Читателски коментари

Невероятна поредица! Прочетох ги и трите трилогии, имат връзка помежду си. Чисто хронологично трилогията за живите кораби може би е добре да се прочете преди тази.

Единствено на моменти ме дразнеше в първата поредица, че бяха различни преводачи и някои собствени имена бяха преведени по различен начин. Също на моменти селските дейности ѝ убягват на авторката. Примерно събирането на яйца рано сутринта, което никой не го прави, понеже още не са внесли кокошките.

Но историята е много завладяваща, оригинална, липсва любовен блудкаж. Любимият ми персонаж беше вълкът Нощни очи. Радвам се, че по някаква форма продължи да съществува и в двете поредици за Фиц.

Сюжетът е хубав, действито динамично. Книгата е увлекателна и се чете бързо.

Хареса ми като цяло.

В самата книга на далеч по-маловажни неща бяха отделени доста страници, а на най-важните събития, които се случват накрая, бяха отделени няколко страници. Краят е някак скалъпен набързо.

Книгите на тази авторка, само са минали покрай фентъзито ! За смях и забавление ( ами, смешни са ми), почетох малко от драконите, като през цялото време се чудех, дали авторката неги е писала когато е била на 15 години. Оценка- 3-

Боза. Все пак трябва да ги има и тези книги, да си спомняме лъжите, в които живеехме. Който все пак не е запознат с историята и е решил да я прочете, в хубаво да се запознае и с книгите на В. Суворов по темата (напр. „Крахът“).

Голямо разочарование, а очаквах много след „Каин и Авел“. Изключително мудна и трудна за четене. Довърших я, само защото не обичам да оставям недовършена вече започната книга.

Прекрасна книга, препоръчвам!

Чудесна книга!

Харесвам авторът, чел съм много оот книгите му. Тази обаче ме разочарова и даже не я довърших.

Преди повече от 10 години не помня колко бяха, (дали 11–12 години) прочетох тази книга. Сега я препрочитам за втори път и смело мога да кажа, че това е най-добрата книга, която някога съм чел.

Тогава нямах и 20 години и не бях прочел, толкова художествена литература, колкото съм прочел сега. Изумен съм, че и авторът на книгата, е бил на такава крехка възраст, когато е писал книгата.

За мен най-грешния подход по който човек може да подходи към книгата, е като почне да я сравнява с шутър играта, защото шутър играта лично за мен е, както най-големия виновник за това света да чуе в такъв мащаб за това произведение, така и най-големия душманин, на това читателя да не може да се наслади на многопластието, което има в тази книга. Хем е философска, хем е приключенска, хорор, мистика, фентъзи и постапокалипсис.

Основните критики в коментарите, са че някак си не се отговаря на стандартите за посапокалипсиса, но познайте какво и шутъра, който е игра в която се стреля, не отговаря на стандартите на глава 5 от книгата, където се говори за патроните, които са превърнати в основна валута на този свят. Още в книгата се говори колко малко хора са излизали навън, докато в игрите оставаш с впечатлението, че само най-големите страхвици не излизат извън метрото. Още важно е да се уточни, че все пак действието се развива в метрото (задължително книгата трябва да се чете с карта на метрото под ръка), а не на открито поле, което е важно, въобще за пътешествието на главния герой и развитието на този свят. Няма как всеки в този свят да се познава с всеки, при положение, че има тунели, пазени от враждуващи фракции и други препядствия пред героите на тази вселена. (За мен лично ми е много интересно чисто биоологически от къде героите на този свят се сдобиват с витамин Д, но това е въпрос по друга тема.)

Също ми е интересно, в такава среда какви правила „закони“/морални ценности и какви идеологии/религии ще възприемат хората. В нито една творба на постапокалиптична тематика досега: книга, компютърна игра, кино не съм срещал допир с дълбините на тази тематика, като фундамент на самия свят, а само в тази книга (голям фен съм на постапокалиптичните тематики и ме е яд, че вече няма добри заглавия от към качество). Това че авторът доста стегнато и на доста скучен донякъде бюрократичен език обяснява правилата и порядаците в този свят за мен даже е интересно, защото всяка фракция и всеки тип герои си имат своя отделено място в този свят.

