Читателски коментари

Това не е никаква научна фантастика.

Най-обикновена приказка, притча или каквото искате…

Лично на мен не ми хареса.

Хубав трилър.

https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/мъзда/

Някой може ли да ми каже, какво е „мъзда“?

И аз като Papia ще я довърша, защото не съм свикнала да оставям недочетени книги, но това не е моята книга.

Изненадващо приятна.

Забавна кримка + лош превод (огромна коса/ огромна прическа, wtf?) = на няколко приятно прекарани часа, нищо неочаквано.

Свежа със забавни диалози.

Извинете ме, допуснах две правописни грешки (по невнимание смених места на букви) и едно дразнещо повторение. Но, уви, тук не можеш да редактираш коментара си, а не ми се спамеше с втори такъв. И все пак ще кажа няколко думи, за да бъда разбран. Първо не съм тръгнал да правя преводи и ако някой е в такава роля, би трябвало да има критерий за това. Сетне се радвам, че е направен този може би фенски превод, просто ’щото е готино, дори като някаква лоша плоча. Просто идеята ми беше да се сложи в някаква графа, така че един бъдещ читател да има готовност за грешките в творбата. Нали има gramma nazi, както и всякакви маниаци на тема слова. Също така има и хора, които искат да пишат правилно. Може би грешката в творбата пораждат и у мен някакво не съвсем грамотно писане. Не се обиждам. Пиша с добро. :)))

Първоизточника на този жанр определено надмина очакванията ми. Произведение, което те държи в напрежение до последния ред…

Равностойно продължение на първата книга. Невероятно изпипване на персонажите до последна подробност.

Със сълзи дочетох последните редове и вникнах в душата на героите. Изключително душевна творба. Абсолютна класика в жанра на ужасите и готиката.

Надмина очакванията ми!

Е не е пък чак толкова лош преводът, колкото го изкарахте. Човекът си е направил труда, а вие го „наградихте“ едно хубаво. То прочее и вас не ви бива особено много например в правописа. Само не се засягайте. :)

Според мен не е много уместно в сайт или библиотека като Читанка да се качват толкова неграмотно преведени произведения. Щото, някак си, едно от основните неща на литературата е да бъде грамотна и по този начин да ограмотява човек; затова нейните (на литературата и конкретно на българския език) правила трябва да се спазват; най-малкото като елементарните такива като граматика, пунктуация и пр. В случая на тая творба, нямам компентецията да кажа доколко е правилно преведена, понеже не съм запознат с разказа и езика в оригинал на Тери Пратчет, но неграмотността поражда в мен съмнения и убива всякакви желания в мен да чета произведението. Моля направете някакви корекции или измислите категория „неграмотност“. Може би за някои хора би им било любопитно горе-долу за какво се разказва в този разказ на Пратчет или какво представлява неграмотно преведен разказ. Разбирам неграмотните коментари в читанка, то интелигентен човек рядко би приблегнал до това да пише тук коментар, но толкова неграмотни творби подриват имиджа на сайта. А все пак трябва да се гони някакво ниво, иначе се обезмисля четенето тук и както много други неща, почваме да потъваме в блокиралост. Отдавна няма добри (ако изобщо някога е имало) дискусии тук. И просто няма някакъв свеж въздух. Освен (за което съм много благодарен) богаството на литература тук. Хаотично нахвърлена. А не е толкова трудно да има някакъв ред и човек да изпита позитивни чувства заради някакви мини грижи и симпатични заигравки.

Цялата поредица я прочетох и най-много ми хареса тази. На второ място е първата и на трето място втората

Периодично през годините си препрочитам този разказ (купих си сборника като тийнейджърка). Удоволствието и емоциите, които ми доставя, са все същите и до днес, в петдесетте ми години. Все едно гледам „Враг мой“ — много, много любим филм — жалко, че едноименната повест я няма в Читанка.

Но аз съм пристрастна — всичко на Джеймс Уайт, което съм чела, ме е очаровало…

Все едно ядеш сладолед в голяма жега- сладък, лепкав и свършва бързо…Но не от най-вкусните, опасявам се..За мен 3 от 6, авторката определено може повече :)

В един момент осъзнах, че нищо в тази книга не ме вълнува достатъчно и няма защо да я довърша.

Схематично нахвърляни герои, мижава интрига и слаб текст, единствено това ни предлага „Убийство без следи“. Вероятно и затова е издадена под псевдоним.

Не мисля че това е ’роман за съзряването’ или поне не както аз го разбирам.

Това е фентъзи между другото от доста добър клас и е дамско фентъзи- прекалено силни и секси мъже е сътворила авторката пък и този женски субективизъм :)).

Държи те в напрежение до финала на самия финал-разбирай последната глава на последната книга. И точно затова, като стигнеш края ти се ще да започнеш отначало.

На любителите на Сара Дж.Маас, че и на Уорд, ще се хареса определено. По мое мнение бие Маас в пъти. Моите почитания към авторката, страхотна.

Шедьовър! Ако някога сте се питали защо изобщо четете фантастика, тази книга отговаря на въпроса ви!"

Интерзоун

ТОВА ИЗКАЗВАНЕ Е В КРЪГА НА ШЕГАТА ИЛИ НА ФАНТАСТИКАТА

Страхотна поредица. Искрено съм се смяла с номерата на Даниел Макгрегър и плакала с неволите на героите. Разтоварваща и нежна книга.