Читателски коментари

1. В Читанка представяме съдържанието книгите така, както са издадени. Преструктурирането му ще е в противоречие с издателската концепция.

2. Ако даден предговор, дори и да притежава качествата на „спойлер“ (едно повече кинаджийско понятие) и по този начин може да изчерпи художественото произведение, към който той се отнася (било като въздействие, било като послание), това означава, че самото произведение не притежава особено високи достойнства. А „Хомо Фабер“ определено не е слаба творба. Предговорът не ѝ пречи, особено когато е написан от талантливия преводач.

3. Четенето на предговори и послеслови към основното произведение на дадена книга е въпрос на личен и свободен избор. Който не желае да се „повлияе“, преспокойно може да ги пропусне.

Текстът на Венцеслав Константинов всъщност би трябвало да е послеслов. В него има твърде много спойлери. Тъй като се визуализира преди основния текст на романа, някой може да си помисли, че е предговор и на практика да си развали удоволствието от книгата. Добре би било модераторите да преподредят двата линка: първо основния текст на романа и съответно след това послеслова на Константинов.

Произведение, което поставя открити много въпроси — например за измеренията на доброто и злото.

Дълбоко въздействаща и събуждаща душата и духа книга. До сега не си спомням да съм чела друго произведение с толкова отдаденост и съпричастие! Явно има толкова много занемарени автори, които са истински съкровища! Благодаря на хората, които са направили достъпно това съкровище за будните. Благодаря и на човека, който ми го показа!

Преводът е ужас, но историята е страхотна! Заслужава си! Напомня на Роза през зимата, която е сред любимите ми.

Стига ти да прочетеш няколко реда от тази книга, за да ти се изясни напълно, защо поетът е възкликнал: Родна реч, омайна, сладка…"

Димитър Кирков е сладкодумен разказвач, майстор на историите и героите, безумно влюбен в родния Пловдив, който увековечава макар и малко индиректно в този си роман!

„Любов в ада“ не е поредната прозаична любовна история, въпреки че започва така. Прищявка на съдбата свързва начинаещият, но талантлив художник Дионисий Ралев, още гимназист, с известната и богата пловдивска красавица Юлика Антова и любовта им избуява смело, в едно превратно време — годините на ВСВ.

В книгата находчиво и достоверно са описани много от реалностите в Царство България. Тя е завършена през 1988 година, но авторът абсолютно е избегнал партийните клишета и лъжи, които са опропастили не един български роман от тази часто от миналото ни.

Цитат:

„И всеки според страстите си местеше границите между фарса и трагедията в тази история, смесваше ги, както впрочем постъпваме и ние в своя живот.“

P.S. Аз лично съм изненадан, колко много отлични писатели от по предните генерации като Кирков са натикани дълбоко в миманса, а се рекламират и преиздават пълни некадърници. Надявам се повече читатели да успеят да се насладят на чудесният стил на Димитър Кирков, неговия друг роман който съм чел — „Балкански грешник“ е още по-чудесен!

С правилен актьорски състав би се получил и един страхотен филм!

Корицата естествено е безумно зле…

Чудесна…чудесна..никога няма да ми омръзнат книгите за Дълбината….даже на дъщеря ми, която е на осем, започнах да ги разказвам, за да си мисля по-дълго на тази тема…

За мен Лукяненко е един от най-добрите разказвачи и измислители….

П.с….чудех се ако я свържа тази с другите книги … Ксюша…напомня ми на нещо, но не мога да си спомня….та Карина/Ксения коя е…какво е.

Това е първата книга на Кунц, която прочетох. Като цяло е добра. Първата половина е леко разводнена — с най-големи подробности се разказва живота на главната героиня, като ако не бяха няколкото спорадични появявания на пътешественика на времето, читателят може да си помисли, че чете не Кунц, а Даниел Стийл. :) Втората половина обаче, е вече това, което се очаква — динамика, обрати…

Вълнуваща и смела книга. Интересно как ще реагират описаните действителни лица.

Скучно, бавно, монотонно

Приятна книга. Цялата поредица ми хареса.

Не можах да дочета тази книга. Много мудна история.

Хубава книга, запомняща се.

Откровено казано отново не ми хареса. Бих я оценила като прехвалена.Просто не е моята книга. Казват, че можеш да я четеш цял живот и на всяка възраст, но явно на мен не ми се получава. Мисля, че това беше третия път и пак не ме впечатли.

Аз мисля, че книгата си заслужава, но предлагам да я прочетете преди Падането на Рийч защото разкрива доста от предисторията на сагата.

Тази книга е истински шедьовър и описва с подробности търговията във Франция през 19 век.

Не е моят тип книга, не можах да я дочета.

Книгата е страхотна!

Една от любимите ми книги!

Изобщо не съм съгласна, че е за деца и юноши. Напротив, дори мисля, че човек трябва да я прочете в по-зряла възраст.

Не можах да я прочета до края. Действието се развива адски мудно и досадно. Не можа да ме грабне.