Джон Гънтър
Америка без маска (134)

Мейн, един смел щат, има специално своя собствена характеристика. Преди всичко, той е много по-голям, отколкото много хора си мислят. Фактически е почти толкова голям, колкото всички останали щати на Ню Ингланд, взети заедно, (33,215 кв. мили за Мейн, 33,393 кв. мили за останалите щати). Той е по-голям от Южна Каролина и почти толкова голям, колкото Ню Йорк и Охайо.

Главната отличителна черта на Мейн е обаче не неговата големина, а неговият характер, един елемент, от който е неговата неустрашимост. Щатът е особено забележителен със своите издадени остри части в морето. В най-буквален смисъл, неговите ловци на раци и риболовци се препитават посредством борбата им със стихии. Друг фактор е пълната простота и финансова сила на почти всички стари жители на Мейн. Парите нямат никакво значение в тяхната мярка за ценности; хората биха похарчили и последния си цент за една бледа картина за своя дом. Изтървете си портмонето на улицата и ще се намерят десетина минувачи да ви го върнат. Друг елемент — това е хуморът. Той не е изопаченият и горчив хумор като този на Върмонт, да кажем. Той има блясък, но е омекотен от мъглите на Атлантика. При все това, той може да бъде хаплив. Например Берт Синет, стар бивш рибар и член на старо семейство от Мейн, бил повикан като свидетел в съда.

Въпрос: — Вашето име е Берт Синет?

Отговор: — Да.

Въпрос: — Вие живеете в Бейли Айланд?

Отговор: — Да.

Въпрос: — Живели сте там цял живот?

Отговор: — Не още.

Най-сетне, Мейн притежава голяма гордост. Почти всички негови жители са горди — от обградената с мрамор аристокрация в Бар-Харбър, до самотния професор, който живее в някоя стара занемарена къща на пустия бряг. Бруншвик е нарекъл своята главна улица „Мейн“ и всяко дете от училището е задължено да изучава за известно време историята на щата и неговите постижения. (Също така нещо единствено в Америка е старият статут, който повелява, че всеки учител трябва да посвети 10 минути от седмицата в поучаване и насаждане любов към животните и птиците).

Би било може би грешка да предполагаме, че Мейн ще си остане винаги непреклонно републикански. Дюи едва издържа изборите. Уилки също. Стремежът — в Мейн, както и навсякъде другаде в Ню Ингланд — е насочен напълно към огражданяване и индустриализиране, което обикновено означава и повече демократи. Мейн се е бързо променил. Вземете например големия приток на военни работници в Портланд. Щатът беше предимно земеделски, като вземем обущарството, текстила, корабостроителството и пр., той е не по-малко от 60% индустриален. Картофите са важни — да — но далеч най-важната индустрия на Мейн е хартиената. Грамадните книжни заводи, в своите масивни полускрити в горите царства, са лостовете на икономиката на щата.

Има, изглежда, четири главни елемента в политическия живот на Мейн:

1. Имотната класа, която изобщо има властта да раздава работа и която почти винаги гласува за републиканците.

2. Френските канадци, наричани в Мейн „Франкос“. Те са, както винаги, абсолютно не асимилиращи се и съставят значителна политическа сила; гласовете на френските канадци са разцепени — някои от тях в тоя щат гласуват за републиканците, но в Портланд и в по-големите индустриални градове те са силно демократични.

3. Провинциалните селски области диктуват на законодателната власт и пречат на всяко справедливо разпределение на гласуващите сили, поради своята подозрителност към „големите градове“. Портланд, със 73,643 жители и 8 на сто от населението на Мейн, има само 7 гласа в едно събрание от 133 души. Това не е само типично явление за Ню Ингланд, а обща характеристика за страната.

4. Централната компания за електрическа енергия в Мейн, един оцелял фрагмент от стария завод Ипсул, който снабдява с енергия по-голямата част от щата, контролира различни предприятия и поддържа „законодателни агенти“, които упражняват голямо влияние в законодателството. Навярно тази компания е най-силният самостоятелен политически фактор в щата.