Читателски коментари

Интересна за тези,които се интересуват от история.

Интересен замисъл, има забавни диалози и до там. Не ми хареса, загубих си времето. Бисексуалният дявол ми дойде в повече с неговите гейски изпълнения. Краят не ми допадна, това убийство беше излишно.

Не си падам много по-такъв жанр,/по-скоро дъщеря ми е любителка на такива книги/,но " Братството на черния кинжал „нашумя много и като любител на хубавата книга «го захапах»“докато не се зарових да търся в чуждестранните сайтове-библиотеки другите не публикувани в Читанка останали книги на поредицата. Стигнах до 19 — тата.. И тъй като ми хареса стила на авторката изнамерих, и други нейни поредици ,и самостоятелни книги. Но ,да ви кажа честно най ме завладя трилогията „Кралете на бърбъна“.За два дни прочетох трите книги , а като че ли не ми се искаше да свършват.

Ами няма нищо за разбиране — за всяка публика си има и автори :)

Така и не успях да си отговоря каква е тази невероятна любов на англоговорящите авторки към харемите и мюсюлманството??! Тези каки са наистина побъркани, ако си мечтаят животът им да се заключава в ядене на локум, обезкосмяване и чакане да ги повикат в кревата. Аа, да, и в заладяваща игра на гоненица под надзора на евнусите….

Положителните коментари ме подведоха да прочета тази книга.

Героят на Джеймс ми беше антипатичен от самото начало. Червените му флагове са повече от зелените. Към финала авторката се е опитала да го докара като „добрия“ в историята. Но характерът му за мен си остава противен. :(

Селин е противоречив персонаж. Хареса ми социалната й дейност, но не успя да ме обвърже, нямаше я връзката герой — читател. Също антипатична на моменти. :(

Образите на злодейте бяха по-добре обработени и вълнуващи.

Главите бяха прекалено дълги и четенето им се превърна в досада.

Отне ми два дни, за да я завърша, защото бързах да се отърва от нея. Но и исках да разбера финала.

Сюжетните линии са лесно проследими.

Еротичничните сцени бяха досадни понякога и ги четох отгоре-отгоре.

Изразяването на авторката ми се стори клиширано (може би зависи и от жанра).

Не бих препоръчала на никого тази книга. Оценявам я с тройка.

Историята е невероятна. В нея има всичко — хора със странни способности, любов (къде без нея), дори завършек който не е типичният блудкав хепиенд.

Да, книгата е типична героично фентъзи и какво от това?

Другите 2 книги са не по-малко интересни. С една уговорка — 2 книга е нещо като прелюдия, за събитията преди 1 книга. Може да се чете и след трета книга, и преди нея. Реално трета книаг е продължението на 1 книга, с уговорката че във втора има някои препратки към трета.

Бих проявил разбиране, ако всички написани по-горе негативни мнения (или, както е модерно сега да се казва, „хейт“) се отнасяха примерно за „Одисей“ на Джеймс Джойс или някое друго произведение, написано в стил „поток на съзнанието“ (т.е. напълно лишено от сюжетна линия, фабула и какъвто и да е смисъл, авторът просто изпълнява в епистоларна форма тест по метода на свободните асоциации). С две ръце бих ги подкрепил, ако се отнасяха за кой да е роман на Маргарет Атууд, Виктор Пелевин или кой да е друг постмодернист.

Но наистина не разбирам как може някой да не харесва „Вълшебната планина“. Това е един толкова лек и приятен роман! Една релаксираща „шътокуа“ (както би казал Робърт Пърсиг), която води читателя стъпка по стъпка, с типично немски педантизъм и викторианска деликатност, по стръмните пътеки (които обаче награждават търпеливия катерач с невероятни гледки), прокарани от търсачите на смисъла на живота, вселената и всичко останало ;) Мисля, че конкретното произведение е една прекрасна „игра на стъклени перли“, доставяща в еднаква степен както интелектуално, така и естетическо удоволствие.

Според мен се изисква особена форма на талант, за да пишеш нечетимо. Този тип талант Ман, очевидно, е притежавал в изобилие. Но е твърде възможно това да е необходимо условие, за да те обявят за класик.

Страхотна книга !! Романтиката с тоя сърбин ми дойде в повече . И разбрах , че със сърбите не сме никакви братя ! Въпреки , че Цончо ни го натрапва !

Книгата е постапокалипсис !!!

Нарушени т.4 и 5 от правилата

Невероятна е. Страхотна.

Прекрасен Дебелянов. Никой друг наш поет не е успял да изрази чувството за носталгия толкова въздействащо.

Ботевата философия ми напомня на мирогледа на Иван Карамазов от „Братя Карамазови“. И двамата отхвърлят Небесното царство на Христос, защото не могат да се примирят със земната несправедливост. Личността на Ботев е дълбоко трагична — титаничен дух, устремен към свободата, който не може да приеме света, не може да го промени, но и не желае да се смири пред Божия промисъл. Единственото свобода в такъв случай е смъртта — и Ботев я намира.

Дано е само това! За жалост и това е достатъчно, за да ме откаже да чета по-нататък.

Lieutenant colonel се превежда на български като ПОДПОЛКОВНИК, а не буквално, както е на много места в книгата лейтенант-полковник.

„На смърт братя, на смърт да вървим.“

Преди няколко дни затворих и последната страница на книга номер три. Едва сега ми се откри възможност да напиша няколко реда, предвид натовареното ежедневие и малкото свободно време с което разполагам. В момента съм в началото на книга- четири, все така вдъхновяващо и емоциално. Истинско удоволствие лично за мен е да съм с героите на Юрт и Рузенфелд. Поредица която ще остане в паметта ми до сетния ми дъх. Няма как да не заобичаш поредицата ако си фен на скандинавските трилъри.

Тъй като книга- четири не е качена тук успях да я издиря и поръчам. В момента е до мен и само след малко Тя отново ще е в ръцете ми.

МЪРТВИТЕ, КОИТО НЕ ЛИПСВАТ НА НИКОГО!!!

Много силен и емоционален финал! Сълзите напираха колкото повече приближавах последните редове, и изведнъж им дадох воля!

Само за хора с чувство за хумор!!! На мен ми допадна много…