Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

Нови произведения

8 април 2021

5 април 2021

4 април 2021

От литературните блогове

Човешката библиотека : Авокадо и лешояди четат Зелени разкази: 25 април 2021 г.

Приятели,

Със своеобразно анекдотично заглавие подготвяме раззеленяващ празник с благотворителен уклон 🙂 и представяне на книга. Навръх Цветница, от 15 ч. в клуб за настолни игри „Абордаж“ на ул. Веслец 22:
– ще си припомним антологията „Зелени разкази (ама наистина)“.
– ще чуем аудиозапис на авокадо по системата Music of the Plants
– ще се отдадем на засаждане на малки стайни растения, които всеки ще може да си отнесе вкъщи и да им се радва! 🙂
– по ваш избор и преценка ще можете да оставите лепта за растенията – средствата ще бъдат дарени за опазване на дивата природа.

ВХОД свободен, но е необходимо отговорно да ЗАПАЗИТЕ своето място.

Хващаме вълната от благотворителни събития в „Абордаж“ в полза на лешоядите в България:
лекция за лешоядите с д-р Атанас Грозданов на 21 април от 19 ч.
– книжни изкушения с вдъхновителите Trouble Bakers – разпродажба на книги на 24 и 25 април от 11 до 15 ч. непосредствено преди нашето събитие.

Включете се навсякъде! :))

Всичко това е в чест на Деня на Земята, защото е важно всеки ден неуморно и систематично да подпомагаме добруването и разцвета на природата и нейните многолики обитатели по разнообразни и находчиви начини!

Очакваме ви с нетърпение в дома и духа на живата медовина!

Ще имате възможност да си купите нашите Зелени разкази на рециклирана хартия (все още не сме покрили печатарските разходи). Разполагаме и с електронно издание, което се разпространява свободно и без защити, можете по всяко време да си го поръчате на poslednorog-въ-gmail.

Младежкият творчески клуб „Светлини сред сенките“ от Казанлък, който е част от авторите на Човешката библиотека, силно се ентусиазира да подкрепи каузата дистанционно и обяви, че всички средства от продажби на 25 април на книги, които са написали и илюстрирали, даряват в полза на лешоядите ^_^. Намислете си тук.

Ако метеорологичните условия позволяват (очертава се хубав ден), домашната градинарска работилница ще се проведе на тротоара пред „Абордаж“, а преди това ще четем вътре – при ограничен брой мечета заради противоепидемичните мерки.
Растенията също са краен брой ;), но са доста, непретенциозни и очакват своите нови приятели!

Заповядайте!

хрстн и ЧоБи

Първи впечатления от последно прочетеното : Черна книга на правителственото разхищение в България, 2020

Каква е тази книга? На сайта ѝ екипът на Фондация за свободата „Фридрих Науман“ казва така:

Целта на Черната книга на правителственото разхищение е да напомни на гражданите, че те имат право да изискват прозрачност и отчетност от институциите как се харчат парите им, събрани от данъци. Тя обръща внимание, че правителството, държавните институции и местната администрация разполагат с публичен финансов ресурс, който следва да се изразходва отговорно и по най-добрия възможен начин, така че българските граждани да живеят по-добре.

Всяка година представяме по 15 емблематични текста, които са ярка илюстрация за неефективно или безотговорно харчене на парите на българския и/или европейския данъкоплатец. Черната книга не претендира за изчерпателност или сензация, а призовава за засилен граждански контрол. Обръща внимание на държавните институции да се самосезират и да предотвратят злоупотребите с публични средства, събрани от данъците на гражданите.

Казусите, споделени в Черната книга, са написани от разследващи журналисти, които изнасят проверена информация. 

По някаква причина аз научих за тази похвална инициатива чак сега, макар тя да съществува у нас вече от няколко години, а в Германия - близо половин век. От посочената по-горе страница можете да си свалите безплатно електронно копие на книгата или да си поръчате пак такова хартиено. 

Както знаем, държавите всъщност нямат собствени пари, а само разпределят това, което вече са удържали от данъците на гражданите си. Затова в интерес на самите граждани е да следят и да се интересуват как се харчат парите им. Прозрачно ли е, смислено ли е, или често пъти е напълно безотговорно и в служба на точно определени частни интереси?

В този брой са разгледани теми като:

  • За спекулата с Националната детска болница
  • За изхарчените милиони по несбъдналото се електронно гласуване
  • За тайното харчене на милиарди по магистрала Хемус
  • За източването на тотализатора
  • За прескъпия софийски завод за боклук, който не работи както трябва
  • За умишлено пресушения язовир „Тича“, който обрича Шумен, Търговище и Велики Преслав на безводие
  • За "усвояването" на милиони по водни проекти, които не си вършат работата
  • За БДЖ, за АЕЦ Белене, за канализацията, която се изтича във Варненския залив, за Бюрото на Гешев, за Държавната консолидационна компания и още, и още...

