Джон Гънтър
Америка без маска (218)

Негърският Оксфорд

Тъскигий е приятно общежитие разположено под големи сенчести дървета. Това прочуто училище не е най-старият негърски университет (Хаптън във Вирджиния го предшествува) нито пък най-влиятелният, обаче той има своя традиция и своеобразност, предимно поради престижа на своя основател, Букър Т. Вашингтон, и поради научната работа, която се върши в неговите ботанически лаборатории от д-р Джордж Вашингтон Карвър. Някои прогресивни негри днес мислят, че Тъскигий е старомоден, например в своето становище по отлъчването; те ненавиждат това, което обикновено се наричаше „машината на Тъскигий“ и „компромис на Тъскигий“. Главната задача на института е да подчертава професионалното образование и да работи с основните стопански източници на областта, която обслужва; той обучава млади негри почти за всякакъв вид работа. От архитектурно чертане до отглеждане на деца и от техника в кожената индустрия до „разглобяване, почистване и отново сглобяване на самолети.“ Повечето от неговите студенти са от долния Юг; при все това, в студентското тяло са представени тридесет и два щата, заедно с пет чуждестранни страни или колонии. Студентското тяло е 99 на сто негърско (има неколцина американо-индианци); професорското тяло е изключително негърско. И в двете тия неща Тъскигий е необикновен. Например, бели студенти (повечето евреи) отиват в значителен брой в Хауард и повечето негърски университети, като Атланта, имат смесен преподавателски персонал. Директорът на Хаптън е бял, какъвто до неотдавна беше и директорът на Фиск. Но Букър Вашингтон искаше, щото Тъскигий да бъде наистина негърски институт под благосклонната мантия на бяло „покровителство“ — и така си и остана.