Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Inside U.S.A., (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
remark (2009)
Начална корекция и форматиране
mitashki_mitko (2022)
Допълнителна корекция
Karel (2022)

Издание:

Автор: Джон Гънтър

Заглавие: Америка без маска

Преводач: Илия Драганов

Език, от който е преведено: английски

Издател: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивше Д. Провадалиев)

Град на издателя: София

Година на издаване: 1948

Тип: Очерк

Печатница: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивш е Д. Провадалиев), София

Излязла от печат: май 1948

Редактор: Славчо Атанасов

Редактор на издателството: Славчо Атанасов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15809

История

  1. — Добавяне

Реакцията в Чикаго

Ню Йорк, както всеки знае, е главното плодно поле за комунистите и техните различни спътници в САЩ. Американската комун. партия се ръководи от околностите на 12 улица в Манхатън. Чикаго, но не по толкова добре очертан начин, е пък главното плодно поле и главната квартира на фашизма в САЩ, въпреки че Детройт и Индианаполис го следват. Силите и институтите, на които американските фашисти, под-фашисти и полу-фашисти се облягат и които ги правят може би опасни, се намират във вътрешността на страната, а не вън от нея. Никаква действителна фашистка партия не съществува в САЩ. Вместо това има организации, като едновремешния Бунд и Клан, изолационистически останки, някои крайни елементи в католическата черква, групи страстно привързани към Испания на Франко, някои организации на големите магнати и редица демагози.

Никой не би могъл справедливо да нарече Американ Екшън Инкорпорейтед, което се появи в Чикаго в 1946 г., „фашистка“ организация според нормалното значение на този термин. Тя е само зародиш на една бъдеща организация с крайно реакционни идеи. Нейната дейност беше тайна за известно време; тогава чикагският в. Сън повдигна булото с една статия озаглавена: „Първото дете на потайна Америка“, и с подзаглавия: „големи финансисти подпомагат движението“ — „милион събран за чистка на 187 депутати“. Отраженията бяха много остри, тъй като изборите през 1946 година бяха предстоящи; комисиите на Сената и на Конгреса заплашила, че ще започнат следствие, за да видят дали не е нарушен законът против корумпирани прийоми; след това, както движението, така и атаките против него изглежда затихнаха. Американ Екшън планираше да работи чрез организациите на ветераните, доколкото това е възможно, и само си придаваше важност, доколкото имаше такава, в изборното състезание, когато някой от кандидатите изглеждаше съмнителен. Организацията изрично заяви, че няма никакво желание да влияе на външната политика. Много от нейните членове обаче са страстни изолационисти от дълго време.

Буря в чаша вода? Обикновено лаене без хапане на лековерната крайна десница? Човек е изкушен да изостави Америкън Екшън с подобни думи. Тогава обаче вниманието му се привлича от хората, които я съставляват — те имат значителна тежест. Американ Екшън е един вид Лига на свободата, модернизирана с прибавки от организацията „Америка на първо място“ и е свързана с така наречения Народен Икономически Съвет в Ню Йорк. Хорицата, които мислят, че Рузвелт лично е потопил американската флота в Пърл Харбър, най-непревзетите индустриални магнати и действително бесните противници на Ню-дийл, бъдещите тоталитаристи или не толкова тайни привърженици на Кофлин и др., аплодират целите й.

Председател на Американ Екшън е, или беше, Едуард А. Хейс, бивш народен командир на Американския легион; неин касиер е, или беше, В. Х. Хартс, бивш председател на сдружението на фабрикантите в Илинойс. Ню Йорк Таймс казва, че между нейните дарители, като изключим генерал Робърт Е. Ууд, се счита, че са Ернест Т. Уейр, председател на управ. съвет на Уейртън — стоманена компания и полковник Маккормик, а Тайм спомена Ламот Дю Понд, председател на управ. съвет на Е. И. дю Понд дю Немур като „поддръжник“. Един член от изпълнителния комитет е Робърт Харис, един Нюйоркски търговец, който в миналото е поддържал Кофлин. Друг е Робърт Бери, председател на хотел Астор в Ню Йорк и Бродуейското сдружение, който веднаж казал на един репортьор, който го интервюирал, че бил събрал „много пари“ за организацията.