Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Inside U.S.A., 1947 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Илия Драганов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- remark (2009)
- Начална корекция и форматиране
- mitashki_mitko (2022)
- Допълнителна корекция
- Karel (2022)
Издание:
Автор: Джон Гънтър
Заглавие: Америка без маска
Преводач: Илия Драганов
Език, от който е преведено: английски
Издател: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивше Д. Провадалиев)
Град на издателя: София
Година на издаване: 1948
Тип: Очерк
Печатница: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивш е Д. Провадалиев), София
Излязла от печат: май 1948
Редактор: Славчо Атанасов
Редактор на издателството: Славчо Атанасов
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15809
История
- — Добавяне
Една дума за Ла Фолет: минало и настояще
Грубо казано, от Гражданската война до 1900 година, железниците са властвували над Уисконсин и докато горите са били оголвани от търговците на дървен материал, железниците са контролирали републиканската партия, и са управлявали щата. Нова ера се открила след 1900 година с избирането на Робърт Марион Ла Фолет за губернатор на щата. Млад адвокат, той се издигнал постепенно и си извоювал място в обществените среди. Може би защото бил по-богат, щатът Уисконсин никога не е бил войнствено радикален, както Северна Дакота или даже Минесота — и Ла Фолет бил либерал. В Милуоки съществувало едно силно социалистическо ядро — в действителност кметът бил цели 24 години все социалист — но това всъщност само случайно е допринесло за прогресивното движение. Ла Фолет бил повече от велик човек — той станал мит. Техниката му била да разглежда специфични, конкретни въпроси един след друг. Напр. неговата първа и значителна кампания била за урегулирване на жп трафик; борил се за прякото първоначално избиране на сенаторите; по-късно задължил железниците да заплащат своя справедлив дял от данъци и да видоизменят системата на отстъпки, чрез които големите дружества били облагодетелствувани за сметка на по-малките. Теорията за него значела малко и неговият подход бил рядко идеологически. Никога не бил поддържан за програми, които са резултат на теории. Хранил дълбока вяра както в специализацията, така и в образованието; бил един от първите американски политици, който искал да сформира Тръст на интелектуалците и вярвал силно в научния метод. Един от неговите принципи бил, че правителството е длъжно да се намеси и подпомогне народа при дадена задача, чрез една вещо изработена и приложима програма. Освен това той се стараел да образова хората като цяло, така че правилно да разбират постановката на въпросите. И като резултат, когато преминал във Вашингтон и започнал да играе роля в политическия живот на страната, реформите, проведени от него в неговия щат, останали непроменени. Консервативните управители, които го наследили, не могли да заличат неговото реформаторско дело, защото гражданството било станало достатъчно образовано, за да не позволи това. За почти половин век, от 1901 до 1946 г., Ла Фолет бил или сенатор, избиран от свой щат, или губернатор — факт, неотбелязан досега в американската история.
Историята на създаването, процъфтяването, разпадането и постепенното изчезване на прогресивната партия може да се разкаже на кратко:
Прогресивното движение започнало в деветдесетте години на миналия век. Шефът на движението бил, разбира се, Боб Ла Фолет, по-старият син на Ла Фолет. Боб бива избран най-напред за управител като републиканец и по-голямата част от своята политическа кариера отдава на републиканската партия. Общите избори били обикновено една формалност, тъй като и двете републикански крила се обединявали, за да бият кандидатите на демократическата партия. Но в 1932 година прогресивните отхвърлили републиканската листа и две години по-късно тяхната партия се образувала формално при едно събрание във Фон дю Лак. И двамата синове, Робърт и Фил Ла Фолет, се кандидатират, единият за губернатор, а другият за Сената, като представители на прогресивната партия и двамата спечелват над противниците си. Те поддържат плана на Рузвелт, (Ню-дийл) и скоро прогресивните, вместо да бъдат една разцепена партия, стават съюзници на новия план. Боб Ла Фолет не одобрява външната политика на Рузвелт, но през 1940 година се кандидатира с благословията на Ню-дийл и хора като Хари Хопкинс му помагат в кампанията.
Но аз избързвам: по-младият брат, Фил, искал да образува една истинска народна партия. Той я назовал Американска народна прогресивна партия, която била оформена през 1938 година. Той създал емблема, представляваща кръст в окръжност, която според него означавала, между другите неща, и избирателна урна, „умножаване на богатството“ и „единството на народа“. Но хора, които не гледали сериозно на Фил Ла Фолет, нарекли тази емблема „обрязаната свастика“. По същото време, Фил, по думите на един мой приятел от Уисконсин, започнал да говори „нелепости“. Стари политици от прогресивната партия го слушали как говори след връщането си от Европа — по начин, който недвусмислено изразявал европейско влияние. Че демокрацията се нуждае от повече направляване, че хората желаят по един положителен начин да чувствуват, че принадлежат към едно движение и може би нови униформи и парадности ще бъдат от полза. През този период никога не станало достатъчно ясно дали националната прогресивна партия ще остане като независимо движение да спаси демократическата партия от градските чорбаджии или пък ще се обърне наново към републиканците. Някои от старите приятели на Фил казвали, че тъй като Ф. Д. Рузвелт е вложил в законите изменения, за които старият Ла Фолет се е борил, би било безумие да се прави опит за борба срещу него. Точно по това време Фил решил, че процедурата на управление в Уисконсин може да се опрости, ако губернаторът законодателствува: законодателната власт да няма последната дума — нейните функции да се сведат само до одобряване. Сенки от Райхстага! На големия митинг, при който това движение било осветено, грамадно знаме с кръст в окръжност било простряно зад сцената, разпоредители в униформи, светлини и един оркестър били част от тези тържества. Всичко това е било доста комично и донякъде самодържавническо.
След кампанията през 1940 година и Пърл Харбър, прогресивната партия започнала бавно да залязва. Фил се записал в армията на Макартър — Боб продължавал да е сенатор и то един от най-добрите. В 1944 година прогресивните, вместо да бъдат една единна партия, която е могла да прекатури равновесието на една или друга страна (нима прогресивните не бяха главното влияние, благодарение на което Рузвелт три пъти завладя щатите), били асимилирани от двете големи партии и получили само 6% от гласовете. За лишен път се доказвало, че не може за дълго време една трета партия да има успех в Америка, освен ако не се придържа към националната избирателна листа. Политическата картина сега съвсем се изменя. Прогресивните от страна на консерваторите напускат и се присъединяват към републиканците; либералите отиват към демократите. Това разпадане продължи известно време и през март 1945 година прогресивните, на едно събрание в Портадж, гласуваха с голямо мнозинство да престанат да съществуват като партия. Така завършва, след 12 години живот, единствената трета партия, организирана на държавни основи в САЩ. Фил, върнал се от войната, се оттегли от политическия живот. Боб се кандидатира за сенатор от страна на републиканците, но не успя.