Джон Гънтър
Америка без маска (191)

Белият за черния.

Белите на Юг имат няколко вида отношения към негърския проблем. На едната крайност са фанатиците, които крещят: „Ние ще поддържаме на всяка цена своето бяло господство.“ След тях идват тия, които казват: „Ние трябва да поддържаме нашето бяло господство, но ще бъдем справедливи!“ Следният по ред е може би човекът на компромисите, който иска да направи нещо за негъра, но който се страхува да го направи, защото може да му се лепне най-лошият епитет, който Югът познава; — „Негърски любовник“. Най-сетне, намират се много добри южняци, за които въпросът е една постоянно мъчителна дилема, — която те трогателно вземат присърце, и в които бушува жестока борба на съвестта. Почти във всеки южен град се намира поне по една бяла група, която сериозно се опитва да подобри нещата. След това се намират също доста бели, който, на сантиментална основа, имат истински дълбока любов към негъра. Някои им завиждат. „Те могат да бъдат щастливи почти от нищо! Слушайте ги как се смеят!“

От повечето бели южняци, отлъчването се счита за въпрос на приличие, но е влязъл в костите им. Едно дете южняче научава за отлъчването почти в същото време, когато научава за Бога и за пола. Чух един губернатор на щат да заявява горещо: „Господ е създал — техния проклет цвят!“ Но чух също един човек, който съвсем не беше губернатор, да казва: „Колкото са по-черни, толкова по̀ ги обичам!“ — Като с това искаше да каже, разбира се, че такава чернота дава допълнителен предлог за дискриминация.

Най-интересната програма за подобрение на този проблем, която чух на Юг, беше от един бял професор. Тя се състоеше от четири точки: (а) Да се наложи законът, т.е. да се предотвратят незаконните дискриминации; (б) Колкото до отлъчването — да се опита първо да се направи най-необходимото; (в) Насърчение на преселените към Север, докато приблизително една трета от негрите, които сега са на Юг се преселят; (г) Да не се малтретират негрите, но и да не се галят като бебета.