Джон Гънтър
Америка без маска (136)

Добродетели и чар на Върмонт

Върмонт има наистина загладени и приятни хълмове. Но под тях се намират аспид, мрамор и гранит. Твърдостта на този гранит е подобна на характера на самия щат. Ударете някой човек с брадва; той ще се отцепи като къс скала.

Повечето върмонтци живеят скрепени към земята и следователно разбират от причини и последствия. Те знаят какво значат две седмици повече сняг за посевите. Притежават инстинктивно способността да долавят промените на времето, сезоните и жестокостите на наводненията и мразовете. Тъй че, в широк смисъл, те са хора, които предугаждат и които знаят какъв план да си направят и как да се приготвят. Щатът е един от най-бедните в страната. Има по-малко пари в обръщение средно през годината, отколкото дето и да е другаде. Но триумфът на Върмонт е това своеобразно богатство на характера, който се отличава със своята сериозност. Типичният върмонтец е суров, мълчалив, подозрителен към чужденците, прекомерно индивидуален и с огромна воля за преодоляване трудностите на живота.

Съвсем обратно е в съседските отношения. Ако един фермер се разболее, съседът му ще издои кравите му. „Върмонт е най-приятният и уютен щат“ — чух да се говори. Хората (включително и слугите) не работят за вас, „те само ви услужват“.

Върмонт, както почти всеки знае, беше независима държава в продължение на четиринадесет години — от 1777 до 1791 година, като сечеше свои собствени пари, имаше самостоятелна пощенска служба, поддържаше дипломатически отношения с „чуждите правителства“. Ню Йорк, Ню Хампшър и други негови съседи завиждаха на територията на Върмонт, но Итън Алън, неговият най-велик герой, държеше страната непокътната и свободна. Това беше първият американски щат, който забрани робството и изпрати, процентно на глава, повече войски в гражданската война, отколкото кой и да е друг щат на Севера. Това становище и дух продължават и до днес. На 11 септември 1941 г. например, два месеца преди Пърл Харбър, законодателното тяло на Върмонт официално обяви „положение на война“ с Германия (!), предвид американската „въоръжена помощ“ към Великобритания. Преди наборната система, Върмонт рекрутира повече доброволци за войската, отколкото всеки друг щат, процентно на населението.

Върмонтци са наистина нещо съвършено особено и изключително. Итън Алън веднаж заяви: „Аз съм така решен да запазя независимостта на Върмонт, както Конгресът — тази на конфедерацията. И по-скоро бих се оттеглил със своите храбри момчета от Грийн Маунтънс в пещерите на планината, за да воювам с цялото човечество, отколкото да отстъпя“. Този щат не се прекланя пред нищо. Първата законодателна мярка, която някога беше прокарана, беше „да се възприемат законите на Бога… докато ще има време да се създадат по-добри.“ Нито пък неговите жители се покланят пред някого.

Върмонт още притежава прекрасната жива традиция да върши това, което пожелае. Един случай в университета във Върмонт произведе нещо като национална буря в 1946 година, поради приемането на един студент негър в университета. Случаят беше проучен и представен за наказание от организацията на Националните клубове, но Върмонт не трепна от това, нито се съгласи на компромис.

Върмонтци си пестят думите — или поне навън така се говори за тях. В същност те могат да бъдат толкова красноречиви, колкото и тексасците, стига разговорът да е на тема, която ги интересува. Но те малко се интересуват от „дребнави приказки“ или от хора, нямащи нещо да допринесат на обществото. Не обръщат абсолютно никакво внимание на ранг, титла или положение. Президентът Кулидж веднъж минал по един мост близо до Спрингфийлд, за който се плащало мостово право. „Петнадесет цента, моля“, казал на Президента пазачът на моста. Никой не се съобразил ни най-малко, че той бил: 1) Върмонтец по рождение и 2) Президент на Съединените щати.

Основното препитание във Върмонт си остава земеделието. То от своя страна се обуславя от прясното мляко. Повечето мандри са малки, в които работят самите собственици и често тия мандри се запазват в семейството поколения наред. Фермерите са добре организирани. През време на войната много от тях зимно време работеха във военната индустрия. През лятото, хората, които получават надници в селските фабрики, още си ходят вечер в къщи, при собствената си земя и собствените си крави. В едно отношение, както Мейн с картофите, Върмонт е твърде много зависим от един продукт. Неговото мляко, по-голямата част от което отива по пазарите на големите градове Ню Йорк и Бостън, доставя тридесет милиона долара годишно, но по-съобразителните върмонтци желаят да преобразят своето икономическо устройство. Почвата от година на година изтънява, все повече ферми се изтощават и трябва да се продават, ако разбира се се намерят купувачи. Обезлесяването става също един проблем. Все по-необходимо е да се гледа на горите като на реколта, а не като на мина. Но колкото и типичният върмонтец да е беден, той е готов да мине през всякакви трудности, за да образова децата си. Неговият интерес по отношение на електрификацията, кооперирането, общественото здраве е зрял и сериозен. Тук процедурата на управлението наистина започва точно всред плитките долини и блестящите ливади.

Основа на политическата сила във Върмонт е разбира се преобладаващата републиканска и градска власт. Законодателното тяло не е така чудовищно надуто, както в Ню Хампшър. При все това, то има 246 члена, по един за всеки „град“ в щата. Бърлингтън (население 27,686) има точно същото число представители, както и Стратън при население от 8 души). В резултат на това, сенатът се е обърнал на по-представително и демократично тяло, отколкото долната камара, понеже той се избира върху по-рационална основа. Решението на всяко общество в щата да запази своето място в законодателното тяло е твърдо, непреклонно и постоянно. Има осем „града“ във Върмонт с население по-малко от сто души всеки, но всеки град има своя собствен упорит законодател в Монпелие.