Джон Гънтър
Америка без маска (40)

Сенаторът Тейлър

Уейн Морз влезе в сената на кон. Така дойде във Вашингтон и неговият млад колега от Айдахо, Глен Тейлър. Но Тейлър донесе със себе си не само духа на буйните коне от прериите, той влезе във Вашингтон с много голяма филмова парадност и неразделния си музикален инструмент банджо. Тейлър е първият професионален актьор, който заема място на представител в Конгреса. Когато пристигна във Вашингтон през януари 1946 година, той седна на стълбите на „Капитолия“ и позирайки пред многобройни филмови оператори, засвири на банджото, пеейки своята собствена песен:

„О, дайте ни тих кът

от няколко метра

край Вашингтонския път.

Где децата ще играят;

и една малка стая

да се подслоним.

Само това искаме —

о, дайте ни кът

да се подслоним!“

Независимо от това, което мислят за него почтените люде от щата Айдахо, Тейлър не е шут и човек на безсмислиците. Обратното: той е крайно сериозен човек. Има голяма духовитост, обществено чувство, бързоподвижен ум и чувство на умереност, дори когато се афишира. Неговият характер показва твърдост и невероятно голяма смелост. Кариерата си Тейлър започва като напуска училището на 10 години и влиза във филмовата индустрия. Роден в 1904 година, той не е могъл да добие, като син на беден скотовъдец, сериозно образование. Със своята съпруга, актрисата Дора Пике, организирали пътуващ театър, с който обиколили целия щат. Тейлър като директор е трябвало да бъде и актьор, изпълнявайки всякакъв вид роли. След идването на говорещия филм и стопанската криза към 1930 година, за младия актьор и другарите му настъпват дни на мизерия. Те нямат здрави дрехи за през зимата. Театралните посетители са обеднели и предлагали вместо пари, за входни билети, пилета и кокошки. Трупата се движела полугладна от град на град всеки ден. Когато хората гладували в градовете, Тейлър пътувайки през полята наблюдавал картофените плантации и нивите със зърнени храни и започнал да мисли как всичко може да се нареди, как мизерията може да бъде избягната, стига човек да има желание да се бори за реформи.

Интересни са в подробности тежките дни, преживяни от театралната трупа на Тейлър. След 1937 г. той закупува камион. Натоварен заедно с декори, електрически лампи и трупата му от 7 души, той трябва да се бори вече с новата опасност — радиото. Една конкурентна трупа почва да печели театралния свят с музикалните си инструменти, които ги рекламират чрез местните радиопрограми. Тейлър се вижда задължен да образува оркестър, за да може да рекламира представленията си. И така той се научава да свири на мундхармоника, на банджо и китара, а съпругата му — примадоната на трупата — започва да взема уроци по пиано чрез кореспонденция. Един от братята на Тейлър свирел на тромбон, а госпожа Тейлър учела, освен пиано и саксофон пак чрез кореспонденция.

Добил голяма опитност и запознал се със социалните противоречия, Тейлър взема през 1938 година решение да се кандидатира за народен представител от колегията Покатело. От тогава той започва упорита борба в четири тежки изборни кампании в продължение на 6 години. Преди да стане сенатор, той не е бивал нито веднаж по̀ на изток от Чикаго.

Първата изборна борба на Тейлър е интересна със своята живописност и войнственост. Актьорите от неговата трупа, натоварени на камиони, връхлитали като буря във всяка община. Нещо подобно на сцена било устройвано на всеки удобен кръстопът и площад. Инсталиран бил високоговорител и трупата започвала декламации, песни и свирене на музикални парчета до тогава, докато се събирало достатъчно голямо заинтересувано множество. Между музикалната програма Тейлър, още гримиран, започвал да държи вдъхновена политическа реч, обвинявайки политическите личности за лошото устройство на обществото, атакувайки плутокрацията и отправяйки защита към обикновения човек. В тези свои речи Тейлър не бил демагог, а съвършено искрен. Той убеждавал хората, като им излагал своите идеи.

Разбира се, Тейлър изпита поражение в тези избори. Но той научи много неща и населението, макар че му се присмиваше като маестро каубой, го обикна.

През 1940 година известният сенатор отрицател Бора, който водеше и представляваше щата Айдахо в националния политически живот, умря. Тейлър реши да се бори, за да го наследи. Това беше равносилно — едно слабо келнерче да поиска да наследи титлата на световноизвестния боксьор Джек Демпси. Трупата актьори наново се раздвижи. Демократите не дадоха никаква подкрепа на този своеобразен кандидат. Тейлър нямаше никакви средства. С тия, с които разполагаше, той не можеше да закупи часове от радиопрограмата за агитация или пък място в колоните на вестниците. Парите му стигаха само за да си купи един кон. Яздейки този кон, кандидатът за сенатор обходи едно пространство от 400 мили. Когато стигаше до някакъв отдалечен чифлик или селска къща. Тейлър се самопредставяше, казваше няколко думи на хората, молеше да гласуват за него и продължаваше по-нататък. Той бе бит наново в общите избори с малка разлика. Но с това Тейлър успя да нанесе поражение на изборната машина на демократите и те, независимо от своите чувства към него, трябваше да си вземат бележка за неговото значение и възможности.

