Джон Гънтър
Америка без маска (131)

Леверет Салтонстал, три пъти губернатор на Масачузетс, сенатор на същия щат от януари 1945 г. и умерен републиканец, е висок, подвижен слаб човек на 54 години, с опнати червени бузи, абсолютна честност и с дарбата да бъде популярен. Той е в действителност най-популярната личност, която човек някога е срещал. Не съм чул от никого досега да го мрази — след години на суматоха в един от най-жилавите политически щати в Америка. На пръв поглед е пресилено да се мисли, че един политик може да има толкова много добри и тъй малко лоши черти. Изглежда като че ли той има всичко: богатство, трудолюбивост, проницателност на янки и преди всичко, характер. След това откривате, че в 1944 г. той спечели най-високия до тогава брой гласове в историята на Масачузетс. Казва се, че когато се преброяват бюлетините, гласовете за Салтонстал не се броят, а се мерят на тегло. И най-после откривате, че той, аристократът на аристократите, печели тези смайващи резултати отчасти посредством поддръжката и на тези, за които се предполага, че биха му се противопоставили най-енергично — Бостън от ирландски произход.

Чух някои приятни истории за Коркорен, демократическият кмет на Кембридж, който е бил достатъчно неблагоразумен да се кандидатира против Салтонстал за сенатор. Той се срещнал със Салтонстал малко преди да започне изборната кампания. Господин Коркорен заговорил загрижено: „Нямаш нищо против, за гдето съм се кандидатирал срещу теб, нали, Лев?“ При една друга предизборна кампания — това положително трябва да е апокриф — противникът на Салтонстал казал на един свой приятел: „Не зная ти за кого ще гласуваш, но аз съм за него!“

Как да си обясни човек подобни истории? Салтонстал е най-завършеният възможен контраст на популярното понятие за успешен американски политик. Как той е постигнал това? Нека го изследваме.

Дарбата да си скромен, преди всичко. Салтонстал притежава великото и ценно дарование на скромността; сетне той се разбира с почти всякакъв вид хора. Докато беше още губернатор, той ме заведе в Нидам, дето произнесе реч по пладне. След речта дочух откъслеци от два разговора. Един човек каза: „Губернаторе, благодаря ви за вашия чек“. Салтонстал изглеждаше учуден. Отговорът беше: „Аз съм вашият електромонтьор“. В същия миг друг гост извика: „Ще имаме ли случай да играем тенис тази седмица, Лев?“

Няколко дни по-късно го срещнах във вестибюла на клуба Съмърсет. Никой, който го е срещал някога, не може да го забрави. Лицето му е необикновено отличително. Но преди още да продумам, той се запъти към мен и се представи: „Може би сте ме забравили?“ — каза той със съвършена искреност, „аз съм Леверет Салтонстал.“

Неговата съпруга е също така скромна като него. Срещнах един човек, който ги познаваше от години и който казваше: „Виждал съм Лев и Алис да влизат заедно в стая около сто пъти, но никога не съм виждал някой от тях да не изглежда стеснен“. В една предизборна кампания противникът на Салтонстал непрекъснато правел любезни подаръци от найлонови чорапи на госпожа Салтонстал.