Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

Нови произведения

26 ноември 2023

25 ноември 2023

19 ноември 2023

От литературните блогове

Anna Hells' Fantasy place : ЧИТАТЕЛСКИ КОЛЕДЕН КАЛЕНДАР ДЕН 1: Лейди Кресида и убийците зад пердетата

Флис Честър

Това е Духът Абсолю на 20-те – точно след Великата война, която никой още не знае, че е само първа – всички живеят на максимум, без планове, без ограничения, борейки се за свободи и привилегии, каквито не са и мечтали да поискат някога дори самички, тихичко, някъде в ъгъла под сурдинка. Дамите са великолепни, крещящо и безсрамно красиви, самостоятелни, не бързащи за семейство и деца, дори не искащи съвременни неща като кариера, ами мечтаещи за забавления, пътешествия и избор като на техните набори от силния пол. А на господата им остава само да ги обожават, да ги глезят, да им се възхищават, и само понякога да ги убиват. Не, че и мадмоазелите им отстъпват по кръвожадност – това, свободата на духа, си има своята цена.

Лейди Кресида е бляскава руса напаст, с толкова срамни историйки зад гърба си, че подозрително често прекъсва този или онзи в разказа, за да не излезе цял кош с мръсни гащи наяве. Тя занимание в живота няма, освен да кара супер бързата си кола (стигаща до цели 80 km в час, уаууу), да посещава разни домашни партита из замъци в цялата империя и да разследва подозрително увеличената смъртност из британската аристокрация, докато все някак успява да избегне да бъде ликвидирана в процеса. Не, че това я притеснява – Креси е твърдоглава, упорита и безкрайно любопитна, и последното което ще направи е да припада, да се тръшка или да лее крокодилски сълзи по загубеното минало.

Това е правилната вдъхновяваща героиня, духовна близначка на мис Фишър и баба на бандата на Скуби-ду. Няма опасност, пред която да не може да се изправи, няма загуба, която да не може да преодолее, няма смърт, която да не намери сили да накаже, независимо, че собственият ѝ живот ще е пангара, щото те лошковците не подбират. С леко чувство за хумор, пайетен авантюризъм и заразително в забавлението си врене на носа, достигнало нивото на изящно изкуство, Флис Честър разказва една безкрайно забавна история с трупове, аматьорски разследвания и уютно синьокръвно богатство, потънало в престъпления и партита до зори. Златните години са наистина златни, ако и малко поочукани и леко мацнати с кръв .

Първи впечатления от последно прочетеното : Магьосникът от Землемория - Урсула ле Гуин

Само в мълчанието има слово, само в мрака – светлина, само в смъртта – живот; ярко прорязва полетът на ястреба пустеещите небеса.

"Магьосникът от Землемория" е едно от онези основополагащи литературни произведения, които са оформили път за много други след тях. И ако може да са обобщи максимално значението и приносът ѝ, за мен това е силата на имената. Познавайки истинските имена на нещата и хората, ти придобиваш сила над тях. Замислете се, не може да не ви е направило впечатление колко красиво е самото име на този свят - Землемория (по-хубаво е дори от оригиналното Earthsea). Земя и море. Много ясно, как иначе да се казва?

Маниерът на разказване в книжката създава усещането като за нещо, което вече се е случило, като за истинска история, която ние научаваме чрез преданията на очевидци. В такива приказни повествования читателят очаква да научи само избрани моменти от биографията на героя, случки на победи и величие или пък ако е за някакви загуби и грешки, то те са най-малкото такива, които са донесли някаква важна житейска поука. Не знам дали Урсула ле Гуин е била от първите в художествената литература (и в частност фантастиката), които са използвали измислиците на художественото слово, за да насочат мислите на читателя в посоката на себепознанието. Да те накарат да си задаваш въпроси, на които ти е трудно и неудобно да си отговаряш, но успееш ли по примера на героя Гед да се справиш и да намериш решение вътре в себе си на опасна външна ситуация, то тогава те залива вълната на трите у-та - успокоение, увереност и удовлетворение.

Урсула ле Гуин е спечелила безброй награди за книгите си, като една от най-впечатляващите е „Гранд Мастър“ на Асоциацията на американските автори на научна фантастика. Любопитна подробност за фамилията ѝ, защото вече се разбрахме, че имената са важни, е, че на български би трябвало да звучи по-скоро като ле Ген. Което вероятно не е прозвучало достатъчно сериозно на първите преводачи.

През прозореца : “Останалото е мълчание” – Алекс Майкълидис

Прочетено от Георги Георгиев-Гого

Завладяващ психотрилър с много интересно развитие и доста неочаквани обрати. Останах доста приятно изненадана.

