Джон Гънтър
Америка без маска (150)

Политиката на Ню Йорк изобщо

Пет президента на Съединените щати са били дадени от щата Ню Йорк. Четиримата от тях (Ван Бюрън, Кливлънд и двамата Рузвелтовци) са били също и губернатори. Друг губернатор, Самуел Дж. Тилден, беше избран за Президент чрез общонароден вот, но той никога не можа да стигне до Белия дом. Ню Йорк е също така главният щат на кандидатите, които не са напълно спечелили (Хюз, Ал Смит, Дюи) и за подпредседатели. Прегледайте списъците на кандидатите за председатели и подпредседатели от двете партии при всеки избор през този век. Има само няколко в същност, в които единият от четиримата състезатели да не е нюйоркчанин. Също така страшният удар на Ню Йорк лежи във факта, че той притежава повече избирателни гласове от всеки друг щат — четиридесет и седем. Никой няма достатъчно шанс да бъде избран за председател или подпредседател за Съединените щати без подкрепата на Ню Йорк.

Водачът на нюйоркската делегация във Вашингтон днес е старшият сенатор Робърт Ф. Вагнер: — едно германско емигрантско момче, което се е издигнало бавно посредством силата на своя характер и усърдието на своята интелигентност. Вагнер е един от най-добрите обществени служители в Америка и един от малцината от неамерикански произход, който бе избран за Сената. Никой сенатор не е направил повече от него за труда в Америка.

От Ню Йоркските четиридесет и пет члена на Конгреса, двадесет и осем са републиканци и шестнадесет демократи; 45-ият, който остава, е, разбира се, Вито Маркантонио от американската Лейбър парти. Всичките демократи, с изключение на един, са от Манхатън, Бруклин и Бронкс. Делегацията като цяло покрива шеметно широка дъга. Представете си такива разнообразни типове като партийно последователния г-н Маркантонио, един съседен водач, достатъчно силен да спечели предложението за кандидатиране не само от своята собствена американска Лейбър парти, но също и от републиканската и демократическа партии: консерваторът Джеймс У. Уадсуорт, бивш сенатор, който би бил класиран почти от всеки като един от десетте най-способни мъже в парламента; ветеранът Сол Блум, мъдър и великодушен човек, който започнал да работи на седем години, написал оригиналната балада „Хутчи Кутчи“, и бил търговски посредник на чикагското световно изложение преди половин век; и друг един жизнерадостен ветеран, който започна своята тринадесета последователна сесия, Емануил Селлар от Бруклин. Измежду другите има и безхарактерни, които „стискат монетата, докато металът почне да квичи“, страшно назадничави консерватори, шепа кариеристи, на които при изпотяване от всяка пора излиза политика.

Най-главното нещо, което трябва да се каже за нюйоркската политика в кръга на самия щат, е, че борбата се води най-вече между щата и града Ню Йорк. Този например, който определя заплатата на един чиновник по движението в Манхатън е администраторът от Олбъни — и това е само една от десетките подобни аномалии.

Тази борба намира своя най-разпален и изтъкнат израз в установения ред за облагане. То е в същност облагане без представителство. Градът Ню Йорк притежава нещо около 55 на сто от цялото население на щата и дава 74 на сто от данъците му. Но при това той получава помощ от щата само 57 на сто. Едно пространство от 365.4 квадратни мили, с други думи, дава на щата почти три четвърти от приходите за едно пространство от 49.576 кв. мили.

Градът Ню Йорк се нуждае преди всичко от помощ. Щатът е богат. Градът не е толкова богат. Текущият бюджет на щата е 671,439,557 долара, а неговите събрани излишъци ще достигнат вероятно през 1947 година 485 милиона долара. Бюджетът на Ню Йорк — ето още един друг парадокс — е много по-голям от този на щата или на кой и да е друг щат; той беше 856,960,298 долара за настоящата година и се изчислява на 970,000,000 долара за следната година. Градът е принуден да изразходва много повече от самия щат.