Джон Гънтър
Америка без маска (85)

Средният запад и изолационизма

Не съм си поставил за цел да пиша за външната политика на Съединените щати. Трябва обаче да кажа една дума за изолационизма. Смята се, че Средният запад е най-изолационистичната територия на страната. Но анкетите, проведени от института „Галъп“ и организацията „Ропер“ не показват, че басейнът Мисисипи е по-изолационист от другите щати, с изключение може би на Юга и Тексас, които са крайни противници на международната намеса. Три от най-изтъкнатите личности в политическия живот на Щатите, които са за международната намеса, като Уилки, Хенри Уолас и Харолд Стасен, са родени или пък живеят в Средния запад.

През време на първата световна война Съединените щати не бяха съюзник на Великобритания и Франция, но само „сътрудничеща сила“. До преди нападението в Пърл Харбър 32% от американския народ считаше, че е по-важно да стоят вън от войната, отколкото да сразят Хитлер. Подобни неща и лични настроения днес изглеждат почти невероятни. Един от най-горещите поддръжници на приятелството с Великобритания през втората световна война, който се харесваше на британската публика, беше Херберт Агар, някога редактор на Куриер Журнал — Луисвил. Но преди обявяването на войната г-н Агар (без да го укорявам), беше убеден и открит изолационист. Хиляди американци от различни категории и слоеве не можеха да проумеят преди 1939 година, че Атлантическият океан съвсем не осигурява безопасността на Америка и е един от най-лошите неприятели на Щатите. Преди нападението над Пърл Харбър на фронта на изолацията на Съединените щати бяха застанали полковник Мак-Кормик, Норман Томас, комунистическата партия, изтъкнати личности като Чарлс Беард, Стюарт Чейз, Ла Фолет, Осуалд Гарисън Вилард, и Уилям Рандолф Хърст, които са още на същата позиция. В лагера на интервенционистите бяха компанията и банките на Морган, либералните седмичници, всички радикали не комунисти, милионерите от памучната индустрия, повечето от евреите и южните сенатори.

