Джон Гънтър
Америка без маска (24)

Какво е земното масло

Да зададете въпроса: „какво е земното масло“, е все едно да запитате: „какво е любовта“. Маслото е гигантска смес от въглеводороди; то е крайният резултат от свличане на животински и растителни вещества, в продължение на милиони години, във водите на морето, и вкаменени под земята. Земното масло е едно лакомо чудовище: жизнената сила на народите; първоизточник на военната мощ; основата на богатството на такива възхитителни организации като фондацията Рокфелер; пряката причина за последната война и главен виновник за много международни кризи; едно чудо, приканващо към приключения; една американска индустрия, струваща 14 милиарда долара.

Аз видях рафинериите край Лонгбийч, помирисах парфюма на тая огромна работа от кули и машини, израснали като дървета. Калифорния дава 20% от американското производство на петрол, изчислено на 1,213,254 варела. Тук се намират 20,000 извора в 112 различни петролни полета, притежавани от 1,060 различни хора или компании.

Земното масло, според последните изчисления, няма да може да бъде експлоатирано след 15 години, поради изчерпване. Щатът Калифорния не принадлежи към федералната организация „Ойл Къмпани“, която установява нормите за свръхпроизводството. Калифорния се опитва да дава постоянно производство чрез съглашение между компаниите. Според „правилото за завладяване“, установено още след първото извличане на земното масло в 1859 г., всеки собственик на земя има право на подземен периметър и може да разкопава земята на своя съсед, също както и своята, стига да установи, че петролният залеж се простира и под неговата земя. Изворите бяха осеяни с помпи и производството бързо се разви, безогледно по отношение правилната експлоатация и търсенето.

Същината на спора за подводните залежи между щата Калифорния и Вашингтон е изяснена в следните три точки: Първо, земното масло е необходимо не само за националното стопанство, но и за националната отбрана. Второ, резервите на Съединените щати са около 20 милиарда варела. Трето, повече от 6 милиарда варела бяха изразходвани във втората световна война и сега е установено от най-компетентно място, че целият национален запас ще бъде изчерпан в течение на 20 години.

Както е известно от геологията, земното масло лежи под морското равнище, както и под сушата. Смята се, че маслото може да бъде изпомпвано от дъното на океана на дълбочина 600 стъпки и така могат да бъдат добити нови 22 милиарда варела изпод водата по цялата дължина на залива и Тихия океан. Тъй като при отлив се получава една площ от три мили, може да се предприеме изпомпване и на такова разстояние от три мили на много места. Президентът Рузвелт преди няколко години бе поканен да оповести „границата“ на земното масло като включи целия пояс от земи близки до морето от 5 до 100 мили ширина.

Въпросът за собственическите права върху земите, от които се вади маслото, е много остър. Тъй като въпросът за петролните резерви стана жизнен, камарата на представителите гласува през 1945 г. със 108 гласа срещу 11, (след половин дневни дебати и без да изслушва експерти от армията, флотата и вътрешното министерство), най-сензационния закон в историята на Североамериканските съединени щати, който постановява, че Съединените щати изземват правото на владение над всички земи под крайбрежни и плавателни води в границите на съответните щати.

Тоя закон създаде голяма буря. Но експлозията дойде по-късно, когато сенатският комитет за морски въпроси разследваше назначението на Едвин Поли, калифорнийски петролопроизводител, за подсекретар на флотата. Поли е бил главният сторонник на закона за подводните залежи. На 4 февруари 1946 г., свидетелствувайки под клетва, тогавашният министър на вътрешните работи Икес съобщи: „Поли каза, че би събрал 300,000 долара, за партийните фондове на демократите, от петролните производители в Калифорния, които имат интерес в добива на маслото от крайбрежието, ако им се гарантира, че федералното правителство не ще се опита да оспори собствеността им върху тези земи. Това е най-безсрамното предложение, което някога ми е било направено.“ Това, което се случи в последствие, е известно на всички ни, но някои подробности останаха незабелязани. Едната е, че петролната компания на Поли, „Петрол корпорейшън оф Калифорния“ е имала, като пряко заинтересована в откриването на земно масло под морското дъно, собствен телефон в клуба на демократическия национален комитет. Поли беше касиерът на националния комитет на демократите. Другата подробност е, че двама изтъкнати и почтени членове на калифорнийското законодателно тяло са получавали по 200 долара месечно от петролната компания на Поли.

Че е събирал пари за националния комитет на демократите, Поли не е направил нищо повече от онова, което вършат и други хора, но въпросът имаше много по-широко значение: дали самият народ ще има правото да се ползува от своите скъпоценни природни богатства, като земното масло, и ако това е така, би ли трябвало да се допусне щото някой представител на петролните магнати да стане евентуално министър на флотата. Тоя случай показва също така, че системата на „свободен почин“ бе зле ударена и случаят „Поли“ не увеличава престижа на демократите, независимо от това дали вие пишете думата „демокрация“ с голямо или малко „д“.