Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

Нови произведения

От литературните блогове

Anna Hells' Fantasy place:

Влиза един човек в книжарницата

Очарователната малка книжка пред вас ще ви разсмее и разплаче едновременно – смехът, защото това са покъртително забавни истории за ситуации на епичен сблъсък между книжари и клиенти, а сълзите ще дойдат при осъзнаването, че това в книжарницата влизат и абсурдно тъпи индивиди, чието обслужване с усмивка би трябвало да се награждава с нобелова награда за мир. Да, леко ми се строши брилянтното заблуждение, че в места пълни с книги винаги влизат само интелигентни, чувствителни и високо образовани индивиди с идеална лична хигиена. И ми умря мечтата да си имам своя собствена книжарница, защото аз лично не мога да намеря толкова зен в себе си, че да обслужвам нагли и горди с тъпотата си хора, дето си търсят подпирачка за масата или нещо, което да им отива на пердетата в хола.

Признавам, може би съм твърде крайна, но как да отговоря на клиента, който изпада в гневен пристъп, щото виждаш ли няма да му дадат отстъпка за три книги наведнъж, каквато е получил като си е взел три кила бахур от производител, и е твърдо убеден че не е въобще възможно да има такива хора дето да си купуват по няколко десетки бройки наведнъж. От една страна хем ми е приятно, че съм митично същество, сравнимо само с бледозелен еднорог за ужасно много лица там някъде навън, хем тесногръдието и отказа да видиш друга истина, освен тъповато постигнатата своя собствена някак ме гневи на всите мета и квантови нива. За неадекватните и веещи байрячето на незнанието си клиенти мога да ви говоря много и от собствения си опит, но някак си мислех, че при книгите няма да е като при дрехите. Но не би. Който харесва Оруел и Азимов не си пада по Коелю и Букай, ей, не и в едно и също десетилетие, да си знаете.

Обаче, като оставим настрани моя гняв сравним само с този на Ахила Пелеев, книжката е безумно забавно сборниче с почти анекдоти, забавни дочути разговори, сбъркани ситуации плюс уникални илюстрации, показващи едно към едно какво е в главите на някои клиенти – пишман читатели, и какви точно способности на маг Николета плюс Ванга и Нострадамус за вкус си трябват за професия книжар. Оставам с много надежда, че има и достатъчно прекрасни четящи пазаруващи, които като мен излизат от книжарница с купчинка на ръба на това да ги направи напълно слепи за околния свят, изпълняваща щрих по щрих онзи комикс с малката героиня с кожено палто и летящи пачки из въздуха насред класическа книгопродавница. Поклон пред всички книжни хора, и дано са им повече положителните емоции, а не разочарованията от човешкия вид.

Първи впечатления от последно прочетеното:

Тримата мускетари - Александър Дюма

Нощем всички котки са сиви.

Едно инцидентно служебно пътуване из парижките потайности ме подсети да си припомня историята за мускетарите и техните лафове и приключения. За по-пълно потапяне в местната атмосфера, така да се каже.

Вярвам, че историята за премеждията на четиримата лекомислени младежи е позната малко или повече на всички, така че няма да досаждам с излишни преразкази, а само ще обърна внимание на това, как книги, които имат характеристиката да са интересни, мъдри и забавни едновременно, трудно остаряват. Вероятно и с хората е така.

Както ще се уверите от приложените цитати (доста са, но си струват), не е никак чудно защо тази книга е била любимо четиво на много поколения мъже още преди "Швейк" и "Кръстникът" да започнат да претендират за същото. Героите са млади, лекомислени, бият се за щяло и нещяло, ядат и пият на поразия, посягат на чуждите жени и харчат на широко. Как да не им завидиш?:)

Освен това господин дьо Тревил печели десет хиляди екю годишно, следователно той е много голям благородник.
***
Капитанът на мускетарите вдъхваше възхищение, страх и обич, което е върхът на човешкото щастие.
***
Виждате ли, драги приятелю, вие нямате никаква работа, но аз съм много зает.
***
Със слугите е като с жените: трябва да ги поставиш веднага на мястото им.
***
Жената е създадена за наша гибел и от нея произлизат всичките ни нещастия.
***
Ние сме вярващи като мохамедани и неми като гробове - заяви Атос.
***
Повтарям ви, пазете се, жената винаги ни е погубвала и ще ни погубва и в бъдеще.
***
Господине, не смесвайте предпазливостта със страха. Предпазливостта е добродетел.
***
В същото време на огъня се печаха нанизани на шиш яребици, а от двете страни на голямото огнище кипяха две тенджери, откъдето се носеше смесената миризма на задушен заек и риба с винен сос, които приятно дразнеха обонянието.
***
Дребна работа е това, дребна работа... Това беше любимият израз на Атос.
***
- Вижте какво, драги Арамис, - рече д'Артанян, който ненавиждаше стиховете почти колкото латинския, - прибавете към трудността и краткостта и бъдете положителен, че вашата поема ще има още две достойнства.
***
Не познавам жена, която да заслужава труда да я търсиш, ако си изгубил следите й.
***
Човек играе с всеки, но се бие само с равни на себе си.
***
Аз не вярвам на жените, платих си за това, и най-вече на русите жени.
***
"Дявол да го вземе!" - помисли си Портос. - Това е много жалко. Уважавам старостта, но никак не я обичам варена или печена."
***
По онова време хората не се стесняваха толкова много както днес.
***
Атос, както винаги, нито го разубеждаваше, нито го насърчаваше. Той беше привърженик на свободната воля. Не даваше никога съвети, без да му ги искат. При това трябваше да му ги искат два пъти.
***
Аз съм много доволен, че убих онзи обесник, момчето ми, защото да убиеш англичанин е свято дело.
***
Всичко може да се случи - животът е броеница от малки неволи, които мъдрецът със смях отронва една по една.
***
Така, позволявам ви да не ми благодарите.
***
Не познавам човек, който заслужава да бъде оплакван цял живот от някой друг човек.
***
В девет часа вечерта, както знаем, улиците в провинцията са почти безлюдни.
***
- Вие сте млад - отвърна Атос - и има време горчивите ви спомени да станат приятни!