Алисия е обвинена в жестокото убийство на съпруга си и от тогава тя не е проронила нито дума в своя защита. Криминалният психотерапевт Тео Фейбър е решен на всичко, за да достигне до Алисия и да разкрие подробности за ужасяващото престъпление. В дъното на това смразяващо деяние са замесени повече хора от очакваното и не само животът на убития е унищожен.

Много увличащ и напрегнат трилър, който ме изненада с историята си. Убедително представяне на главните герои. Въздействащи описания, реалистично развитие. Размислите и гледните точки са използвани за постепенно разплитане на всички нишки в историята. Авторовият стил и прочитът не Георги Георгиев-Гого се допълват взаимно и спомагат за пълноценното потапяне в сюжета и цялостното изживяване, От отдавна не съм попадала на толкова добро като развитие разследване. Изпитах необяснима симпатия към Алисия. Искаше ми се да разбера причините за странното и поведение и пълната липса на опит за защита. Финалът ме изненада, а това рядко ми се случва. Препоръчвам на всички любители на жанра.

Читателите казват

За „Благословията “ от Джуд Деверо

Смях се до сълзи с този роман. Който е имал палаво бебе, знае, че картинката е точно такава.

Освен това отношенията между героите са толкова забавни.

На моменти диалозите са по-смислени и по-смешни от кандидат-студентски бисери.

Има някои нереалистични моменти, но беше удоволствие да го чета.

За „То “ от Стивън Кинг

Супер разпокъсан сюжет хиляда знайни и незнайни персонажи пълно с гнусотии и тн.Само Болен мозък може да събере толкова много простотия на едно място. Секса при 11 годишни ми дойде в повече и се отказвам. Много много много идиотщини в това творение на психично болен човек.

За „Живей като другите и бъди благословен “ от Мирон Иванов

Каква приятна изненада!

От повече от 25 години ми се искаше да прочета култовата книга на твърде рано напусналия ни Мирон Иванов „Живей като другите и бъди благословен“.

Благодаря, 3M и Karel!

За „Мисията на Макензи “ от Линда Хауърд

Прекалено много патриотизъм, китайка или рускиня да беше,нямаше така да слави родната армия, демократизма, който налага насила и ценността на живота на американеца, сравнен с живота на другите хора. Елементарно

От форума

Системата на библиотеката • Re: Моята библиотека на виртуална машина

Похвално усилие но пак трябва да разбираш нещо от линукс а и как ще се обновява ако няма менюта - няма ли кой да направи нормален торент от който да си я изтеглим и стартираме с няколко клика на последната версия на Виртуал бокс както беше по рано.
Имам старата читанка на торент от 2019 ако можеш да разбереш от нея как да направиш менютата мога да дам линк да я дръпнеш и да я разгледаш.

Статистика: Пуснато от filchef — 01 декември 2023, 21:14


Красиви въпроси • Търся детска приказка от аудио касета

Здравейте,
Търся една детска приказка, която имах на касета. За съжаление касетата я няма вече.
Приказката се разказваше за Зайче с името Тим. Историята разказава как Тим е плувал в една голяма локва и го хваща кихавицата. Толкава е силна кихавицата, че едвам не събаря къщата. А мама зайка се опитва да намери лечение за кихавицата.И накря зайчето се плаши (от нещо, не помня какво) и кихавицата си отива.

Помня даже и цялото интро:
Тим:
Зайще съм на име Тим,
Във гората ме познават
Малък си, ще слушаш ти,
Казават и съвети дават.
А на мен ми се играе,
И в гората ми се скита.
Във реката ми се плува,
топка, ех, че ми се рита.
Мама Зайка:
Тииииим, Тиииииим
Тим:
Идаа, идааа
Е развиала си се мамо зайке все едно съм на Луната, а аз съвсем ама съвсем на близо бях.

Ако може някой да ме насочи в правилната посока би било чудесно. А ако някой все още го има записа - Гениално!

Благодаря!

Статистика: Пуснато от ldimitro — 01 декември 2023, 14:07


Помощ за сайта • Re: Дарения за библиотеката

Добър ден !

В крайна сметка една нормална сметка за простосмъртните дарители имате ли или нямате ? Малко прекалявате ! - надявам се критиката да бъде приета конструктивно !

(Нямам проблем да се отнесат малко по остро и към мен за да усетя когато и ако прекаля ;)

Статистика: Пуснато от Diana4ete — 30 ноември 2023, 13:45


Системата на библиотеката • Re: Моята библиотека на виртуална машина

Благодарение на помощта на Borislav Manolov (bmanolov) от https://github.com/chitanka/chitanka-installer като че ли са справих...
Направих нещо като "хранилище" в GitHub: https://github.com/YankoNach/chitanka-ubuntu_20.04.6
В него има линк към "образа" на читанката и нещо като упътвания за съвсем начинаещи...
Ако някой е наясно със софтуерчето дето даваше менютата на "старата" ВМ читанка, май е "confconsole" на TurnKey , нека да помогне... И ако може да се изреже още ненужно нещо от софтуера на ВМ - също!

