега какви проблеми мога да ти създам, без ти дори да заподозреш, че такава безобидна ситуация би могла да те обърка. Което пък мен ме учуди. Защо е нужно? Защо не успокои и не прегърна тези хора, защо не им предложи изходи и решения? Стана ми малко обидно заради тях.

Лин Месина

В регентското общество дамите нямат много права и занимания. Добре е да си отглеждаш градинка с цветенца, но не дай си боже да напишеш книга по темата. Няма проблем да си развъждаш някое и друго животинче, но да не си посмяла да даваш съвети на мъжете относно какво е правилно и какво не. Но най-голямото прегрешение е да имаш характер, да противоречиш и да покажеш на глупака, че е…ами, хм, глупак, нищо че разполага с правилния инвентар от полови органи. Лин Месина създава своята поредица точно да покаже онази шепа жени, които във времената на подчертан патриархален строй имат смелостта – или глупостта, зависи – да демонстрират, че могат повече от това да везат ковьорчета и да махат с ветрилца по баловете.

Естествено, че ще е смешно, абсурдно, комично. Е, може би и малко феминистично, но хуморът е в основата на нещата, не веенето на корсети и кюлоти като знамена на полова идентичност и равенство. Дамите ще се забъркват във всякакви скандали, ще яздят коне с неправилното седло, ще се носят с файтони с враточупеща скорост, ще имат наглостта да правят полезни открития, да рисуват осмиващи карикатури, да се забъркват в сложна система от изнудвания и малки престъпления – въобще всякакви не-дамски забавления не просто на ръба на приемливостта, ами с главата надолу през него в дебрите на провалената репутация. И е напълно естествено това падение да се извършва с много кикотене, хихикане, кискане и търкаляне по земята от смях, защото падението на добрите нрави настоява да бъде забавно.

Поредицата не се взема насериозно, недейте и вие. Някои от героите се появяват във всички книги, но общо взето всяко заглавие ще ви отведе в будоара на поредната твърдоглава девойка, която иска да получи това, което желае тук и сега, а не когато тате или бъдещият ѝ съпруг разреши. Един очарователен бунт, с много забавни словесни битки, някоя и друга кошмарна и изправяща косъмчетата на врата от ужас ситуации, малко горещина и естествено – романтика, която може и да е розова и захарна колкото си ще, но щипката – е, добре де, шепата добър хумор ще ви оправят вкуса. Чудесно разтоварване за сетивата и ума с усмивка.

                                                    Фросина Пармаковска с роман за вината и прошката

„На връщане“ е написан в България

Македонската писателка Фросина Пармаковска написа в България, на литературна резиденция по време на пандемията, в Къща за литература и превод, най-новия си роман – „На връщане“ (изд. Персей, преводът е на Мариян Петров с подкрепата на „Традуки“). Това е завладяващо разказана история за мъж на средна възраст, писател, който, увлечен в писането, незабелязано загърбва семейството си, а след време напуска съпругата си и малкия си син.

Завръщането в родовата му къща, която трябва да бъде продадена, го връща назад във времето, което е прекарвал там, към детските лудории, към баща му, който също като него е напуснал семейството си и към когото отдавна не изпитва никакви чувства, към преживяванията и незабравимите мигове с красиво момиче, любовта с която е невъзможна.

Пътуване до Истанбул ще преобърне живота му. Настъпва пандемията и блокира всичко. Следва труден път назад, към родината, към семейството, към ежедневието. Ще получи ли прошка за всичко, което е причинил на семейството си, ще може ли да изплува от водовъртежа, в който е попаднал?

„На връщане“ е роман за вината и прошката, за осъзнатата и изстрадана грешка, която всеки може да допусне, за моментите, в които човек се приземява и осъзнава всичко нередно, което е извършил. 

Втори шанс след ужаса на войната

Сред ада на войната в Косово една жена търси трупа на своя брат в романа „Бягство“ от косовската писателка Майлинда Брегаси (изд. Изида, превод Екатерина Търпоманова). Романът е спечелил наградата на Министерството на културата на Косово за най-добра книга на 2016 г.

Това е история за албанско момиче, което живее в Южна Франция и намира работа като медицинска сестра на богат млад човек. Той е останал парализиран след злополука и не може да говори. Хората го изоставят и той страда от тежка депресия.

Вьоса, албанското момиче, също има много тежка история зад гърба си. Тя е родена по време на диктатурата. Израснала е в патриархално албанско семейство сред затвореното и изолирано от света тоталитарно общество, контролирано от Партията. Семейството живее бедно, страданието е влязло вътре в хората и момичето го усеща физически, когато се крие под престилката на баба си. Трябва да мълчиш или да внимаваш какво и пред кого казваш…

Не е по-лесно и след падането на диктатурата, когато Балканите – буре с барут, са запалени от войната и хора с различна вяра и убеждения са противопоставени едни на други. Жените са изнасилвани, мъжете – убивани, изкопани са масови гробове, които по-късно са разкопавани, за да бъдат жертвите идентифицирани от роднините им. Възможно ли е бягството от тези ужаси? Дори и да потърсиш работа, любов и препитание в цивилизована Европа, можеш ли да забравиш кошмара, в който си живял?

