Джон Гънтър
Америка без маска (65)

Губернаторът Моо

Три години подред щатът Юта се управлява от губернатора Моо, който е една от най-интересните фигури между съвременните губернатори и е на 53 години. Той е бивш професор по риторика и един от най-добрите оратори в Съединените щати. С великолепна фигура, със здраво тяло и умно мургаво чело, с обмислени съзнателно изявявани маниери и голямо самочувство. Той напомня Харолд Стасен. Също като него той е самотна фигура. Малцина го познават и той се държи настрана, недостъпен. Упорит и безкрайно честен, той е типичният представител на привържениците на Ню-дийл. Като дете е бил беден и е искал да стане лекар. Между десетата и петнадесетата си годишна възраст е продавал вестници по улиците и е работил през нощта, за да може да плаща таксите за колежа. Ето още един самоиздигнал се човек! Той се отказал от лекарската си кариера, тъй като не могъл да плаща таксите за лабораторните упражнения. Така започнал да учи право и педагогия. Разбира се и той е мормон. През време на първата световна война бил пастор в американската армия. Църковните шефове обаче се противопоставиха на неговата кандидатура за губернатор през 1940 година и поискаха той да се откаже от пасторския си сан, понеже е привърженик на новия режим Ню-дийл. Републиканците гласуваха за Моо, макар и демократ, защото одобряваха неговата платформа за индустриално развитие.

Главните действуващи сили в политическия живот на щата днес са компанията за водоснабдяване и осветление, капиталите на овцевъдците, които имат голямо значение в южната част на Юта, учителската колегия и университетския корпус, както и капиталите на фабрикантите на алкохолни напитки. Значението на алкохолната индустрия може да се провери и от факта, че комисията за контролиране и облагане на тази индустрия установи през 1944 година печалба от 2,373,423,410 долара. Напоследък бе предложен законопроект за облагане на алкохолните напитки с нов данък, предназначен за пропаганда на трезвеността.

Губернаторът Моо ръководи щата като упражнява внимателно своето влияние върху делата на комитета за алкохолните напитки, върху подпомагането на пенсионерите и комитета за пътищата в щата. Провеждайки своите решения, почти всички губернатори действуват чрез тези комитети. Да предположим, че есенно време пътищата се развалят в известна част на щата. Те ще бъдат поправени или изоставени в зависимост от това дали местните жители са гласували за губернатора. Това става навсякъде в Съединените щати и губернаторът на Юта го прилага също, макар и не така грубо.

Когато бе избран за губернатор в 1940 година, Моо прочисти административния апарат, и всички, които бяха привърженици на предишното ултраконсервативно управление на демократите, бяха уволнени. Всичко, освен статуите, което представляваше миналата администрация, бе изритано от столицата. Моо желаеше да настани свои хора и да реорганизира административния апарат. Това създаде настроение против него както от страна на неговите противници така и на неговите привърженици.

Другият прицел, срещу който се бори Моо, е компанията за водоснабдяване и осветление в Юта, свързана с голямата компания, разпростряла се като паяк в щата — „Електрик Бонд & Шер“. Моо се бореше с тази компания години след като навлезе в политическия живот. Преди да бъде избран за губернатор, той беше сенатор в продължение на десет години. Неговото желание да стане губернатор се появи поради възмущението му от корупцията в законодателното тяло на щата. Един от членовете на щатското събрание, привърженик на републиканците, представител на сдружението на големите данъкоплатци, съобщил предварително на петима представители демократи за кого трябва да гласуват. Губернаторът Моо издаде закон за едно нищожно увеличение на данъка на местната водоснабдителна и осветлителна компания. Никому не беше съобщен този законопроект, но компанията бе узнала и най-малката подробност от него преди още той да е бил напълно изработен. Представителите на големите данъкоплатци го поканили на една великолепна вечеря, дето се опитали да го убедят да оттегли законопроекта. След това те организирали голяма опозиция в местното народно събрание и наложили на ректора на университета, дето Моо е професор, да го уволни. Когато обаче не успели в тези свои усилия, те започнали нова енергична борба, за да го отстранят от поста. Но Моо все пак победил и поради това хората го харесали и избрали за губернатор. Добродетелта и честността е награда сама за себе си понякога даже и между американските политици!

