Джон Гънтър
Америка без маска (201)

Най-забележителното нещо за Администрацията на долината на река Тенеси (TVA) е начинът, по който бе посрещната. Този грамаден и доходен проект, най-големият по рода си в американската история, повдигнал на времето си голяма и опасна опозиция. Той беше в противоречие с чувствителните зони на щатски права, на политическия патронаж и на индустриалните интереси. Администрацията на Тенеси още има силни противници, като стария и болен сенатор Маккелер, и от ноември 1946 година тя застана за пръв път, лице с лице, срещу един недемократичен Конгрес. Но фактът е, че TVA и сега съществува там, както и в миналото. Тя е свършен факт и тя работи, както г-н Уилки преди няколко години каза: „Няма вече никакво значение какво аз мисля. Не можете да съборите тези язовири!“

Как беше посрещната Администрацията? Колко души я посрещнаха благосклонно? Трябва заради статистиката да се подчертаят няколко факта. Администрацията на река Тенеси оперира в седем южни гранични щата, като губернаторите на някои от тях — излишно е да се споменава — са крайни консерватори. Тия седем губернатори неотдавна бяха запитани какво мислят за TVA. И седемте бяха за нея. В друго едно записване, произведено неотдавна, всички издатели на вестници в областта бяха замолени да изкажат своите чувства; всички стотици отговори бяха благоприятни, с изключение на три. Ако се произведе общ плебисцит за TVA в долината, тия, които са „за“, биха спечелили с 95 на сто — каза ми един известен политик консерватор.

Също така неотдавна, докато Северозападът спореше „за“ и „против“, една администрация за Колумбия по образец на TVA, Търговската камара в Якима (Вашингтон), писа на своята приятелска организация в Чатануга. Ето отговорът на Търговската камара в Чатануга:

„Не може и въпрос да става, че TVA е допринесла повече за икономическото развитие на долината на река Тенеси, отколкото което и да е друго влияние… Общопризнато е, че установяването на TVA ускори развитието и прогреса на областта с около 25 години, а може би и повече… Всичко това беше постигнато с минимум политическа власт, контрол или намеса.“

И то от една Търговска камара с белези на социализъм! Но причината е ясна:

„Електрическата енергия, която се произвежда от TVA, се продава главно от разпределителни системи на енергия за градовете като «Управата на Електрическата Енергия на Чатануга»… Вътре в пет и половина години, откак тази управа на електрическа енергия работи, клиентите на Чатануга са спестили 14,876,000 долара от своите разходи за енергия или повече от 14-те милиона долара, които са вложени в системата“.

Дейвид Е. Лилиентал беше преизбран като председател на Администрацията на Тенеси през пролетта на 1945 година, около смъртта на Рузвелт.

Откак е основана, единадесет милиона посетители са видели TVA и много литература е написана за нея; все пак, в известен смисъл, тя не е позната така добре, както би трябвало да бъде. В началото тя привличаше повече внимание отвън, отколкото в самата страна; лондонският Таймс още в 1935 година я поздравляваше като „велик американски експеримент“. Китайски, руски, индийски и европейски експерти са я инспектирали стотици пъти; повечето чужденци, без разлика на националност, веднага възприемат нейното приложение за своята местна обстановка.