От много време се каня да прочета нещо от Павел Вежинов. Никога не съм се сблъсквала с неговото творчество, но переодично попадах на силни и положителни отзиви за различни негови творби. Нямам логично обяснение защо от всички негови книги посегнах към “Нощем с белите коне”, не съм чела ревюта за книгата и нямах абсолютно никакви очаквания за сюжета и тематиката.

Историята започва със смъртта на жената на академик Урумов, но това е само отключващият фактор за последващите събития. Разказът след това ни въвежда във вътрешния свят на академика и другите герои. Ставаме свидетели на техните мисли за отминали времена, направени грешки и пропуснати възможности, за цената, която са платили за различните избори и за равносметката, която се прави покрай трагични събития. Попадайки в света на академик Урумов бях погълната от неговите размисли за живота и всичко останало. Една лека меланхолия и голяма доза обреченост ме завладяха. Макар в основата да са случки от миналото и настоящето на главните герои, то чуствата са водещи и определящи основните внушенията в книгата. Академикът е човек от едно различно време, в което достойнство е било над всичко и макар всичко да се е променило той остава твърдо зад своите убеждения.

Ясно се вижда противопоставянето между старото и новото при съпоставянето на академика и неговия млад, талантлив и доста напорист племенник. В образа на Александър виждаме друг морал и отношение към света, запазването на достойнството е заменено от желанието за постигането на целите на всяка цена без оглед на използваните средства. С мерзавците човек не може да се държи на положение, трябва да ги постави на мястото им по всякакъв начин.

Романът е многопластов и съдържа в себе си много послания – сблъсъкът на старото и новото, разликата в живота и хората при различните поколения, предателства и изкупления, мечти и несбъднати копнежи. И все пак за мен това си остава история за любовта – закъсняла в залеза на дните, младежка и необуздана, пълна с кавги и недоразумения или пък несподелена. Любовта в различните и форми и проявления, компромисите, които сме готови да направим в нейно име и колко опустошаваща и жестока може да бъде цената за това понякога.

Много се впечатлих от времето, в което се развиват основните събития – по мои скромни сметки това е малко преди или по времето на моето раждане. Аз нямам ясен спомен за тези години, но в мен е останало едно по детски наивно усещане за други взаимоотношения и ценности, различни от сегашните. Беше ми много интересно да прочета за ежедневието на главните герои, за срещите и разговорите им. За различните порядки и жаргона, който се е използвал.

Горещо препоръчвам на всички, които не се плашат от дълбочината в историята и са готови да се сблъскат с меланхолията. Изказът на автора е толкова лек и същевременно описателен, че книгата се прочита неусетно.

Уилки Колинс

Ако си търсите готическо четиво, изпълнено с призраци, семейни тайни, красиви изкусителки, отрязани глави и английска хладна почтеност, поставена в изключителна противоположност на европейската щуравост, характерна за всички на континента, поне според някое и друго поостаряло британско твърдение – то Уилки Колинс си е вашето ново, или не толкова ново, откритие. За мен си е откровение, въпреки че съм отдавна почитател на Дойл, Льоблан, Льору, Честъртън и прочие магьосници на криминалната проза с лек свръхестествен уклон, то Колинс винаги ми е оставал някак встрани. До един прекрасен ден, когато мрачната история за лъжи, измами, убийства и химически експерименти свързани с вечното търсене на философския камък, не ме намериха почти случайно.

Книжката е от колекцията на Милениум за златни образци на криминалната литература, и това гръмко заявление никак не е необосновано – подборката досега включва някои наистина впечатляващи заглавия, които биха задоволили всеки позаспал Шерлок, дебнещ из позатъналите из усилна работа корпоративни мозъчета като моето. И когато не те вълнуват многомилионни бюджети, развойни проекти и тегави въпроси по човешките ресурси, остава винаги огромното питане – кой е убиеца. А тук голямата питанка е и – кой точно е трупа. Но това сами ще откриете. Засега се потопете в атмосфера на недоизказани тайни, див ужас и престъпления, достойни да се се сравнят със сякаш току наизлезли от ума на великия По.

Горд благородник неочаквано разваля отдавна уговорен годеж, за да свърже живота си с мистериозна красавица с черни очи и неестествено бяла кожа, дължаща своя цвят на отравяне. На сцената имаме и подозрителния брат – нещо като домашен химик-чародей, излъганата бивша годеница – достолепна и всепрощаваща типична английска мома, и цял куп подозрителни роднини, ставащи свидетели на странни явления. Изчезват слуги, други напускат, трупове няма, но за смърт определено се говори. Но когато същата идва – съмнението избуява по-силно от всякога. Отрова, задушаване, магия – причините се посочват според интелекта на роднинската тълпа, обикновено близък до непочтителния минимум на градински рододендрон. Но истината ще ви възмути, учуди, отврати и възхити едновременно.

За сцена на събитията ще послужи приказно красив италиански замък, строен по планове на старите венецианци – добри търговци, но още по-добри войници, умеещи да пазят внимателно тайните си зад стените на дома. И дори и като хотел, прелестното укрепление ще даде своя дан на мистичното, завъждайки си собствен призрак, появяващ се само на виновните по сърце и душа, особено на тези, които са могли да направят повече в живота си, но са се сломили под нечие чуждо и излишно давление. Така де, животът е тук и сега, а не утре или някога, и ако някой и друг герой в тази история го бе разбрал навреме, то труповете щяха да с понамаляваща бройка. За любителите на добрите криминални истории, добрите мистериозни истории, добрите призрачни истории. Въобще добрите истории – Уилки Колинс, името гарантира.