Джон Гънтър
Америка без маска (230)

Добитък и пасбища

Моят домакин в щата полковник Робърт Бригз — ми каза още в началото: „Трябва да знаете, че скотовъдната ферма е фабрика за месо. Добър скотовъдец е този, който произвежда повече месо на всеки акър“.

Пътувахме с автомобил от Сан Антонио по широки, гладки и прави пътища. Навлязохме в полето да посетим скотовъдната ферма на Бригз — около 6,000 акра. Може би тя не е най-типичната, но най-интересната, тъй като всеки инч от земята се използува по научен начин и по най-модерна техника. Разговаряхме за всичко — от ранното заселване на добитъка и установяване на говедарството и краварството тук — до начина, по който фамилията Клеберг управлява „Кралското ранчо“, а също така и до възможностите някой ден да бъде създадено синтетично месо.

Защо не? Сега съществуват обувки от синтетична кожа, които са по-добри от ония с истинска кожа и няма нищо невъзможно да бъде приготвено и изкуствено месо. Това обаче, ако някога се случи, ще засегне тежко Тексас, да не говорим и за щатите Айова и Небраска, които ще бъдат като ударени с тежък чук.

Полковник Бригз ме преведе от единия до другия край на своите пасбища. Видяхме спокойните, с гладък косъм, Херфордски крави и изгърбените биволи Брахма. Наблюдавахме каубоите по време на работа и видях само един пример от учудващото плодородие на тази част от Тексас: от едната страна растеше пшеница, от другата — червена тръстика. Полковник Бригз гледаше тревите и растенията с гордост и задоволство, като казваше: „Всичко това иде от майката земя; когато ядем месо, то в същност е трева“. Посочвайки нашироко своите пасбища, той ми каза, че скотовъдството в тази част на света не е само препитание — то е начин на живот.

Посетихме за един час ранчото на неговия съсед — У. Т. Монтгомъри, който години наред е развъждал бикове, които са печелили награди. Един от известните бикове — Монти Рупърт — шест годишен, тежи 1,800 паунда и струва 25,000 долара. От него са се наплодили телета на стойност 100,000 долара. Това животно е спечелило безброй награди и все още оплодява, за да се раждат 40–50 телета годишно. Когато младите бичета се родят, отглеждат ги като бебета и ги отхранват със специално мляко, защото млякото на кравите майки не било достатъчно добро.

След обеда чух една малка шега: „Какво е скотовъдецът в Тексас?“ — „Един петролен магнат и собственик, оттеглил се на почивка!“ През 1820–1930 г. около 100,000 жители се преселили на юг в южния и западен Тексас. Заетата от тях земя струва много евтино. Дори днес вие може да я вземете срещу най-дребно възнаграждение. Тези бегълци не бяха скотовъдци — те се надявали да изкопаят земно масло. Като не намерили масло, те преобърнали своите владения в пасбища и скотовъдни ферми. Това движение продължава и днес. Някои собственици, макар че няма никакво производство на петрол, печелят повече от маслото, отколкото от стадата чрез комисионни за бъдещо извличане на петрол. Мнозина от богатите петролособственици влагат своите печалби в земевладение.

Говедовъдната област в Съединените щати — най-голямата област в света по производство на месо — се разпростира от Тексас като разширяваща се фуния. В тази необятна земя от Браунсвил до канадската граница, скотовъдците дето и да се намират, се чувствуват като у дома си. Навиците им са едни и същи. Матерният език и особеностите на речта са същите. Мирогледът им е същият — любов към откритите пространства. Независимост и скептицизъм, омраза към правителствените разпоредби и ненавист към дребните хора от големите градове.

Спряхме накрай чифлика на моя домакин, в малка цветуща кръгла падина, изровена от дъждовете, дето видях „новото“ животно Санта Гертрудис Този бик — плод на кръстосано подобрение от Клеберг, е единственото голямо животно, създадено и отгледано в Съединените щати. То е грамадно и с червен косъм, и е кръстено на името на центъра на кралския чифлик. Санта Гертрудис е бикът, създаден научно, който дава поколение от същия вид и наследниците му никой път не ще имат вече белезите на своите предци. Най-красивият бик на света би бил само парче месо, ако не може да продължи своя род. Фамилията Клеберг е създала Санта Гертрудис от късорогите крави, кръстосани с бикове Брахма. Целта е била да се създаде животно с най-хубаво месо, издръжливо като биковете Брахма и пригодено да изтрае на суша във всяко сурово селище и място. Клеберг като видял, че е невъзможно да промени природния характер на областта, промени характера на говедото, като го приспособи към местността. Скотовъдството има свой модерен период през фазата на научното скотоотглеждане и подобрение на пасбищата. Полковник Бригз ми показа гордо новите растения и треви, които той посажда, като издръжливи на сушите. Едновременно с това, тия растения коригират недостига на соли в земята чрез наторяването й със суперфосфат, от долината на Тенеси. Тексас не коли кравите, които отглежда, а ги изпраща, преди да бъдат заклани, в Айова и Небраска, където ги угояват. В бъдеще, ако това е възможно, Тексас ще се постарае да угоява добитъка си сам.

Повечето от скотовъдните чифлици имат образцово стадо за разплод. Амбицията е да се постигне 100% осеменяване, като всяка крава роди по едно теле годишно. Ако едно скотовъдно стопанство има нужда от майки, то може да закупи 18-месечни или 2-годишни юници от съседите. Цената е между 50 и 75 долара за глава. Всеки добре обзаведен скотовъдец притежава собствени бикове, но обикновено, за да се избегне родовата близост разплодникът се докарва от други места. Когато юниците са на няколко месеца, ваксинират ги против шап, кастрират ги и им изрязват рогата. След това ги отвеждат при майките в чифлика. Когато дойде периодът да се разводят, юниците се отстраняват от майките. Скотовъдецът има за правило да отглежда майките за месо и мляко, а биковете за разпродажба, когато стигнат на тегло до 400–500 паунда. Някои от биковете остават в Тексас докато узреят, за което им е необходимо две години. Ни един от тях не е оставян да остарее повече от 4 години, защото след това не може да бъде вече угоен. Каква е съдбата на старите крави? Колят ги, за да консервират месото. Старите волове се продават за салам.

Не бих споменал в тия страници какво мислеха скотовъдците в Тексас, когато в щатите имаше недостиг от месо през октомври 1946 г. от страх, че парливите им думи биха изгорили книгата. По това време имаше огромни количества месо в скотовъдните чифлици и в депата за отхранване. Но скотовъдците не продаваха своя добитък, надявайки се на по-добри цени. Никой не можеше да купи месо, освен на черна борса. Поради тоя недостиг, месарската индустрия обяви стачка. Скотовъдците отказаха да продават месото по цените определени от правителството, дори и народът да гладува.