Читателски коментари

Изключително разочароваща книга . Сюжетът беше много скучен . Авторката преминава от една история към друга ,главните герой не са добре развити . Кулминацията беше доста претрупана . Чела съм и други книги на тази авторка и останах изумена от лошото написване на историята.

Поредния супер трилър на Коубън

Прочетох цялата поредица на един дъх. За мен е невероятна. До последната страница на последната книга имаше очакване и тръпка . Препоръчвам я на всички почитатели на този жанр.

Поздравления за превода! Критиците да си намерят друго място за словесно уриниране.

Интересна поредица — съвременно фентъзи без изтъркани от повторения идеи взаимствани от класиците в жанра.

Чакам с нетърпение следващите книги.

Благодаря за труда на хората, направили книгите достъпни в библиотеката.

Като ученик, трябва да кажа, че е неадекватно да се задължават ученици в 10. клас да прочитат това произведение. Много неща от романа остават неясно разбрани и често на сила съм трябвало да преминавам през дълги параграфи, в които не съм намирал нищо интересно. Две са нещата, които остават в главата: актуалната и до днес тема, че има кукловоди, които управляват бедните, а другата тема за анархичната идеология дори не смятам да я коментирам. Романът има някакъв чар, но е загрознен от натрапването на социалните неравенства и борибите, които ги засягат. Според мен, историята ще ше да е по-добра, ако единствена тема беше индивидуализма и да се беше обърнало внимание как човек да се извиси духом, а не клишето за духовен упадък. Развитието на героите също не ми допада. Те са антипатични. Мисля, че успях да отсея моралните поуки от произведението, но по учебна програма са дадени за изучаване само 1 и 16 глава на първа част, което е смешно и ако не бях прочел цялата първа част щях да пропусна изграждане на сюжета и със сигурност моето мнение за романа щеше да съвпада с някое резюме в интернет, вместо да имах мое лично.

Прочетох тази творба за втори път и като човек, който изучава финанси, тя определено ме грабна силно. Стилът на писане на Базак ми приляга — той се стреми да опише реализма и същевременно да обхване изцяло човешката душа. Много е приятен за четене.

Творбата е едновременно проницателна, тъжна, събуждаща и откровена. Дава на читателя възможността да преоткрие много — както за самата епоха, така и за себе си.

Определено бих я прочел отново след години. Образът на лихваря ще живее в моето подсъзнание — запечатан дълбоко и завинаги.

Книгата е 1 към 1 с 1вата книга. Геройнята същата като предните две! Разочарование

Подозирам, че тези три глави не са били разграничени и текстът им се е слял с този на 8. глава — тя е несъразмерно много по-дълга спрямо останалите глави.

Освен това текстът на 8. глава в този си вид е ясно разграничен на четири части (с празни редове помежду им), каквото разделение не забелязах в други глави на романа. Т.е. — това би трябвало да са четирите глави — от 8. до 11.

А къде са 9,10 и 11 глава?

На мен ми харесва поредицата..чете се лесно и заслужава 6

Най-слабото четиво, което ми е попадало през последните 4–5 години!!!

Издържах до осма глава. Трудно. И нищо не се случи…

Зарязах я!

Съжалявам за загубеното време!

Здравейте, и аз прочетох книгата, донякъде разбирам хората който не са я разбрали и дори им завиждам, това са хора които вероятно не са имали безсънни нощи, не са се питали какъв е смисъла в дадено нещо и изобщо са хора… нормални. Вероятно именно това е искал в онези времена да изтъкне и автора обаче, че в този свят има и едни други хора, Чужденци на обществото, странници които са част от този свят. Въпреки че днес стана модерно да си различен, не забравяйте че книгата е писано доста отдавна.

Наистина дълбок роман, лично мен ме докосна и не съжалявам грам за времето което отделих ,за да го прочета, писателят си е майстор от високо ново и дори ми харесва умението да разказва опростено и семпло идеи които в същността си са дълбоки.

