Джон Гънтър
Америка без маска (105)

Индиана на кратко

Жълтото царевично море се издига високо от Айова и прелива през Илинойс в Индиана. Индиана обаче не е един от първите земеделски щати; — той е девети в индустриалното производство. Жителите на Индиана се наричат от другите американци „Хузиери.“ Попитах няколко приятели в Индианаполис какви според тях са особените характеристики на един хузиер и почти всички отговориха „хитър“ и „независим“ на първо място и тогава прибавяха „консервативен“, „богобоязлив“. Повечето хузиери имат също особен местен „национализъм“, както жителите на Тексас и Мисури. Ърни Пайл, който е роден в Индиана, е предал характера на хузиерите много добре, но много авторитетни личности на самото място казват, че и той самият не е схванал истинския тип. Индиана има доста силен германски оттенък, особено на юг; германците може би са живели в една общност около 100 години, но те никога не биха могли да се нарекат хузиери. Попитах един специалист да ни назове най-типичния хузиер, който познава. Отговорът: — „един от администраторите на водопровода, роден в Бостън, който е прекарал по-голямата част от живота си в Акрън в Охайо.“

Индиана има една обществена черта, за която не може да се каже, че се среща само тук, но все пак достига до една острота на развитие, ненадмината другаде в Средния запад — сдушване. Хузиерите много обичат да се сдружават. Щатът е един от малкото, дето почти всички възрастни хора, 20 години след като са свършили училище, отдават голямо значение на това в какви братства са принадлежали като ученици; тука са организирани буквално с хиляди клубове. От това гледище Индианаполис е един от „най-организираните“ градове в света. Тука не може да срещнете трима съседи, които са се събрали да играят бридж, а ще видите организиран клуб за бридж, на горната част на 10 авеню, с четири члена, между които е избран председател, секретар и касиер. Има всевъзможни клубове, освен това, организирани от гимназистки, които имат наименования като М. Б. К. (означаващи Мери, Бети и Кети).

Индианаполис, най-големият столичен град в САЩ, освен Бостън, е в същност прочут с няколко неща. Той е родното място на двама от най-закоравелите консервативни трудови водачи в САЩ — Даниел В. Тобин, общ председател на Международното братство на каруцарите и „Дик Бил“ Хътчинсън, председател на Обединеното братство на дърводелците и първи председател на Американската федерация на Труда. Индианаполис е един „невчесан“ град, не изметен, недисциплиниран и ужасно място за баскетболни и автомобилни състезания, един бивш главен стълб на Ку-Клукс-Клан и в него може да видите втория по грозота паметник в света — бившата Съдебна палата на Пол Мак Нът. Тук се помещава главната квартира на Американския Легион — Легионът и значителният му списък на платени хора, представлява голямо предприятие в града, — и един приятел, който е държал лекции на политически теми в цялата страна, ми каза, че в този град се намират „най-лошите“ слушатели на САЩ.

От друга страна, в Индиана има няколко възхитителни книжарници. Той е седалището на едно от малкото издателства в страната, които издават всякакви книги — каквито издателства не се намират на източния бряг. Такава напр. е фирмата Бобс — Мерил. В същност, като не смятаме университетските печатници, струва ми се, че не съществува друга такава. Въпреки че има закони против брака между бели и черни, становището на Индиана по негърския проблем е общо взето добро. Негри печелят често награди в състезанията, организирани всяка година, и в 1945 г. в един футболен тим на университета Индиана е имало трима негри „звезди“. Един местен хотел веднаж отказал да даде легло на певеца Пол Робсън. Управителят на щата и около една дузина други бели граждани веднага предложили да го приберат. Тогава хотелът премахнал забраната против нощуване на негрите. Една богата дама веднаж препоръчала на черната си прислужница един филм. Филмът бил прожектиран в театър, дето негри не се допускали, и прислужницата била изпъдена. Богатата дама, която до тогава не знаела за тази забрана, се възмутила така, че заплашила театъра, че няма да поднови договора за наем с него, тъй като била собственица на имота. Такива малки лични инциденти допринасят повече за подобрението на местните расови отношения, отколкото стотици комисии, а подобни случаи изобилствуват в Индианаполис и в другите градове на щата.

Индиана е един от „най-професионалните“ щати в политическо отношение в страната; това е едно общество със случайни интерлюдии — управлявано от обирачи и кожодери. Но има и честни хора във Вашингтон.