При обявяването на войната Тейлър беше напълно фалирал финансово. Той замина за един завод за приготовляване на отбранителни оръжия в Айдахо, дето поискал работа като шофьор на камион. „Не сте ли Вие оня чудак, който се кандидатира за сенатор?“ — запитали го. — „Ние нямаме работа за такива екземпляри като Вас!“ Така Тейлър е трябвало, да напусне щата и да потърси работа, дето тайната на неговото политическо минало е неизвестна. В Сан Франциско той печелил добре като помощник бояджия, но не могъл да спести нито пукната пара. „Вие не можете да си купите популярност без пари“ — ми каза той веднаж. — „Партийната борба е като филма и трябва да умеете да я рекламирате.“ Така той употреби своите спечелени пари, за да поддържа досег с избирателите си в Айдахо. Написал е собственоръчно 3,000 писма до различни хора в колегията си.

По време на изборите в 1942 година той се кандидатира наново, но отново бе пометен от изборния резултат. Завръщайки се в Калифорния, той стана металоработник и престоя 16 месеца, не преставайки да наблюдава политическите прояви на Айдахо с очите на гладен ястреб. През 1944 година той се завръща в Айдахо и се кандидатира наново. Със своите 60 долара той си купува дрехи, отказвайки се от досегашната си тактика да агитира чрез театрална трупа и езда. Отпечатва няколко памфлета за своите избиратели. Решителността му е необикновена. Нищо не може да спре волята му за борба. Изборната машина на демократическата партия прави всичко възможно, за да саботира събирането на гласове за Тейлър. Но с течение на времето той е спечелил многобройни приятели и населението го подкрепя. Тейлър спечелва първоначалните избори с 216 гласа срещу несравнимо превъзхождащия го сенатор Уорф Кларк и побеждава губернатора Кларенс Ботолфесен със 105,000 гласа срещу 98,918.

Днешният сенатор Тейлър си спомня за миналия лудешки шестгодишен сън. Той си спомня стихналите борби и изпитва голямо удоволствие да изтъкне гостоприемството на Айдахо с неговото чисто и светло небе. „Това е страната на свободния човек“ — ми каза той. — „Всеки човек от народа, който има що-годе качества, може да се издигне“. Тейлър не забравя, че през 1949 година ще трябва наново да се бори, и се приготовлява от сега за новия избор.

Главната му реч в Сената бе в подкрепа на Хенри Уолас. Той гласува за двустранните търговски спогодби, за Хартата на обединените народи и Бретон Уудз, гласува за великобританския заем, но след това се обяви против, защото мисли, че английската политика може да вкара Съединените щати във война срещу Русия. Тейлър е убеден привърженик на международното сътрудничество и добра воля.

Когато пял върху стълбите на Капитолия, журналистите предали това събитие в първите страници на вестниците от цялата страна. Когато Тейлър произнесе обширна, смислена и с най-сериозни доводи реч да се образува световна република, вестниците му отдадоха пак достойно и обширно място, като един от тях му отдели 16 страници. Безспорно той е актьор, но не произнася речи с апломба на актьора. Неговият маниер е да говори тихо, с великолепни изрази, поддържайки едно настроение на сериозност. Стилът му е великолепна комбинация на чар и изказване по същество, абсолютно честен и скромен, той може да бъде красноречив, когато е потребно. Сега той изплаща като сенатор задълженията си от 14,000 долара, направени по време на изборната борба. Тейлър не прави компромис да върши неща, в които не вярва, само и само за да печели гласове. Когато филмовият магнат Майер от „Метро Голдуин“ обяви, че е спечелил 900,000 долара миналата година, Тейлър казал: „може би Майер струва повече от нас, сенаторите“.

През 1946 година той раздвижи наново духовете, когато, запитан от касиера на Сената дали участвува в някоя организация, която е готова да стачкува срещу правителството, каза, че е член на Дружеството на международните металоработници и че се гордее с това свое членство. Тейлър отказа да подпише листа, че не членува в такава организация и следователно може да получи заплатата си като сенатор.

Един едър, здрав мъж, с прекрасен изглед, с правилна уста на актьор и голям нос, Тейлър живее в тихия семеен кът със съпругата си и двамата си сина.