Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Inside U.S.A., 1947 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Илия Драганов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- remark (2009)
- Начална корекция и форматиране
- mitashki_mitko (2022)
- Допълнителна корекция
- Karel (2022)
Издание:
Автор: Джон Гънтър
Заглавие: Америка без маска
Преводач: Илия Драганов
Език, от който е преведено: английски
Издател: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивше Д. Провадалиев)
Град на издателя: София
Година на издаване: 1948
Тип: Очерк
Печатница: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивш е Д. Провадалиев), София
Излязла от печат: май 1948
Редактор: Славчо Атанасов
Редактор на издателството: Славчо Атанасов
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15809
История
- — Добавяне
Особени култове
Не бихме изпълнили своята задача да опишем Калифорния, ако не засегнем това явление, наречено „култизъм“. В Калифорния е събран каймакът на поклонници на утопията, дошли от всички страни на американския съюз.
Повечето от преселниците, които отседнаха в Калифорния от Айова и Канзас, имат странни особености. Първо, те бяха стари хора. Второ, много от тях никак не са бедняци. Те притежават по половин акър земя за развъждане на кокошки или зайци. Много от тях имат малко спестявания и са дошли в Калифорния да прекарат старините си с лихвите от своите спестявания, което прави 40 — 50 долара на месец. Трето, повечето от тях са хора с образование, малко над средното ниво. Така че те имат доста време да мислят, да разглеждат и обсъждат всяка идея, как могат да вземат 40 — 50 долара на месец в повече от щата чрез някоя пенсионна поддръжка, за да удвоят доходите си. Така се създаде единствената в света класа на напредничавите (радикални) рентиери.
Един приятел обяснява „култизма“ като резултат на влиянието на слънчевата топлина върху пришълците северняци. „Щом дойде тук един от Айова, веднага пощурява“, казва Уолтър Дюранти. Нещо подобно се наблюдава и в Южна Франция. Местните жители на Прованс не стават ексцентрични, но гостуващите англичани пощръкляват. Даже писателят Олдъс Хъксли стана мистик, когато се напече продължително на калифорнийското слънце. Религиозният фактор е тясно свързан с всички движения на недоволните, особено в Юга. Радикалните рентиери търсят спасение като лунатици в „странни поклонения на Господа“ и са почти безумни по отношение проявите на медицината или икономическите проблеми. Във всяка област те търсят догма.
Ако вземете който и да е брой от някой вестник на Лос Анджелис и прочетете отдела за религиозни обяви, вие ще видите нещо неповторимо. Организацията „Съюз на човечеството“ на Артур Лоулър Осборн има църква с вложени спестявания 3,400,000 долара и притежава две перални, шест хотела, пет ресторанта, две дъскорезници, фабрика за млечни продукти и десет хиляди акра земя. В какво вярва господин Осборн? Това е, че той „може да се пренесе, където и да е, и на каквото и да е разстояние, само като действува със собствената си воля.“ Повечето от крайните поклонници на култа са настроени профашистки. Организацията „Аз съм“ има три милиона долара влогове от разпродажбата на откровение в памфлети.
Няколко думи за Ъптон Синклер и неговия план „Край на бедността в Калифорния“. Синклер не е човек на гафа. Той е безкрайно честен, един кръстоносец и реформатор, добър писател, но лишен от всякакъв хумор и безкрайно влюбен в себе си. Аз не мога да опиша тук подробно неговия план „Край на бедността в Калифорния“. Може би вие бихте одобрили този план, ако вярвате, че е възможно производство за масово оползотворяване, но не за печалба. Синклер се бори за установяване на земеделски стопанства, като колонии, за образуване на различни щатски служби за производство, като върховна власт, субсидии за подобрение на земята, даване 50 долара на глава за всички нуждаещи се граждани над 60 години. Дните на неговия политически успех бяха през 1930 г. Той се кандидатира за губернатор в 1934 г. и въпреки острата опозиция от страна на Рузвелт, сполучи да бъде посочен за кандидат. Синклер получи 900,000 гласа. Неговият противник — 69-годишният консерватор от Айова — Мериан не направи нищо, за да го провали. Той гласува с лозунга; „Горе главата и гласувайте за Мериан“. Това, което провали Синклер, не беше Мериан, но големите предприятия и капиталът. Никой политик не е застрашавал и не се е опълчвал така смело срещу лихвоносния капитал, както Синклер, и затова големите фирми хвърлиха няколко милиона долара, за да го сразят.
Планът Таунзен. Това движение, което предлага пенсии на всички престарели, нарасна много през 1936 г. под водачеството на д-р Франсис Таунзен. То се разпростря в цялата страна и той свика един многолюдно посетен национален събор в Кливланд. Неговото движение представлява и сега сила в много американски селища. Той предлага да се дадат по 200 долара месечна пенсия на всички мъже и жени над 60 години в страната, ако са безработни. Това може да се извърши като се въведе данък върху продажбата на всички стоки.
Друго движение с голямо политическо значение е „Хам енд егс“ (бекон с яйца). Комунистите подкрепяха това движение, а също така и работническите организации от Федерацията на труда, и С. И. С.
С пропаганда по радиото на Лос Анджелис, водачите на това движение предлагаха един план за изплащане на всеки жител над 60 години сумата от 25 долара всеки понеделник. Това са 100 долара месечно, срещу 200-те долара на Таунзен и изглеждаше по-осъществимо. Робърт Нобъл, водачът на движението, беше изместен от други двама: Уилис и Лауренс Ален, които предложиха пенсиите да се увеличат на 30 долара седмично, да се плащат във вторник, вместо в понеделник и намалиха възрастта на пенсионерите от 60 на 50 години, което означаваше, че много повече гласоподаватели щяха да бъдат техни привърженици. Много бързо това движение стана политическа сила и стана най-важният политически блок, създаден някога в Калифорния. На едно масово събрание в Лос Анджелис присъствуваха 64,000 души, които платиха по половин долар за вход. В 1939 г. предложенията за пенсия бяха поставени на гласуване. Това движение „бекон с яйца“ получи 1,143,670 гласа, но пропадна с малка разлика. През войната движението загуби своето влияние. През 1944 г. те предложиха ново гласуване, но бяха жестоко бити.