Главните местни интереси са спиртните напитки и осигуровката. Чиновничество в Индиана няма, което в действителност значи, че администрацията е изметена откъм служебни лица. Най-доходните печалби са в търговията с алкохол. Търговецът на едро трябва да притежава разрешително от щата; то не се получава лесно, докато председателят на околията не кимне одобрително с глава и даде своето съгласие. В същност, разрешения не се дават „докато не се провери, че въпросното лице има право.“ Прочее, едрите търговци, „които знаят пътя“, правят дарения на двете политически партии като по закон.

Досега голямо число от малки осигурителни компании държат кантори в Индианаполис. Сегашният управител, Ралф Ф. Гейтс, републиканец, е заел поста след 12 годишно участие в демократическото управление. Той е достатъчно компетентен, консервативен, честен и амбициозен мъж. Много от индианците мислят, че той е хвърлил око на под председателското място през 1948 година и може да го получи.

Индиана беше, както всички знаят, северният щат, който най-много пострада след първата световна война от заразата на Ку-Клукс-Клан. Фактически, Кланът завзе за известно време управлението на щата. Плячката беше огромна. Помислете каква икономическа сила може да упражни една организация като Клана, ако има успех, и каква плячка се стича към шефовете й. Предположете, че имате 200,000 члена. Всеки един плаща по 10 долара за вход и дългове; ограбването на правата трябва да се вземе още повече под внимание. Тогава вземете под съображение „грабенето“, ако вие контролирате целия апарат на щата и го покровителствувате. Тази професия е доходна, както със спиртните напитки. Нищо за чудене, че главните виновници за разтурянето на Клана са били рекетьорите и хай-джакерите, които се присъединили към него. Индиана, със своята детинска обърканост, се опълчи против католиците и евреите (негрите по това време не бяха толкова „изтъкнат“ враг), а сега напада главно „червените“ и комунистите под булото на „патриотично“ преследване на магьосниците. В действителност Кланът преследваше всичко, което беше против него. Един превзет чиновник на Клана в Индиана беше толкова заблуден, че веднаж каза: „ние не сме против вас, ирландските католици, а просто против Римските католици!“ Кланът в Индиана се разпадна също, защото неговият върховен водач (дракон), Давид С. Стефансън, се оплете. Той беше избягал с едно момиче, което изнасилил. То беше взело отрова и умряло. Стефансън беше публично изложен от вестник Таймс, арестуван, съден за убийство и осъден, въпреки че се беше хвалил, че „той“ е законът в Индиана. Съдът го осъди на доживотен затвор и той излежава още наказанието си. Неговите последователи са правили много опити да го освободят (в действителност двадесет) но никой управител на Индиана не би рискувал да предизвика негодуванието, което освобождаването му би вероятно причинило.

Дори повече от Мичиган и Илинойс, Индиана кипи от фашистки и полу-фашистки движения. Едно от тях беше ръководено от покойния Карл Мот, който се помина в 1946 г. Мот беше един второстепенен чиновник, но си имаше пари, и това го правеше много ценен. Той издаваше едно списание наричано „Предпочитана Америка“, което беше крайно антисемитско и съдържаше пасажи като следния: „Аз се срамувам, че съм американец. Войната доказа, че германците превъзхождат американците физически, интелектуално, естетично и морално.“ Мот се опита по едно време да поддържа една народна земеделска организация, „за провеждане на една стачка, против стачките“. Човек се замисля за миналото на един такъв човек и се старае най-усърдно да изследва причините за подобна еволюция. В повечето случаи изглежда, че цялата тази история води началото си, просто от една антипатия към Рузвелт и Ню-дийл.

Корт Ашер оф Мюнси, Индиана, все още публикува един пасквил, наричан „Рентгенови лъчи.“ Той беше разкритикуван от списанието Харпър напоследък, което доказа, че Ашер наистина е един ексцентрик. Неговият произход е съмнителен. През войната той беше един от ония, обвинени във Вашингтон, задето бяха организирали неподчинение, и беше съден в шумния процес, който се внезапно прекрати поради смъртта на съдията. Всички обвинени бяха освободени. Ашер веднаж е лежал в затвора за кратко време, по една присъда, произходяща от контрабанда на алкохол и преди много години е бил доста забъркан в дейността на Клана. Човек би могъл да разбере ума му, като хвърли поглед върху списанието „Рентгенови лъчи“, което употребява такива оригинални фрази като „Джу-Йорк и Джу-дийл.“