Джон Гънтър
Америка без маска (67)

„Върхът“ на нацията

Ние прекосихме с автомобила си острата стоманеносиня завеса на вододела и пристигнахме в Денвър. По пътя срещнахме антилопи. Над нас, почти невидим, пореше въздуха самолет „Б-29“. Видях пуйки на стада като овце, които ядат скакалците от житото и след това сами послужват за храна. Тук видях въглищна мина, която се подаваше под едно житно поле. Видяхме купища цвекло и кюспе, нахвърляни безредно пред захарните фабрики, преминахме през обширни поля и ливади, в които правителството отглежда сортове треви, за да бъдат посадени за предпазване на земята от свличане: видяхме косачи и сеносъбирачи, и малки села, изглеждащи като призраци.

Тукашната пшеница изглежда различна от тази във Вашингтон или Монтана. Жънат я с жътварки и сноповързачки, които оставят снопите на полето, за да бъдат овършани по-късно. Комбайните не се употребяват толкова много в Колорадо. Първо, защото комбайнът не оставя слама, а в Денвър има голяма нужда от нея; второ, сноповързачката жъне пшеницата, когато е още влажна, а комбайнът може да жъне само ако тя е суха. Сноповързачката може да жъне няколко дни по-рано и отстранява риска от лошо време. Градушката може да опустоши цели местности само в продължение на половин час. Местните жители, които са закупили житните ниви по 20 долара акър, могат да платят задълженията си само с дохода от една добра реколта.

След Денвър отпътувах за Боулдър и Сентрал Сити, за да видя горите. Колорадо има стотици хиляди акра девствени гори, повечето от които са в строго пазените национални паркове и затова има само една гатерна фабрика. Похвален е починът да се запазват горите така — си мисли човек, който си спомня жестокото опустошение в Орегон. Причината, поради която няма дъскорезници, гатери и бичкиджийници в Колорадо не е само желанието горите да се запазят. Това се дължи повече на превозната тарифа върху материала. Натоварете необработен дървен материал за Изтока и вие ще го превозите много евтино. Нарежете трупите на дъски или направете хартиена каша или хартия и тарифата ще бъде неимоверно висока.

По високите поляни наблюдавахме рогатия добитък. Кравите се раждат и отглеждат тук, всред богати пасбища. Колят ги в кланиците на Колорадо и ги продават из цялата страна. Наблюдавахме и стадата овце, докарвани всяка зима близо до снежната линия, дето пашата е много евтина. Тук тарифите за превоз играят същата особена роля. За пренасяне сурова вълна на изток, ще трябва да платите сравнително ниски тарифи, но изчистена и промита, приготвена за фабриката, 3/4 по-лека, вълната се превозва на по-висока тарифа. Железниците предпочитат да товарят по-тежката, необработена вълна, тъй като се плаща за по-голямо тегло.

В Боулдър, едно прекрасно, блестящо градче, посетихме университета, който създава либералния дух на щата и е духовната столица на планинската област.

Градът Сентрал Сити е нещо съвършено различно. Това е сенчест град, като Вирджиния в Невада. Къщите имат порутени прозорци с пожълтели стари завеси и изкривени дървени стълбища. Жълта кал сочи мястото, дето някога са били най-големите мини на света.

Сентрал Сити е в агония от дълги години. Забраната за златно и сребърно рударство през време на войната уби града.

До преди войната в Сентрал Сити имаше театрални фестивали, които привличаха през лятото посетители от всякъде. Местната опера, като странен контраст в този запустял минен град, бе възстановена за подобни случаи и бяха изнесени: „Отело“ с Уолтър Хъстън, „Веселата вдовица“ с Гледис Стуартоут и др. Тази пищна оперна феерия се даваше в едно опустяло минно село, сгушено високо и почти невидимо в Скалистите планини.

Колорадо е изобщо щат известен с театрални таланти. Откритият театър в Денвър има отдавнашна история и на неговата сцена са играли Дъглас Феърбанкс, Фредерик Марч, Харолд Лойд, Фред Стоун, Едуард Робинзон, — всички родени в щата Колорадо.