Поглеждайки партньора си, на някои им се струва, че по тялото им се разлива топлина. На някои не им се иска да се разделят и за минута, мечтата им е да се държат постоянно един друг ръка за ръка и да се обясняват в любов. За някои тялото на партньора е примамлив път, по който ти се иска вечно да вървиш. Това състояние се нарича влюбване и повечето от нас го изпитват няколко пъти в живота си. Сред нас обаче има и малцина, чиято любов към един и същи човек продължава от момента на първата среща до самата смърт.

Артър Арън, професор в университета на щата Ню Йорк в Стоун Брук, смята, че романтичната любов, характерна за първата година от брака, се запазва при 5 до 12% от двойките, женени повече от 20 години. Намирайки няколко подобни двойки, Арън сканира мозъците им в момента, в който те гледат снимките на другия, след което сравнява резултатите с онези, които са получени при сканирането на мозъците на хора, влюбили се отскоро един в друг. Резултатите се оказват сходни, което означава, че съпрузите не лъжат и наистина са запазили взаимната си любов в продължение на дълги години.

За съжаление подобни случаи са изключение. Най-често това вълнуващо чувство изчезва с течение на времето и го заменят други видове привързаност. Хелън Фишер твърди, че кратковременният етап на романтичната любов изпълнява една важна функция, а другите прояви на любовта – сексуалността и продължителната привързаност – изпълняват други функции. Сексуалното привличане ни кара да търсим потенциални партньори, а благодарение на романтичното влюбване ние се стараем да се съсредоточим върху определен човек. Други учени потвърждават, че когато сме влюбени, то обръщаме основно внимание на нашия избраник и поглеждаме другите по-рядко. Последната проява на любовта – продължителната привързаност – ни помага да поддържаме отношенията, докато не порастат децата, така че успяваме да отгледаме потомство. Сложността се състои в това, че тези три системи невинаги действат съгласувано и понякога са свързани с различни обекти. Често ние изпитваме привързаност към собствената си жена, но романтичната страст в нас се разпалва от някоя друга и при това непознатата в автобуса спокойно може да предизвика в нас минутно сексуално влечение.

След женитбата нивото на тестостерона в кръвта на мъжа се понижава, а нивото на естрогена се повишава. Сексуалното привличане отслабва и повечето двойки си признават, че колкото по-продължителни са отношенията им, толкова по-рядко се занимават със секс. За съжаление или за щастие сексуалното привличане може да се възроди – например с помощта на така наречения „ефект на Кулидж“. Наименованието на това явление произлиза от анекдота, в който фигурира американският президент Калвин Кулидж. Президентът и жена му посещават птицеферма и когато мисис Кулидж се приближава до курника, петелът точно в този момент се качва на една кокошка. На фермера му става ужасно неловко, а първата дама, искайки да разведри малко обстановката, пита колко пъти на ден петелът изпълнява своите семейни задължения. „Десетки пъти!“ – отговоря фермерът. „Кажете го на президента“ – съветва го първата дама. Малко след това в курника влиза самият президент и историята се повтаря. „И какво? – интересува се Кулидж. – Петелът всеки път ли се качва на една и съща кокошка?“ „Не, през цялото време са различни“ – отговаря фермерът. „Кажете го на жена ми!“ – моли президентът.

Вицът е груб, но за сметка на това правдив, и учените го доказват. Джим Пфаус, изучаващ проявата на ефекта на Кулидж по време на експерименти с плъхове, си изяснява, че при появата на нова особа в самеца се повишава нивото на допамин, който влияе на лимбичната система на главния мозък и от това интересът се пробужда отново. Самецът, прекарващ времето си в една клетка с една и съща самка, престава да се чифтосва с нея, но щом само пуснат в клетката нова самка, той се оживява и отново е готов за чифтосване. В човешкия свят подобна ситуация може да изглежда така: във фирмата се появява нова симпатична служителка и апатичният началник на отдела изведнъж се преобразява – записва се в спортната зала и си купува нови дрехи. Жена му също забелязва промяната. Не е изключено тя да се разтревожи, но е възможно и да е обратното – да се зарадва и дори да не се замисли за причините. Естествено, че с помощта на ефекта на новото може да се оживи и бракът. В женските списания и помагала по психология често съветват да се смени обстановката, двамата да се запишат на курсове по танци или да си купят сексуални играчки, за да възкресят угасналия интерес. А френските психолози пък съветват в такива случаи да се отиде в отпуск отделно и да се запишат на различни курсове. По такъв начин съпрузите ще създадат пикантна неопределеност.

