Джон Гънтър
Америка без маска (166)

Общество на приятели

Никое общество в Америка не е дало по-добри граждани от квакерите. Това датира от времето на самия Уилям Пен. Законите на Пен са изпреварвали със сто години неговото време, докато наставленията на квакерите за усърдие, скромност и твърда вяра в основната добрина на човека са оставили дълбоки следи в живота на републиката.

Днес Пенсилвания е още крепостта на квакерството, въпреки че някои други щати, като например Индиана имат повече членове. Особено влиянието на „приятелите“ в и около Филаделфия е неосезаемо и невидимо просмукване в атмосферата; квакерите са уважавани и в много от старите филаделфийски фамилии има квакерска кръв. Голям източник на тяхната власт е също фактът, че много не квакери, често, без да съзнават това, са възприели особеностите на квакерите. По-непосредственото влияние на квакерите се упражнява от техните прекрасни училища.

Квакерите още поддържат непроменени доста много от своите характерни особености, макар че не носят, разбира се, вече широки заострени шапки, те все пак се обличат различно от своите съседи. Алкохолът и тютюнът са теоретически запретени. Не се събира десятък, както при Мормонската църква, нито някакви други дискоси. Свещеничеството не се заплаща и цялата финансова издръжка идва от доброволни дарения. Къщите за събрания нямат олтар или формална служба и организацията е до крайна степен демократична. Например, религиозното движение няма официален ръководител и въпросите се уреждат чрез разисквания и компромиси, и никога чрез формален вот или дори вдигане на ръка. Известен предмет се поставя на разглеждане, — за или против; нищо не се приема, ако няма единодушно съгласие. Това прави прогреса сигурен, макар и бавен.