Читателски коментари

Доста силно начало на годината за Моята библиотека. Чудесно е, че имаме възможността да се запознаем с последната голяма (и недовършена) творба на великия Карел Чапек. Благодарности към johnojhn за положения труд.

Фолтиновци откриваме във всички сфери на живота — изкуството, науката, бизнеса, политиката. Доста добре е описан начинът, по който „израстват“ подобен тип хора. Още в тинейджърска възраст те са изградени манипулатори и мошеници.

Спомням си как като студенти работихме на наши професори и доценти, за да могат те с нашия труд да растат в кариерата. Сега пък нашите неграмотни началници са заели тяхното място. Хората с влияние, власт и пари искат да бъдат „умни“, „талантливи“ и с титли. Постигат го — за съжаление, безнаказано. В този смисъл Карел Чапек не пести критиката си и към обществото, което допуска всичко това.

А публиката ръкопляска на „успешните“ хора. С „успешни“ хора ни облъчват ежедневно по медиите.

По-голямата част от тях са се издигнали по криминален начин, обсебвайки труда на стотици безименни талантливи хора. Независимо дали са пишман професори, IT босове, медици- милионери, изживяващи се като рок звезди, енергийни босове с поп фолк корени, крадливи политици с деца — таланти…

Днес няма трибуна за подобни силни сатирични творби.

Извинете, Вие член ли сте на кралското семейство, че говорите за себе си в множествено число? Или страдате от раздвоение на личността (което често върви в комплект с парафренни фантазми за благороден произход)? ;)

Изчетох я заради принципа но, никакъв стил на писане всичко е толкова объркано и безинтересен край… съжалявам че изобщо я започнах

Отдавна не се бях смяла така. Дори само чувството за хумор на Линда е достатъчно, за да препоръчам книгата. Лека и забавна история, чете се на един дъх. Образът на Дейзи, дори и да е леко нереален, е страхотен. Прочетете я, няма да съжалявате.

Тази ни хареса най много четете няма да съжалявате.

Много ми хареса.

Приятна книга. Сюжетът се въртя твърде много около оковите. Можеше да се развие и в други посоки.

Много приятна поезия. Хареса ми!

Става по интересно вампири и въркулаци.

И при мен стана същото. Не ме грабна.

Благодаря за коментарите!

Във втората строфа, първият стих е допусната техническа грешка — „Глъхнат оградите…“. Трябва да бъде сградите.

Прекрасна книга. Умело преплита два свята — миналото и настоящето. Две красиви любовни истории и край, който носи удоволствие и капка парфюм.

Кратка и много претупана история и ужасно лигав финал. Личи си колко е изчерпана авторката, чудя се какво има в осталите книги от поредицата.

Ех, откога не бях попадал на добра фантастика :3

Две са ключовите нещица на книжката, за искрена радост, триложка, първата падна.

1. Малко са наистина фантастиките, където действието се развива в ограничено бъдеще. Човешката раса е започнала да щъка с кораби напред назад, прави си бази и пр., но не и в далечни галактики, а единствено и само в собствената им слънчева система. Елементарно, понятно и с видна и ясна, проследима граница. Вкарваш и противопоставящи се лагери, въпреки че можеше да заостри различията, и нещата пасват.

2. Хармониковите линии на събиране разделяне и отново събиране на основните сюжетни линии са плавни и меки, което е пивко несъмнено.

Един от обаче свръх опасните и разочароващи моменти беше като както си четеш и се кефиш на книжката изведнъж тя пада до ниво на даскал — значи под чехълче — защото се въвежда елемента на „зомбита“. Ех така псувах и се разочаровах, викам плъзне ли се по тази линия край дотук… но за заркуонова радост туй не се осъществи. Дано остане периферно за безкрайно дълго време. ????

Интересна книга за това какво става, когато група хора се превъплатят в боговете от Олимп за цяла планета.

Скучна, много скучна.

Книгата е…. Някаква супер странна, историята несвързана като че… Пък края доста глупав…

Интересни са всички забавни.

Пошло и неграмотно.