Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

Нови произведения

От литературните блогове

Библиотеката : Берлин 1945 – кървавият път до „Нулевия час“

За читателите, изкушени от историята, името на Антъни Бийвър съвсем не е непознато въпреки доскорошната му липса из българските книжарници. Един от най-ерудираните британски историци, чийто бестселър „Сталинград“ се появи и у нас миналата есен с логото на изд. „Изток-Запад“ близо 20 години след излизането си, отново е тук с друго знаково заглавие. „Падането на Берлин 1945“ е епичен поглед върху заключителните (кървави) сцени от колапса на Третия райх, империята, която (по думите на създателя си) би трябвало да просъществува „хиляда години“.

Прочетох „Сталинград“ преди много години (и дори ви разказах за нея във възторжено ревю) и още тогава ме впечатли мащабния изследователски подход на Бийвър. За да сглоби цялостна картина на сражението, белязало повратния момент в цялата война, той събира парче по парче факти, спомени на участници и съвременници от всички страни, различни исторически източници и ги претворява в жив, напрегнат текст, който държи читателя на нокти през цялото време, правейки го едва ли не очевидец на събитията.

Също толкова обстоятелствен и с умения на голям разказвач е и в „Падането на Берлин“. Още с първите няколко страници Бийвър ни хвърля на сцената, където предстои да се разиграе финалната голяма битка от тази изтощителна война. Коледа в Берлин през 1944 г. – безрадостна, тягостна атмосфера и град, чиито жители вече са се простили с илюзиите и очакват Червената армия с фаталистични предчувствия. Руснаците са на брега на Висла и се прегрупират в подготовка за голямата зимна офанзива, в която предстои за първи път да стъпят на вражеска територия и да подгонят остатъците от могъщия някога Вермахт по пътя към столицата на Райха. Кратката пауза, която настъпва, е затишие пред унищожителна буря и бележи началото на някои от най-трагичните и смъртоносни събития в историята на Стария континент. За броени седмици Източна Прусия и Силезия ще бъдат пометени от настъпващите червеноармейци, а населението им – подложено на ужасяващ терор от ожесточените войници. Победният марш на руснаците ще отприщи и най-голямото от векове преселение на човешки маси в Европа, а милиони хора ще загубят домовете си завинаги, бягайки от прииждащата лавина.

Бийвър описва с изумителна детайлност всички събития – както военните действия и ходовете на върхушката, така и последиците за цивилното население. Много бързо страниците се изпълват с хронология на масова смърт, унищожение и човешко страдание в мащаби, които съвременният човек е трудно да си представи. Позовавайки се на огромен обем от източници, разсекретени архиви и спомени на очевидци, авторът рисува апокалиптичните картини, белязали пътя на отстъплението за разбитите германци и безмилостното отмъщение, което руснаците отприщват в настъплението си. За първи път сериозно историческо изследване дава толкова подробни сведения за едно от най-шокиращите престъпления на Втората световна война – масовите изнасилвания на жени и млади момичета от съветските войници през целия им път до Берлин. Счита се, че около 2 милиона жени са станали жертва на изнасилване от „освободителите“ на Европа, като само в Берлин те са между 95 000 и 130 000. Около 10 000 от берлинчанките са починали вследствие от тях, най-вече поради самоубийство. Шокът от тази травма превръща темата в табу десетилетия наред. Изнасилванията не са единственото, което идва на Запад с Червената армия. Руснаците буквално опустошават Източна Прусия, плячкосвайки цялото имущество на населението. Германците от тази област имат нелеката съдба да са първите „врагове“, които ще изпитат гнева на победителите и съдбата им е печална. Не са редки случаите, в които съветски войници разстрелват бежански колони или минават през тях с веригите на танковете си.