Човешката библиотека:

От сърцето на Човешката: Лъч

Приятели (:

Рубриката „От сърцето на Човешката“ продължава с още една вариация по темата за обичането, от човек, за когото имаме доста ясно усещане, но все не успяваме да го споделим. 😉 (Макар че Кал скришом споделя – шшш! да не вземете да го издадете! – че обича Лъч особено много, понеже Лъч е сбъднал най-голямата му мечта за ЧоБи: да създаваме човеци, които на свой ред създават още общности.)

Ето…

~

На 15 февруари 2014-а Лъч написа:

Идеалната любов

 

Да я обичам хубаво и да знам, че съм привързан към нея. Да искам – да сме заедно, да съм до нея, да я прегръщам обсебващо, да обсебвам телесната ѝ обвивка с вниманието си. Да привличам вниманието ѝ към моята телесна обвивка.

Ама не съвсем така.

Докато си мия зъбите, да ми хвърчи в пространството мисълта-понятие за това каква точно е идеалната любов за мен. Не я търся, не опитвам да я определя в думи. Сега го правя отчасти. Тогава – само я обхващам като в паяжина и я усещам.

А! Ето го ключа за всичко. Идва с думата „спътница“. Ех, приятелю, колкото пъти ми бягаше и ми е бягала тази дума, когато… хм. Но сега е тук.

Спътница. Вървим двама в с-по-делен път. Рамо до рамо вървим. Вървя до нея. А за да не е егоистично – и тя до мен. Заедно крачим. Тя има стремежи да развива, да дава, да съ-здава и да го раз-дава наоколо – на ценители. Да развива изкуството у себе си, да дава поводи за усмивка и радост, да създава нови възможности и да ги споделя. Аз – без да знам, но мислейки си, че знам, съм тих, спокоен, стремящ се да се събера, за да мога да… бъда?

Чувствам у себе си вкоренения стремеж да събирам. Може да е нужно огромно търпение и много чакане, но накрая – да събера. Да обърна разединяващото в събиращо. Нямам главна роля. Нямам „моя“ роля, защото „моя“ значи главна. Аз съм от поддръжката. И го намирам у себе си. Какво ОЩЕ или друго мога да намеря, не знам сега, споделяйки.

Спътнице, аз съм като попивателна – имам си ядърце с една-единствена задачка и всичко останало е превърнато в поле за попиване на инструменти. Попивам изрази, похвати, мисли (които сякаш никога не успявам да цитирам както са били), стремежи – поведения. Това го мога именно защото не го осъзнавам. Тоест – виждам го впоследствие. Ядърцето ми се учи – има си воля, но тя не е водена от вътрешна амбиция. О, не – могат да ми се лепнат „амбиции“, като това да имам, да притежавам, да, да, да… но коренът, от който израства стремежът ми да събирам, ги бие всичките тия. И му се радвам. И не съм себеотрицателен – о, не. Но всяка „велика“ идея, идваща в къде-къде по-невеликата ми главица, е винаги смекчена и извъртяна в подходяща степен и в посоката на как да съ-бе-ра. Нещо като постоянен реактор за мир. В моменти като този той изплува, прозира през оределите лични амбиции. Вероятно с помощта на теб, приятелю, който ни учи да ни пука за цялото, а не само за нас си, или само за някой САМО точно определен САМО. „Само“ не е лошо. Нито точно определения някой. Ама са̀мо с тях не може. Нито пък цялото може само̀ без тях.

Тя ме усмихва с устрема си и с пламтящия си стремеж да е, да даде, да раздаде. Ти ме усмихваш миротворящо, спътнице. Щях да добавя и „моя“ накрая, ама чистителят на егоцентризми още е включен. Даже „неговата кожица“ не мога да му кажа в момента, за разлика от обикновено. Сега е не по-необикновено от преди това, но е по-насочено – ядърцето у мен – да се изясни и навън.