Причините и силите, които движеха изолационизма до преди нападението над Пърл Храбър в Средния запад могат да бъдат наредени, както следва: 1) Географският фактор. Средният запад е обиколен, изолиран и предпазен благодарение на природата си от останалата територия на страната. Може би по-малко от един процент от жителите на осемте щата са посетили някога Ню Йорк и Сан Франциско. В езерото Мичиган не са прониквали никакви неприятелски подводници; в Калюмет не бяха хвърлени бомби и идеята, че Съединените щати са поставени под пряка заплаха и опасност, изглеждаше (и сега още изглежда) на тукашните жители абсурдна. 2) Средният запад е толкова богат, че може да си позволи да бъде независим от другите. 3) Мощното религиозно влияние на протестантите и католиците, чиито пастори проповядваха, че е неморално да се води война, тъй като това е едно зло. Тези проповеди усилиха американския пацифизъм и на много места понятието „пацифизъм“ се покриваше с понятието „изолационизъм“. Мнозина видни представители на католиците са миролюбци и вярват в международното сътрудничество с Европа. А това засилва позициите за изолация на Съединените щати. 4) Тази част от Америка е населена от хора, които са напуснали Европа, за да почнат нов живот. Те и техните потомци се противопоставят живо на всякаква политическа програма, която може да ги върне в Европа. Скандинавците са по традиция привърженици на изолацията дори и в Европа. Тукашните германци не скриват своите симпатии към старата родина. 5) Някои американци не се доверяват на събитията в чужбина, 6) Парадоксалният факт, който споменахме още в началото на тази книга, че много американци от Запада, които са настроени либерално и които бяха смятани като вероятни горещи привърженици на идеята за международна намеса, са, наопаки, силни консерватори по международните въпроси. Това се дължи на факта, че те мразят банковите и финансови интереси на личности от източните щати и ненавиждат конкуренцията на големите градове на Изтока. 7) Невежеството, което се подхранва от лошото образование на самозваните водачи на организации, общества и църква. Спомнете си пророчествата, направени според движението на луната, които създадоха комична атмосфера в Щатите. На 15 януари 1942 година църковният авторитет Отец Кулин каза: „Ние нямаме топове, танкове, амуниция, без които нашите войници ще бъдат заклани като овце. Ние нямаме параходи да пренесем една голяма армия“. Бившият президент Херберт Хувър каза на 29 юни 1941 година: „Кой здрав разум може да помисли, че с военните средства, с които разполагаме, ще можем да победим 2/3 от военната мощ на целия свят, та ако ще и войната да продължава с години?“ Чарлс Линдберг каза на 19.IV.1941 г.: „Тази война е загубена за нас. Не е в нашите сили днес да имаме победата в една война, водена за сметка на Англия, даже ако хвърлим в борбата всичките източници на нашия народ“. Бившият губернатор на Уисконсин — Ла Фолет — каза на 6 юни 1941 година: „Великобритания желае ние да вадим кестените от огъня. Нас не ни интересува коя група контролира Европа — дали Англия или Германия.“ Обратно на чувството, че Англия може да бъде победена, в страната се водеше агитация, че Англия ще устои и ще има крайната победа, следователно няма защо Америка да се тревожи и да навлиза в конфликта. 9) В цялата си история Съединените щати са се справяли с проблеми, идващи от Тихия океан. Америка имаше Европа зад гърба си. Това обяснява защо всички изолационисти бяха горещи почитатели на генерал Макартър и настояваха да му се дава по-голяма подкрепа, което значеше американските войски в Европа да бъдат отслабени. Изолационистите водеха агитация, че е по-важно да бъде победена Япония, отколкото Германия. 10) Тукашните жители започнаха да ненавиждат Рузвелт и вследствие на това питаеха омраза към „неговата“ война. 11) Малцина изолационисти можаха да предвидят, че Сталин ще пожъне голяма награда от войната, и затова всички, които мразеха и се страхуваха от Русия, агитираха против американската намеса, защото тя щеше да осигури и продължи руската победа. В тези дни забелязваме проявленията на изолационистите от този род в обратна посока. Професионалните противници на Русия, които бяха усърдни изолационисти преди войната, и много от които бяха германофили, днес са енергични интервенционисти, тъй като желаят да бъде сразен Съветският съюз, и считат, че Съединените щати трябва да вложат голям дял в това. От друга страна бившите привърженици на намесата, които подкрепяха Русия изобщо, сега, след втората световна война, започват да стават изолационисти, защото считат, че всичко, което намалява американското влияние в Европа или изтощава Щатите, ще послужи за заздравяване позициите на СССР в Европа.

Освен тези фактори, мнозина от американците в Средния запад са ревностни англофоби. Повечето от хората, които са считани за изолационисти, всъщност са само англофоби.

Ако прочетете дневниците на Конгреса във Вашингтон, вие бихте се запознали с някои конкретни факти, които демонстрират англофобството. Фред Брадли, народен представител от Мичиган, говорейки в дебатите относно заема за Великобритания, каза на 13 юли 1946 година: „Британия все още ни дължи от първата световна война 6,500,000,000 долара, без да е направила най-малкото усилие да ги изплати. Тя държи неразработени златни залежи на стойност 15,000,000,000 долара и диамантени запаси на стойност 8,000,000,000 долара“. Другият представител, Джерард Ландис, от Индиана, каза на 12 юли 1946 година: „Защо даваме този заем на Великобритания? Британците съвсем не са безпомощни. Те притежават в различни индустрии в Съединените щати 1,500,000 акции: Дженеръл Мотърс — 430,000 дяла, Радио Корпорейшън — 177,000 дяла, Амерада Петролиум — 133,000 дяла, Крайслер Корпорейшън — 36,000 дяла, Стандард Ойл — Ню Джърси — 198,000 дяла, Сокони Вакуум Ойл Ко — 130,000 дяла, Стандард Ойл Индиана — 315,000 дяла, Америкън Телефон & Телеграф Ко — 70,000 дяла, Юнайтед Стейтс Стил — 21,000 дяла.“

По време на тези дебати сенаторите и представителите от Средния запад говориха няколко пъти, изнасяйки подробни данни и сметки, изработени до последния цент какво ще струва този заем на всяка община от техните избирателни колегии.

Но външната политика не може да бъде измервана в долари и в центове. Аз не изброих горепосочените данни за друго, а само за да покажа особената защита на местните интереси, която политиците от Средния, запад проявяват при разглеждане на въпросите за международното сътрудничество и световния мир.