В интерес на истината, очевиден е стремежът на Бийвър към обективност и позоваване единствено на факти и преки наблюдения на очевидци, участници, както и на разсекретени доклади. Прави впечатление, че когато описва в детайли шокиращите изстъпления на съветските войски, историкът винаги поставя на везната и примери за великодушно (макар и доста по-епизодично) поведение от отделни войници, а и не пропуска да припомни за престъпленията на германците на окупираните съветски територии. Въпреки това мащабът на трагедията, сполетяла Европа при настъплението на руснаците, е изключителен.

Паралелно с наближаването на края, ожесточението и отчаянието в германските редици се засилва. Бийвър проследява безумните действия на генералитета и високопоставените нацисти, последните брътвежи на Хитлер и огромното, безсмислено насилие, което се развихря в предсмъртните конвулсии на Райха. Много подробно е описано хвърлянето в огъня на последните резерви – отрядите на Фолксщурм, предимно възрастни и деца, които се хвърлят срещу танковете с панцерфаусти в отчаян опит да забавят настъплението на противника. Многобройните убийства на военни и цивилни, обвинени в пораженчество или дезертьорство, отказът от евакуация на населението и съпротивата до последния момент също са едни от мрачните проявления на фанатизма, причинили неимоверни жертви.

Едно от ценните достойнства на книгата е умелата комбинация на подобни „микроистории“ и глобален поглед над голямата картина. В този глобален поглед например виждаме причините за голямото бързане на Сталин на всяка цена да завладее Берлин – той се страхува, че Съюзниците могат да стигнат там преди него и да му отнемат този символичен трофей. За Сталин, както знаем, символите са от огромно значение. А цената на това бързане се измерва в десетки хиляди жертви.

Мрачната развръзка на тягостната агония идва със смъртта на Хитлер в бункера под Райхсканцеларията. Тук Бийвър е толкова подробен в детайлите, подкрепен от множеството свидетелства на последните спътници на фюрера, че читателят лесно може да усети атмосферата, завладяла бункера в този момент.

„Падането на Берлин“ завършва в руините на някогашната горда столица, където триумфиращите победители подлагат оцелялото население на още и още унижения и терор. Равносметката е ужасяваща, а мащабът на трагедията е такъв, че човек наистина трудно може да си представи тежестта на тези цифри и факти. Единственото, което ни остава, е да се благодарим, че живеем във времена на мир, и да помним уроците от миналото. А Берлин през 1945 г. е пример за ненаучени уроци с трайни и трагични последствия.

За онези от вас, които са се насочили към книгата, бих препроъчал да обърнат също внимание и на два знакови филма – „(Der Untergang) Падането на Третия райх“ (2004) с великия Бруно Ганц в ролята на Хитлер, и „Anonyma – Eine Frau in Berlin / Една жена в Берлин“ (2008), където темата за изнасилванията от съветските войници за пръв път вижда екран.  Самият Бийвър пише предговора към едноименната книга.

В „Падането на Берлин“ Бийвър много често цитира Василий Гросман, по това време военен кореспондент в Червената армия. Ако не сте чели нещо на Гросман, горещо препоръчвам да поправите тази грешка. Междувременно с трепет очакваме и друга знакова книга на големия британски историк на български език, отново с логото на „Изток-Запад“.

Публикувано от Георги

 

През прозореца : “Къщата на края на нощта” – Катрин Банър

Тази книга заех случайно от книгомат поставен в дома на културата “Борис Христов”. Това е инициатива на Visa с подкрепата на Ozone. Книгомата е мобилна библиотека, която се отваря с помощта на карта Visa, но вземането на книги е напълно безплатно като те след това, разбира се, трябва да се върнат. За щастие срока, за който беше поставен книгомата беше удължен и аз имах възможност да се включа.

20191104_111223.jpg

Нямах много време за избор на книга и след като прегледах няколко резюмета на няколко гръбчета бях привлечена от цвета на корицата, а обещанието за епична, но интимна история окончателно ме спечелиха. Действието се развива на малък италиански остров на име Кастелмаре. Проследяваме създаването и живота на няколко поколения Еспозито. Радостите и неволите, победите и загубите, ражданията и смъртите. Ежедневие изпълнено с простички дела и много чудеса.