Когато брат й е убит във войната в Косово през 1999 г., Вьоса се връща, за да намери тялото на брат си. След известно време, работейки като преводач, тя среща французин и двамата се оженват. Решават да се преместят във Франция. Но там Вьоса не е щастлива и бракът й рухва. Тя намира малко щастие, когато я взимат на работа, за да се грижи за парализирания Арно… Дали срещата с този младеж, някога жаден за живот, а сега парализиран в инвалидна количка, може да й даде втори шанс в живота, шанса, за който всеки, преживял огромна загуба, мечтае?

Авторката съпоставя два различни свята: Западна Европа и Балканите. Двамата млади герои, чиито истории са различни, с времето откриват, че има твърде много общо между тях.

Литературна мистификация за малки и големи

Марек Томан създава роман, който припомня да обичаме книгите

„Сладкарница „При Кривогледия Джим“ (изд. Персей, превод Деница Проданова) е шеметно приключение – пъстра плетеница от реални и измислени герои. Но първото, което хваща поглед, е посвещението най-отпред – „На всички госпожици и госпожи библиотекарки„.

И наистина, книгата на чешкия автор е така създадена, че да е от максимална помощ и за библиотекарите, и за учителите. Написана с фантазия и много хумор, тя се харесва най-вече на деца… от 9 до 99 години!

Бандити, събрани от кол и въже, върлуват по страниците на „Сладкарница „При Кривогледия Джим“. Сред най-свирепите е траперът Дяволския Бил. Когато дивото престава да го зове, той прави най-нелогичното за един герой от Дивия Запад – отива на сладкарница.

А там се случва нещо още по-странно – изведнъж се увлича по книгите. Главната вина всъщност е на Боженка, чието минало също е тъмно… Тя пристига в градчето Калъч със сандък, пълен с най-известните романи. И грубите мъже започват да се променят.

Забавният роман за млади и всъщност всякакви читатели предлага престрелки с куршуми, но и с цитати от хубави книги. Изпълнен е с кражби и фалшификати, но и ухае на най-хубавото кафе. А пък сладкишът по време на четене е задължителен – нали действието се развива най-вече в сладкарницата на Кривогледия Джим.

Книгата е изключително полезна при работа с млади читатели, защото предлага забавен поглед към творчеството на литературни титани като Херман Мелвил, Александър Дюма, Карл Май и дори Шекспир. Романтична, но също саркастична и най-вече непредвидима, „Сладкарница „При Кривогледия Джим“ ще ни разсмее или пък… разплаче, както всъщност става и със закоравелите престъпници от книгата.

Марек Томан (55) има любопитна биография на писател, преводач, журналист и дипломат едновременно. Особено оценени са книгите му за деца и млади читатели. За „Сладкарница „При Кривогледия Джим“ печели и най-престижната чешка награда за детска литература „Злата стуха“, като изданието заема и второ място в конкурса за най-красиви чешки книги през 2018-а.

Ето и отгласи от читатели, разтворили „Сладкарница „При Кривогледия Джим“:

·     „Книгата ме омагьоса и вдъхнови. Но предположенията ми бяха грешни. Бях я включила като подходяща за деца и младежи, но след като я прочетох, мога да кажа, че е и за младежи, и за възрастни. На по-малките деца им е нужно време, за да я разберат.“ (Ева)

·     „Отвсякъде вълшебна история за една храбра библиотекарка! Смях се и на обясненията на използваните думи и изрази. Не съм сигурна, че децата ще схванат веднага всички подхвърляния в текста. Но аз се забавлявах прекрасно.“ (Микика)

·     „Първоначално не знаех какво да мисля – в нашата библиотека книгата е поместена в отдела за възрастни. Авторът пък се обръща към читателите с „Мили деца…“ Но след малко четене спрях да размишлявам и вече само се усмихвах.“ (Маринка)

И накрая – един цитат. Ефектът от всяка една хубава книга Марек Томан, авторът на „Сладкарница „При Кривогледия Джим“, описва така:

„Как само някои бърчеха нос, като заговореше за книги! И колко жадно после поглъщаха думите ѝ. Също като вас, мили деца. Сякаш във всяка книжка има по нещо, което чака само вас да го откриете!„

„Нощ и океан“ – модерен интелектуален роман

Романът „Нощ и океан“ (изд. Персей, превод Румен Руменов) е написан с голяма интелектуална амбиция и е носител на наградата Biblioteca Breve (2020). Той рисува с немалко ирония монументален портрет на нашето време. С този свой първи роман Ракел Тараниля предлага пространство, в което литературата установява критичен диалог с културата и обществото. История на една съвременна Пенелопа, очакваща завръщането на своя любим: артистичното творчество, любовта, приятелството, осуетените амбиции, неизбежната ерозия на младостта, дилемата между динамичен живот или оставане в ролята на зрител. Всичко това е предадено чрез потока на един брилянтен ум, чиито разочарования избухват в убедителна социална критика.

Беатрис Силва попада на новина във вестника, която ѝ прави много силно впечатление: някой е откраднал черепа на легендарния режисьор от епохата на нямото кино Фридрих Мурнау („Носферату“). Изненада и за самата нея е, че познава виновника – новопристигналия Кирос, приятел на нейната хазяйка.

Напът да навърши трийсет и две, Беатрис е необщителна, уморена от живота и патологично ерудирана университетска преподавателка. Пристигането на Кирос изважда наяве нейната проницателна, хиперактивна страна, но я тласка към безумен срив.