Тайни често имат дори и онези, които запазват съпружеската вярност. Когато изведнъж открием, че нашият избраник е изтрил от браузъра историята и кеша, ние веднага започваме да подозираме нещо нередно. Всъщност на повечето от нас въобще не им харесва, когато жената (или мъжът) влизат в компютъра ни. Пристрастието към порнографията също се обяснява с ефекта на Кулидж, а любителите ѝ често описват изгарящото ги желание да разглеждат нови, все по-откровени и по-откровени порноснимки и филми. Тайните фантазии не се ограничават само с интернета. Резултатите от изследването, проведено през 2000 г. от Томас В. Хикс и Харолд Лейтенберг, едва ли ще учудят някого: 98% от мъжете и 80% от жените си признават, че през последните два месеца нееднократно са мечтали за секс с друг човек, при това, колкото по-дълго анкетираните са женени, толкова по-често имат подобни мечти. Щадейки чувствата на партньора си, повечето от нас не говорят за мечтите си, но не е трудно да се досетиш, така че тази тема се възприема доста безболезнено. Според Хелън Фишер има и по-щекотливи моменти – например, когато понякога по време на секс с нашия постоянен партньор си представяме някой друг на неговото място. Интересно за какво мисли нашият избраник по време на секс? Всъщност… може би въобще не ни трябва да знаем?

Сред представителите на някои социални групи изневеряващите са явно повече. Съгласно изследване, проведено през 2011 г. в Холандия, от 1250 бизнесмени 26% процента изневеряват на съпругите си. Онези от тях, които заемат ръководни постове в компаниите, са по-склонни на съпружеска изневяра. Това се отнася, както за мъжете, така и за жените. Освен това те също така са по-открити и самоуверени, отколкото останалите. Може би с това се и обясняват влечението им към приключенията и кариерните им амбиции. В книгата „Химията между нас“ авторите излагат теорията, че в умерени количества изневярата е от полза за размножаването, че уж извънбрачните връзки имат определена цел – да се оставят гени в различни варианти. Всъщност, когато неверният съпруг бъде хванат на местопрестъплението, едно такова обяснение едва ли ще подейства. Има и друга причина, обясняваща и дори отчасти защитаваща изневярата, а именно че желанието за изневяра по правило е свързано с други, положителни качества. Учените, изследващи взаимовръзката между гените и личността, отбелязват, че различните варианти на гена, кодиращ рецептора D4, са свързани помежду си, и поради това привържениците на „кръшкането“ са любопитни хора, находчиви и обичащи риска, а тези качества са полезни не само за тях, но и за обществото.

Съгласно Фишер мозъкът ни е еднакво готов, както на вярност, така и на изневяра. Ако човек не изневерява, това не означава, че принуждава себе си към вярност, но не може всеки от нас да бъде наречен „верен“. По това се различаваме от прерийните полевки, които никога не изпускат възможността „да кръшнат“, макар че след това, сякаш нищо не е било, се връщат при постоянния си партньор. Човешкото отношение към верността и изневярата е много нееднозначно и е наивно да се предполага, че биологията ще сложи всичко на мястото му и ще даде на всички въпроси прост и окончателен отговор. Когато романтичната идеология, холивудските филми, песните за любовта и теоретиците на свалката се опитват да обединят живеещите в нас противоречия в една система, техните твърдения веднага започват да изглеждат едностранчиви и лъжливи. Няма никакви съмнения, че всичките еднозначни теории опростяват любовта и ни водят към измама и самозаблуда.