Нека не ви отегчавам, за всеки който някога се е питал има ли смисъл кой съм аз в обществото и какво е това животът- тази книга ще ви даде, за останалите опитайте си късмета, но ако не разберете творбата преди да обвините автора потърсете вината някъде другата… може би във вас самите.

Благодаря Ви- пиша ви от красивия Бургас.

„Гвоздеят“ е Кейти! Човешка философска книга! Има за какво да се замисли човек… ако поиска!

Много ми хареса..толкова добре разказана историята..като приказка.Хавиер Моро ми стана любим автор,…прочетете и Червеното сари

Много хубав роман!

Има много тъжни и несправедливи случаи в него, все пак става въпрос за робство.

Лошо впечатление ми направи, че господарят на Том го е карал насила да пребие една невинна жена мулатка и той е казал на господаря, че никога няма да вдигне ръка срещу някой да го бие. Том е бил добър човек, а господарят му е бил идиот като го е тормозел и карал да върши престъпления. Направи ми също впечатление, че тогава ги е имало и добри господари, които са възпитавали деца негърчета, учели са ги на много неща и не са ги биели като мис Офелия, която е възпитавала негърчето Топси.

Авторката на романа говори за несправедливостите извършвани над негрите по време на робството. Да всеки човек се ражда свободен и никой няма право да се държи с него като с животно, да го експлоатира и да го кара насила да върши престъпления.

Сега негрите в Америка са свободни. Но в тази страна живота е неспокоен, там често стават стрелби, много невинни хора загиват при тях и сега.

Сега може негрите да са свободни (да всеки се ражда и трябва да бъде свободен) и да имат равни права с белите, това което е искала авторката на романа и каквато е била мечтата на Мартин Лутер Кинг, но трябва да се каже също и че престъпността при негрите е най-висока. Много негри от малки стават престъпници, наркомани. Чела съм за много черни рапъри (и не само рапъри, ами и други негри) които са били в затвора за наркотици, притежание на оръжие, обири и т.н. Факт е че черните имат ниска култура, нисък морал, проблеми със закона и наркотиците. Това не е расизъм, това са факти.

Но дори и много от тях да са такива имат право да бъдат свободни. Трябва също да се види и другата страна на негрите, не само тази на добрия герой чичо Том от романа, но и сега да видят какви са повечето от негрите.

Не това не означава, че трябва да бъдат роби.

Обичам книгите на Кренц, но, по дяволите, тази беше наистина отвратителна, най-лошата от няколкото ѝ такива. Героят проявява физическо и психическо насилие на почти всяка страница, прави поне няколко опита за изнасилване на героинята, унижава я, обижда я, лъже я, заповядва ѝ, заплашва я и дори я отвлича — а тя се влюбва в него и иска да се оженят! Не само е неприятно, но и нереално. Как писателката иска да повярваме, че героинята е умна, след като доброволно избира да бъде с човек, който я третира като предмет и я наранява непрекъснато?

Помните ли „Тара роуд“? И магнетичното й очарование…

Епичната сага за Дъблин продължава и във втората книга, с други герои и при други обстоятелства, обладани от прословутия ирландски дух. Кати Скарлет и Том Федър, пропаднали аристократи и новоизлюпени богаташи — в тази житейска плетеница бушуват страсти и заговори, но над всичко се извисява онази благословена човешка топлина и обич, фееричното приказно–романтично настроение, което преобразява провинциалното дъблинско ежедневие.

Информация от нета.

Фен съм на Джой Филдинг, чела съм всичко, което ми е попаднало от нея, но мога да кажа, че тази е най-скучната и книга. Въпреки всичко краят ми хареса и мисля, че си струваше отделеното време да я изчета.

Интересно четиво,но краят сякаш е написан много набързо за да се приключи. В интерес на истината не останах много удовлетворена от четивото,но все пак препоръчвам.

Последвах съвета Ви и се уча, но за съжаление късно … Стар съм вече… А книгата е невероятна!!!