Джон Гънтър
Америка без маска (180)

Сини следи от синя трева

Погледнете Кентъки на картата, той има форма, както известният кентъкец Ървин С. Коб веднъж каза, „на лежаща камила“. Географически той не е много голям, но седем други щата граничат с него (а погледнете сега отново на картата да видите за колко други щати може да се каже същото), и едно грамадно количество от разнообразие е събрано в тази област. Стига само един пример: не по-малко от двадесет различни железопътни линии го прекосяват и има повече плавателни речни пътища, отколкото кой и да е друг щат.

От къде е дошъл Кентъки? Преимуществено от Вирджиния; фактически в началото той е бил един вид сатрапство на Вирджиния. По-късно, разбира се, той е бил под кръстосания огън на имиграцията горе от юг, и от север през реката Охайо. Неговата горда история е започнала рано и Кентъки не се нарича щат, а република; за известно време той искаше да бъде независима република и беше вторият щат, който влезе във федерацията след първите тринадесет, както и първият, който беше създаден отвъд планините. В него винаги сектантството е било твърде живо; например, той не гласува за Линкълн, макар че Линкълн беше негов роден син. Легендата разказва, че Кентъки е бил неутрален през време на гражданската война; това не е съвсем вярно, понеже в същност синьо тревистият щат воюва̀ и на двете страни и воюва̀ добре.

Днес, според една обичайна дефиниция, има три различни Кентъки и нито един от трите не е склонен да се съгласи в нещо с останалите, освен по въпроса за славата на Кентъки. Първият — започвайки от дясно на ляво, е източната планинска област; вторият — синьо тревистата област с център Лексингтън; най-после — речната област на запад. Щатът, доколкото зная, е единственият във федерацията, в който един малък къс земя е отсечен от извивките на Мисисипи и не е свързан териториално с останалия щат. Трябва да отидете от Кентъки в Кентъки като преминете през Мисури или Тенеси, както в миналото трябваше да минете през полска територия между централна Германия и Източна Прусия. Ала в Съединените щати за щастие няма „полски коридори“.

Най-типичната кентъкска област е оная, която се описва обикновено като „синьо тревистата“. Нарича се „синя“, понеже тучната трева има през пролетта син оттенък.

Проклятието на Кентъки са неговите запустели гористи краища. И неговите упорити планинци на изток образуват един свой, собствен, тесен провинциален свят. Те са представители на най-бедния и примитивен тип на англосаксонското племе. Привързани са силно към своите усамотени и изолирани мини и планини. Притежават изобилно както подлостта на типичния селянин, така и подозрителността на планинеца, но над всичко, те са невероятно естествени.

Около една четвърт от сегашното законодателно тяло на щата се състои от планинци. Някои от членовете още носят оръжие и през време на ожесточените дебати относно данъка върху продажбите, през управлението на „щастливия“ Чандлър, бяха изваждани револвери в заседателната зала. Един амбициозен губернатор като безсмъртния Лафун, може да отиде доста далеч в успехите си по контрола върху законодателното тяло, като раздава служби на членовете планинци (разбира се, също и на не планинци). Планинците особено много обичат да получават извънредно възнаграждение като „пазачи в изправителни заведения“, което означава също така, че те могат да носят оръжие безпрепятствено.

Кентъки е основно и нормално демократически подпомогнат (от фалшифициране на изборните правила), но много планинци са републиканци и повечето от изборните резултати са смесени. Случайно той беше първият щат, който обяви рождения ден на Франклин Д. Рузвелт, 30 януари, за официален празник.

Постоянният фактор в политиката на Кентъки е живото съперничество между града и селската провинция. Луизвил притежава около 12 на сто от общия брой на гласовете, но хинтерландът създава доста трудности за някои лица от Луизвил да спечелят щатска или федерална служба.