Подразбира се, че политика и детективска работа бяха здраво оплетени, заподозрени се появяваха навсякъде, където не трябва, Хари си изпати и пак го шиха и като знак за предстоящите фундаментални промени си беше обръснал мустака. Нали помните как си изпати в "Мъртво вълнение"? Е, нещата продължават да тлеят и този път не се забелязва спасение да дебне откъдето и да било. Правете си сметка колко е зле положението, щом си беше подготвил два запечатани плика с писма до Мади и Рене, както и фалшив фентанил от черния пазар... 

Храната в Ел Ей нямаше изразен акцент, но музиката отново беше сила. Слушахме и запомнихме:

• A whiter shade of pale - Кинг Къртис;
• Дървото на живота - Фарез Уитед
  
• Да пием за живота - Ед Рийд
  

Набавих си книгата почти моментално, щом научих, че най-после се е появила на български, и до следващата сутрин беше прочетена. Специално станах в 5:30 да си я дочета.:)

Поука: Никога не отваряйте бар. Шансът да си изгубите парите е почти като този в казиното.

Аликсандра Харви

Лондонските вещици са специален вид магични същества – да, те владеят природни сили, способни да изринат цялата Британска империя с все природните богатства и безчислените жители на далечни острови из целия свят, но някак им е по-важно да не си скъсат подгъва на роклята, да не танцуват повече от два пъти с един и същ партньор, и най-вече да не ги хванат майките им докато разговарят на разстояние под десет сантиметра с някой неженен момък, по възможност от богатия тип. Да, Аликсандра Харви се е опитала да натъпче два коренно различни сюжета в едно книжно тяло – от едната страна са романтичните трепети на три английски дебютантки, всяка с характер и особености, обещаващи много словесни двубои и излагации из балните зали на Алмак, а от другата е свят на злокобни вещици и некроманти, които само клечат на гюме в отвъдното, за да изсмучат силите на всяко магическо и немагическо същество с топла кръв и статус на живина.

И въпреки, че не изглежда съвсем невъзможно, сливането на фентъзи на маниерите с готически ърбън е трудна задача, особено в книжна форма, но пък като сценарий за сериал би било просто вълшебно с подходящите специални ефекти. Особеният коз на Харви са героините ѝ – три специални млади вещици с дух и характер на съвременни твърдоглави девойки, които са решени на всичко да постигнат целите и мечтите си, които най-вече се свиват до това да не са зависими от мъж или семейство, но пък и да имат прекрасна любов и семейно щастие като във всяка добра патриархална приказка. Като основна пречка се явяват не само твърде усилните в опитите си сватовничество женски роднини , ами и цяла кохорта немъртви духове, садистични вещици, жестоки амбициозни съученички от магическото училище, маскирано като академия за благородни дами, и най-вече – много симпатичните, но шовинистични пазители на магическия свят, които не могат да решат харесват ли нашите девици, или искат да ги бутилират, за да предпазят мъгълската сган извън обществото на синьокръвните магове.

Та, имаме магическо училище, специални способности, магии и проклятия, екип Волдеморт под формата на еманацията на готически вещици на Дисни, един малък хълм от трупове на младежи, покосени в зенита на техните младост и красота, и ако ме питате как накрая нашите недообучени магико-викториански дебютантки печелят мача – само ще кажа – идея си нямам, но аз и за Хари и компания така и не разбрах как оцеляха от логическа и логистична гледна точка, ама да не позволяваме на разни глупости като здрав разум и реалистични възможности да ни разваля книжното удоволствие. Аликсандра Харви е създала забавен, динамичен, бърз свят, подходящ за всеки млад възрастен и някои от по-узрелите круши на дърветата на живота, ако не се вглеждате много в подробностите и харесвате текстове с много активно действие, богата гама чудовища и печелещи напук на всичко млади герои. Реалността да ходи да пие кафе!