Джон Гънтър
Америка без маска (20)

Политика във филмовата индустрия

Единственият начин да намразиш Холивуд е да живееш там.

Игор Стравински

Не бих желал да сторя нищо по-добро, освен да опиша Холивуд обширно: този приказен свят на търсачи на печалба; на агенти и посредници; със своята сила и жизненост; с таланти и техническо съвършенство; с толкова малко гении; с претенции; с клакьори; с вулгаризиране на личните отношения и най-интимните чувства. Холивуд е мястото, дето продукцията е дело на множество хора, но не и лична проява. Тук женският свят дава тон с клюките и сплетните си, с личния чар, с драматичните нюанси, с шумните представяния на звездите и с еврейското влияние. Във филмовата индустрия е силно развито изнудването под формата на търговски вестници и списания.

Два основни факта определят политико — икономико — социалните тежнения на холивудското общество. Първият е, че голям брой хора от върховете са тежко обложени с данъци и че фантастичен брой хора от филмовия свят печелят фантастични заплати. Всички те дават данъци, които представляват цяло богатство. Това е причината холивудските магнати и звезди да ненавиждат и мразят Рузвелт и неговата политика Ню-дийл. Това им даде повод да се оплакват от правителствените кръгове, и тъй като печелеха все повече и повече пари, да станат все по-големи реакционери. Другият факт е, че голям брой талантливи хора, писатели и технически изпълнители, които не са се издигнали до нивото на магната Луис Майер, но все пак получават тлъсти заплати, като 1,000 долара на седмица, изпитват чувството на виновност, че печелят толкова много пари. Поради това те успокояват своята лоша съвест, като подпомагат всички видове левичарски и социални начинания.

Че филмовият свят има свое високо политическо съзнание, е известно. Неговата дейност е насочена срещу управлението във Вашингтон и местните власти. Но обикновено холивудските магнати обръщат малко внимание на калифорнийската столица Сакраменто, тъй като главните компании са притежание на капитали от Изток, и в същност тяхното седалище е Ню Йорк.

Когато Ъптон Синклер се кандидатира за губернатор, филмовите вълци преживяха кошмар. Някои от тях заплашиха, че ще напуснат щата със своята индустрия, ако Синклер бъде избран, и хвърлиха грамадни суми в подкрепа на неговия противник.

Най-републиканското, най-консервативното студио е царството на М. Г. Майер. Уорнър са демократи. Дария Дзанук от Туенти Сенчъри фокс беше правоверен, либерален републиканец; след това стана привърженик на Уендел Уилки, а след това — верен последовател на Рузвелт. Франк Фриман от Парамаунт върви по диагонала между републиканци и демократи. Давид Зелцвиг е краен републиканец. Сам Голдуин гласува за Рузвелт за пръв път в живота си през 1944 г. Известно е, че изборният комитет на Голдуин събра 51,684 долара от целия фонд от 137,998 долара, който демократите бяха събрали за изборната кампания в щата през 1944 г. Между записалите големи суми за демократите са Спенсър Траси, Джак Бени и Джеймс Канейи. Републиканците от своя страна събраха по-голяма сума — 1,040,884 долара, с главни дарители Сесил В. Демил, Джинджър Роджърс, Бин Кросби и Уолтър Пиджън.

Двете политически крила, очертани във филмовата индустрия, са „Съюзът за филми и за запазване на американските идеали“ — на десния лагер, и „Независим граждански холивудски комитет на изкуствата, науката и занаятите“ — на левия лагер. В първия съюз преобладават артисти, уплашени от комунизма и огорчени бивши либерали. Тоя съюз бе създаден да поправи нарастващото впечатление, че филмовата индустрия се състои и ръководи от комунисти, радикали и луди глави. Между нейните членове са Сам Ууд, Гари Купър, Уолт Дисни и Рупърт Хюжес. Холивудският комитет за изкуство, наука и занаяти, образуван през 1943 г., има за членове бележити дейци, включващи — взети произволно — Марк Конъли, Орсън Уелс, Оливия Д. Хевиланд, Томас Ман, Артур Рубинщайн, Норман Горвин, Шарл Боайе, Хъмфри Богарт, Полет Годар, Луис Майлстън, Грегъри Пек. Тия последните са така наречените „луди глави“, против които се бори първата група. Друга организация е „Холивудския свободен свят“, чиито водачи бяха Дъгли Никълс, Артур Хормблоу и Уолтър Вагнер. Това не е политическа организация, но е също така атакувана от първия съюз за запазване на американските идеали. На една вечеря на дружеството „Холивудски свободен свят“ в чест на Хенри Уолас през 1944 г. се изясни, че тя автоматически става „червена опозиция“.

Трябва да установим, че въпреки цялата тази междуособица вътре в студията, писатели, режисьори и собственици продължават да работят помежду си задушевно. Сам Ууд, шефът на левичарската организация, режисираше филма „За кого бие камбаната“, но Дъгли Никълс, горещият защитник на опозиционната страна, е автор на сценариото. Даже най-реакционният ръководител на студио би взел веднага с договор някой съветски режисьор или един роман с масов тираж от известен антифашист, за да направи филм, ако изгледите сочат големи доходи, тъй като печалбата е главният арбитър в Холивуд и тя определя крайното поведение на всеки поотделно.

В това общество на разнолики политически настроения е вплетено тежкото и натегнато състояние на работниците. Всички големи студии, даже и най-либерално настроените, са против организацията на работниците. През 1945 г. в Холивуд избухна стачка, която продължи 238 дена и стана всеизвестна, когато работниците поставиха стачни постове пред студията. Втора голяма стачка последва през 1946 г. водена от клона на Американската организация на труда — И. A. T. С. Е. (Международното сдружение на театралните и сценични работници). Това е една огромна и консервативна организация от типа на старите синдикални съюзи, създадена вертикално. Другата организация, „Конференция на профсъюзите в студиите“ (К. С. Ю.) е по-малък съюз, включващ дърводелци, художници, електро майстори и работници, които извършват незабележителни, но важни за общата продукция специализирани занятия. Реакционерите обвиняват този профсъюз, че гъмжи от комунисти. К. С. Ю. се вмъква чрез своята борба на професионална основа като клин в Международното сдружение на театралните и сценични работници и така започна борбата между Американската федерация на труда и комунизма в Холивуд. Филмовите магнати са безпомощни да наложат свое гледище в един спор от този вид, макар че естествено те предпочитат реакционната И. A. T. С. Е., — въпреки че по-рано я мразеха — пред К. С. Ю.

Филмовата дирекция на Хейс („Сдружение на филмовите производители и разпространители“) беше отслабена миналата година след оттеглянето на Уорнърс. Тя беше засилена от дейността на Ерик Джонсън, който я поде и даде продукции, които подобриха положението й. Но едновременно с това се яви една вражеска организация, водена от Доналд Нелсън, бившият шеф на военната продукция, и подпомогната от някои от „независимите“, като Дисни, Зелцник, Вагнер, Голдуин, образува „Общество на независимите филмови производители.“

Федералното министерство на правосъдието във Вашингтон повдига обвинение срещу големите филмови компании, притежаващи монопол за разпространение и прожектиране на филми, че от 1938 г. не са спазили закона срещу тръстовете. Делото е още в предварително следствие. Ако правителството спечели, филмовата индустрия ще трябва да продаде театри за 60 милиона долара. Големите студии контролират и театрите, дето се прожектират техните филми. Парамаунт притежава 1,376 кинотеатри, Уорнърс — 509 и Туенти Сенчъри Фокс — 546.