Ето, Слънчице, дори когато усещам как с тебе дърпаме в уж различни посоки, усмивката ми се разширява и заработва събирателният реактор. Как? Ами, преди всичко, усмихвайки ме. След това идва и понятието за „ето, аз съм до теб, за да съучаствам с каквото мога, и го правя, защото наистина го искам – вътрето у мен го иска; да ни събирам във всеки един момент – дори когато ти ще имаш нужда от повече време за лични занимания и рамо за опора; ето, аз съм идеалната средновековна (или когато там) жена – да подхранва цъфтежа на дома, докато мъжът ѝ подхранва цъфтежа на обществото“. Докато избистрям това понятие, даже ме досмешава в какъв стереотип се набутах. Но е така – поне според стремежите ни.

Дали нямам стремежи, лични, други, освен топлото огнище и жизнената среда? Имам. Да ги споделя с повече, да разпространя понятието за тях сред повече (хора), да ги изградя първо край себе си – край нас – за да видя от първа ръка какво точно се променя у мен, нас. Някак мааалко по-назад стои – и любопитно чака да му дойде реда – все още неизвестното „ах, какви неща можем да постигаме, ако сме в подходяща средааа…“. Всички тези стремежи са събрани в събирателния стремеж „почакайте, не се избивайте, не се разделяйте, не се карайте; не се избивайте, след като сте се разделили, не се разделяйте, защото сте се карали, не се карайте – ето ви един прекрасен и интересен, бабунест и вълнуващ споделен път!“. И…

Прекрасно е, защото ти, спътнице мила – подготвях се дълго за момента, в който ще срещнем пътечки в един път – ти правиш същото. Как по-широко да се усмихна? С пламъка си и със стремежа си да развиваш, ти събираш. Толкова е ново това осъзнаване за мен, че в момента мисълта ми се разфокусира сякаш умишлено, за да не видя и още по-следваща връзка… сякаш ми се разводнява целият сюжет, значи… тюх. Мдам – не се разводнява нищо, ами напротив: събира ми се мисълта в едно. Явно ми е време да се връщам обратно към действителността. Или просто съм уморен.

Да съчетавам и в действия твоя животворен за мен стремеж към откриване, разширяване и създаване със стремежа ми към успокояване, проясняване, събиране. Да ни прегърна, за да вървим заедно.

Ето идеална любов. Вземи/Дай.

Още: Лъч във форума ни. (Ако не успявате да прекрачите входа на форума, питайте долу – ще ви подскажем. 🙂 ) Или каналът Traveleyes в Youtube.

Читателите казват

За „Роботите и империята“ от Айзък Азимов

Прочетох Фондацията всички книги преди години…после попаднах на тази поредица, която явно може да се свърже с Фондацията като нейно минало…но не си спомням — КЪДЕ ИЗЧЕЗВАТ СОЛАРИАНЦИТЕ…

От форума

Красиви въпроси • Искам да кача "Мълчанията на полковник Брамбъл" от Андре Мороа

Здравейте! Смятам да сканирам и да предоставя за четене "Мълчанията на полковник Брамбъл" от Андре Мороа. Изданието е от 1987, така че би трябвало да няма проблем.

Мога ли да предоставя pdf и уърдовски .doc файл или форматът трябва да е друг? Дано не повтарям въпрос, на който да е отговорено другаде.

Статистика: Пуснато от glishev — 19 юли 2018, 01:42


Потребителски въпроси • Търся книга

Преди около 2 месеца отворих в chitanka една книга и започнах да я чета. Прочетох само първа глава, тъй като бях на работа и го направих в обедната почивка, та нямаше време за повече. Проблемът е, че забравих коя е книгата, а сега имам време да си я дочета. Моля, ако някой може да помогне.
Значи, в първа глава се разказваше за една майка, която работи като сервитьорка и забременява от някакъв кретен, който първо я напуска, а след известно време се връща при нея и детето да живее, но я тормози, лентяйства и я бие и тя го изгонва. Жената напуска мястото, на което живее с момиченцето си и се настаняват в някакъв мотел и тя започва да работи като проститутка. И така докато една вечер не убива един клиент - богато колебание, който иска да я изнасили и да правят оргии с братството му. На жената ѝ се налага отново да се маха и понеже се притеснява, че полицията ще я търси, оставя момиченцето в един манастир. Това беше в общи линии първа глава, или пролога, не съм сигурна. В описанието на книгата се говореше нещо за някакви научни експерименти и момиченцето май ще се окаже единствената оцеляла от нещо такова.
Ако някой се сеща, моля да помогне със заглавие и/или автор.
П. С. Не мога да отворя хисторито на компютъра, т. к. В момента съм в отпуск :)

Статистика: Пуснато от Гост — 17 юли 2018, 08:59