Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Inside U.S.A., (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
remark (2009)
Начална корекция и форматиране
mitashki_mitko (2022)
Допълнителна корекция
Karel (2022)

Издание:

Автор: Джон Гънтър

Заглавие: Америка без маска

Преводач: Илия Драганов

Език, от който е преведено: английски

Издател: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивше Д. Провадалиев)

Град на издателя: София

Година на издаване: 1948

Тип: Очерк

Печатница: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивш е Д. Провадалиев), София

Излязла от печат: май 1948

Редактор: Славчо Атанасов

Редактор на издателството: Славчо Атанасов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15809

История

  1. — Добавяне

Щати и губернатори

Какво е щат? Какво представлява от себе си един губернатор?

Съединените щати са федерално управление. „Общежитие на общежитията“ — но щатът, това е квинтесенцията на американската политическа система. Правото на гражданина например да гласува, произхожда не от федералното управление, а от щата. По теория също така Президентът на Съединените щати се избира чрез механизма на избирателната колегия, съставена не от нацията, но от щатите. Двама американски президенти, Харисън и Хаес влязоха в Белия дом дори при малцинство в общонародното гласуване, защото гласовете, подадени от щатите, им дадоха необходимото болшинство. Всеки щат си има своя конституция, своя власт, свои закони, които са неописуемо различни. Щатът управлява своите градове.

Но суверенитетът на щатите днес се поддържа изкуствено. Старата доктрина на щатските свободи беше постоянно изоставяна и днес всички щати не са нещо повече от един по-висш тип окръг.

Почти всеки европеец, който посещава Америка за пръв път, задава два въпроса: първо, защо столицата на американския щат е такова малко, незначително градче, и второ, защо има толкова малко политически партии, организирани в отделните щати на местна почва?

Причината, поради която учредителите на конституцията са избирали малкия град за столица, обикновено близо до центъра на щата, е двояка. Първо, селските области се страхуват от гласоподаването на големия град и от градското влияние изобщо. Второ — транспортът. Преди появата на железниците и автомобилите беше необходимо столицата да бъде достъпна за всички. Колкото се отнася до политическите партии, организирани на местна почва, те никога не са се развивали сериозно, защото трудно са могли да придобият национално значение.

Губернаторът е главен ръководител на щата, управител чрез конституцията и с прерогативите, дадени му от законодателното тяло и съдебната власт. Той е главнокомандуващ щатската гвардия, която е негова собствена въоръжена сила и която не се подчинява на заповедите на федерацията. В повечето от щатите той има право на вето. С други думи, неговите функции бяха в миналото почти като тези на Президента във Вашингтон. Има, разбира се, и известна разлика. Губернаторите се избират пряко, а не от една само избирателна колегия. И като странно явление, което причинява много бъркотии в щатското управление, губернаторите не могат да избират своите помощници; те им се налагат чрез избор. Устройството на щатското управление е така замислено, че никоя служба не зависи от другата. Губернаторът, помощник губернаторът, главният прокурор, финансовият отговорник, държавният секретар — всички се избират независимо и избраните могат да бъдат помежду си смъртни врагове. Те може да нямат обща платформа или единодушие, дори когато са от една и съща партия. Всеки губернатор, разбира се, има силата да посочи известни неизбираеми чиновници. В противен случай той не би могъл да действува. Известно е, че губернаторите имат голямо значение, тъй като губернаторството на един голям щат е предпоставка към президентството на Щатите. Спомнете си Кливлънд, Уилсън, Кулидж и двамата Рузвелтовци.

Интересна е канцеларията на помощник губернатора. Някои щати са изхвърлили този пост, защото освен председателствуването на щатския сенат, помощник губернаторът, особено ако е от различна партия с губернатора, има да върши малко работа, и е дори вреден елемент. Като резултат един енергичен помощник губернатор, вместо да се занимава с непосредствената си, макар и скучна длъжност, се опитва понякога да прави безсмислици, само защото иска да върши нещо. По такъв начин в много щати губернаторът и помощникът му са жестоки противници. И ние говорим за американска рационализация!

Законодателните тела. Те са във всеки щат, освен в Небраска, двукамарни, по образец на Федералния конгрес, с разделение на властта между сенат и събрание. Само пет щатски парламента се събират годишно. Сесиите на останалите 43 камари са двугодишни, понеже няма дневен ред, който да бъде оправдание за свикването на ежегодна сесия. Нещо повече, двугодишните сесии са много къси, което води до заключението, че извън няколко богати хора, всички щатски законодатели в Съединените щати трябва да имат други занятия. Те са търговци, чифликчии и голяма част от тях адвокати. Тяхната професия не е само да създават закони. Да печелят — това е тяхната професия; да създават закони — това е да се използува свободното време. Основен въпрос във всяко щатско законодателно тяло е конфликтът между града и областта му. Недоверието към големите градове от страна на провинциалните области е фактор в американската история толкова стар, колкото е самата тя.

Кой е идеалният законодател за Калифорния? Най-ироничното определение чух от един член от щаба на губернатора Уорън: „човек, който гласува за всички мероприятия и против всички данъци“.