Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Inside U.S.A., (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
remark (2009)
Начална корекция и форматиране
mitashki_mitko (2022)
Допълнителна корекция
Karel (2022)

Издание:

Автор: Джон Гънтър

Заглавие: Америка без маска

Преводач: Илия Драганов

Език, от който е преведено: английски

Издател: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивше Д. Провадалиев)

Град на издателя: София

Година на издаване: 1948

Тип: Очерк

Печатница: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивш е Д. Провадалиев), София

Излязла от печат: май 1948

Редактор: Славчо Атанасов

Редактор на издателството: Славчо Атанасов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15809

История

  1. — Добавяне

Две думи за Западна Вирджиния

Според господствуващото определение, Западна Вирджиния е северен щат, но той има и някои южни характерни черти. От гледна точка за удобство аз я включвам тук.

Нейното мото е „Montani semper liberi“, тъй като щатът е един от най-планинските в страната; понякога той се нарича „Малката Швейцария“ на Америка, а веднаж чух един непочтителен местен гражданин да я нарича „Афганистан на Съединените щати“. Стръмният планински характер на терена е причината за три неща: 1. бедни съобщения; 2. ожесточено сектантство; 3. сравнително малко земеделие. Западна Вирджиния лежи в по-голямата си част в орбитата на Охайо. Реките на всичките околии, с изключение на осем, се втичат в реката Охайо и коритата за промиване на руда, като в Охайо са един неразрешен проблем.

Западна Вирджиния стана щат по един много особен начин и не, както обикновено се мисли, изключително поради войната между щатите. Западните планинци около петдесет години са се уговаряли за отцепване от Вирджиния. Те не са се чувствували близки с прелетните аристократи. Не им е бил по вкуса контролът на съществуващите плантатори. Вирджиния е имала 350,000 роби източно от планините; Западът е имал само около 15,000. Действителното отцепване, разбира се, е било подпомогнато от войната, когато същинска Вирджиния се отделила от Съюза, Алеганските околии си организирали парламентарен режим, който нарекли „възстановеното правителство на Вирджиния“. Това обезсилило устава за отцепване на Вирджиния, избрана била администрация и била призната от Вашингтон. Технически, според условията на федералния закон, никакъв нов щат не може да бъде създаден от територията на вече съществуващ щат, без съгласието на майката щат, но през войната никой не обърнал голямо внимание на това и Западна Вирджиния била формално приета в Съюза през 1863 година.

Икономиката на Западна Вирджиния почива главно на въглищата. Щатът е първият в страната по производство на битуминозни въглища. По тази причина, между много други, Дж. Л. Луис, макар че не живее там, е силно местно лице. Западна Вирджиния има не по-малко от 117,000 миньори, които до един принадлежат на „Обединените минни работници“; въглищата са индустрия за милиарди долари и 117,000 миньори образуват доста голям брой избиратели за такъв сравнително малък щат. Въглищата са една от най-конкурентните индустрии на земята. По-голямата част от земите с въглища са били купени от хора, които не са имали никаква идея за намиращите се там богатства. Те ги купили за дървения материал на повърхността. Собствеността днес е разделена между твърде много съперници; най-голямата компания не контролира повече от една осма от общото щатско производство. Две или три от най-големите каменовъглени компании са Източно притежание, но Западна Вирджиния не се оплаква от „колониална икономика“ толкова много, както западните и южни щати. Печалбите може да се изплъзват, но повечето от надниците остават и се харчат вътре в самата Западна Вирджиния. Въглищата преди всичко друго са най-големият разпределител на надниците в щата; трудовите заплати миналата година възлязоха на повече от 300 милиона долара.

След всичко това можем да минем към една друга горска тема. Западна Вирджиния трябва да е единственото място във федерацията, дето още се ходи на лов за мечки с кучета. Също и в щатския парк Уатога, близо до границата на Вирджиния, може теоретически да се убиват елени с лък и стрели; стрелците с лъкове имат право на лов седмица преди откриването на редовния сезон. Но никой стрелец в същност досега не е убил никакъв елен.

Политически, поради разбираеми причини, Западна Вирджиния е остро раздвоен щат. В мнозинството си той е бил демократичен от гражданската война до 1896 година и след това, през по-голям период време, републикански, до Рузвелт; Франклин Рузвелт спечели и четирите пъти, когато се кандидатира там. Главните влиятелни групи, извън каменовъглените магнати и миньорите, са компаниите за електрическа енергия, железниците и Дружеството на Индустриалците на Западна Вирджиния. Политиката е много лична, като отделни семейства играят значителна роля.