Джон Гънтър
Америка без маска (211)

Политикът с червените презрамки

Това е една тъмна личност. Достатъчно е да го погледнете. Тънки коси, падащи отстрани на челото; студени, зли очи, пълни с омраза; свити презрителни устни като на Торквемада; горчиво затворено тесногръдство в израза и ограниченост — преди всичко ограниченост: това отличава външността на Юджин Талмедж, избраният в 1946 година губернатор на Джорджия. Талмедж е от този вид насърчители на предразсъдъци, които са проклятието на Юга и от които Югът трябва да се отърве, за да бъде свободен, но Северът не трябва да се възгордява от това; има и на Север доста много политически покварени хора. Това писах още преди смъртта на Талмедж и преди шмекериите по вземането на властта от неговия син и нямам причини сега да го изменям.

През юли 1946 година, след като Талмедж беше „спечелил“ изборите, тълпа от около двадесет до тридесет бели в Монро, Джорджия, издебнала двама негри и ги застреляла пред очите на жените им. Изглежда, че една от жените познала водача на тези безделници; той извикал „върнете се и докарайте онези кучки“; жените били влачени от един автомобил и били също убити. Това не беше просто линчуване, а явно убийство. Министерството на правосъдието влезе в действие, федералното бюро за проучване започна дълго следствие и прокурорът генерал Кларк обеща, че, ако е възможно, ще бъдат връчени обвинителни актове. Федералното бюро разпита повече от 2,500 д. и над 100 свидетели бяха повикани пред Федералния съд. Но нито за един не се установи да е във връзка с престъплението; никакво по-нататъшно действие не можа да се предприеме и въпросът си остана така както е.

Случи се, че по това време Талмедж беше извън Джорджия. Интервюиран по радиото, неговите коментари бяха: „Ние имаме чиновници в Джорджия, които търсят известни хора. Понякога това изисква няколко години. Спомням си, когато бях студент в университета в Джорджия, че хванаха един убиец след четиридесет години… Библията казва, че… престъплението винаги ще съществува“. Той даде също така едно небрежно обяснение, като искаше да докаже, че през време на неговите три предишни сесии като губернатор не е имало никакви линчувания в Джорджия и че той съчувствувал на губернатора Арнол за неговата „скръб и затруднения“. Г-н Талмедж не беше прав в данните за линчуванията. През времето, когато той заемаше поста губернатор, в Джорджия се случиха четиринадесет линчувания.

Джорджия е щат с прекрасна история. Той се гордее доста с това, че за разлика от своите съседи, Тенеси и Алабама, бе един от първите тринадесет щата. Колко и какво научи Талмедж от Хю Лонг? Той и Лонг не са били никога близки, въпреки обратните твърдения. Той нямаше нито помен от безсъмнената духовна сила на Лонг, от неговия способ и неговата живописно привлекателна дяволитост. Имаше много малко неща, които отличаваха Талмедж, с изключение на това, че даваше на своите избиратели безплатни обеди, на които се сервираше пържена риба, и че сваляше сакото си, когато произнасяше реч, като по този начин излагаше на показ своите прословути червени презрамки.

Джорджия, от своя страна, е щат със статистика, която би възмутила почти всеки човек — с изключение може би на покойния г-н Талмедж. Знаеше ли той, че има 488,711 жилища в Джорджия без текуща вода? Интересуваше ли го това? Знаеше ли, че Джорджия има най-високия процент на сифилис между белите във федерацията, със средно 145.9 случаи на хиляда, срещу 4.8 в Ню Хампшър? Знаеше ли — или интересуваше ли го? — че само 170 от 593 зарегистрирани градове имат обществена канализация и че в последните три години имаше 3,000 случаи на тифус, болест почти непозната на цивилизованите общежития и разпространявана от плъховете? Или — в съвсем друга насока — знаеше ли и оценяваше ли способността и градивната деятелност на някои джорджианци в други области, например „по-добрите земеделски единици“, организирани от Кейсън Колауей, бивш текстилен магнат?

Повечето южни политици са, както знаем, разумно зрели по външната политика, но Талмедж възприе своя собствена специална линия. Като пример, ето ви следното от неговата уводна статия на 5 април 1945 година:

„Конференцията в Дъмбартон Окс дава право на Великобритания да има два пъти повече делегати и гласове в мирната конференция от Съединените щати. Защо така? Съединените щати трима делегати, а Великобритания шест. Всяка страна, която влиза в мирната конференция, трябва да има еднакво число гласове. Мисля, че Сенатът има да каже нещо по тоя брой на гласовете. Спомням си, че в Обществото на Народите в Женева фаталното нещо (sic) за Великобритания бе, че имаше повече гласове от Америка.“