Джон Гънтър
Америка без маска (76)

Южна Дакота

Южна Дакота е сърцето на прериите в Северна Америка. Намира се върху най-голямата равнина на света. Това придава особен дух на целия щат. Той има един паметник край Пиир — селището, което сега е столица — за да означи средищното си географско положение, и това, че е приблизително точен център на Северна Америка. Прериите се простират на повече от 1,000 мили от океана. Те се различават от прериите на Северна Дакота по своето разнообразие, големи гори, опаковъчна индустрия, планини и богати залежи на минерали, каквито липсват на нейната посестрима от север.

В Южна Дакота се намират и така наречените „зли земи“. Това са ненаселени области в западната част на щата, зад река Мисури, и се намират в сушавата област зад 98 меридиан. Областта се обитава от зайци, съскащи змии, хищни птици и виещ вятър. В тази област живеят само 11 души, които трябва да пренасят водата си за пиене от 60 мили разстояние.

Зад „злите земи“ се намират „черните хълмове“, наречени така не поради някакви черни скали, но поради това, че са покрити с площи черно-зелени борове и ели. На планината Ръшмор се намира най-интересният паметник, построен някога от човека: четири героични статуи, изрязани в скалите на височина 480 стъпки, представляващи Вашингтон, Линкълн, Джеферсън и Теодор Рузвелт. Южна Дакота се гордее със своите черни хълмове и макар че е настроена крайно изолационно, поиска да стане седалище на Обединените народи — значи столица на света.

В северната част на Южна Дакота има особен вид почва, наречена „гъмбо“. Това е пръст, която се втвърдява като камък при сухо време и съвсем размеква при дъждове. При дъжд вие не може да преминете през тази почва, защото е хлъзгава и много лепкава. Тревата тогава расте бързо и високо. Всеки жител, роден в областта на тази особена почва, е дългокрак: това идва от упражненията при ходене в лепкавата кал.

Мината Хомстейк е най-голямата производителка на злато в северното полушарие. Някога е била притежавана от вестникарския магнат Уилям Рандолф Хърст. До 1937 година мината не плащала никакъв данък за рудата, която произвежда, тъй като нейното влияние в парламента на Южна Дакота е голямо.

Южна Дакота е населена с чужденци. Тук има 140,000 души от германски произход и 90,000 скандинавци, при население общо 650,000 души. Също като Северна Дакота, тук има голям брой индианци, които владеят 1/10 от земята. Щатът е републикански и консервативен. Няма организирана машина за изборна борба към някоя от партиите. Населението избира кандидатите според това дали отговарят на интересите на различните групи чифликчии, земеделци стопани и скотовъдци.

Но най-голямото отличие на Южна Дакота са фазаните, които се изчисляват на брой към 50,000,000. Водопадите Сиукс са считат за световна столица на фазаните. Един приятел ми каза: „Ние имаме повече фазани, отколкото републиканци“. Ловният сезон трае два месеца, започвайки от 15 октомври. Всеки ловец има право да убие само пет фазана дневно, но Южна Дакота е рай за лошите стрелци. Фазаните са толкова големи, че никой стрелец не изпуска да даде сполучлив изстрел. Местните ловци плащат един долар за ловен билет, а чужденците — от другите щати — по 20 долара. Ловците идват от всички страни на Щатите и ежегодно вземат до 40,000 ловни билета — така че фазаните донасят големи доходи на щата.