20191104_110800

Магична история изпълнена с много реализъм, любов и суеверия, клюки и прошка. Много ми е трудно да говоря за самия сюжет, защото в книгата се случват много събития, но същественото е усещането, което тя оставя в читателя. А то е усещане за горещи, летни нощи, шепот на море и вкус на лимончело, музика и танци. И сред цветовете на бугенвилиите и тромпетните цветя в знойните летни дни живота неумолимо тече през добро и лошо – две световни войни, рецесия, пристигания и заминавания. А кафето “Къщата на края на нощта” е събирателно място в цялата история, главният герой. От нея започват всички чудеса като раждането на двамата близнаци от различни майки, както шушукат суеверните жители на селото. Това е свят близък до бреговете на Сицилия, близък и същевременно откъснат, обладан от древни проклятия, белязали живота на обитателите му.

Ако дадете шанс на тази необичайна семейна сага ще бъдете пленени от героите и – Амадео и Пина, Мария-Грация и Робърт и ще се завъртите в шеметен калейдоскоп на един отдавна отминал живот. Описанията ще ви примамят на малкото късче земя, а морето и пещерите му ще ви приканват с прохладата си. Авторката има лек и описателен стил, с който създава паралелна реалност като оставя част от описанията на читателското въображение. Всяка част в книгата е предхождана от предание, подобно на тези събирани от Амадео в неговия кожен тефтер, станал причина за толкова раздори.

Ако искате да седнете на верандата на “Къщата на края на нощта” и да разберете къде свършва деня и кога започва нощта, то ви препоръчвам да отворите страниците на книгата на Катрин Банър.

P.S. Книгата страшно  много ми хареса и искам да я споделя с баба си, която е заклет читател, но въпреки това едва ли ще успее да я прочете до 13ти декември. Но за да не ощетявам другите читатели, планирам на нейно място да върна “10 000 живота” – Майкъл Пуър. Не е съвсем точно спазване на условията на играта, но все пак книгомата ще е тук за кратко.

Дочух, че книгоматът е бил изпразнен веднъж и книгите не са върнати и държа да имам шанс да върна книга в него.

Anna Hells' Fantasy place : Аленото евангелие

Клайв Баркър

Ако харесвате суровия, с ежедневна лекота разкъсващ кожи и органи пророк на злото Баркър, но имате и специална слабост към творящия с въображението на безумеца Бош алтернативни светове като Абарат Клайв, то Аленото евангелие е точно по средата, обгръщащо нежно с хиляда куки сърцето на всеки осмелил се да премине дверите адови и да има наглостта да оцелее под взора луциферов. Единственият посмял се да се опълчи на ордата на ценобитите и мамещите кутийки на Льомаршан е детектив, покрит с татуировки – пазители, вдъхновили и вдъхновени от Бредбъри и Брет, който се отправя на малка разходка под твърдите небеса на ада, повикан като летописец от самото олицетворение на болката Пинхед. Няма как да свърши добре, то е ясно.  

Мислете за Хари Любовта или Д’амур, ако ще трябва да сме точни, като за алтернативен Джон Уик – той също е уморен, отчаян и искащ всичко това с живеенето на един косъм разстояние от пълчища демони да свърши някак, но му бива отказана опцията да приключи със себе си, защото твърде много хора разчитат на него, и то такива, които също виждат в мрака истинските очертания на злото. Една сляпа говоряща с призраци, един сънуващ пророк, една преследвачка на дяволи и един татуист на защитни магии си заслужават всички усилия заради простия факт, че са едни от малкото , с които отвъдното не е успяло да сключи сладката сделка за вечен живот на черния петък. Винаги има уловка, да си знаете.

