Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Inside U.S.A., (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
remark (2009)
Начална корекция и форматиране
mitashki_mitko (2022)
Допълнителна корекция
Karel (2022)

Издание:

Автор: Джон Гънтър

Заглавие: Америка без маска

Преводач: Илия Драганов

Език, от който е преведено: английски

Издател: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивше Д. Провадалиев)

Град на издателя: София

Година на издаване: 1948

Тип: Очерк

Печатница: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивш е Д. Провадалиев), София

Излязла от печат: май 1948

Редактор: Славчо Атанасов

Редактор на издателството: Славчо Атанасов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15809

История

  1. — Добавяне

Посещение при „духовете“

До 1939 г. мината „Комсток Лод“, (най-богатата мина открита досега), даде производство на злато за 600 милиона долара и сребро за 500 милиона долара. Тя притежава 750 мили тунели, шахти, галерии, подземна машинерия и бе главен източник за финансиране на гражданската война. Тя бе също основата на големи натрупани богатства, като тия на Макейс, които създадоха пощите и телеграфите, и направиха от мината неоспоримия диктатор в партийнополитическия живот на Невада за поколения. Тази мина е открита в 1859 г. и в продължение на 40 години създаде гр. Вирджиния като един от най-интересните градове на земята. Но днес гр. Вирджиния прилича на детелина, притисната между листата на една книга. Бутнете я и тя ще се разпадне на прах.

Ние посетихме съюза на миньорите и тяхното здание, което е най-старото от този тип в света. Видяхме скелета на хотел Интернационал, изгорял през 1914 г. Някога той е бил най-големият хотел на Запада и първият хотел с асансьор. Видяхме и една запустяла редакция. Тук има надпис, който гласи: „Марк Твен, който обогати литературата на Запада, започна своята кариера като писател в това здание през 1862 г. като главен редактор на местните вестници“.

Град Вирджиния е една благоухаеща гробница. Населението в своя разцвет беше към 40,000 души, а днес е само 2,000 души. Никога по-рано не съм виждал такова мъртвило. Дори и котка не минава. Магазините са заключени, прозорците — в паяжини и развалини. Зданията показват своите назъбени и нацепени еркери. Главните улици са като инвалиди, а страничните алеи обрасли в буренаци и обградени с дъсчени огради. Телефонната станция се ръководи днес от една сляпа жена, която може да чете книги само по системата Брайл.

Ето градът на призраците!