Ако сте решили да четете само заради екшъна (ако сте играли игрите) или просто искате някакъв добре структуриран постапокалиптичен свят стил „фаулаут“ вселената тази книга не е за вас. Признавам, че не съм чел следващите книги от поредицата заради коментари на почетитатели на първата книга. От продължението 2034 съм чел първата глава, в която се вижда, че авторът доста е почнал да обръща внимание на критиките, че този свят няма посапокалиптична фундаменти и доста сериозно почва да обяснява за станция от където идва водата на метрото. За мен тази книга е шедьовър в който авторът е успял да разкаже за крехката си възраст историята на метрото с голямо въобръжение, структурираност и философска мъдрост нетипична за толкова млад човек. Диалозите мислите и сънищана на главния герой са нещото, което ме карат да чета тази книга с небивал интерес. Персонажите, които среша по пътя си през приключенията пък поставят доста интересни философски въпроси за оцеляването, което комбинирано с адреналина и трилъра, който има в такъв постапокалиптичен свят създават един неповторим вкус в тази творба.

Най-силна глава глава (философска и теологична) за мен е 11-та, най-слабата 19-та. Ако мислите да я четете, след моя коментар вижте и посланието в началото на книтана от Хан, грабвайте картата на метрото, намерете станция ВНХД (вашия Дом) и….

Удачи, Сталкери!!!

Благодаря на екипа за предоставената книга!

и на мен много ми хареса

Изключителна книга заслужава да се прочете както и другите две книги от същата авторка.

Трудно прочетох книгата, защото начинът на мислене на героите и техните терзания са много далеч от моя вътрешен свят. Но именно това ме провокира да потърся повече информация и да се задълбая в контекста на написването ѝ.

Най-силно ме впечатли осъзнаването, че по онова време жената няма идентичност извън брака или някоя мъжка фигура. „В този свят жената не съществува сама по себе си. Тя съществува като «чия» е — жена на…, майка на…, любовница на…“ И това е толкова тъжно — да живееш чрез другите, чрез мъжете в живота си.

Дори умна, интелигентна и образована жена като Анна няма израз или приложение на своите способности — тя може да бъде съпруга, майка, партньор в разговорите и в танците, но не може да съзижда, да се развива, да има собствени цели. Именно затова, според мен, Анна не е централна фигура в романа в класическия смисъл — нейният образ се разгръща и допълва чрез мъжете в живота ѝ и чрез съпоставянето с другите женски образи: Кити — жената, която израства; и Доли — „невидимата“ жена, която търпи.

Трагедията на Анна не е просто в това, че не може да избере между дълга и любовта, нито в нещастната ѝ връзка с Вронски. Трагедията ѝ е в това, че какъвто и избор да направи, животът ѝ остава празен и лишен от смисъл. Да остане при Каренин, водена от дълг (както прави Доли), или да избере любовта с Вронски — и в двата случая тя няма достъп до възможност за развитие, за съзидание, за самостоятелно съществуване. Анна е поставена в капана на едно празно и лицемерно общество, още преди да е направила какъвто и да е избор. За разлика от Кити, която израства чрез връзката си с Левин, Анна избира за спътник Вронски — повърхностен, вятърничав и слабохарактерен мъж, който я лишава дори от илюзията за спасение.

И на фона на всичко това изпъква образът на Левин — човек, който чрез труд, свързаност с природата и простите радости на живота, успява да открие единствения смислен път за съществуване. Но този път остава затворен за жените в романа — дотолкова ограничаваща е социалната рамка, в която са принудени да живеят.

Великолепна литература, както и всичко, което е написал, отлична оценка.

Във e-pub файла, който ползвах, разказът „Дялани ковчези“ фигурира два пъти.

Повестта разказва история, която има всички условия да бъде много увлекателна и интригуваща. За съжаление, книгата ми се стори като да е прибързано написана — по-скоро като добра първа чернова, отколкото като отлежало във времето и добре премислено преди печата произведение. Действието в повестта се развива твърде бързо и неправдоподобно. Персонажите не търпят някакво съществено развитие, липсва психологическа дълбочина на героите, както и всякаква речева и портретна характеристика. Не бих казал, че произведението има композиция, логика, цялостен смисъл и послание. Имаше интересни моменти и хрумки, но отегчителното изреждане на повтаряеми действия правеше книгата трудно поносима. Действието се развива мигновено и неправдоподобно, липсват логически преходи, паузи, съспенс. Краят е невпечатляващ и разочароващ.

Невероятно интересна книга, заслужава си отделеното време за нея. Запали ме да търся други книги на автора и исторически романи на подобни теми.

Става, ако няма друго за четене. Историята е наивна и сантиментална, но поне няма нищо вулгарно и отблъскващо.

Прекрасна книга. Толкова много емоция и човешка доброта.

И това е детска книга? Дори да пренебрегнем огромното количество смърт, остават поне два намека за насилствен брак и изнасилване, в един от случаите — свързани с малолетна! Така лежерно споменати неща в книга за деца… Чела съм доста от тази поредица, но нищо не беше дори отчасти толкова мрачно и тревожно, колкото тази книга. Не бих я препоръчала за деца.