Читателски коментари

Не съм впечатлена. Прочетох я до край, само за да разбера развръзката, но определено нямаше тръпка.

Много излишни описания! Много празнословие! Много разтягане на локуми и никакъв смисъл!

Книга, от която нищо полезно не може да се научи! Само те натоварва! Не я дочетох.

Първите две книги не са никак лоши, но третата е като цяло доста слаба. Има и интересен идеи, особено за демона, но като цяло след първата една пета рязко изтъпява. Опитват се да натрупат всички герои на едно място, което рядко е добра идея, а и пак е вкарана гейската тема.

Вероятно трябва да е „сплени“.

В американската литература Джим Томпсън се нарежда до такива майстори на криминалния жанр като Чандлър и Хамет.

Неговите престъпници са шерифите, тези, които трябва да пазят законността. В романа си „1280 жители“ той описва привидно спокойния свят на малко провинциално градче, където се шири расизъм. Шерифът-добряк, който убива зверски жертвите си, прикрит за закона — това е главният герой. Авторът го „надарява“ и с много положителни качества, което придава на садистичните му постъпки още по-голяма гротескност; с безпощаден реализъм е разкрит истинският му лик.

И защо…!?

Криминалният роман в литературата е нещо като патологията в медицината. Изучава човешкия организъм чрез болестните състояния и процеси в този организъм. Най-добрите произведения на криминалния жанр на Запада са отражение на едно общество, на неговите язви. Те безпощадно критикуват капиталистическите нрави, вътрешните машинации на това общество, връзката между престъпленията и политическия свят.

Защо?

Като гълъби опитомени

те лежат в прегръдка сетна елени.

Хареса ми но не разбрах тези елени какви са там!

По-добре прочетете Ян Бибиян на луната. В нея няма извращения и поне ще научите нещо!

Книгата е изключително интересна. Чете се на един дъх. Препоръчвам!

Завършва точно така, както се очакваше да завърши историята. Хареса ми, прочетох я с удоволствие. Малко в повече ми дойде историята с „вещицата“ и изгорената ръка на детето, но…..всичко друго е на ниво!

Започва увлекателно, държи те в напрежение и в едни момент към края става безинтересно. Краят е скучен, освен това не се разбра каква е точно идеята с часовника? Сюжетът започва добре, но според мен не е донаписано така, че да те остави без дъх. За „Плашене“ и дума не може да става.

липсва книга пета според съдържанието — има ли липси в книгата или и в оригиналния вариант така с

върви броенето?

Доста… посредствен превод. И на двете книги. Дори, бих казал, малко под посредственото. А за правописа изобщо не говорим — кота нула. Отчайващо е. Чудя се, в днешно време какво ли „учат“ в „училищата“?…

Хубава е, както и останалите от поредицата.

Страхотна книга, даже е задължителна за четене! Показва в дълбочина истинската същност на руското мислене, пропаганда и същност.

Книгата е велика! Има ли по-силна дума? Шедьовър! И очевидно не е за масовия вкус. Радвам се че сте я публикували в Читанка! Много високо ценя труда ви! А за всички хейтъри … ами книгата не е за хора с ограничено мислене. И да скъсва ти нервите … но ето — чета я за четвърти път. Това е едно от най-бруталните и противоречиви произведения, толкова космическо … толкова отвъд границите … Аполинер е титан! Разкошно перо, разкошна богата и живописна реч, без да протака повествованието. Изключителен майстор! Гениален! Благодаря за тази книга! И се радвам и че е издадена в България, и че и тук в сайта е публикувана!

Това произведение в дълбоката си същност, всъщност е чиста поезия!

Присъединявам се към благодарностите към Пламен Панайотов (professore) за огомното количество положен pro bono труд с този превод. При това става все по-добър — прочетох няколко глави от книгата, сравнявайки ги с руския оригинал, и единствените ми корекции са 3–4 неправилно поставени запетаи.

Относно Алекс Кош — той е добре известен в родината си като автор, който до момента няма нито един завършен цикъл. Такава му е стратегията — започва нови и нови поредици, а когато идеите му за развитие на сюжета се изчерпят, просто зарязва до средата поредното произведение за няколко месеца (или години) и започва нов цикъл. Очевидно с мисълта ако някой ден съвсем я закъса и огладнее, да се върне към старите поредици и да ги завърши криво-ляво с по няколко романа, които гарантирано ще бъдат изкупени от читателите, дали пари за първите части. Затова чета с далеч по-голямо удоволствие произведенията на други млади руски автори — Дейлор Смит, Виталий Останин, Тимур Машуков, Виктор Молотов, Александър Лимански, Максим Злобин, Саша Токсик, Борис Романовский, Максим Арх, Алексей Вязовский, Сергей Линник — които умеят да завършват добре поредиците си в рамките на 10–20 романа, намирайки баланс между развръзките по основните сюжетни линии и перспективите за по-нататъшно развитие на главните герои в евентуални следващи цикли.

Първо искам да изкажа своите благодарности на professore за неуморния му труд.

Забелязвам обаче, че Алекс Кош сякаш се изхаби откъм идеи. Той влезе в капана „майстор на късия разказ се опитва да напише епична поредица“. Тъй като нямаше ясен план, в първите книги не разви нито характера на героя си, нито сетинга (чак в шеста книга видяхме малко от училището) и сега ще бъде мъчно. Още в пета книга си казах, че работата отива най-малко към 10 книги. Все повече се убеждавам, че трябват поне две обемни книги. Авторът даде „на пауза“ куп проблеми и взаимоотоншения — разнищването на проклятието, справянето с проблема с разломите, отношенията на Роман с Църквата и Марго Морети….отделно цял куп герои като Джеймс, Миси, Макаров, Хухлик, Вероника бяха изтеглени, появиха се цял куп нови герои…това на практика е нова поредица. Нямаме и централен женски персонаж с когото Роман да завърже нормална връзка, има цял куп прехвърчащи персонажи. Градското фентъзи стана харемно японско аниме. Славянската митология бе заменена с Толкинова — джуджета, елфи и пр. Препратките станаха толкова много (Туийн Пийкс, клоунът от ТО, Замръзналото царство, Стрелата (Ниса ал Гул) и пр.) че вече са досадни. Опита да бъде вмъкната Итания от един свят на Кош в друг не е добра идея, защото е гавра с интелигентността на читателя. Няма как да не се запитаме къде е Велхеор и какво се е случило със света на Огненият факултет. При това за разлика от Огненият факултет, където макар отворен има някакъв финал тук реално финал няма.

Не ме разбирайте погрешно. Алекс Кош пак ми доставя удоволствие. (Макар и по-малко) Пак бих го прочел. И определено съм много благодарен на professore за вложените усилия.

Просто се надявам Алекс Кош да не се е изчерпал откъм идеи и да успее да затвори по подобаващ начин „висящите“ сюжетни линии, както и да се върне към типичният си черен хумор от първите книги.

Хубава е, както и останалите от поредицата.

Изчетох я на един дъх.

Препоръчвам.

Прекрасна книга, завладява те от първите страници, не ми се иксаше да я свърша!