Джон Гънтър
Америка без маска (31)

Невада — шестият по големина и най-малкият по население щат — има площ от 110,540 кв. мили и е единственият, чието население, 110,237 души, според последното преброяване, се равнява на пространството. На всяка квадратна милия се пада по 1 жител. Този щат в по-голямата си част е пустинен, изоставен, планински и с баснословни природни богатства. Но това е също така един от най-гостоприемните щати, които познавам. Той се издържа от експлоатирането на мини, от скотовъдство, а също и от голямата търговия „даване разводи“ и от комар.

Невада е известна навсякъде поради това, че там може да се получи много бърз и лесен развод. Към 1861 година, когато щатът не беше в Съюза, за получаване развод в Невада се изискваше най-малко 6 месеца постоянно местожителство. Отчасти това беше резултат на западното влияние. Схващането беше, че ако двама души не желаят да живеят повече заедно, това си е тяхна лична работа.

Тогава е нямало установени земеделски или индустриални общежития, а рудокопачите били скитници между Калифорния, Юта и Аризона, отсядащи в Невада за не по-дълго от 6 месеца. Към 1906 година жителите на източните щати започнаха да се възползуват от преимуществата на законите за развод, които съществуваха в Невада. Лесната система в гр. Рено създаде цяла търговия. Местните реформатори създадоха закон начиная от 1914 година, който изисква едногодишен престой в Невада, за да се получи развод. Но търговските интереси и интересите на посредниците за развод пострадаха така много, че през 1916 година законодателното тяло прокара нов закон, с който се възстановяваше минимално шестмесечният престой за получаване на развод. През 1920 година и в началото на 1930 година, други щати като Флорида, Арканзас и Айдахо намалиха също така срока за престояване с оглед правото на развод. Невада от своя страна, за да удържи първенството, последва примера им, като намали срока на 3 месеца и впоследствие — както е и до днес — на шест седмици.

Жителите на Невада обаче, независимо от леснотата и всички поощрения на съдилищата за разводите, не надвишават средното число на разводите в Щатите. Голямото мнозинство желаещи развод идва от другите щати. Парадоксална причина за умереността на Невада в броя на разводите е силното местно влияние на римокатолическата църква.

Гр. Рено държи все още първенството със 7,076 развода през миналата година, срещу 2,944 в Лас Вегас. Този град, който се намира в южната част на щата, израства бързо като заплашващ конкурент на Рено по отношение разводите. Тези два града със своята приятна смесица на елементи дошли от Дивия запад и самомнителните туземци, със своите великолепно флуоресциращи неоново осветени казина и картоигрални, с кокетните чифлици и скотовъдни ферми в предградията, са едни от най-интересните и най-красивите градове на С. Щати.

Невада обича да се нарича единственият щат със „здрав разум и управление“ и вие може да си купите илюстровани пощенски картички, в които се възхваляват обстоятелствата, че няма данъци върху дружествата, че няма облог върху дохода, върху наследството, върху продажбата или пътен данък. Тогава, каква е основата на обществените финанси? Първо, това е данъкът върху собствеността, който се плаща главно от железниците, мините и големите предприятия. 87% от земята на Невада е все още обществено притежание. Втората причина за добро поддържане финансите на щата, включвайки издръжката на училища и болници, можем да търсим в големите доходи от комара.

Може би хазартът е най-горещият проблем в щата. Невадийците не са лицемери и играенето на комар е било узаконено още при първото административно устройство на щата. В 1910 година обаче, една група реформатори промениха закона и хазартът бе забранен. Разбира се, той процъфтя по друг начин. Да искате да очистите щата или която и да е миньорска област от комар, това е все едно да изгребете река Мисисипи с паница. Бидейки „незаконен“ хазартът се разцъфтя придружен от широка поквара. Властите трябваше да бъдат подкупвани или пък възнаграждавани за услугите. Това положение се превърна в голяма беда и в 1931 година хазартът бе отново узаконен. Картоиграчеството беше обложено само под формата на такса при разрешение за местно употребление.

На свой ред комарджиите си казаха „толкова по-добре“. Хазартът процъфтяваше и едновременно с това процъфтя и щатът Невада. Всеки деликатесен магазин, чакалня и аптека имаха машини за комар. Големите клубове и хотели имаха рулетка, бакара, покер и всички видове игри. Но щатът продължаваше да се нуждае от пари. Така започна движението за облагане на комара. Един от водачите му беше щатският сенатор Кенет Джонсън, (сам собственик на комарджийски дом). Неговото гледище беше, че щом като комарът продължава, то народът също трябва да се ползува с облаги от него. Финансовият упадък на щата се засили. Невада едва заплащаше на учителите си. Но и бронираните автомобили изнасяха печалбите от комар от Лас Вегас за Лос Анджелис. Само едно комарджийско предприятие в Лас Вегас печелеше по 120,000 долара на месец. Това правеше още по-голямо желанието да бъдат обложени; един игрален дом в Рено даде много големи доходи. Но се яви и опозиция за облагането на хазарта. Тези „опозиционери“ могат да се търсят в средата на комарджиите, които не желаеха техните печалби да бъдат погълнати от държавата. Другите противници бяха местни големци, които се страхуваха, че ако бъдат обложени, комарджиите ще почнат да диктуват в щата.

Е ли комарът честен в Невада? Този занаят като предприятие е толкова доходен, че може да стане причина за появата на бандити. Интересно е обаче това, че големите картоигрални клубове се ползуват от малка полицейска защита, макар че стотици хиляди долари могат да стоят по масите. Тъй като пътищата водят в пустинята и няма място где да се скрие човек, в игралните домове няма нито един крадец. Крупиетата и посредниците са заплащани с високи надници и няма никакъв подтик да се поощри кражбата на залозите.

Политическият живот в Невада се движи в областта на личните отношения. Един местен големец ми каза, че, за да бъде избран, трябвало да се ръкува лично с всекиго в този щат. Друг един големец, собственик на магазин, ми обясни, че бил избран, защото „всеки знае, че аз съм единственият продавач в Невада, който не отбива от теглото“. Партийните борби в щата Невада не са лишени от съответните изборни трикове. В един от последните избори сенаторът Кенет Джонсън са състезаваше с Кенет Джонсън. Неговите противници открили човек със същото име и го поставили като кандидат, за да могат да разделят гласовете. Тукашните вестници са собственост на хора, които живеят на други места. Те се обогатяват от това, че има високи тарифи за обявления, и че се заплаща обнародването на всички решения на законодателното тяло. Повечето от банките в Невада се финансират от Калифорния. Главните банки тук са зависими от Джианини.

Забележително качество на Невада, почти традиционно, е това, че те имат винаги по един силен сенатор във Вашингтон. Уилям Стюарт след дълги години сенаторство бе наследен от Кей Питман, председател на външнополитическата комисия; днешният техен сенатор е Пат Мак Гаран.