Остров Камино от Джон Гришам
хареса ми
Очи от рая от Алис Сиболд
Много тъжен роман! За убито и изнасилено момиче. Един несправедливо отнет живот на едно невинно дете от изрод. Но романът разказва, че след смъртта си момичето се озовава в друг свят, от който може да вижда близките си и да разбира какво става с тях. Авторът дава представа за продължението на живота на момичето след смъртта й, а не като в други романи и филми като умре някой човек след това е Край и не дават повече какво става с него. Той се споменава само като спомен от близките си. Въпреки тъжната и несправедлива смърт на момичето то продължава да живее и след това. Това, което ми харесва в този роман е че той дава надежда, че има някакъв живот след смъртта и деца, убити по жесток начин като Сузи от романа, но също и за обикновените и бедни хора, които не са станали известни личности, за които винаги ще се говори, независимо колко време е минало след смъртта им. Все пак не всеки става известен, повечето хора са обикновени и неизвестни и като мине време се забравят след смъртта им. Но дано да има друг свят и друг живот за всички хора без значение дали са известни или не и те да живеят там, а не да са само спомен.
Кръвен обет от Браян Маклелан
Напълно съм съгласен с горните два коментара.
Град от кости от Майкъл Конъли
6 от 6, много ми харесва поредицата!
Благословени от съдбата от Лас Смол
Различна е от традиционната схема и това е изненадващият плюс, който ме накара изобщо да я дочета. А исках да я зарежа още преди края на първата глава. Постъпките на героите са толкова простички и наивни, че направо копират реалния живот.
Утринна звезда от Пиърс Браун
Вкарана е модерна политика…
Звънарят от Оксфорд от Пол Дохърти
Като изключим малкия гаф с царевицата и газената лампа, книжката е интересна
Бариерата от Павел Вежинов
Подобна творба е „Блестящият свят“ на Александър Грин /има я в Читанка/.
Гущерът от ледовете от Петър Бобев
Първата книга на Петър Бобев, която прочетох. Прекрасно написано четиво за млади хора — типично в духа на времето си. Написана на богат, топъл и изразителен език, много описателно и увлекателно. Допадна ми и дори съжалих, че не съм открил този автор още като дете. Само краят ми се стори някак предизвестен и разочароващ.
Шотландско предизвикателство от Карън Хоукинс
Най — хубавата книга от поредицата. Смях се от сърце!
Медичите. Кръстниците на Ренесанса от Пол Стратърн
Изобщо не е лоша. Създава живи образи и позволява да се разбере епохата с всичките й сложни взаимоотношения. Не е пощадена от някои учебникарски клишета, но ако нищо не знаете за периода, е добро въведение. За по-претенциозните има библиография:)
Капитан Петко войвода от Николай Хайтов
Забелязах че „Козият рог“ от „Диви разкази“ го няма в библиотеката. Защо каква е причината?
Брокерът от Джон Гришам
Гришъм ме разочарова този път. След доброто начало, действието буксува с основен акцент ученето на италиански език. Има откровенни небивалици като например — „Докато пристигнат кафето и сандвичът му, вече беше овладял триста глагола“, "Вече беше минал четиристотин глагола, когато пристигна Рудолф.Човекът разтвори вестник „Унита“, като успя да разклати масата. Марко за миг се притесни за еспресото си. :) След 100 глагола още имаш кафе, че и си притеснен да не ти го разлеят?!
Ще я допрочета по -скоро от любопитсво!
Форма на живот от Амели Нотомб
Амели Нотомб отново не разочарова!
Ловът на „Червения октомври“ от Том Кланси
Как подводница от Каспийско море стига до полуостров Кола?
Подводниците от Каспийско море могат да достигнат до полуостров Кола по няколко начина:
Основният маршрут е по вътрешните водни пътища на Русия:
Каспийско море → река Волга → Волго-Донски канал → река Дон → Азовско море → Керченски проток → Черно море → Босфора и Дарданелите → Средиземно море → Гибралтар → Атлантически океан → около Скандинавския полуостров → Баренцово море → полуостров Кола
Алтернативен вътрешен маршрут:
От Каспийско море по Волга → Волго-Балтийски воден път → Бяло море → Беломорско-Балтийски канал → до северните води около Кола.
Практически съображения:
Подводниците трябва да бъдат с подходящи размери за преминаване през каналите
Някои участъци може да изискват специални разрешения или да са ограничени по време на годината
Военните подводници обикновено използват по-директните морски маршрути, докато по-малките или цивилни съдове могат да използват вътрешните водни пътища
Най-често използваният маршрут е през Черно море и Средиземно море, тъй като осигурява по-дълбоки води и по-малко ограничения за по-големи подводници.
Татуировчикът на Аушвиц от Хедър Морис
Попаднах на тази книга,четейки коментари на другите читатели.Прочетох я буквално на един дъх -за ден и половина.Това е книга от тези ,които дълго ще останат
в съзнанието ми.Горещо ви я препоръчвам.
Галерия на мъртвите от Крис Картър
След „Галерия на мъртвите“, прочетете „По следите на злото“. На практика втората книга започва от мястото, където свършва първата.
По следите на злото от Крис Картър
Препоръчвам на любителите на криминалета и трилъри. Но както казва и самият автор в края на книгата, първо прочетете „Престъпен ум“, след това „Галерия на мъртвите“ и накрая „По следите на злото“. Има интересна връзка между книгите.
Тръстиковият път от Джеймс Лий Бърк
Средно ниво спрямо писатели от ранга на Гришам. Книгата е изпъстрена с описания на местности и гледки посред сцени, в която те интересува какво ще кажат героите или защо са на въпросното място.
Цитат: „Когато се прибрах вечерта, Клит Пърсел се подпираше на парапета в края на кейчето, ядеше свински пръжки от книжна торба и от време на време изтръскваше ръце над водата. Червеното слънце залязваше зад дъбовете и орехите в двора, а блатото се изпълваше със сенки и над изсъхналите кипариси кръжаха лешояди.“
Ще допрочета книгата от нездраво любопитство.
Читателски коментари