Новият губернатор беше винаги нащрек и нанасяше удари в сполучливо избран момент. Той беше убеден, че местната голяма компания за водоснабдяване и осветление е свръхкапитализирана и следователно търси извинение за голямата тарифа, с която консуматорите ще трябва да доплащат осветлението и водата. Когато съобщи това в Сената, нито един вестник в Щатите не пожела да отбележи от речта му нито ред, макар че всеки репортьор знаеше, че той дава точни факти. В резултат на неговата борба федералният комитет във Вашингтон за урегулиране водоснабдяването и осветлението наложи реорганизация на тази компания, като тарифата бе намалена и бяха спестени на жителите от Юта 1,509,000 долара годишно. Намалението бе направено с обратна сила и всеки консуматор от щата получи обратно надплатеното.

Другият сенатор на Юта е Елберт Томас, който е също мормон и либерал. Юта обича да избира своите професори за политически представители. Томас беше професор по класически езици и е един от познавачите на японския език, тъй като е бил дълги години мисионер в Япония. През последната световна война той говореше по радиото на японски език.

Томас е предан член на Мормонската църква, защото е убеден, че тази религия дава повече достойнство на личността, отколкото всяка друга. Политик с голяма ерудиция, той е почитан еднакво в Юта и в Сената.

Юта има и друг свой енергичен либерален сенатор, Ейб Мърдок (също мормон). Според списанието Ню Рипъблик от февруари 1946 година Мърдок е посочен като един от четиримата сенатори, получили сто на сто гласове на прогресивните гласоподаватели. Другите трима сенатори, избрани от прогресивните гласове, са Грийн от Роуд Айланд, Тънел от Делауеър и Митчел от Вашингтон. Ето още една странност в разнообразието на Съединените щати, отразена дори в този малък проблем: Грийн е магнат по транспорта, милионер и аристократ. Тънел е учител, който става директор на банка, Митчел е син на общински чиновник. Мърдок е бедно момче, родено на село.

Между другите местни политически фактори, освен Мормонската църква, трябва да споменем католиците, чийто епископ Дуан Хънт е може би един от десетте най-важни хора в щата. Бивш губернатор на щата е евреинът Симон Бамбергер и столицата Солт Лейк Сити бе управлявана някога от еврейски кмет. Бамбергеровци са богата и влиятелна фамилия, която притежава електрическата железница между столицата и Окден и има големи минни предприятия.

Тринадесет на сто от земята на Юта се обработва и най-малко 75% от територията е обществена собственост. Но само 3.3% от цялото това пространство се използува. Но да се удвои това обработваемо пространство, както желаят повечето от прогресивните политици, ще изисква разход от 400,000,000 долара за напояване. Повечето от земеделските стопанства в щата са под 20 акра. Главното отглеждано растение тук е захарното цвекло.

Противопоставя ли се Мормонската църква на индустриализацията на щата? Това е един спорен въпрос. Външно би изглеждало абсурдно, че хора, които се интересуват от напредък на обществото, биха се противопоставили на подобно развитие. Но индустриализацията означава голям прилив от нови работници, тъй като машините не могат да бъдат управлявани без хора. През 1920 година мормонското население на Юта беше 75%, а днес 60%. Колкото повече нови работници пристигнат, толкова по̀ намалява болшинството на Мормонската църква. И тъй като индустриализацията означава да бъдат променени съотношенията в гласоподаването — обществената структура, както казват мормоните, ще бъде също променена, тъй като работниците са склонни да подкрепят демократите. Местната медна компания и компанията Женева стийл са също два големи фактора. Медната компания разпределя милиони долари годишно в дивиденти, но само една част от тях остава в Юта. 50% от населението в този щат е обвързано до гроб с тази минна индустрия.

Медната компания носи духа на миналото, тя дъха старост. Но големите стоманени заводи на Женева стийл, изградени за нуждите на военната отбрана през втората световна война, струват над 220,000,000 долара и са едни от най-модерните съвременни заводи в света.

Ние сме принудени да приключим с щата Юта. От всичко, което казахме, можем да разберем, че Мормонското общество, със своето мъченическо минало, с безбройните си заслуги да изследва и колонизира тези пусти места, със своята привързаност към морала и голяма работоспособност е било досега единствената сила за поддържане на социалното устройство. Но в света духат ветровете на нов живот, които смущават старите вярващи и рушат стълбовете на тази остаряла организация.