В България от няколко години политическата ситуация е такава, че тя често е наричана "превзета държава", а случаите на злоупотреби с публични средства са все по-безочливи. Нищо чудно да познавате всеки един от тях, но нека да си ги припомним пак и да ги разпространим сред възможно най-голям кръг от хора, пък дано това ги накара да се замислят при следващото им посещение до урните.

Библиотеката : Елица Мавродинова и Венета Гълъбова рисуват уробороси

В обкръжението ми от четящи хора съвременната поезия се радва на завиден интерес. Може би бутиков, но все пак интерес. Издават се стихосбирки на доказани през последните години автори, но и на много млади такива. Иска ми се да вярвам, че се и четат, поне в достатъчно широк кръг, за да останат отпечатани в съзнанието на повече читатели поне част от имената от кориците. Не бих казал за себе си, че съм човек на поезията. Сравнително рядко се докосвам до нея, имам своите ограничения във възприятията и следи от наслоявания на скептицизъм. На пръсти се броят съвременните поети и поетеси, които са успявали да ме развълнуват из основи, не всички те са издавани, а сред тях има и един самотно извисяващ се връх, колкото и банално да звучи това. Този връх се нарича Елица Мавродинова. Поетеса, чието име досега не намирах в книжарниците, нито в повечето интернет кътчета, където обикновено „гнездят“ популярните майстори на перото. Това винаги ми се е струвало крайно нечестно. Дотолкова, че от време на време я „подръчквах“ в чата: Хайде, какво става, къде си?.

Наскоро ми отговори. Тук съм, каза. Съм.

Отдавна не бях чувал толкова добра новина. Елица не е от авторите, на които можеш да разчиташ регулярно да пълнят „фийда“ ти с нещо ново („Пиша, само когато много се налага“, казва тя). Не се води от ничии очаквания, едва ли се ласкае от похвалите. Понякога идва, оставя изневиделица някое стихотворение и ефектът от него просто отеква. Друг път, случвало ми се е, започвам да чета нещо, без дори да съм видял автора – някой някъде го е споделил – и то е толкова добро, че вече знам чие име ще видя накрая. Затова беше въпрос на време (добре де, на до-о-о-ста време!) това име да заеме мястото си там, където принадлежи – в книжарниците, по рафтовете на хората, които обичат да докоснат, да притежават, да изваждат и препрочитат отново и отново. Защото в сърцата то отдавна си е извоювало своето място и Елица има своите верни почитатели.

„СЪМ“ идва през април под нестандартна форма – кутия с 29 карти, всяка от които носи стихотворение и картина. 29 стихотворения, написани от Елица Мавродинова през последните 10 години, илюстрирани с 29 картини на илюстраторката и художничка Венета Гълъбова. Когато разбрах за тази „колаборация“, радостта ми се удвои – Венета Гълъбова е онази талантлива дама, която стои зад проекта Darvo Inspiration – изключителни, сгряващи сърцето авторски илюстрации. Нейни принтове красят вече няколко години нощното ми шкафче (първо бяха двама влюбени мечоци, после между тях се появи малко мече, като и в живота…).

Имах привилегията да се докосна виртуално до тази колекция още преди да излезе на хартия и чувството от този досег е невероятно, почти триизмерно. Сякаш са се разпръснали за миг всички тези облаци, небето се е облещило – безкрайно, едновременно тъмно и изпълнено с безброй светлини. Струва ти се, че е небе, а после разбираш, че сякаш в земята гледаш, в черната й бездна. И там, между двете, под облещените звезди, но стъпила здраво на земята, гледаща към земята, копаеща и ровеща земята, Елица разказва истории, споделя късчета от душата си.

Историите са различни, писани по различно време, но спойката помежду им е ясно различима. Единство на противоположностите, размиване на границите, повтаряемост, повтаряемост… Кръговрат. („Не чувстваш ли, че всичко е било / и пак ще бъде всичко?“, „Търсейки в себе си / други намирам“). „Уроборос“ е името на първото стихотворение, но уробороси изникват пред очите през цялото време, докато се отместват от стиховете към картините и обратно. Уробороси, онези древни символи на безкрайността, змия, захапала опашката си.

„Въртим се след себе си. В кръг. Но така или иначе,

май няма къде, при кого и защо да се случим.

Нали е живот? Ще боли, ще боли и ще мине.

Ей така ще ни мине животът. Като на кучета.“

Горчиво започва, с горчиви размисли тази колекция. Но има толкова повече нататък. Толкова плътен, трептящ и многолик е светът на Елица. Населяват го богове и митични създания; корабокрушенци, ловци и зверове. Там времето понякога върви наопаки, мракът е гъст като последно сладко, а между бога и човека, между Рая и Ада има копнеж за равенство. Четеш и вярваш, четеш и виждаш, поглъщаш картините – Атлас „живее в някакво селце / под възлестия крак на планината„, но държи, държи небето. Виждаш Тезей, който „не чака и не вярва в нищо / освен във враговете„…

„И всичко се кове

след себе си от себе си наново“.

