Джон Гънтър
Америка без маска (89)

Минесота се слави не само с политиката си, Стасен и Градовете близнаци. Спомнете си това, което Синклер Луис нарича „лъчезарния, приморски, хълмист град Дулут“. Потеглих от Минеаполис за Дулут, дето бях гост на г. Луис. От надвесения бряг погледнахме към Минесота Пойнт и проследихме с поглед влекачите, които идваха натоварени с въглища и се връщаха със своя великански товар от руда. Фигурите им се открояваха в сините води на езерото Супериор. Дулут е крайна точка — крайната точка на западната граница на Атлантическия океан. Градът Дулут в едно със Супериор фактически е пристанище, въпреки че блестящата вода наоколо му е чиста, а не морско солена. Трудно е, наистина, тук, при тази тишина на боровите гори да си представим, че това е второто по големина пристанище в страната, — факт, толкова несъответствуващ на неговата търговска дейност. „Пристанище“ значи пушек и предградия, и хора бързащи по мръсните калдъръми, докато Дулут се радва на простор, слънце и веселие, и свободния дух на викингите от севера.

Второто най-оживено американско пристанище! Но ако се вярва на местното предание, Дулут е още град, дето от горите всяка пролет слизат мечки, достигат задните дворове и несмущавани от никого се промъкват в хола на големия хотел. Най-големият световен център на желязна руда!

Отначало областта Дулут се е наричала Сиу и Чипеуа. Френските изследователи са дошли рано и през 1679 година Даниел дьо Гресолон Сьор дю Лут издигнал френското знаме на мястото, дето днес се намира градът, който носи неговото име. Цели 138 години никакви бели заселници не са се установявали там, докато най-сетне добре известният германски емигрант Джон Джакоб Астор не основал покрай реката Сейнт Луис център за търговия с кожи.