Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Inside U.S.A., (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
remark (2009)
Начална корекция и форматиране
mitashki_mitko (2022)
Допълнителна корекция
Karel (2022)

Издание:

Автор: Джон Гънтър

Заглавие: Америка без маска

Преводач: Илия Драганов

Език, от който е преведено: английски

Издател: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивше Д. Провадалиев)

Град на издателя: София

Година на издаване: 1948

Тип: Очерк

Печатница: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивш е Д. Провадалиев), София

Излязла от печат: май 1948

Редактор: Славчо Атанасов

Редактор на издателството: Славчо Атанасов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15809

История

  1. — Добавяне

Глава 44. Още нещо за Тенеси и Арканзас

Да минете през Тенеси е почти еднакво, като да прекосите Тексас: крайният източен връх на щата е по-близо до Вашингтон Д. С, отколкото до Мемфис. Американските въздушни линии имат четири спирки в Тенеси, три градски аеропристанища — Ноксвил, Нашвил и Мемфис, и по-рано, летейки между тези точки час след час, изглеждаше невероятно, че човек е все още в един и същ щат. Тенеси фактически е едно най-необикновено разнообразно и тристранно общежитие. Малцина тенесианци се назовават „тенесианци“. Те казват, че са от „западен“ или от „източен“ Тенеси. Щатът в същност е разделен на три „големи подразделения“, не само на две; всяко едно е признато от конституцията като един вид цялост.

Западен Тенеси е повече плоска алувиална равнина, доминирана от Мемфис и уповаваща се на памука. Източен Тенеси е областта зад планинските вериги Къмбърланд, планинска местност, почти неразличима от Северна Каролина, Вирджиния и Кентъки, пълна с шотландо-ирландци, дребни земевладелци и републиканци.

Хвърлете поглед на джобната карта на Тенеси от Ранд Макнали. „Градовете“ са тържествено означени — десетки от тях с „население“ от четири, седем, пет и девет души. Повечето от тях са планински аванпостове.

Среден Тенеси е сърцето на щата. Това е синьо тревистата, старата южна аристократическа област с големи плантации и главна ос град Нашвил. Тенеси притежава около четири милиона акра синя трева; Кентъки с около един милион, въпреки това, е наречен. „синьо тревистият щат“. На тридесет мили от Нашвил, в югоизточния ъгъл на околията Дейвидсън, можете да видите разликата между синята трева и останалата и то толкова рязко, колкото линията между напояваната и не напояваната земя в Аризона. Синята трева е толкова богата, че през цялата зима си остава зелена; следователно тя е добра за паша и животните, които се отглеждат там, имат яки кости, пълни с варовито вещество и фосфор. Защо не може да се направи цялата трева „синя“? Не може ли да се постави изкуствено достатъчно фосфор? Отговорът изглежда, че е отрицателен. Тази част на Тенеси е прочута ловна област на лисици.

Кларисвил, Тенеси, е най-големият световен пазар на „тъмно горящ“ тютюн; Колумбия, Тенеси, забележителен, както знаем, с нещо по-малко приятно, е най-големият световен пазар на мулета; „денят на мулетата“, първият понеделник през април, се нарича „Големият понеделник“. Тютюнът, конете, добитъкът изобщо, както и мулетата, все още се продават на търг чрез наддаване. Хиляди хора от цялата страна отиват на конния търг в някой град като Луизбърг. Професията „продавач на търгове“, поне по традиция, преминава от баща на син — иска се наследственост, за да се разбере това недоразумение — се счита, навярно, за най-почтената професия в щата; съществува легенда, че тържен продавач, който успява в професията си, завършва с губернаторство. Фактически, сегашният губернатор по професия е тържен продавач.

Една последна дума за разнообразните очарователни градове на Тенеси. Мемфис (с население 293,000) „Чикаго-то на Юга“, преживява от памук и дървен материал. Животът в Мемфис е в зависимост от Мисисипи. Хвърлих един поглед и съзнах, че мътната Мисисипи тук наистина е Мисури.

Нашвил (население 167,000), „впадината на вселената“, има всички видове забележителности. Преди всичко Ермитажът, домът на генерал Джаксън, е едно от най-прекрасните американски светилища и е наблизо; от друга страна Нашвил („Уол Стрийт на Юга“) е един от най-главните митнически центрове в Америка и подобно на Луизвил и Дивър, е най-натъпканият с древни пари; от трета страна — „Атината на Дикси“; той притежава не по-малко от десет университета и колежа. Най-после — дали някой друг американски град има толкова много прякори? — е познат като „протестантската Ватикана на Юга“. Никой човек, според закона, не вярва в Бога; баптистите, методистите, къмбърландските презвитериани и други секти са — то се знае, без да се казва — с голяма политическа мощ. Нашвил е един от най-големите издателски центрове в Съединените щати, поради големия брой религиозни трактати, които се печатат.

Между Чатануга (население 128,000) и Ноксвил (население 112,000) и двата — градове на Тенеси, съществува значително съперничество. Чатануга („динамо-то на Дикси“) е град с добро управление, пълен с история, с истинска социална и интелектуална отлика и с индустрия, която е отдавна установена, и здраво се разширява; той произвежда всичко — от железен силиций до чорапи. И тук именно е, тъй да се каже, роден вестник „Ню Йорк Таймс“.

Ноксвил е най-грозният град, който съм виждал в Америка, като се изключат може би някои фабрични градове в Ню Ингланд. Той е крайно пуритански град, в който не се сервира алкохол по-силен от 3.6 процентова бира и неговите най-прочути заведения затварят вечер в 9 часа. Неделните кина са забранени и никой не играе бейзбол в неделя. Може би като последица от това, той е един от най-малко уредените градове в Юга — Ноксил е пред всички други градове в Тенеси със своите убийства, автомобилни катастрофи и кражби.