Джон Гънтър
Америка без маска (81)

Тази област не може да бъде очертана напълно с границите на Щатите, от които се състои: Минесота, Уисконсин, Айова, Мисури, Илинойс, Индиана, Мичиган и Охайо. Това е областта, очертана в горния басейн на Мисисипи и нейните притоци. В Средния Запад се намира влажният чернозем с голяма дълбочина и плодородие, за разлика от червената земя на Юга, от каменистата и песъчлива почва на Ню Ингланд и червената, жълтата и сухо разредената почва на Запада. Това е мястото, дето всеки чифликчия притежава 160 акра и ги обработва самичък.

Средният запад е широка равна площ, включена между Скалистите планини и Алеганите, така че хората тук спират погледа си в затворена земя, а не навън, над морето.

Езерото Мичиган — 22,400 кв. мили площ — е по-голямо от Испанско Мароко или Швейцария и има хинтерланд 65,160 кв. мили, почти двойно от територията на Англия. Тези езера, наречени Великите езера, са сладководното „Средиземно море“ на Западното полушарие. Те са и граница на среднозападното „крайбрежие“. Пенсилвания и Ню Йорк граничат също с езерото. Езерата са еднакво важни за Канада и за Съединените щати, тъй като отвеждат Средния запад към Атлантическия океан. Знае се от изследванията, че преди стотици хиляди години езерата са били издълбани от ледниците между скалите, по местата, дето сега се намира великолепна почва. Те са източник не само на огромна търговия, но и на митологична приказност. Езерата не приличат на европейските. Те не са затворени, а се сливат с поляните и прериите, всред които се разстилат. Аз съм бил свидетел на големи бури в това, иначе кротко, езеро. Наблюдавах буря в езерото Ери, в сравнение с която Китайското море би изглеждало напълно спокойно. Това езеро е най-големият индустриален воден път в света; голямо почти колкото територията на Палестина, то е опасано с обръч железопътни линии.

Средният Запад със своето великолепно съчетание на индустрия и земеделие, достига най-високата точка на развитие в американското стопанство. Големите езера са важни, защото спомагат за доставката на половината от зърнените храни и стоманата в Америка. По западния край на горното езеро при Дулут (Минесота) и покрай Уисконсин се извозва безспирно огромен тонаж желязна руда и пшеница, предназначена за хлебарниците в източните щати. На връщане се превозват въглища. Животът на речните корабоплаватели, превозващи този скъпоценен товар, изглежда като легенда в сравнение със съвременния дух. Пристанището Дулут Супериор, макар и че това изглежда съвсем невероятно, е второто по големина пристанище в Съединените щати. Горното езеро е съединено изкуствено със своите сестри чрез канала Суу при Солт Сен Мари. Този канал има по-голям трафик, отколкото Панама и Суец взети заедно. Професор Хатчър справедливо забелязва, че ако през време на войната тези ключови позиции бяха разрушени, Съединените щати може би щяха да я загубят. През канала Суу, само в 1932 година бяха превозени повече от 90,000,000 тона желязна руда, предназначена за стоманената индустрия.

Реката Мисисипи не е от никого описвана по-добре, отколкото от Марк Твен, преди 70 години:

„Мисисипи не е обикновена река. Заедно с Мисури, нейния главен приток, тя е най-дългата река в света — 4,300 мили. Най-криволичещата река в света е, защото, извива 1,300 мили, за да премине през едно пространство с въздушна линия от 675 мили. Реката разлива три пъти повече от водите на реката Св. Лаврентий, 25 пъти повече от водите на Рейн и 330 пъти от водите на Темза. Никоя друга река няма такъв басейн за напояване. Тя приема водите на притоци от 28 щата от Делауеър на Атлантическия бряг, до Айдахо на Тихия океан. Мисисипи приема в себе си и отнася до залива водите на 54 притока, които са плавателни за параходи, и на други 100, които са плавателни за салове. Пространството, което напоява, е колкото заетото от Англия, Уелс, Шотландия, Ирландия, Франция, Испания, Португалия, Германия, Австрия, Италия и Турция. Интересно е и това, че вместо да се разширява, течението към устието става по-тясно и по-дълбоко.“

Марк Твен, един далновиден журналист, ни съобщава също, че по негово време Мисисипи е изхвърляла ежегодно по 406,000,000 тона тиня в Мексиканския залив. Обърнете думата „тиня“ в думата „пръст“ и вие ще разберете истинското значение на този факт при съвременния глад за земя. Интересно е, че реките не претърпяват промени, тъй като ежегодната загуба на земя, свличана от реките, според съвременните данни възлиза на 400,000,000 тона. Да се впрегне тази гигантска мрежа от реки и притоци, това е най-великата проблема, която Западният свят е изправил пред инженерите.

Друго описание на Мисисипи е дал Чарлз Дикенс през 1840 г. Той видял „гнусното тинесто чудовище“ при Кайро (Илинойс). Дикенс описва Кайро като гнездо на болести и грозна гробница, без никакъв проблясък за напредък. Описвайки реката Мисисипи, Дикенс пише:

„С какви думи мога да опиша Мисисипи — дядото на реките — който, слава Богу, няма внучета подобни на себе си? Огромен изкоп, широк два до три мили, е запълнен с течна тиня, движеща се с бързина 6 мили на час. Нейното силно и пенливо течение се спира на места от грамадни трупи и цели дървета, които се въргалят като чудовищни тела, чиито корени се оплитат в бреговете като разчорлена коса… или като ранени змии. Бреговете са ниски, дърветата са като джуджета, блатата пълни с жаби; тук-таме порутени къщурки, на голямо разстояние една от друга, обитателите им бледи и изпити; комари проникват във всяка пукнатина на кораба; кал и тиня е полепнала навсякъде. Два дни се борихме по течението на тази мръсна река“.

Днес Дикенс би могъл да види някоя и друга промяна. Макар че е все още „голямата кална река“, Мисисипи си остава едно голямо въже, което обвързва Съединените щати, независимо от възлите и протриванията, които има. Това е Нил на западното полушарие. Дикенс би проявил интерес и би се учудил, ако узнае за голямото развитие на реката, която стана индустриално воден път, годен за насрещно корабоплаване, и като научи за предложението, направено миналата година, да бъде построен по дължината на реката през десет щата автомобилен път.