Статистика: Пуснато от YankoNach — 25 ноември 2023, 14:14


Потребителски въпроси • Въпрос за новите книги в читанка

Здравейте,
Забелязах ,че някой книги са сканирани и обработени отдавна , изтекъл е срока обявен за публикуване в сайта но ,въпрек и това не се публикуват.
Някай знае ли каква е причината?

Статистика: Пуснато от nstst — 25 ноември 2023, 11:04


Системата на библиотеката • Re: Моята библиотека на виртуална машина

С дебиан-а нищо не направих... По някакъв начин успях да инсталирам "chitanka-docker" ... и сега си работи на лаптопа ми... Още не съм наясно дали се ъпдейтва... Сега, на десктопа опитах с Убунту: Без проблем инсталирах читанката на VirtualBox виртуална машина Ubuntu 20.04.6 LTS - (Focal Fossa) (Фосата, доколкото знам се поддържа още малко повече от 6 години - до 2030 г.). Инсталацията си мина по мед и масло, никакви забележки, инсталирах я като chitanta.local... Отваря се в браузера (Fitefox) на Убунту-то без проблеми на //chitanka.local ...Виртуалката на убунтуто е с мрежов адаптер "Мостов адаптер" и си е (при мен) на 192.168.100.17 Само че, ако се опитам на браузера на хоста да отворя 192.168.100.17 излиза "заглавната" страница на ngix-a., и посмъртно няма читанка... Демек, уеб-сървър - да, ама "читанка" - йок! Та някой има ли идея "къде бъркам?" Щото, тея конфигурационни файлове на nginx-а посмъртно не мога да ги схвана... Ако ми помогнете да "проработи" веднага ще "скопя" убунту-то откъм GUI и допълнителната софтуерна боза и е готова ВМ...

Статистика: Пуснато от YankoNach — 23 ноември 2023, 20:42


Авторски текстове • Re: Автономия

Нови организационни принципи

Трансформирайки корпорациите в кооперативи установихме ред неща които се бяха променили. На първо място без монетарна система, нужда от растеж и принудителен труд заетостта беше едва 10%. Това до голяма степен бе продиктувано и от автоматизацията. Вече нямахме нужда от финансови, маркетинг и реклама отдели. Нямахме марки и конкуренция. Това означаваше повече свободно време и по-лесна координация. Като част от трансформацията ние разграждахме пирамидалните структури до малки групи от по максимум 10 човека които формираха автономни екипи. Те използваха така наречения DAO модел – децентрализирани автономни организации. Те както и всеки отделен индивид влизаха в системата за потребности – Cyber Stasis и произвеждаха това което беше пожелано. Разбира се базовите нужди които бяха константа се произвеждаха прогнозируемо. Неща като храна, жилища и стоки от първа необходимост бяха произвеждани основно чрез прогнозни данни от минали периоди. Колкото повече данни се натрупваха толкова по-прецизно ставаше планирането. Това не изключваше спонтанното производство при поръчка просто ни защитаваше от непредвидени обстоятелства. Имахме данни приблизително колко и каква храна е нужна за година напред, както и места за настаняване по райони.

Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 16 ноември 2023, 09:54


Авторски текстове • Re: Автономия

Залезът на култовете

Постепенно хората започнаха да изоставят всички религии като архаична форма на контрол. Като част от отричането на йерархията ние вече не вярвахме в ничий заповеди, нито в пастири и господари. Съзнавайки властта им в миналото те бяха същото като държавите за нас. Лоши спомени от миналото. Вече нямахме нужда от вяра в нищо защото имахме ясни хуманни принципи извиращи от самите нас и отричащи всичко изкуствено наложено. По същия начин залезе и култът към науката който беше използван в последните времена преди прехода като форма на тоталитарен контрол. Откривахме много повече нови неща от преди поради липсата на всякакъв вид ограничаващо право, но не го считахме за наука, а за добре забравени известни неща. Осъзнахме, че цялата история е редактирана многобройни пъти с цел да забравим най-съществените неща от живота. Сега лека полека си възвръщахме знанието като събуждащ се от амнезия пациент. Прохождахме като деца в разбирането на истинската история на мястото което обитаваме и реалните вътрешни сили които ни ръководят. Без контрола на елитите и без представянето на всичко като удобна приказка. Самото ни мислене вече бе преобразено в теория на вероятности вместо във вяра.

Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 16 ноември 2023, 00:20


Системата на библиотеката • Re: Моята библиотека на виртуална машина

Проблема е че тия които разбират от програмиране и Линукс все някак се оправят но ние които разчитаме на вируалната машина Оракъл виртуал бокс и готов пакет сме съвсем безпомощни.

Статистика: Пуснато от filchef — 14 ноември 2023, 23:52


Авторски текстове • Re: Автономия

Възстановяване на индивидуалността

В последните дни на старата система хората се бяха превърнали в консуматорско стадо което следваше всяка нова хиперболизирана технология. Крипто валути, изкуствен интелект, каквато и въдица да пуснеше елита тълпата кълвеше и я повтаряше до изнемога. Благодарение на хипнозата на медиите индивида беше сведен до заучено повтаряне на чутото и видяното. След прехода към Автономия всичко това се разпадна поради разпадането на медиите. Вече нямаше постоянен поток от внушения които хората да следват. Най-промитите изпитваха несигурност и празнина в началото, свикнали винаги да следват заповеди и съвети. С течение на времето обаче хората преоткриха вътрешната си сила и самостоятелно мислене. Силата на Автономия беше в това, че тя бе естествения ход на нещата ,а не система от правила които да бъдат следвани. Автономия бе всичко което е вродено в човек да прави без нищо измислено и изкуствено наоколо. Отприщи се невероятна креативна енергия. Хората сякаш се събудиха от дълбокия сън на пасивната консумация и ентусиазирано предлагаха решения на заявени проблеми в платформите. Сега когато вече нямаше изкуствената стена на печалбата всяко решение беше водено единствено от целесъобразност. Благодарение на отмяната на монетарната и всички други количествени системи бяха нужни едва една десета от хората за извършване на същото количество труд като преди. Вече нямахме професии с които да се асоциираме. Всички бяхме генералисти които гледаха на всичко като едно взаимосвързано цяло. Автономните индивиди спряха да търсят одобрение от другите и се изразяваха свободно. Постепенно спряха и референциите към фалшивите знания и науки от миналото. Преоткривахме всички знания наново по емпиричен път убеждавайки се как сме живяли в измислени приказка хилядолетия.

Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 14 ноември 2023, 13:16


Как се казваше?… • Коя е книгата

Здравейте

Преди години четох една книга, но не мога да си спомня нито автора нито заглавието. Старо издание, вишнево червена мека корица. Нещо като автобиография на автора, ако си спомням правилно. По време на детството му той и семейството му живеят до Женева или Женевското езеро. Определя ги като "Най-обикновени милионери".

Статистика: Пуснато от yurkin — 13 ноември 2023, 21:42


Авторски текстове • Re: Автономия

Преодоляване на вдетиняването

Всички предишни системи бяха третирали хората като деца играещи монополи. Раздаваха им се хартийки и им се даваха условията на играта преди да се даде старта на състезанието по натрупване. Ролята на елита беше като на родители които дресират децата си. Макар това да работеше в определени следвоенни периоди то в трайни етапи на мир и благоденствие неизбежно се стигаше до задънената улица на свръх-производство и създаване на изкуствени нужди. Но ключовото беше именно процеса по вдетиняване. Той се осъществяваше чрез въвеждане на количествен измерител под формата на валути, метали или просто хартийки удостоверяващи собственост като акции и нотариални актове. Това пораждаше у хората поведение като на деца в магазин с лъскави играчки. Постепенно осъзнахме, че всеки универсален измерител кара хората да се състезават. Така достигнахме до идеята, че трябва да нямаме такъв и да разчитаме на взаимпомощтта като водещ механизъм в икономиката. А за да се получи това първо хората трябваше да осъзнаят, че нищо не им принадлежи. Нашата временна материална същност означаваше, че всяка собственост е мимолетна илюзия. В рамките на един живот ние бяхме просто създатели и ползватели на блага, но не и притежатели. Така състраданието и грижата за другия изместиха егоизма като движеща сила. Започнахме да вършим всичко единствено за да не изпитваме болката от страданието на другите. Никой не можеше да издържи на съобщения като умиращи деца чакащи трансплантации и хора страдащи от глад и жажда. Сега когато нямаше пастири които да умоляваме да решават проблеми всичко лежеше на индивидуалната съвест на всеки. Отношението към ресурсите беше като нещо общо което не принадлежи на никого. Всеки използваше това което е налично около него в даден момент за да задоволи заявените нужди на хора от друга локация. Нямаше конкурси по състрадание и състезания по това кой е най-полезен. Просто заявявахме нуждите си и ги задоволявахме като обща човешка нужда. Така труда се превърна в грижа за другия вместо безмислено занимание по производство на ненужни неща.

Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 12 ноември 2023, 10:51