Джон Гънтър
Америка без маска (222)

Че Тексас има свои отличителни лични качества — разнообразие, войнственост, гостоприемство, блестящо самочувство — това е известно на всички. Неговото великолепно качество на жизненост с оглед на историята и географията може да бъде изразено по различни начини, — от гледище на политика, икономии, според суровите материали, фолклора и т.н. Тексас е единственият американски щат, който след едно съществуване от 9 години и 301 дена като независима република влезе в Съединените щати по собствена воля и при условия — поставени от самия щат. Той също така е единственият щат, който може, всякога, когато сам пожелае да се раздели на пет различни щата без разрешение от Конгреса. Тексас отдавна би се разделил, но тогава не би представлявал сегашния Тексас с неговата величина и единство. Най-ценното качество на щата — това е неговата големина.

Четири важни факта могат да бъдат изтъкнати веднага около щата на Свободната звезда. Тексас не принадлежи нито на Юга, нито на Запада, нито на Югозапада; това е една империя, общност изцяло самостоятелна. Независимо от фантастичната си стопанска мощ, Тексас представлява един вид „експлоатирана“ или „колониална“ стопанска единица — най-типичната от всички западни щати. Щатът преживява и се поддържа главно от разнообразното производство на сурови материали — крави, памук, сяра, петрол и стотици други — но по-голямата част от този резервоар на производство се притежава от лица и компании намиращи се вън от щата. Тексас е може би най-богатата колония на земята, с изключение на Индия, и, макар че всички граждани биха били готови да убият всеки, който каже това, фактически щатът е притежаван от външни лица; дори Папи О’Даниел веднъж се съгласи, като каза, че „най-ценното чуждестранно притежание на Ню Йорк е Тексас“.

Тексас, покрай многото свои характерни черти, изпъква над всички американски щати със своя най-жив национализъм^[1]. В това отношение може да споменем различни истории за него. През май 1945 г. видях на крепостта Уорф лозунга: „Купувайте съкровищни бонове и подкрепете Тексас да спечели войната“. При пощенската станция в Сан Антонио видях три пощенски кутии, предназначени за писма: „за града; за щата; за други щати и чужди страни“. Този крайно остър локален патриотизъм не пречи на заинтересоваността на щата в международната политика. Поради това, че тука памучната индустрия и производство са особено важни, което създава тесни връзки на щата с Великобритания, Тексас е може би най-слабо изолационния щат в съюза, а може би най-интервенционалния в Запада. Много жители на щата отидоха в Канада като доброволци във войската, преди още да стане нападението над Пърл Харбър, и за това в Монреал говореха за „кралската канадско тексаска въздушна войска“. Други на шега казваха: „Главната причина Конгресът да прокара задължителната военна наборна служба е да бъдат привлечени във войската и жители, които не са от Тексас“. При всички боеве през време на войната Тексас даде огромен принос в редовете на армията, флотата и въздушните войски. От 79-те войници и офицери, които нападнаха по въздуха Токио под командата на генерал Дулитъл — 19 бяха родени в Тексас.

В културно и социално отношение и по духовен уровен, Тексас има забележителни прояви. Щатът излиза от юношеството си и енергично възмъжава в различни отрасли на културното поле. Пред него са изправени разнообразни духовни дилеми. Тексас трябва да се научи да мисли, след като години подред силите на природата са му давали толкова блага, че не е било необходимо да се занимава с такава трудна материя, като абстрактната мисъл. Хората тук откриха, че не е достатъчно да имаш само мускули. Много от проблемите, с които Тексас трябва да се справи, са най-елементарни. Индустрията, която нарасна тук през време на войната, трябва да бъде умело ръководена. В същото време обаче могъщи частно капиталистически влияния в законодателното тяло на щата са до престъпност антиработнически. Миналата година имаше законодателно предложение да се обяви вън от закона всеки договор, който заставя работниците да принадлежат към някой съюз. Тексас трябваше да се справи с изпълнението на индустриалната програма, а за това бяха необходими не само машини, но и работна ръка. В разрешението на тази дилема трябваше да се избира между необходимостта да се запази и разрасне новата самолетна индустрия или пък да се остане върху позицията на омраза към трудещите се. В Тексас не могат да искат да имат самолети и в същото време да обричат на недояждане работниците. Друг пример е спорът относно образованието, Тексас искаше и все още иска да има най-големия и най-богатия университет в света. Но тази мечта не би била осъществима, ако университетът няма академична свобода, която плаши мнозина консервативни жители на Тексас.

Би трябвало да кажем една дума за Тексас и неговата „младост“, за голямата бързина и опортюнизъм, чрез които бе създадено и запазено богатството и мощта на тоя щат. Поради тази бързина и опортюнизъм се явиха неизброими социални последици. През 1884 г. щатът притежаваше 84 милиона долара в банкови влогове. През 1914 г. — 246 милиона долара, а през 1944 г. влоговете надвишаваха 2,500,000,000 долара.

Психологията на новобогаташите заля гражданството. От 254 общини, около 200 произвеждат петрол. Богатството зарази с особена психология най-разнообразно население: от най-бедния фермер наемател до работника и собственика. Като последица — бе неизбежна културната назадничавост. Мнозина от новозабогателите се отдадоха на смешни и глупави прищевки и действия.

Отличителен белег, макар и не от голямо значение, е това, че мнозина от видните жители на Тексас не са родени в щата, а са другоземци.

Щатът Тексас има голямо влияние в столицата на Съединените щати. Имаше времена, когато в Сената и Камарата на представителите председатели на различни комитети бяха повечето избраници от Тексас. Днес, макар че броят им е по-малък, представителите на тоя щат процентно са повече от тия на другите щати. Том Конъли, бившият председател на външната комисия, е от Тексас, Том Кларк, главен прокурор — също. Маверик, бившият председател на корпорацията за по-малките военни индустрии, Айзенхауер, Нимиц и невероятно голям брой големи военноначалници са родени в Тексас.