Джон Гънтър
Америка без маска (12)

Кметът на Сан Франциско

Роджер Д. Лафам е един привлекателен, здрав, беловлас мъж над 50 години. Той отива на работа в 7 часа сутринта и в канцеларията си притежава един интересен календар, на който отбелязва колко дни е стоял кмет и колко дни остават до напускането му.

Транспортът е главоболие за всеки американски град, а в Сан Франциско това е тревожен въпрос, повече от всякъде другаде. Всеки посетител ще забележи, че има четири различни автолинии на пазарната улица, защото до 1944 година там имаше две конкуриращи се трамвайни системи. Бяха правени пет пъти усилия частната компания „Моркот стрит“ да се слее с градската железопътна компания. Тези усилия пропаднаха и аномалията на движението в Сан Франциско си остана. Гражданите плащат за превоз 5 цента на градската железница, 6 цента на тролейбуса и 7 цента на градската компания. Като стана кмет, Лафам направи всички усилия да разреши този спорен въпрос.

Той е корабостроителен магнат милионер. При все това той дължи кариерата си на Хари Бриджес, водача на трудовите синдикати. Сан Франциско, един от най-важните работнически градове в страната, е изживял остри и дълги трудови конфликти. Там избухна общата стачка в 1934 година — втората обща стачка в американската история — и през ноември 1936 година бе проведена 100 дневна стачка на пристанищните работници. Лафам организира работодателите за борба срещу стачката.

Той е роден в Ню Йорк. Студентствувал в Харвард, след което влиза в корабостроителниците на своя вуйчо. Дълги години е бил председател и директор на управителния съвет на „Американо-Хавайската параходна компания“. Участвувал е дейно във „Военната трудова дирекция“ като един от четиримата членове работодатели.

В 1943 година негови приятели го убедили да се кандидатира за кмет на Сан Франциско. Той е републиканец, макар че е гласувал за Рузвелт през 1932 година, и при общинските избори получи подкрепата на демократите. Лафам е един от най-добрите кметове, каквито Сан Франциско е имал. Той притежава няколко ексцентричности: обича да носи ослепително крещящи вратовръзки и играе чудесно бридж, като смайва своите противници, защото ги предизвиква да залагат, без да гледа в картите си. Има обществено чувство, което го накара да влезе в политическия живот на възраст, когато мнозина мислят за удобно да се оттеглят от общественото поприще, и която му помогна да успее в политическата си кариера.

В края на 1945 година една група общински работници заплашиха със стачка като протест срещу назначаването на един японец, на име Миама. Този Миама беше преминал през всичките изпити на службата и имаше законно право да работи. Лафам даде ултиматум на държавните власти, че Миама трябва да работи, даже ако целият град се изсели. Миама получи работа. През 1946 година Лафам бе обвинен, че е премного диктатор и небрежен към хората и затова една група граждани подаде петиция за неговото отзоваване от поста му. Главното обвинение беше, че Лафам отхвърля облагането с високи данъци и е против обединението на транспортните служби в града. Самият той подписа петицията, с която се искаше отстраняването му, и покани всичките добри граждани да го последват, за да може въпросът да бъде поставен на публично гласуване. В нарочните избори, които станаха, Лафам спечели с огромно болшинство.