При някои от стихотворенията просто застиваш и си представяш онова, което го е вдъхновило. Досещаш се за повода. И си благодарен, че някой вижда с такива очи, някой пише с такива думи, някой е способен на такива разсъждения. Или пък съзираш посвещението и си казваш: нима човек може да изрази любовта така? С абсолютно изкуство, издигнало се над конкретиката, над бита, лично, но и толкова универсално?

Стиховете на Елица Мавродинова са истинско сливане с божественото и с природата. Разговор с Бога, но и опит на човека да докосне божественото, да го намери около себе си. Връщане към корените и към земята. Почвата, семето – тези символи се повтарят на много места. Земята е „най-черната“, „най-тайната“, ровенето в нея е катарзисът, търсенето на смисъла; загърбването на суетата е в браздите.

Бразди чертае Елица със своите стихотворения, уробороси, които маркират вечния кръговрат на всичко вселенско. И сякаш самата вселена се завърта пред очите ти, докато гледаш картините на Венета Гълъбова – всичко е в движение, всичко е в кръгове, в светлини, в сенки, които преливат една в друга, събират се една с друга, започват една от друга. Всичко се преплита, живо е, дори когато умира, покълва, пораства, става нещо друго. Подчинени на една обща воля, а може би на някакво стихийно движение са всички елементи от тази колекция – нищо не бих пипнал, нищо не бих махнал, променил, допълнил, задраскал. Нищо не разваля вкуса, не предизвиква недоумение, не нарушава баланса. Симетрия в несиметричното, баланс в несъразмерното, утеха в скръбното, надежда в бездната – не знам как се постигат тези неща, но явно това е рецептата за изкуство. Питайте Елица и Венета – владеят я до съвършенство.

Георги Грънчаров

Читателите казват

За „Входът за рая — платен “ от Дийн Кунц

До модераСТа, който продължава да ми трие коментара ей така, от чиста злобичка, въпреки че не нарушавам нито едно правило: виждам, че си тъпичко, но упорито момче. Затова ще ти обясня откъде идва ника, с който пиша:

Радиоигра. Трябва да се каже дума, която я няма в тълковния речник и да бъде съчетана в изречение, наградата е почивка за двама. Обажда се първият слушател:

— Алооо, радиото ли е?

— Да, радиото е. Кажете дума, която ще предложите!

— Еми, думата е ТИГО, Т-И-Г-О.

От радиото казват на слушателя, че наистина няма такава дума и да състави изречение с нея.

— Миии… тиго туря у гъзо!

Радиото прекъсва линията и продължава с музика. След няколко минути пак се звъни.

— Ало, добър ден! Искам да кажа дума за играта.

— Да, кажете?

— Думата е ПАСЪМ, П-А-С-Ъ-М.

— Правилно, няма такава дума. Сега съставете изречение с нея.

— Ми, пасъм аз, тиго туря у гъзо!

Извинявам се за ненормативната лексика, но след като в тоя сайт и така и така се трият коментари без причина, не виждам защо да продължавам да спазвам правилата!

За „Входът за рая — платен “ от Дийн Кунц

Че какъв ти е проблема? Теглиш .FB2.ZIP архива, разархивираш и редактираш с любимия си текстов редактор. След това валидираш с Fiction Book Editor и архивираш отново. На мен ми отнема средно по 15–20 минути обработката на всяка свалена от този сайт книга:

— заменям неправилните „xlink“ тагове с „l“, за което писах във форума, но никой не благоволи дори да го прочете;

— попълвам правилно метаданните в header-а, особено секциите „<src-title-info>“ и „<publish-info>“;

— форматирам изображенията в „binary“ секцията, така че да са с дължина 71 символа на ред;

— отстранявам с написан за целта макрос малоумието, наречено „идентификатор на параграф“;

— с друг макрос заменям буквата „й“ с „и“ в случаите, когато тя се използва неправилно като заместител на „и с ударение“.

След което чета книгата и коригирам всички грешки при разпознаване на текста, както и някои в превода. Например, не ми харесваше „Билбо Торбинс“ в превода на „Властелинът на пръстените“ и го замених с „Билбо Бегинс“. Когато сканирах и обработвах „Дори каубойките плачат“, отне ми 3 седмици и 4 последователни прочита, за да изчистя всички нелепи опити за оригиналничене на алкохолнизираната преводачка Светлана Комогорова, чиито познания върху английския език се ограничават в рамките на гимназиалното и образование…

За „Обсадата на Лайтнинг “ от Рохелио Пинейро

За годината, в която е написана книгата е доста прилична.

Бих прочел с удоволствие още от този автор.

Препоръчвам я на любителите на жанра.

Благодаря на всички, положили усилия за да я има в Библиотеката.

От форума

Мнения за автори и произведения • Re: тежки книги

Е, тогава следващите предложения ще мога да направя след като ми върнат кристалното кълбо от ремонт. Без него много трудно гадая, а миналата седмица го изпуснах, и се счупи. :(

Статистика: Пуснато от pechkov — 19 април 2021, 18:22