Читателски коментари

Хомо Фабер от Макс Фриш


1. В Читанка представяме съдържанието книгите така, както са издадени. Преструктурирането му ще е в противоречие с издателската концепция.

2. Ако даден предговор, дори и да притежава качествата на „спойлер“ (едно повече кинаджийско понятие) и по този начин може да изчерпи художественото произведение, към който той се отнася (било като въздействие, било като послание), това означава, че самото произведение не притежава особено високи достойнства. А „Хомо Фабер“ определено не е слаба творба. Предговорът не ѝ пречи, особено когато е написан от талантливия преводач.

3. Четенето на предговори и послеслови към основното произведение на дадена книга е въпрос на личен и свободен избор. Който не желае да се „повлияе“, преспокойно може да ги пропусне.

Хомо Фабер от Макс Фриш

butsius (2 юни 2020 в 00:14), оценка: 6 от 6

Текстът на Венцеслав Константинов всъщност би трябвало да е послеслов. В него има твърде много спойлери. Тъй като се визуализира преди основния текст на романа, някой може да си помисли, че е предговор и на практика да си развали удоволствието от книгата. Добре би било модераторите да преподредят двата линка: първо основния текст на романа и съответно след това послеслова на Константинов.

Чорба от греховете на отец Никодим от Елин Пелин


Произведение, което поставя открити много въпроси — например за измеренията на доброто и злото.

Моят живот от Трифон Н. Христовски


Дълбоко въздействаща и събуждаща душата и духа книга. До сега не си спомням да съм чела друго произведение с толкова отдаденост и съпричастие! Явно има толкова много занемарени автори, които са истински съкровища! Благодаря на хората, които са направили достъпно това съкровище за будните. Благодаря и на човека, който ми го показа!

Любовницата на корсаря от Хедър Греъм


Преводът е ужас, но историята е страхотна! Заслужава си! Напомня на Роза през зимата, която е сред любимите ми.

Любов в ада от Димитър Кирков

Devoted of Slaanesh (31 май 2020 в 21:38), оценка: 5 от 6

Стига ти да прочетеш няколко реда от тази книга, за да ти се изясни напълно, защо поетът е възкликнал: Родна реч, омайна, сладка…"

Димитър Кирков е сладкодумен разказвач, майстор на историите и героите, безумно влюбен в родния Пловдив, който увековечава макар и малко индиректно в този си роман!

„Любов в ада“ не е поредната прозаична любовна история, въпреки че започва така. Прищявка на съдбата свързва начинаещият, но талантлив художник Дионисий Ралев, още гимназист, с известната и богата пловдивска красавица Юлика Антова и любовта им избуява смело, в едно превратно време — годините на ВСВ.

В книгата находчиво и достоверно са описани много от реалностите в Царство България. Тя е завършена през 1988 година, но авторът абсолютно е избегнал партийните клишета и лъжи, които са опропастили не един български роман от тази часто от миналото ни.

Цитат:

„И всеки според страстите си местеше границите между фарса и трагедията в тази история, смесваше ги, както впрочем постъпваме и ние в своя живот.“

P.S. Аз лично съм изненадан, колко много отлични писатели от по предните генерации като Кирков са натикани дълбоко в миманса, а се рекламират и преиздават пълни некадърници. Надявам се повече читатели да успеят да се насладят на чудесният стил на Димитър Кирков, неговия друг роман който съм чел — „Балкански грешник“ е още по-чудесен!

С правилен актьорски състав би се получил и един страхотен филм!

Корицата естествено е безумно зле…

Прозрачни витражи от Сергей Лукяненко


Чудесна…чудесна..никога няма да ми омръзнат книгите за Дълбината….даже на дъщеря ми, която е на осем, започнах да ги разказвам, за да си мисля по-дълго на тази тема…

За мен Лукяненко е един от най-добрите разказвачи и измислители….

П.с….чудех се ако я свържа тази с другите книги … Ксюша…напомня ми на нещо, но не мога да си спомня….та Карина/Ксения коя е…какво е.

Светкавица от Дийн Кунц

moosehead (31 май 2020 в 10:07), оценка: 5 от 6

Това е първата книга на Кунц, която прочетох. Като цяло е добра. Първата половина е леко разводнена — с най-големи подробности се разказва живота на главната героиня, като ако не бяха няколкото спорадични появявания на пътешественика на времето, читателят може да си помисли, че чете не Кунц, а Даниел Стийл. :) Втората половина обаче, е вече това, което се очаква — динамика, обрати…

Жар-птица от Страцимир Николов

alison3584 (31 май 2020 в 08:12), оценка: 5 от 6

Вълнуваща и смела книга. Интересно как ще реагират описаните действителни лица.

Мъжът на моите мечти от Джоана Линдзи

мойри (31 май 2020 в 03:11), оценка: 3 от 6

Скучно, бавно, монотонно

Среднощна дъга от Линда Хауърд

МарияМария (31 май 2020 в 02:51), оценка: 5 от 6

Приятна книга. Цялата поредица ми хареса.

Ирландско сърце от Нора Робъртс

МарияМария (31 май 2020 в 02:41), оценка: 3 от 6

Не можах да дочета тази книга. Много мудна история.

Тайната от Барбара Фрийти

МарияМария (31 май 2020 в 02:33), оценка: 5 от 6

Хубава книга, запомняща се.

Малкият принц от Антоан дьо Сент-Екзюпери


Откровено казано отново не ми хареса. Бих я оценила като прехвалена.Просто не е моята книга. Казват, че можеш да я четеш цял живот и на всяка възраст, но явно на мен не ми се получава. Мисля, че това беше третия път и пак не ме впечатли.

Атаката срещу Харвест от Джоузеф Стейтън


Аз мисля, че книгата си заслужава, но предлагам да я прочетете преди Падането на Рийч защото разкрива доста от предисторията на сагата.

Дамско щастие от Емил Зола

zloradi (29 май 2020 в 17:48), оценка: 6 от 6

Тази книга е истински шедьовър и описва с подробности търговията във Франция през 19 век.

Мисис Далауей от Вирджиния Улф

zloradi (29 май 2020 в 17:43), оценка: 4 от 6

Не е моят тип книга, не можах да я дочета.

Малката Дорит от Чарлз Дикенс

zloradi (29 май 2020 в 17:41), оценка: 6 от 6

Книгата е страхотна!

Дейвид Копърфийлд от Чарлз Дикенс

zloradi (29 май 2020 в 17:40), оценка: 6 от 6

Една от любимите ми книги!

Изобщо не съм съгласна, че е за деца и юноши. Напротив, дори мисля, че човек трябва да я прочете в по-зряла възраст.

Мидълмарч от Джордж Елиът

zloradi (29 май 2020 в 17:36), оценка: 3 от 6

Не можах да я прочета до края. Действието се развива адски мудно и досадно. Не можа да ме грабне.