Джон Гънтър
Америка без маска (124)

Как става претопяването на народите в Америка

През една ноемврийска привечер скитах в Бостънския парк. Никое място в щатите не може да се сравнява с него по своя шум и врява. Един млад моряк ме спря с думите: „Кое е това място, сър?“

— Бостънският парк, — казах.

— Какво значи това? — попита той.

— В известен смисъл, това е мястото, от където ние всички произхождаме, — отвърнах аз.

Той изглеждаше объркан за момент и тогава каза: „Аха“. В продължение на двадесет минути дочух около дузина различни чужди акценти около себе си.

Моят приятел Едуард А. Уийкс младши, редактор на списанието Атлантик Мънтли, ме заведе на обед в Бостън. Той каза, че ще ми покаже „истинския Ню Ингланд“. Помислих си, че ще се срещна с Каботовци и Лоуеловци и тъй като рядко бях срещал някои от тях, любопитството ми беше приятно повишено. Г-н Уийкс ме представи на своите приятели. Единият беше гръцки вносител, другият беше брат на един евреин съдия, а третият — ирландски търговец. Нито един брамин измежду тях.

Чужденците са се настанили навсякъде в Ню Ингланд. Това е един важен и основен факт. Никой посетител не може да избегне общото заключение, че „земята на янките“ не е вече „земя на янките“. Старото племе е било наводнено с вълни от ирландци, френски канадци, италианци, поляци и португалци. В Манчестър (Ню Хампшър) се намира голяма колония гърци: в Уолтам (Масачузетс) — голяма колония арменци. Провидънс (Род Айланд) има в действителност образа на италиански град, както и части от Ню Хейвън (Кънектикът). Вестникът на полски език, с най-голям тираж в Америка, се издава в Бостън, както и най-големият арменски вестник, който случайно беше и първият вестник печатан от Уилям Сароян. Най-големият фински вестник излиза във Фитчбург, Масачузетс, а най-големият френски вестник — във Фол Ривър, Масачузетс. Има градове в Ню Ингланд с имената Берлин, Кале (произнася се Калус), Париж (произнася се Пейръс) и Перу (произнася се Пиру). Цифрите за Масачузетс показват, че на всеки пет души, един е чужденец.

Нещо, което ме учуди, беше, че изобщо обществата на чужденците много не се смесват — поне в градовете. Новият архиепископ на Бостън, д-р Къшинг, ми каза с голяма гордост, че неговият шофьор от литвански произход, се оженил за една италианка… но подобни бракове са нещо съвсем рядко, даже и когато католицизмът преобладава. Женитби прескачащи, както религиозни така и расови граници — да кажем между ирландците и старите янки или между португалци и шведи — почти никога не се случват. Не е имало женитби между Салтонсталовци и Ванцетовци. Топящият котел действително претопява в този смисъл, че родените чужденци съвсем сигурно стават американски граждани, техните деца научават американския език в американските училища, и те са безспорно американци по нрав, стил и дух. Поляци, чехи, френски канадци (най-махленската и неподдаваща се на асимилиране от всички расови групи) и югославци се срещат действително във връзка със своята професия и до известна степен в обществото, поне в по-горните кръгове. Но в големите градове твърде не се женят помежду си. В провинциалните области случаят е малко по-друг; в селата един самотен испанец или турчин има по-добри шансове да бъде абсорбиран.

Повечето хора считат, че чужденците са предимно градско и индустриално население, ала много емигранти и синове на емигранти са фермери в Ню Ингланд. Цялата страна е изпъстрена от тях. Има прекрасни ферми близо до Конкорд, Масачузетс, притежание на ирландци, докато френските канадци населяват провинциалните области във Върмонт, Мейн и Ню Хампшър. Повечето от земеделието в Кейп Год се извършва от португалци и испанци; в Род Айланд от португалци, а в долината на Кънектикът — от италианци и поляци.

Грамадният приток на чужденци несъмнено е изменил физиономията на Ню Ингланд. Но също така, Ню Ингланд е изменил физиономията на чужденците. Уравнението действува в две направления. Има полски търговци, съдържатели на магазини в Уестпорт и ирландски градинари край Питсфийлд, Масачузетс, които за едно или две поколения са станали по-янки от самите янки.