Сред купчини разлагаща се плът и оглозгани кости, в селенията адови живее цял народ от извращения с богохулствен произход. Те си имат нагли владетели, паднали ангели, висши демони, амбициозни дяволи – съвсем като в нашенския парламент. Но тук живеят и ценобитите – представете си тъмните елфи от втория Хелбой, предали се на злото и извратили телата и умовете си в абоминация на грозното и болезненото. Пинхед е едно от особено лошите деца на това странно измерение, съчетал в себе си съвършен садизъм и безкрайна амбиция да измести местния бог а.к.а. Луцифер от мястото му, което му коства няколко столетия упорито търсене на магически текстове, с които да извърши преврат и практически да вдигне народното им събрание във въздуха. Разбираемо е, че всъщност някак изпитваме симпатии към бодливия източник на агония, но методите му малко накъртват откъм прекаленост и вонят твърде много на разложение. Та, моментът на въздишката с облекчение от добре заслуженото наказание ще си я получите.

Светът на Баркъровия ад е величествен, грозен, сложен и противен на всички правила на живота, гарантиращ смърт твърде много пъти. Отвратителните сцени на насилие са все така подозрително детайлно описани до ниво да ти се изпълни нослето със всички човешки вони на света, но семенцето на злото продължава да прелиства трескаво страниците, поглъщайки жадно всяка нова сцена на неизбежна, но въпреки това винаги смущаваща демонстрация  на изящна жестокост. Дали ще спите някога спокойно, надникнали зад границите на слабо охранявания ни откъм привидна сигурност и смисъл крехък свят? Е, не казвам, че ще е лесно, но след Баркър винаги си трябва една усилна диета с весели и пъстри текстове, които да удавят за малко всички параноични мозъчни клетки, вярващи в алената истина. Предупреждението остава.

Читателите казват

За „Гняв“ от Стивън Кинг

Ей, ама като вземат разни умници да се изказват авторитетно по въпроси, от които си нямат и хабер…

„Стивън Кинг е роден в Портланд, щата Мейн, в семейството на Доналд и Рут Пилсбъри Кинг. През 1949 г., когато Кинг е на две, баща му напуска семейството и Рут отглежда сама Стивън и по-големия му брат Дейвид,“

Къде ви произвеждат такива…

За „Бягащото момиче“ от Стивън Кинг

Не разбирам американките.. има нещо вярно със сравняването им с торнадото ’идват с духане ш си отиват с къщата’ Разказът е добър но причината за раздяла след 6 общи години е типично американска. Бог да ни пази

За „Съдбоносно желание“ от Аня Сноу

Като замисъл е добра, има сюжет, обрат и леко заплитане на събитията, но начинът по който е написана разваля всичко. Твърде бързо се развива действието, липсва истинска интрига, някои неща се пръкват от нищото…

От форума

Съобщения за грешки из сайта • Неработещ линк за сваляне

В Нови книги от 05.12.2019 за книгата: Три чаши чай от Грег Мортенсън и Дейвид Оливър Релин
от всички линкове не работи само този за сваляне в epub формат.
Дава следното съобщение:

Нещо странно се случи с тази страница…
Сървърът каза, че изпълнението на тази заявка е била свръх силите му. Много се извинява.
Чежко отиде да разследва проблема, но ако нямате търпение, може да се свържете с екипа на библиотеката и да докладвате за случилото се.
chitanka.info

Статистика: Пуснато от Grumble — 05 декември 2019, 14:54


Съобщения за грешки из сайта • Re: Грешки в Читанка 2

При опит да вляза в чата ме праща на страницата за вход в моята библиотека и от там не ми позволява да продължа - при въвеждане на потребител и парола страницата просто се „рефрешва”.
На други страници не съм забелязал тоя проблем, единствено при опит да влява в чата ми се появява.

Статистика: Пуснато от Вилорп — 05 декември 2019, 12:54