Флис Честър

Това е Духът Абсолю на 20-те – точно след Великата война, която никой още не знае, че е само първа – всички живеят на максимум, без планове, без ограничения, борейки се за свободи и привилегии, каквито не са и мечтали да поискат някога дори самички, тихичко, някъде в ъгъла под сурдинка. Дамите са великолепни, крещящо и безсрамно красиви, самостоятелни, не бързащи за семейство и деца, дори не искащи съвременни неща като кариера, ами мечтаещи за забавления, пътешествия и избор като на техните набори от силния пол. А на господата им остава само да ги обожават, да ги глезят, да им се възхищават, и само понякога да ги убиват. Не, че и мадмоазелите им отстъпват по кръвожадност – това, свободата на духа, си има своята цена.

Лейди Кресида е бляскава руса напаст, с толкова срамни историйки зад гърба си, че подозрително често прекъсва този или онзи в разказа, за да не излезе цял кош с мръсни гащи наяве. Тя занимание в живота няма, освен да кара супер бързата си кола (стигаща до цели 80 km в час, уаууу), да посещава разни домашни партита из замъци в цялата империя и да разследва подозрително увеличената смъртност из британската аристокрация, докато все някак успява да избегне да бъде ликвидирана в процеса. Не, че това я притеснява – Креси е твърдоглава, упорита и безкрайно любопитна, и последното което ще направи е да припада, да се тръшка или да лее крокодилски сълзи по загубеното минало.

Това е правилната вдъхновяваща героиня, духовна близначка на мис Фишър и баба на бандата на Скуби-ду. Няма опасност, пред която да не може да се изправи, няма загуба, която да не може да преодолее, няма смърт, която да не намери сили да накаже, независимо, че собственият ѝ живот ще е пангара, щото те лошковците не подбират. С леко чувство за хумор, пайетен авантюризъм и заразително в забавлението си врене на носа, достигнало нивото на изящно изкуство, Флис Честър разказва една безкрайно забавна история с трупове, аматьорски разследвания и уютно синьокръвно богатство, потънало в престъпления и партита до зори. Златните години са наистина златни, ако и малко поочукани и леко мацнати с кръв .

Само в мълчанието има слово, само в мрака – светлина, само в смъртта – живот; ярко прорязва полетът на ястреба пустеещите небеса.

Маниерът на разказване в книжката създава усещането като за нещо, което вече се е случило, като за истинска история, която ние научаваме чрез преданията на очевидци. В такива приказни повествования читателят очаква да научи само избрани моменти от биографията на героя, случки на победи и величие или пък ако е за някакви загуби и грешки, то те са най-малкото такива, които са донесли някаква важна житейска поука. Не знам дали Урсула ле Гуин е била от първите в художествената литература (и в частност фантастиката), които са използвали измислиците на художественото слово, за да насочат мислите на читателя в посоката на себепознанието. Да те накарат да си задаваш въпроси, на които ти е трудно и неудобно да си отговаряш, но успееш ли по примера на героя Гед да се справиш и да намериш решение вътре в себе си на опасна външна ситуация, то тогава те залива вълната на трите у-та - успокоение, увереност и удовлетворение.

Урсула ле Гуин е спечелила безброй награди за книгите си, като една от най-впечатляващите е „Гранд Мастър“ на Асоциацията на американските автори на научна фантастика. Любопитна подробност за фамилията ѝ, защото вече се разбрахме, че имената са важни, е, че на български би трябвало да звучи по-скоро като ле Ген. Което вероятно не е прозвучало достатъчно сериозно на първите преводачи.

Прочетено от Георги Георгиев-Гого

Завладяващ психотрилър с много интересно развитие и доста неочаквани обрати. Останах доста приятно изненадана.

Алисия е обвинена в жестокото убийство на съпруга си и от тогава тя не е проронила нито дума в своя защита. Криминалният психотерапевт Тео Фейбър е решен на всичко, за да достигне до Алисия и да разкрие подробности за ужасяващото престъпление. В дъното на това смразяващо деяние са замесени повече хора от очакваното и не само животът на убития е унищожен.

Много увличащ и напрегнат трилър, който ме изненада с историята си. Убедително представяне на главните герои. Въздействащи описания, реалистично развитие. Размислите и гледните точки са използвани за постепенно разплитане на всички нишки в историята. Авторовият стил и прочитът не Георги Георгиев-Гого се допълват взаимно и спомагат за пълноценното потапяне в сюжета и цялостното изживяване, От отдавна не съм попадала на толкова добро като развитие разследване. Изпитах необяснима симпатия към Алисия. Искаше ми се да разбера причините за странното и поведение и пълната липса на опит за защита. Финалът ме изненада, а това рядко ми се случва. Препоръчвам на всички любители на жанра.