Джон Гънтър
Америка без маска (9)

Американски парадокс

Като послеслов на тази глава позволявай си да припомня пак Хирам Джонсън. Той е явление — на пръв поглед озадачаващо. Как е възможно, че Джонсън — един рядко енергичен либерал по вътрешните въпроси — да бъде същевременно сляп реакционер по международните проблеми. В действителност това е типичен американски случай.

Като общо правило западните сенатори от старата школа са разпалени изолационисти. За това има четири главни причини: първо, те мразят Изтока и са подозрителни и ревниви към Атлантическия бряг, който е изобщо предразположен за намеса. Второ, те мразят златото, финансите, капитала и специално Дж. П. Морган. Те мислеха, че Морган и Британската империя се покриват. Те бяха антибританци и се противопоставяха на американското участие в първата и втората световни войни поради това, че ненавиждаха източните финансисти, които са свързани с британците. Трето, считаха за върховен дълг да посветят своите реформаторски сили, възгледи и таланти изключително на американския живот. Всяко участие в европейските работи за тях беше екстравагантност и проява на небрежност. Те желаеха да изразходват всичко, което имат, до последния грам и сантим, върху вътрешните, домашните въпроси, които чакаха разрешение. Четвърто, по правило те не обичаха пътуванията, а политически бяха не напълно развити и си остават „провинциалисти“ в добрия и лош смисъл на думата. Този американски парадокс съществува и в обратен смисъл: измежду източните сенатори има някои, които са крайни реакционери по отношение на вътрешната американска политика, а са усърдни либерали, т.е. интервенционисти по отношение на външната политика.